Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Пазарджик, 20.06.2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при
секретаря М.К.,
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №3327 по описа на съда за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.200 от КТ – за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука.
Подадена
е искова молба от П.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адвокат
А.В.М., член на С. адвокатска колегия, с адрес за призовки и съобщения…………
против „Ултимо“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: област П.,
общ.Л., с.К., ул.“…-та“ №…., представлявано от управителя Х.Д.Д., в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 01.08.2011 г. е пострадал при
трудова злополука, при ПТП, настъпило на територията на
Унгария, по посока на движение от гр.С. към
гр.Б., на автомагистрала №…, в лявото пътно платно,
в пътен участък 24+
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответника „Ултимо" ЕООД, да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на претърпяната трудова злополука в размер
на 15000 (петнадесет хиляди) лева, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на ПТП - 01.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и да
осъди ответника да му заплати направените по делото разноски, в
т.ч. и за адвокатски хонорар. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответното
дружество, с който не се оспорва: допустимостта на предявения иск; фактическата обстановка по отношение на
процесната злополука - трудова по чл.55 ал.1 от КСО; че ищецът и ответното дружество са били в трудово
правоотношение към момента на злополуката и че на
ищеца са причинени неимуществени вреди. Оспорва се
единствено размера на предявената претенция, като
считат същата за завишена, с оглед трайната практика на съдилищата в страната. Твърди се, че работодателят е осигурил спазването на
всички изисквания за безопасност и хигиена на труда. Предоставеното транспортно
средство - седлови влекач Ивеко Стралис, per. №….
(произведено през
Така предявеният иск се поддържат от
процесуалния представител на ищеца в проведените по делото съдебни заседания.
Подробни доводи по същество са изложени в представените и приети по делото
писмени бележки.
Ответникът, чрез пълномощника си,
оспорва иска по размер и моли съда да приложи разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ. Излага доводи в приложените по делото писмени бележки.
Районният съд, като се запозна
с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в
писмения отговор и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че ищецът П.Н.Х. е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество по Трудов договор №46 от 06.06.2011 год., като е заемал
длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/”.
Не
е спорно и обстоятелството, че със Заповед №28/09.11.2011 год., трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено на основание чл.325, т.1
от КТ – по взаимно съгласие и считано от 10.11.2011 год. Заповедта е връчена на
ищеца, срещу подпис, на 09.11.2011 год., видно от отразяването.
Не
е спорно и това, че по време на работа и при изпълнение на трудовите си
задължения по трудовото си правоотношение с ответното дружество - на датата 01.08.2011
год., ищецът е претърпял злополука, при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на територията на У., когато, като втори шофьор, е почивал в кабината
на автомобилна композиция и същата се е блъснала, без спирачен път, в друга
композиция.
Видно
от приложените по делото три броя болнични листове е, че след злополуката,
ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 08.08.2011
год. до 10.11.2011 год.
С разпореждане №23/04.10.2011 год. на НОИ РУ”СО”-гр.П., на основание чл.60
ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№23/03.08.2011 год. на РУ„СО“ от
осигурителя – работодателя-ответник „Ултимо”ЕООД, станала с ищеца П.Н.Х. на 01.08.2011
год. е била приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, тъй като е
станала през работно време. Няма данни по делото, а и възражения от страните
това разпореждане да е обжалвано, поради което съдът приема, че същото е влязло
в сила.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че при трудовата злополука,
настъпила на 01.08.2011 год., ищецът е получил счупване на четири ребра в лява
гръдна половина от 8-мо до 12-то ребро, с дислокация на фрагменти, от което следва
да се приеме, че две от ребрата, установени при първия преглед в Б. са счупени
на две места. Установено е и контузионно огнище в белия дроб - доказано на Ро
графия и КТ изследване, както в Б., така и в болница „Здраве“ П.. Други травматични
увреди при болния не се установяват, не се описват в медицинската документация.
Разминаването в броя на счупените ребра между двете хоспитализации може да се
обясни с различното време след травмата, различните методи на изследване,
апаратурата за извършване на изследванията. Принципно изследванията, проведени
в по-късен период от травмата, при липса на спешност и условия на плановост,
винаги са по-показателни. Принципите на добра медицинска практика изискват
проследяване във времето и мониториране на изследванията, за това вещото лице приема,
че по-късните изследвания са по-точни. Счупването на ребрата при пострадалия П.Х.
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Гореописаните травми на ребрата и белия дроб изискват период на
възстановяване от около 5-6 месеца, като този срок е индивидуален и показател
за възстановяването на пострадалия е възстановяването на неговата
работоспособност, която се определя от болничен лист от ЛКК. Според вещото лице,
периодът на болки и страдания е съвместим с периода на възстановяване, като в
определени случаи и обстоятелства, може да се изявяват болки и в по-късен
период от време. Интензитетът, продължителността и периодичността на болките ще
намаляват във времето. Според вещото лице, би следвало до момента, възстановяването
на пострадалия да е приключило. При правилно проведено лечение, спазване на
лечебно-охранителен режим, последствията би трябвало да са отзвучали. При
определени ситуации, като физическо натоварване, промяна на климатичните
условия, при заболяване от простудни и вирусни инфекции, би могло да се
появяват периодично болки в областта на травмата, но те ще са със значително
по-малък интензитет и продължителност, лесно повлияващи се от медикаменти, от
страданията, понесени първите дни и месеци след травмата.
В съдебно заседание, вещото лице уточни, че при тези травми трябва да се получи пълно
възстановяване на работоспособността и жизнеспособността. Разбира се, че ще има
периодични болки, при натоварване, промяна на времето, възпалителни заболявания
и винаги ще му напомнят. Уточни, че има разминаване между броя на счупените
ребра, които са установени в Унгарската болница и в П. болница. Посочи, че когато
се работи по спешност, се обръща внимание на жизненоважните показатели и по
най-бързия начин, пациентът бива настаняван на лечение и при по-късен етап се
правят допълнителни изследвания. В У. не са правени повторни изследвания, тъй
като ищецът за тях не е представлявал болен с опасност за живота. В П. болница
са направени няколко изследвания, направена е графия на бял дроб и гръден кош,
която установява три счупени ребра. Направен е скенер на гръден кош, където се
установяват четири счупени ребра и контузия на белия дроб. Често срещано е,
според вещото лице, при повторни изследвания да се намерят допълнителни находки
и това е нормално и не е нещо изключително. Контузията на белия дроб е сериозно
страдание, което го има в направените изследвания в Унгарската болница и е потвърдено
в българската болница. Уточнява, че при пострадалия ищец няма контузия на
далака. Според вещото лице е можело, ако ищецът е носел колан, да е имало
допълнителни увреждания от самия колан.
В подкрепа на
заключението на вещото лице са и приложените по делото и неоспорени медицински
документи.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна, се установява, че след
катастрофата на 01.08.2011 год., ищецът в продължение на пет дни е бил в болницата в У., след което е бил докаран в
къщи, с кола на работодателя. Било ден събота. Ищецът едвам се влачел.
Съпругата му – свидетелката П. Г. Х. го прехванала през кръста и бавно влезли в
къщи. Ищецът й се оплакал, че го боли главата и ребрата. Болял го много и кръстът.
Съпругата му го попитала за самата катастрофа и той й казал, че до 06 часа
сутринта е шофирал той и след това от 06 часа се е качил колегата му, а той си
почивал зад шофьорското място. Казал й, че е чул само един силен удар. Обяснил й,
че е изхвърчал през предното стъкло и повече нищо не знае. С хеликоптер го
вдигнали за болницата. За колегата му казали, че е много тежко състоянието му и
че в последствие в болницата разбрал, че колегата му е починал. Събота и неделя,
ищецът стоял в къщи и в понеделник го закарали в болница „Здраве” в П. и започнали
изследвания, тъй като болките му били много силни. Лекарите установили, че има
счупени ребра, има и вътрешен излив. Приели го в хирургично отделение и започнали незабавно лечение. За ребрата им казали,
че не се лекуват и че от само себе си минават. Ищецът останал в болницата 5
дни. След това го изписали. Прибрал се в къщи и бил на обезболяващи. Съпругата
му и чичо му на ищеца му помагали – придружавали го до тоалетната и да се обръща
в леглото. Като седнел трябвало да му се помогне да легне или на едната страна
или на другата. Не можел сам да стане, пак с нечия помощ го правел или пък по
стената се държал и се предвижвал до тоалетната. В продължение на един месец,
ищецът сам не можел да ходи до тоалетната. Нощем не спял, бълнувал, плачел на
сън. Бил в голям стрес. Болките му били много големи. Синът им – свидетелят Г. П.Х.
си дошъл от А. и той също помагал на баща си. На втория месец, ищецът започнал
да става сам, хващал се за леглото и пускал краката надолу и се опитвал да
стане. Лекарят му казал да прави разходки по стълбите и долу на двора и това
ставало пак с помощта на близките му. Така било два месеца и после започнал сам.
От силния стрес или от уплахата, обаче, започнал да му се вие свят. Ходили на
невролог, назначили му допълнително лечение, но виенето на свят продължило
около месец. След това нещата се нормализирали и започнал да пази равновесие. От
стреса вдигнал и кръвното и захарта. Десет месеца, ищецът стоял в къщи. Вече е
добре, според свидетелката и негова съпруга. Започнал работа, при друг
работодател, пак като шофьор, международни превози. Захарта му се нормализирала.
Все още кръвното му е високо, но си пие лекарствата. Кръстът го боли и постоянно
се оплаквал от него. При обръщането в леглото, от гърба на едната страна,
чувствал боцкане.
В подкрепа на горното
са и показанията на свидетеля Г. П.Х. – син на ищеца. Според него, състоянието
на баща му, след катастрофата, е било тежко. Трудно ставал да ходи до тоалетна,
трудно дишал. Бил на обезболяващи вследствие на травмите, които бил получил. Не
можел да спи. Получил психическо разстройство. Засегнал му се лицевия нерв,
сънувал постоянно кошмари, свързани с катастрофата. Получил високо кръвно
налягане, световъртеж, загуба на равновесие. Не можел да пази равновесие.
Свидетелят ходил с него на скенер за лицевия нерв и му изписали медикаменти и
за кръвното налягане и съответно за равновесието. Кръвното продължавало и
понастоящем да му е високо и се поддържал с медикаменти. Единият крак му се
схващал и кръстът го боли.
По реда на чл.176
от ГПК, ищецът обясни в съдебно заседание, че по време на ПТП-то не е бил с
колан, защото там където е бил няма колан. Бил зад шофьора. Там се водело, като
легло и няма колан. Бил полегнал на дясната страна и с гръб към шофьора. Бил в
почиваща смяна. Обезопасителни колани има само на предните две седалки на
шофьора и на седалката до него. Обезопасителни мрежи има само на горните легла.
Почивал си и си приказвал с колегата. Не спял. Бил на разположение и нямал
право да спи. Говорел си с колегата, но с гръб към него. Смяната на ищеца
приключила, сутринта към шест, шест без десет. На румъно-унгарската граница се
сменили с колегата. Девет без десет е обявена катастрофата. Предполага, че по унгарско
време е обявена. По закон можели да карат по четири часа и половина, но те не
карали повече от четири час и десет и петнадесет минути. Спомня си, че накрая
на унгаро-австрийската граница ги чакал техен колега, от който трябвало да вземат
Шел карта за зареждане на гориво. Непосредствено преди катастрофата, колегата му
шофьор, говорел по служебния мобилен телефон, чоплел семки и пушел. Катастрофата ищецът не видял. Следващият му спомен
е когато е бил долу пред камиона и когато докторите му слагали шина на врата и го
съблекли гол. Разпрали му дрехите и оттам го обвързали с колани и го качили на
хеликоптера. Ищецът добре знае, че по време на движение, по правило, не трябва
да спи, дори и да не кара. Няма право на сън. Трябва да бодърства по време на
смяна. Заявява, че при започване на работа във фирмата, не е бил инструктиран
за лежането или затова, че през цялото време трябва да стои на другата предна
седалка. Според него, всички шофьори така практикуват - полягат на тази
седалка, но не спят. Пита се, ако е бил на предната седалка, тогава, какво е щяло
да стане с него, тъй като и двете предни места били смачкани при катастрофата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.200 от КТ - за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука.
Отговорността
на ответното дружеството-работодател по чл.200 от КТ е отговорност за причинени
на работника вреди и намира основанието си в общия принцип на правото -
"никой да не вреди другиму", а ако вреди, да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да се ангажира
отговорността на ответника-работодател по чл.200 от КТ е необходимо да се
установи по категоричен начин наличието на професионално заболяване или на
трудова злополука.
В настоящия
казус, ищецът претендира репарация за неимуществени вреди, поради претърпяна от него трудова злополука. Въз
основа на представените и събрани по делото писмени доказателства - съдът
приема, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.200 от КТ, тъй като
се касае за претърпяна от ищеца трудова злополука, установена по надлежния ред.
Поради това ще следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника да
възмезди понесените от неговия бивш работник неимуществени вреди.
Отговорността
по чл.200 от КТ се основава на трудово правоотношение с работника, а наличието
и характера на увреждането на здравословното състояние, се установява с
надлежен акт, както е и в настоящия случай. При липсата на други доказателства
по делото, които да установят противното, съдът приема, че се касае именно за
увреждане на здравето в резултат от претърпяна от ищеца трудова злополука.
Съдът счита, че в настоящия случай
са налице всички елементи от фактическия състав на тази материално-правна норма,
тъй като претенцията на ищеца е за репариране на неимуществени вреди от
трудовата злополука, причинила временна неработоспособност. Затова приема, че
предявеният иск по чл.200 от КТ е процесуално допустим и доказан по основание,
тъй като безспорно се установи по делото, че са налице неблагоприятни последици
за здравето на ищеца и че те са в причинно-следствена връзка с претърпяната от
него трудова злополука.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. От събраните по делото доказателства и преди всичко от
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза, безспорно се установи характера на претърпените от ищеца болки и
страдания. При преценката на размера на обезщетението за тези вреди, съдът
взема предвид и свидетелските показания на близките на ищеца за претърпените от
него болки и страдания при увреждането, както и по време на възстановителния
период, изпитваните и понастоящем болки в кръста и все още високото кръвно
налягане, поддържано с медикаменти, както и тежестта на самото увреждане.
Добавя и неудобствата, които ищецът е изпитвал, поради това, че в продължение
на около един месец не е могъл да се обслужва сам и непрекъснато е трябвало да
разчита на помощта на близките си хора. Затова съдът счита, че сумата в размер
от 12000 лв., в случая е най-подходяща да репарира справедливо претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради телесната
повреда. В останалата част, предявеният иск се явява недоказан и неоснователен
и поради това ще следва да се отхвърли.
Ответникът не противопостави възражения и не ангажира доказателства за
изплащането на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не
доказа да е репарирал причинените му вреди. Затова същият ще следва да бъде
осъден да му заплати посочената сума от 12000 лева. Основателна е и претенцията
за присъждането на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането, а именно 01.08.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
За неоснователно, съдът намира твърдението на ответника, че при злополуката
има съпричиняване от страна на ищеца. Разпоредбите на чл.201 ал.1 и ал.2 от КТ
изискват, за да отпадне отговорността на предприятието изцяло, а така също и за
намаляване на отговорността му, да се установи вина на работника за настъпилата
с него злополука. От степента и
характера на вината на работника за настъпването на злополуката зависи дали да
отпадне изцяло отговорността на работодателя или само да се намали – съответно
при наличието на умисъл или груба небрежност. В настоящото производство не се
твърди от ответника, а и от събраните доказателства не би могъл да се направи
извод, че пострадалият-ищецът е причинил умишлено увреждането си, при някоя от
двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде увреден – пряк или
евентуален умисъл.
Груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ е налице тогава, когато работникът не
е положил грижата, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, или е
извършил определени действия, нарушаващи установените от работодателя правила
на труда и то само когато е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено се е надявал да го предотврати, както и когато е разчитал, че със
знанията и опита си ще предотврати вредоносния резултат, който е разбирал, че
ще настъпи. В настоящия случай, ищецът не е действал при груба небрежност по
смисъла на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.
Безспорно е установено по делото, а и не се спори между страните, че при
пътно-транспортното произшествие, автомобилната композиция не е била
управлявана от ищеца, а от другия шофьор. Установено е, че ищецът си е почивал
и че е бил полегнал на седалката зад шофьора. Не е спорно между страните, че
тази седалка не разполага с обезопасителен колан. Такива има само на предните
две седалки – на водача на моторното превозно средство и на седалката до него.
Така, че намирайки се на това място, ищецът не е имал възможност да постави
предпазен колан. Твърденията на работодателя са, че ищецът не е изпълнил и че е
нарушил изискванията, по време на движение на автомобилната композиция да стои
само на предната седалка до шофьора и с поставен предпазен колан. Ответникът,
обаче, не представи своя заповед или инструктаж на работника си в този смисъл.
Дори и да приемем, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение и на
посочената от пълномощника на ответника, в писмените му бележки, разпоредба на
чл.137а от ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни
средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, то данните по делото, са, че при
пътно-транспортното произшествие са били смачкани и двете предни седалки, както
и че другият шофьор е починал, вследствие на катастрофата. То тогава за какво
съпричиняване на вредоносния резултат говорим. Та ако ищецът беше на тази
предна седалка, то последиците за него по-скоро биха били доста по-сериозни,
дори фатални, но не и по-леки. Тук следва да се добави и това, че според вещото
лице, при поставен колан, по време на катастрофата биха могли да бъдат
причинени увреждания на лицето и от самия колан. Като се върнем отново на
цитираната разпоредба на чл.137а от ЗДвП следва да отбележим и това, че
процесната седалка, на която се е намирал ищеца не е оборудвана с колан и това
не е спорно между страните.
Ответникът твърди допуснато от ищеца грубо нарушение на правилата за
безопасни условия на труд, за които е бил инструктиран и изпитан, но по-никакъв
начин не доказа същите. Затова съдът ще напомни само, че дори не всяко
нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложението на чл.201
ал.2 от КТ, а само такова съчетано с подчертано субективно отношение на
пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като
елемент от неговото виновно действие /в този смисъл Решение №1429/10.11.1993 г.
по гр.д. № 86/93 г. на IV г.о./.
В настоящия случай такова липсва.
С оглед на изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 480 лева и да заплати в полза на РС-П.
разноските, направени за вещо лице от бюджета на съда в размер на 105 лева.
Страните не са представили доказателства за направени по делото разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение, нито пък са представили Списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което присъждането на такива не им се
следва, с оглед уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ултимо“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на
управление: област П., общ.Л., с.К., ул.“…-та“ №…, представлявано от управителя
Х.Д.Д. да заплати на П.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник
адвокат А.В.М., член на С. адвокатска колегия, с адрес за призовки и съобщения:
………… на основание чл.200 от КТ сумата от 12000 лева - представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила
на 01.08.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 01.08.2011 год. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 12000 лева
до претендирания с исковата молба размер от 15000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ултимо“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на
управление: област П., общ.Л., с.К., ул.“…“ №… представлявано от управителя Х.Д.Д.
да заплати в полза на П. районен съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 480 лева, както и разноските, направени за вещо лице, в размер
на 105 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: