Решение по дело №1000/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 310
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Цветанчо Димитров Трифонов
Дело: 20191440101000
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Козлодуй, 04 декември 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Козлодуйския районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на 19.11.2019г. /деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

 

                                                                      Председател: Цветанчо Трифонов

 

      при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гр.д. № 1000 по описа за 2019г. на РС – Козлодуй и за да се произнесе взе предвид следното.

 

 

Правното основание на иска е чл.79, вр. чл. 240, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.

 „К.Б.”ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Радослав Велчев, чрез пълномощник юрисконсулт Н.Х. е предявило обективно съединени  искове против Ц.Б.П., с адрес *** и е поискало ответницата да бъде осъдена да заплати на „К.Б.”ЕООД, *** сумата 350,00 лева /триста и петдесет лева и 00ст./, представляваща главница по Договор за кредит №**********/17.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира и направени в настоящия процес разноски.

В съдебно заседание ответницата признава иска.  Обяснява, че е изтеглила кредита, но впоследствие била съкратена от работа и изпаднала в невъзможност да го плати. Единственото й желание е ако може да го плаща на части, тъй като доходът, който има е 130.00 лв. от обезщетение за  майчинство.  

По делото са събрани писмени доказателства и след техният анализ съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 17.11.2014 г. между  „4 финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и Ц.Б.П. бил сключен Договор за кредит № **********/17.11.2014 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всички страници от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Както се посочи вече, на 17.11.2014 г. по-гореописаният начин  на основание сключеният договор за кредит на П. била отпусната сума в размер на 350.00 лв. Кредитът бил за период от тридесет дни и падеж на 17.12.2014 г., а бил усвоен чрез банков превод по банкова сметка ***.11.2014 г.

След настъпването на падежа П. не била издължила кредита и по този начин изпаднала в забава. Съгласно  клаузите на договора и т. 13.3  от Общите условия от 22.2.2015 г.  започнало да се начислява наказателна лихва съгласно клаузите. На ответниците били изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи информация за просроченият кредит, размерът на задължението, начислената наказателна лихва.

         На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №**********. в общ размер на 910,18 (деветстотин и десет лева и 18 ст.), от които както следва: главница - 350.00 (триста и петдесет лева), наказателна лихва - 530,18 (петстотин и тридесет лева и 18 стотинки) за периода 22.02.2015г. до 31.01.2018г.; описани такси за събиране (3 бр. изпратени писма)-30.00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД на ответницата, която била върната с отметка „Непотърсена“. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставили на „К.Б.“ ЕООД „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ от 01.06.2018г.

Общото задължение на ответницата възлязло на 910,18 (деветстотин и десет лева и 18 ст.), от които както следва: главница 350,00 (триста и петдесет лева), наказателна лихва 530.18 (петстотин и тридесет лева и 18 стотинки) за периода 22.02.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 (тридесет лева).

С  исковата молба се претендира само сумата от 350,00 (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по договора за кредит.

Съдът намира, че искът е основателен и изцяло доказан  в претендираният размер.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договорът за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а последният се задължава да върне заетата сума. В ал. 2 е записано, че се дължи лихва ако това е уговорено писмено, както е в случая.

Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, която в случаят е законната лихва върху главницата. Тази лихва е претендирана от ищеца от денят на подаване на исковата молба 08.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ищецът се е отказал да претендира обезщетение и лихва от денят на неизпълнението.  Претендират се  и деловодни разноски в размер 50.00 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Ц.Б.П. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.Б.”ЕООД, *** сумата 350,00 лева /триста и петдесет лева и 00ст./, представляваща главница по Договор за кредит №**********/17.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и  направени в настоящия процес разноски 50.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

Да се публикува.

 

                                                                                              Районен съдия: