РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Плевен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103224 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от *** ЕАД, ЕИК ***, срещу ЕТ „***“, ЕИК
***, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца следните
сумите: сумата от 430.04 лв., представляваща главница за месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *** за периода 14.06.2019г. –
13.10.2019г.; сумата от 4.00лв., представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения по договор ***, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***/2021г. на
ПлРС, възразена от длъжника. Твърди се, че ответникът е имал сключен
договор за използване на мобилни услуги с ищеца ***, по който е имало
сключено *** от ***г. за осем телефонни номера, като за част от услугите –
пет номера, абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен
оператор на 02.08.2018г. и на 05.09.2019г. Твърди се, че до м. август 2019г.
абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща и
1
незаплатени са останали фактури на стойност 430.04лв. Твърди, че е
начислил обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на
4.00лв.
Ответникът счита, че искът е допустим, но оспорва, че дължи такси по
договор ***, както е посочено в исковата молба, счита, че представените
фактури не касаят посочения в исковата молба номер на договор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение №
***/***г. по ч.гр.д. № ***/2021г. на ПлРС, съдът е разпоредил ЕТ „***“, ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата
от 430.04 лв., представляваща главница за месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор *** за периода 14.06.2019г. – 13.10.2019г.;
сумата от 4.00лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения по договор ***, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2021 г. до
окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер
на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника, но още преди връчването й, срещу заповедта е
подадено възражение за недължимост на сумите. Съдът е указал на заявителя
– „***“ ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на
посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост
на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените от ищеца доказателства, между страните са
били налице договорни отношения по договор, сключен между ЕТ *** и ***
ЕАД, /понастоящем *** ЕАД/, за ползване на електронни съобщителни
услуги, описани, съгл. т. 3 от договора в отделни приложения. Номерът на
договора, представен като доказателство по делото е № ***/ ***г.
Представени са ***/***г. за предоставяне на 8бр. СИМ – карти тарифен план
*** и 4 бр. СИМ – карти тарифен план ***, Допълнително приложение към
*** към Договор № ***/ ***г. касаещо трафик на интернет на максимална
скорост за 4 бр. СИМ – карти тарифен план ***. Представени са 8 бр. фактури
за периода 14.06.2019г. – 13.10.2019г., в които е описано подробно
потреблението на всеки един от номерата, за които е сключен представения
2
договор. Представени са ОУ на ищеца, както и два броя Сметки от ***г., за
сумите от по 2 лв., начислени на основание обезщетение за обработка на
просрочени задължения. В с.з. ответникът заявява, че не отрича, че има
договорни отношения с ищеца, не отрича, че е налице пренос на номера от
един оператор на друг, че услугите са били активни, не оспорва
достоверността на фактурите. Не е спорно по делото, че сумите по сметката
не са платени, спорен е въпросът – дължат ли се те от ответника, доколкото
номерът на представения договор е различен от посочения в исковата молба
като основание за възникване на договорните отношения между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Спорен по делото се явява въпросът – при разминаване в
посочения номер на договор в исковата молба и посочения номер на
представения като доказателство договор между страните, налице ли са
договорни отношения и дължат ли се исковите суми по тях. В случая съдът
констатира, че действително претенцията на ищеца се основава, както в
исковото, така и в заповедното производство, на твърдян от ищеца договор
***, докато номерът на договора, представен като писмено доказателство по
делото е № ***/ ***г., като към този номер на договор препращат и ***/***г.
и Допълнително приложение към *** към Договор № ***/ ***г. Независимо
обаче от различните номера в твърденията на ищеца и в доказателствата,
договорът, на който ищецът основава своите искания е индивидуализиран от
много други реквизити, всичките от които съвпадат безпротиворечиво –
страните по договора, датата на договора и приложенията – ***г., номерата
са които е договорено, че ще се предоставят услуги - ***, ***, ***, ***, ***,
***, *** и *** за тарифен план *** и ***, *** и *** – за тарифен план ***,
предмета на договора. В случая представените фактури касаят именно
предоставените услуги на тези номера за достъп до предоставяни от ищеца
електронни съобщителни услуги, за които е сключено ***. Всичко дотук
изложено сочи, че въпреки разликата в номерирането на договора, исковата
молба касае за претенция за заплащане на задължения по един и същи
договор. Няма спор, че услугите по всички посочени в отделните фактури
номера е била активна за периода на фактуриране, в самите фактури са
посочени и подробни данни за потребление за всеки един от номерата, което
потвърждава изправността на ищеца по сключения договор от ***г. Поради
3
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за сумата от 430.04 лв.,
представляваща главница за месечни такси и потребление за използване на
услуги за периода 14.06.2019г. – 13.10.2019г. се явява основателна и доказана
и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че в случая недоказана се явява сумата от общо 4.00лв.,
посочена от ищеца като обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Сума от 2.00лв. е посочена в Тарифата на ищеца, представена по
делото/последна позиция/, като в нея се сочи, че тази сума се събира от
крайни потребители и покрива направени от *** разходи по администриране
/дейности по събиране и уведомяване/ на просрочени плащания. Посочено е,
че разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща
минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното
задължение. Съдът намира, че такива дейности по делото не са доказани, и
определянето на такава сума като фиксиран размер не представлява сама по
себе си доказателство, че ищецът е направил разходи и то именно в такъв
размер. Нещо повече – към датата на която такава сума е начислена – ***г. - и
то два пъти, активни при ищеца са били осем номера, падежирала е била само
една фактура – издадената на ***г., която съгласно исковата молба е с падеж
16.08.2019г. и в самите сметки няма описание за кои просрочени задължения
ищецът е начислил обезщетение и то два пъти. Поради горното, претенцията
за сумата от 4.00лв., представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения по договор ***, като неоснователна и недоказана,
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съобразно уважената част от претенцията, на
ищеца са дължими разноски в общ размер на 24.77лв. – ДТ. На ответника,
съобразно отхвърлената част от претенцията се дължат разноски в размер на
2.76лв. По компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 22.01лв. Съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски, като се съобразява частичното уважаване на исковете, са в размер
на 322.00лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
ЧЕ ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, общ.П.,
ДЪЛЖИ на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 430.04 лв., представляваща главница за месечни
такси и потребление за използване на услуги на ищеца за периода
14.06.2019г. – 13.10.2019г. и законна лихва от 12.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
***/***г. по ч.гр.д. № ***/2021г. на ПлРС, като претенцията за сумата от
4.00лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения
по договор ***, като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
общ.П., ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по компенсация в исковото производство в размер
на 22.01лв. и разноски по ч.гр.д. № ***/2021г. на ПлРС, в размер на 322.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5