Определение по дело №476/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 52/24.04.2014 година, постановена по Н.о.х.дело № 48/2014 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Ф. Ф. М. от с.З., О.К., обл.К. за невиновен в това, че през периода 10.11.2003 год. - 11.01.2014 год. в с.Чорбаджийско, О.К., обл.К., след като е осъден с решение № 222/25.09.2003 год. по Г.дело № 209/2003 год. по описа на PC - М., влязло в сила на 10.11.2003 год., да издържа свои низходящи - Д. Ф. М., родена на **.**.**** год. и Д. Ф. М., роден на 20.05.2001 год., и двамата от с.Ч., О.К., чрез тяхната майка и законна представителка - З. Х. О. от с.Ч., О.К., с ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лв. за всяко от децата си, и за Д. М. - 65.00 лв., за Джан М. - 55.00 лв., считано от 29.03.2006 год. с решение № 4/06.02.2006 год. по Г.дело № 420/2005 год. по описа на МРС, влязло в сила на 29.03.2006 год., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за Д. Ф. М. - 122 месечни вноски, възлизащи в размер на 7 510.00 лв., и за Д. Ф. М. - 122 месечни вноски, възлизащи на 6 570.00 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.183 ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано по протест на Р. П. - М., с който така постановената присъда се протестира като неправилна, като се твърди, че същата не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Предлага се с протеста присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.М. да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание, съобразно повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание прокурорът от О. П. поддържа протеста така, както е предявен. Развива съображения, че за реализиране на това престъпление са без значение трудовия статус на подсъдимия, получаване на възнаграждение, здравословното му състояние или наличие на друго семейство и лица, на които се дължи издръжка.

Подсъдимият и ответник по протеста Ф. Ф. М. от с. с.З., О.К., обл.К. оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че нямал възможност да заплаща издръжката, тъй като не работел, бил болен и инвалидизиран, прекарал два инфаркта, като се издържал от социални помощи, които възлизали на 42 лв. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия М. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото, от фактическа страна се установява следното:

Подс. Ф. Ф. М. е роден на 26.09.1969 год. в с.Б., О.К., като постоянно живее в с.З., О.К.. Има завършено основно образование, безработен е, разведен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

С Решение № 222/25.09.2003 год., постановено по Г.дело № 209/2003 год. по описа на Момчилградския районен съд, бракът между подс.М. и св.Зейнеб Осман бил прекратен, като упражняването на родителските права на родените от брака деца Д. Ф. М., с ЕГН *, и Д. Ф. М., с ЕГН *, били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата. Със същото решение подс.Ф. М. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 50 лв. за детето Д., и 50 лв. за детето Д., считано от 01.07.2003 год., като решението е влязло в законна сила на 10.11.2003 год. Въз основа на така постановеното съдебно решение, в полза на св.О. бил издаден изпълнителен лист от 13.11.2003 год. досежно присъдената издръжка, като в СИС при PC-М. било образувано изп.дело № 390/02.12.2003 год.На 20.09.2004 год. съдия-изпълнителят, след като констатирал, че длъжника по изпълнителното дело - подс.М., не работи и няма декларирано движимо и недвижимо имущество, е съставил констативен протокол по реда на чл.2 ал.2 от тогава действащата Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка, като този протокол е бил изпратен на Община - К., след което присъдената издръжка за двете деца била изплащана от Държавата, чрез Община К., считано от 01.07.2003 год., по реда на посочената Наредба.

С Решение № 4/06.02.2006 год., постановено по Г.дело № 420/2005 год. по описа на МРС, присъдената издръжка била изменена, като за детето Д. М. била увеличена на 65 лв.месечно, а за детето Д. М. била увеличена на 55 лв.месечно, считано от 02.12.2005 год., като решението е влязло в законна сила на 29.03.2006 год. Изплащането от Държавата, чрез Община К., на така присъдената издръжка /ведно с увеличението/ продължило, като за целия посочÕн период от време – от 10.11.2003 год. до 11.01.2014 год., подсъдимият не е заплатил никакви суми по присъдената издръжка и не е възстановил изплатените от Държавата парични суми, вкл. и по изп.дело № 390/2003 год. с длъжник подс.М. няма постъпили суми към 09.01.2014 год.

От представените по делото 6 бр. епикризи е видно, че подс.М. е претърпял два миокардни инфаркта, като през периода 2009 год. – началото на 2014 год. многократно е бил хоспитализиран в различни лечебни заведения.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, в които същият по същество прави признание, че не е заплащал дължимата издръжна на ненавършилите пълнолетие свои деца; от кореспондиращите им показания на разпитаната в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетелка З. О., на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд, които доказателства поотделно и в своята съвкупност за логични, последователни, безпротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е приел, че деянието на подс.М. е несъставомерно от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.183 ал.1 от НК. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е приел, че за съставомерността на деянието по чл.183 ал.1 от НК, от обективна страна е необходимо деецът да не е изпълнил влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече вноски, но също така е необходимо от субективна страна това неизпълнение да е съзнателно, като за наличието на тази съзнателност у дееца е необходимо доказването на обективна възможност за изпълнение на задължението и липсата на пречки, препятстващи заплащането на издръжката. Приел е също, че за да бъде приложена процедурата по чл.92 от СК /отм./ и чл.152 ал.1 от сега действащият СК – за изплащане от държавата за сметка на неизправния длъжник на присъдена издръжка на непълнолетни деца – български граждани, следва по изпълнителното дело да се установи, че неизправния длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, т.е. че тази процедура се прилага при налична и пълна невъзможност да се изпълнява задължението по присъдената издръжка от страна на длъжника. Основавайки се на обстоятелството, че по инициираното от св.Осман изпълнително дело с констативен протокол от 20.09.2004 год. е констатирано от съдия-изпълнителя, че подс.М. не работи, няма доходи и декларирано движимо и недвижимо имущество, което е дало основание присъдената издръжка да бъде изплащана от Държавата, чрез Община К., считано от момента на присъждането й и до настоящият момент, първоинстанционният съд е направил извода, че за подс.М. е налице налична и пълна невъзможност за изплащане на присъдената издръжка, което обстоятелство, от своя страна, изключвало съзнателното неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка.

Настоящата инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд – за несъставомерност на осъщественото от подс.М. деяние по предявеното му обвинение по чл. 183 ал.1 от НК от субективна страна, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това е така по следните съображения: Действително, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяване на деяние от подс.М., съставомерно по чл.183 ал.1 от НК от обективна страна – същият е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – на ненавършилите пълнолетие свои деца Д. и Д., като не е изпълнил задължението си да заплаща за същите издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за детето Д. – 122 месечни вноски, и за детето – Д. – 122 месечни вноски, за периода 10.11.2003 год. – 11.01.2014 год. От събраните по делото доказателства, обаче, не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост извода за осъществяване на престъплението от субективна страна от подсъдимия. Това е така, тъй като за да бъде съставомерно деянието на подс.М. и от субективна страна, е необходимо това неизпълнение на задължението за издръжка на низходящи да бъде съзнателно. Именно с употребения в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е отграничил това престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено престъпление /каквито принципно са всички престъпления, с изключение на непредпазливите такива, които са наказуеми само в предвидените в закона случаи/, като същото предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да издържа свои низходящи и че не изпълнява задължението си в размер на две или повече вноски, но и наличието на обективна възможност за заплащане на дължимата издръжка, т.е. наличие на доходи или движимо и/или недвижимо имущество, от което да реализира доходи, с които да изпълнява задължението си. В настоящият случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от събраните по делото доказателства, вкл. и от приложеното изп.дело № 390/2003 год. по описа на СИС при Момчилградския районен съд, е установено по безспорен начин, че подс.М. през целия инкриминиран период не е имал каквито и да било доходи, нито пък движимо или недвижимо имущество, като се издържа от социални помощи, т.е. налице е начална и пълна обективна невъзможност да изплаща присъдената издръжка на непълнолетните си деца. Нещо повече, установено е по делото, че през 2009 год. подс.М. е претърпял два миокардни инфаркта, като след това здравословното му състояние е изключително влошено, налагащо чести хоспитализации в различни лечебни заведения, което обстоятелство очевидно го прави неработоспособен за физически труд, имайки предвид и нивото му на образование /основно такова/, при което не може да се очаква да се реализира трудово в области, които изискват висококвалифициран труд. Впрочем, именно липсата на доходи и движимо и/или недвижимо имущество у подс.М., т.е. обективната невъзможност на подсъдимия да заплаща издръжка на низходящите си /която периодично е била предмет на проверка от съдебния изпълнител, видно от материалите по изпълнителното дело/, е причината дължимата им издръжка да бъде изплащана през целия инкриминиран период от Държавата, чрез Община К.. А щом е установена обективната невъзможност подсъдимия М. да заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, то не може да се твърди съзнателно неизпълнение на това задължение, т.е. деянието на подсъдимия е несъставомерно от субективна страна по повдигнатото му обвинение по чл.183 ал.1 от НК, което пък от своя страна налага признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му, поради липса на престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, до какъвто краен правилен – обоснован и законосъобразен, извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Само за прецизност следва да се отбележи, че не може да бъде възприета тезата на прокурора, изразена в пледоарията в хода на съдебните прения пред настоящия състав, аналогична на изразеното становище и от прокурора пред първоинстанционния съд – че за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия е без значение какво е здравословното му състояние, дали работи, дали има доходи и имущество или задължения към други кредитори или лица, на които дължи издръжка. Възприемането на тази теза, без да се държи сметка за обстоятелства, които обективно препятстват заплащането на издръжка на низходящи от задължени лица, т.е. дали е налице обективна възможност или не за изплащане на такава издръжка, би довело до положение да бъде търсена и реализирана наказателна отговорност за престъпление по чл.183 ал.1 от НК от лица, които обективно нямат такава възможност - напр.пълни инвалиди, лежащо болни с тежки заболявания за продължителни периоди от време, в кома, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” и др., което е абсурдно.

С оглед изложеното, съдът намира, че не се установява по несъмнен начин подс.М. да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183 ал.1 от НК, поради което настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.М. деяние по предявеното му обвинение, налагащ оправдаването му, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52/24.04.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 48/2014 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.