Присъда по дело №1404/2022 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 41/ 16.12.2022г. по НОХД № 1404 по описа на
Районен съд град Монтана за 2022 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
К.Р.Н. e обвинен в това, че за времето, от месец април 2019г. до месец
септември 2022г. в град М., след като е осъден с решение по гр.д.№ 638/
11.04.2019г. на РС-Монтана, влязло в законна сила на 11.04.2019г, да издържа
свой низходящ - малолетния си син Р.К.Н., с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 42
/четиридесет и две/ месечни вноски по 140.00 лева, на обща стойност 5880.00
лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура град Монтана поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимият К.Р.Н. за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като счита, че са събрани достатъчно
доказателства по делото, които да установяват вината му за това деяние.
Моли съда да определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му
наложи наказание пробация със задължителните две мерки за съответния
срок.
Частният обвинител Ася Н.а лично и чрез упълномощен повереник
взема статовище, че по безспорен и категоричен начин е доказано в процеса
виновността на подсъдимия.
Подсъдимият К.Р.Н. разбира обвинението и признава вината си. В хода
на съдебните прения моли съда да му бъде наложено наказание пробация със
съответните пробационни мерки.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Подсъдимият К.Р.Н. е роден в град М., а живее в град Б., обл.М.,
ул.“Сливница“ № 19, ет.1, ап.1. Към настоящият момент работи, не е
осъждан /реабилитиран по право/
С решение на РС-Монтана по гр.д.№638/2019г., в сила от 11.04.2019г.
съдът е допуснал развод, по взаимно съгласие между А.К.Н. и К.Р.Н.,
подсъдим в настоящето производство. Със същото решение, подсъдимия Н. е
поел задължението, да заплаща на бившата си съпруга, като майка и законен
представител на малолетното им дете Р.К.Н., с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 140.00 лева, считано от 11.04.2019г. От влизане в сила
на съдебното решение до настоящият момент подсъдимият не е изплащал
дължимата се издръжка по отношение на малолетния си син. За
инкриминирания период общо не са внесени 42 броя месечни вноски на обща
стойност 5 880.00 лева.
Подсъдимият Н. се признава за виновен, не дава обяснения, но твърди,
че неизплащането на дължимото е било поради финансовото му затруднение-
1

не е реализирал никавкви доходи.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а
именно: свидетелските показания на А.Р. Н.а, както и писмените
доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и
самопризнанията дадени от подсъдимия Н..
При тази система от преки доказателства съдът приема горната
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
могат да се обосноват съответните правни изводи:
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията на т.нар.
продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това,
че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно
деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на две или повече вноски.
От субективна страна деянието /бездействието/ е извършено виновно
във форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на бездействието си, че с влязло в сила решение
е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ и че не плаща повече от две
вноски, като наред с това е предвиждал неизбежното неплащане на повече от
две месечни вноски от дължимата издръжка.
При така изложената фактическа обстановка подсъдимия К. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183
ал.1 от НК, а именно: за времето, от месец април 2019г. до месец септември
2022г. в град М., след като е осъден с решение по гр.д.№ 638/ 11.04.2019г. на
РС-Монтана, влязло в законна сила на 11.04.2019г, да издържа свой низходящ
- малолетния си син Р.К.Н., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 42 /четиридесет
и две/ месечни вноски по 140.00 лева, на обща стойност 5880.00 лева.
Подсъдимият Н. е осъден да издържа свой низходящи – сина си Р., но
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 42 броя. Налице е съзнателно не изплащане на дължимите
месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в
сила съдебен акт – решение осъденото лице е задължено да заплаща
издръжка, поради което подсъдимия Н. следва да понесе наказателна
отговорност.
Разпоредбата на чл. 183 НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на
свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.
2

183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на
низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери
начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда.
С чл.183 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител
на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия
с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя
за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично
не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на
изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на
състава.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да
е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, от субективна страна това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.
От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимия К. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
От обективна страна са налице всички признаци на състава на
престъплението, в което подсъдимият е обвинен.
От субективна страна е налице форма на вина – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е
допускала тяхното настъпване.
Предвид горното съдът квалифицира деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се
вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление –
“лишаване от свобода” до една година или наказание “Пробация”. Съобразно
принципа за индивидуализация наказанието следва да се отчетат степента на
обществената опасност. Тази на деянието не е завишена, тъй като не се касае
за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като
преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с
3

невисока степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството, че той
признава вината си и е с чисто съдебно минало /реабилитиран на основание
чл.86 от НК/. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът е на становище, че за извършеното престъпление по чл.
183 ал.1 от НК, на подсъдимият следва да бъде наложено наказание
„пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя
пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
Съдът намира, че с така наложеното наказание в този му вид и размер
ще способства в най–висока степен за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция на Закона.
Причини за извършване на престъплението - принизено чувство за
бащин дълг.
По делото няма направени разноски, поради което не се поставя и
въпросът за тяхното възстановяване.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	41
Дата:	16 декември 2022 г.
Съдия:	Десислава Цветкова

Дело:	20221630201404
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2022 г.

Присъда по дело №1404/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите