№ 50
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500387 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д.М. М., срещу определение №
253 от 02.04.2021 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по описа на РС – гр.
Своге, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение
на постановеното по същото дело решение № 71 от 13.05.2019 г. в частта му за
разноските, обективирана в подадената от нея въззивна жалба, чрез намаляване на
присъдените в нейна тежест разноски от 936,96 лв. на 790 лв.
Жалбоподателката оспорва извода на първоинстанционния съд, че
разноските по делото били намалени, както и че тя следва да ги заплати на
насрещната страна по делото в размер 936,96 лв. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да ги намали.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала такъв, с който изразява
становище за неоснователност на жалбата и, съответно, за оставяне в сила на
обжалваното определение. Изтъква, че в жалбата не се сочи нито едно основание
за твърдяната незаконосъобразност. Споделя мотивите на районния съд, довели до
постановяване на обжалваното определение. Счита, че жалбоподателката е
посочила грешна сума. Описва хронологията на събитията, довели до иницииране
на настоящото производство. Намира, че неправилно жалбоподателката е
възприела волята на районния съд да намали адвокатското възнаграждение на
насрещната страна до 790 лв. като такава, определяща окончателния размер на
1
всички дължими в производството разноски. Прави извод, че последните са били
изчислени коректно. Моли съда да остави частната жалба без уважение.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С решение № 71 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по
описа на РС – гр. Своге, „М.Б.П.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.М. М. сумата
12 лева (обезщетение за имуществени вреди във връзка с претърпяна на
23.12.2017г. трудова злополука), заедно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 23.12.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата
част до пълния претендиран размер от 1200 лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение „М.Б.П.” ЕООД е осъдено да заплати на Д.М. М.
сумата от 900 лева (обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
битови неудобства, във връзка с претърпяна на 23.12.2017г. трудова злополука),
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2017г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер
от 8000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
С решението са присъдени и разноски, като Д.М. М. е осъдена да заплати на
„М.Б.П.” ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
за възнаграждение на вещо лице, с оглед отхвърлената част от исковете, в размер
на 963,96 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да постанови този
правен резултат, районният съд е изложил мотиви, че ищцата следва да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част на исковете, като е намерил за основателни възраженията на
пълномощниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК, и е намалил поради прекомерност
заплатеното адвокатско възнаграждение до минимално определения съобразно чл.
7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ размер, а именно - 790 лева.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба, в която се навежда и
довод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради това,
че в мотивите било посочено, че разноските в тежест на М. следва да се намалят
до размер от 790 лв., а с диспозитива тя била осъдена да заплати на ответното
дружество 936,96лв.
2
Въззивният съд е приел, че в частта, касаеща разноските в
първоинстанционното производство, жалбата има характер на молба по чл. 248 от
ГПК, поради което е върнал делото на Свогенския районен съд за произнасяне по
нея.
Във връзка с тази молба районният съд е постановил обжалваното в
настоящото производство определение, с което я е оставил без уважение,
излагайки съображения, че съдът може да намалява само размера на адвокатското
възнаграждение (което е и направил), но към така намаленото адвокатско
възнаграждение от 790 лв. е прибавена и сумата 173,96 лв. за заплатено от
ответника възнаграждение на вещо лице, съобразно с отхвърлената част от
исковете.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая
искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 12
лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1200 лв., а искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 900 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. Следователно,
съотношението на уважена към предявена част от исковете е
(12+900)/(1200+8000)=912/9200=0,0991304347826087=9,913%, а съотношението
на отхвърлена към предявена част от исковете е 90,087%
От друга страна, районният съд е намалил претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ, който е определен правилно като 580+((9200-5000)*0,05)=580+210=790
лв.
Същевременно, с определение в открито съдебно заседание на 06.12.2018г.
съдът е възложил в тежест на ответника „М.Б.П.” ЕООД заплащане на част от
възнаграждението за вещо лице в размер на 280 лв., а, видно от преводното
3
нареждане на л. 60 от първоинстанционното дело, тази сума е била надлежно
внесена.
Така, общият размер на признатите от съда разноски на ответника в
първоинстанционното производство се формира като 280+790=1070лв.
С оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника част от
този размер, пропорционална на отхвърлената част от исковете, а именно:
(1-0,0991304347826087)*1070=963,93 лв.
Следователно, размерът на разноските, дължими от ищцата на ответника, е
бил определен правилно.
Също така правилно в първоинстанционното решение е посочено, че до
размер от 790 лв. е намалено само прекомерно заплатеното адвокатско
възнаграждение, а в обжалваното в настоящото производство определение е
посочено, че към тази сума е прибавена и част от заплатеното от ответника
възнаграждение за вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 173,96лв.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата на Д. М. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено съответно искане, в полза на
ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски,
каквито се установяват в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно
договора за правна защита и съдействие на л. 8 от делото.
Съдът констатира, че по делото не е внесена държавна такса за разглеждане
на частната жалба в размер на 15 лв. Поради това и с оглед изхода на делото, Д.М.
М. следва да бъде осъдена да я заплати в полза на Софийския окръжен съд.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253 от 02.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 431/2018 г. по описа на РС – гр. Своге.
ОСЪЖДА Д.М. М. с ЕГН ********** да заплати на „М.Б.П.” ЕООД с ЕИК
4
*** сумата 300 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.М. М. с ЕГН ********** да заплати на Софийския окръжен
съд с БУЛСТАТ *** сумата 15 лв. – държавна такса.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5