Определение по дело №280/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 380
Дата: 25 юни 2024 г. (в сила от 25 юни 2024 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20243001000280
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
гр. Варна, 24.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000280 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивна жалба, подадена от особен представител, назначен
на Е. Н. В. срещу решение №42/15.04.2024г., постановено по електронно
дело 20233200900085(ТД 85/2023г. по описа на ОС-Добрич, В ЧАСТТА, с
която е било установено задължението му за главница като чиста стойност на
ползван потребителски кредит в размер на 23 393,17лв., установено като
вземане в заповед за незабавно изпълнение, издадена в полза на кредитора
„Банка ДСК“ АД, ведно със акцесорни вземания за законна лихва и разноски.
По предварителните въпроси: Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на задължения ответник, чрез назначен в първата
инстанция особен представител на длъжник с неизвестно местопребиваване.
При този вид сезиране на въззивния съд дължимата такса не се събира
авансово (т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Разноски за покриване на
възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са осигурени
предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този
пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от
авансиране на сума от 1250лв. за заплащане на минимален размер (арг. от чл.
47 ал. 6 ГПК) на адвокатската услуга на назначения представител по
упражнена в полза на отсъстващия длъжник въззивна защита. Жалбата
отговаря и на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно
администрирана.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита
1
във всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена
претенция срещу представляваното от него лице. Въззиваемата страна се
представлява от надлежно упълномощен представител с общо пълномощно
(приложено към искова молба). Съдът приема, че въззивното производството
по акта по същество и обусловено от него определяне на разноските е
допустимо.
Доклад по жалбата:
Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник, останал
ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в нарушения при преценката на
доказателствата и необосновани изводи по фактите, довели и до неправилно
приложение на закона. Сочи, че въпреки, че е изключил оспорените копия на
непредставени в оригинал и оспорени като неавтентични книжа, съдът е
приел за доказано договарянето на потребителския кредит и произтичащото
от него задължение на кредитополучателя да върне чистата стойност на
получена главница. Счита за необоснован извода за установено от вещото
лице получаване на отпуснатата от банката сума именно от ответника, тъй
като проверка за самоличност на титуляра на проверяваните от експерта
счетоводни записи не е била възлагана и съответно не е извършвана.
Въззиваемият кредитор „Банка ДСК“ АД, чрез юрк.Н. оспорва
жалбата с доводи за правилно постановено решение, като се позовава на
обосноваване на извода за възникнало вземане, въпреки обявената
нищожност на договора не с изключените от доказателствата писмени
документи, а само с доказаното получаване по разплащателна сметка на
ответника на предоставена за ползване от банката сума, като заключението
на експерта за този факт е било основано и на проверка на титулярството на
правата върху тази сметка. Допълнително въззиваемата страна сочи, че не е
била в състояние да представи пред първата инстанция оригиналите на
оспорените писмени документи по обективни причини и моли въззивния съд
да допусне отново събирането им.
По доказателствата: Въззивният съд съобразява, че въпросът относно
установеното постъпване на главницата по спорния договор в
разплащателната сметка на въззиваемия би бил обусловен от съдържанието
на писмените документи, посочени от банката само доколкото в тях се
съдържа изявлението на кредитополучателя за начин на усвояване на
договарян кредит. Само в тази връзка посочените оригинали, с които да се
заменят изключените копия, могат да се приемат за относими към предмета
на жалбата, в рамките на оплакванията на въззвиника. За да бъдат допуснати
на този етап от производството, страната следва да обоснове убедителна
причина, която е осуетила събирането на оригиналите до този момент (чл. 266
ал.2 т.1 ГПК). В случая като такава причина обаче се сочи поведението на
самата страна. Още в първата инстанция, задължената с определение от
14.11.2023г. страна се е позовала на затруденията си да издири поисканите от
ответника оригинали, поради централизирано архивиране на своята
документация. Същевременно копия от тези документи са били заверени от
същата страна още към 10.06.2022г. (като приложения към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) и полагането на професионална грижа за
интересите на кредитната институция(ползваща юрисконсулт) изисква
2
ползваната за предявяване на претенция документация да се съхрани до
стабилизиране на получения въз основа на копията акт. Вътрешно-фирмената
организация по обработката на архивирани писмени документи по спорните
казуси не е обстоятелство, което да остава извън контрола на самата банка и
затова не може да се третира като обективна и непреодолима с адекватни
усилия на страната обективна пречка за снабдяване със съхраняваните от
самата нея документи. Още повече, че в първата инстанция срокът за
представяна на оригинали вече е бил продължаван, като е достигнал до
четири месеца (от уведомяване за задължението на 20.11.23г. до
изключването на копията на 15.03.2024г.). Затова въззивният съд намира за
преклудирани възможностите на въззиваемия да се позове отново на
оригиналите като „новооткрити“ документи и не следва да допуска
събирането им. Отделно от това, за целите на оплакванията по установените
факти, ограничено до признатата в обжалваната част отговорност на
кредитополучателя да връща само „чиста“ стойност на ползван кредит,
писмената форма на договаряне няма значение и затова „новооткритите“
книжа не са относими към предмета на въззивния контрол.
Същевременно, в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да
подготви разглеждането на делото по същество, настоящият състав
констатира, че при приемането на заключението на вещото лице нито една от
насрещните страни не е оспорила изводите и по-конкретно констатациите за
начина на предоставяне на главницата. За да прецени самостоятелно
доказателствената стойност на изводите на експерта, въззивният съд отчита,
че данни за титулярите на конкретни банкови сметки се съхраняват в
публичен Регистър на банковите сметки и сейфове (РБСС), воден на осн. чл.
56а от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и Наредба № 12 на БНБ от 29
септември 2016 г. Оспорените като необосновани констатации на експерта
могат да бъдат съпоставени с обявените в електронната информационна
система данни за титуляра и упълномощените да се разпореждат с
наличностите лица по банкова сметка с конкретен уникален номер(IBAN).
Тази проверка въззивният съд може да извърши служебно (т. 3 от ТРОСГТК
1/2013) по повод оплакването на въззивника.
Принципно въззивният съд дължи и независим и служебен (т.е. извън
оплакванията в жалбата) контрол за валидност на потребителските сделки
(каквато несъмнено е предоставянето на кредит на физическо лице). В случая
първата инстанция вече е приложила в цялост потребителската защита, като в
отговора въззиваемия кредитор не е изложил свои оплаквания по тези изводи
и затова не се налага да се дават нито допълнителни указания на страните по
приложимите императивни правила относно договаряне на потребителски
кредит , нито да се събират доказателства за опровергаване на приетото
по тези въпроси.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение
3
№42/15.04.2024г., постановено по електронно дело 20233200900085(ТД
85/2023г. по описа на ОС-Добрич, В ЧАСТТА, с която е било призната
дължимост на вземане в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД дължимо от Е.
Н. В. установено като вземане в заповед за незабавно изпълнение за главница
в размер на 23 393,17лв., като чиста стойност на ползван потребителски
кредит, ведно със акцесорни вземания за законна лихва и разноски.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззиваемия, че разходите по защита
на въззивника от особен представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се
авансират от насрещна страна ( ищецът-кредитор) като ЗАДЪЛЖАВА
„БАНКА ДСК“АД в седмичен срок от уведомяването да представи
доказателства за внесени по депозитна сметка на Варненски апелативен
съд разноски в размер на 1250лв за възнаграждение на особен
представител на въззивника за настояща инстанция, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение
възнаграждението ще бъдат изплатено от бюджета на съда, като авансирания
разход ще бъде принудително събран от това задълженото лице по реда на
чл.77 ГПК(независимо от резултата по спора) и съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист без да изпраща допълнително съобщение за доброволно
изпълнение, като възложи на тази страна допълнителна такса от 5лв и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззиваемата страна
„БАНКА ДСК“АД за допускане на новооткрити оригинали на оспорени
копия като нови доказателства.
На осн. чл. 186 ГПК ЗАДЪЛЖАВА БЪЛГАРСКА НАРОДНА
БАНКА чрез Дирекция „Регистри“ на БНБ, на основание чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 12 за Регистъра на банковите сметки и сейфове (РБСС) да
предостави в 14 – дневен срок от уведомяването справка за налична в
регистъра за информация за титуляра и упълномощени от него лица с права
върху разплащателна сметка с IBAN ****************************** (или
**************************) в периода от 01.08.2018г. до 16.09.2021г.,
която е необходима за разглеждане на иск за установяване на задължение на
кредитополучател Е. Н. В.. Предупреждава длъжностното лице, че при
неизпълнение на това задължение (или непосочване на уважителни причини
за това) носи отговорност пред страната, чиято теза се окаже недоказана за
причинени вреди, както и че може да му бъде наложена глоба по чл. 87 ГПК в
размер между 50 и 300 лева.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 1.10.2024г. от 13.30ч. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че:
процесуални действия могат да се извършват с изявления, подписани с
квалифициран електронен подпис (КЕП) от пълномощници, чиято
представителна власт е учредена по реда на чл. 33 ГПК
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
могат да подадат заявления чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
4
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи преписа
от отговора на насрещната страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5