№ 13447
гр. София, 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110150002 по описа за 2022 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”.... тел. **********,
специалност: Финанси.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 300 лева, вносим от ответника в 1-седмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Ж. Ж., адрес: гр. София, ж.к. „.........., специалност:
Компютърни системи и технологии.
Вещите лица да се уведомят след представяне на доказателства за внесени депозити.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.05.2023 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Д. А. А. е предявил срещу „...“ ЕООД и “.......” обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за
недействителни на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ......... г.,
сключен от ищеца с първия ответник и на Договор за гаранция от 08.04.2022 г., сключен от
ищеца с втория ответник и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „...“ ЕООД
за връщане на сумата от 11,83 лева, представляваща разликата между изтеглената и
върнатата сума, получена без основание. При условията на евентуалност ищецът е поискал
1
обявяване на т. 3 и т. 4 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №
......... г. за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ищецът твърди, че с ответника „...“ ЕООД са сключили Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № ......... г., по силата на който е получил сумата от 350 лева
за срок от 30 дни при ГЛП 41,12 %. Посочва, че общо дължимата сума, която следвало да
върне, била в размер на 361,83 лева. Излага, че по електронна поща получил процесния
договор за поръчителство от 08.04.2022 г., като по заблуждение, че в него е посочен
обобщен вид на всички дължими плащания по главния договор за заем, подписал този за
поръчителство и се задължил да заплати сума в размер на 100,55 лева. Твърди, че описаните
договори са нищожни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като протИ.речат
на законоустановени императивни правила. Били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.
22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Излага подробни
съображения, че договорът за предоставяне на финансови услуги е нищожен поради липсата
на ясно посочена методика за формиране размера на ГПР, а от там нищожен се явява и
акцесорният договор за поръчителство. Твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
и чл. 19, ал. 1 ЗПК поради невключване на таксата „Гарант“, представляваща скрита лихва, с
оглед на което договорът е недействителен и по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи
само връщане на реално получената сума. Излага, че посоченият ГПР от 49,85 % не отговаря
на реалния размер, ако при изчисляването му са били включени възнаградителни плащания.
Твърди, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на самостоятелно
основание на процесния договор за заем, доколкото нищожните клаузи от него не могат да
бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона. Заявява, че е налице изключително
голяма разлика по двата договора в дължимите от страните престации, което от своя страна
води до протИ.речието им с добрите нрави, в резултат на което се явяват нищожни. В
исковата молба се твърди, че в качеството на потребител на ищеца се дължи защита срещу
неравноправните клаузи, обективирани в договора, за което съдът трябва да следи служебно.
Счита, че при сключването на договорите ответниците не са предоставили възможност на
ищеца да влияе на тяхното съдържание, а същият се е съгласил с отнапред определени
договорни клаузи, което съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основание за нищожност на същите.
Заявява, че не е налице основание за “.......” да претендира плащане на сумата за такса
„Гарант“, доколкото липсва договор между кредитор и поръчител, както и поради
обстоятелството, че този ответник не е регистрирана банкова институция в Република
България. С тези доводи моли съда да обяви за недействителни Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № ......... г., сключен от ищеца с първия ответник и Договор
за гаранция от 08.04.2022 г., сключен от ищеца с втория ответник, както и да осъди „...“
ЕООД да му заплати сумата от 11,83 лева, представляваща разликата между изтеглената и
върнатата сума, получена без основание. При условията на евентуалност ищецът е поискал
обявяване на т. 3 и т. 4 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №
......... г. за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “...” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото лихвеният процент, съответно
ГПР, описани в СЕФ, са възпроизведени в договорите за кредит и дължимата лихва е
посочена в договорен размер от 3,38 %. Заявява, че законът не предвижда задължение за
включване на формулата за изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не може да
бъде променяна от кредитодателя. Оспорва, че е бил длъжен да включи сумата, уговорена
между потребителя и другия ответник в договора за гаранция, в ГПР по кредита, доколкото
пар. 1 от ДР на ЗПК не предвижда такова изискване. Оспорва твърдението на ищеца, че е
неоснователно начисляването на допълнителни разходи по кредита, доколкото
необходимостта от обезпечение на кредитора се явява следствие от извършената оценка на
неговата кредитоспособност. Излага, че по време на целия срок на действие на договора
ищецът е разполагал с информация за общо дължимата сума, която следва да бъде върната
по пера - главница и лихва. Заявява, че ищецът е разполагал с възможността да се откаже от
сключения договор в 14-дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетения и
неустойки, като това не е извършено от него. Сочи, че сключването на договор за гаранция
не е задължително условие за отпускане на кредит в желания размер, поради което оспорва
2
твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство е условия за сключването на
договора за кредит. Оспорва, че е налице заблуждаваща търговска практика, чрез която е
въвел в заблуждение относно условията по сключване на договора за кредит, възможността
за избор на гарант или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Оспорва
твърденията на ищеца, че липсва основание, въз основа на което е получил процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “.......”не е подал отговор на исковата молба.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК и по
евентуалния иск с правно основание чл. 21, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже
несъответствието на сключените договори със законовите разпоредби, което води до тяхната
недействителност.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума, а в тежест на ответника „...“ ЕООД – че е било налице
основанието за плащането ѝ.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3