Р Е Ш Е Н И Е
260325/30.12.2020г.
30.12.2020г.,
гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на първи декември през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: М. Марков
при секретаря Е.Пенчева,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2908
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на
вземането.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б. СРЕЩУ Е.Б.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на сумата от 9505.42 лева (девет хиляди петстотин и
пет лева и четиридесет и две стотинки) - главница по 105 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.04.2017 г. до 21.12.2025 г., по
отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към
Договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.01.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/. Главницата е по Договор за
потребителски паричен кредит №2101121, сключен на 21.12.2015 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* (Кредитодател) и Е.Б.М.
(Кредитополучател), като в последствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, сумата 781.85 лева (седемстотин осемдесет и един лева и
осемдесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 21.04.2017 г.
до 17.01.2018 г., сумата 1161.74 лева (хиляда сто шестдесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава за периода от 21.04.2017
г. до 03.07.2019 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът
предявя при условията на евентуалност осъдителни искове за посочените суми.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Налице
е бил Договор за потребителски паричен кредит №2101121, сключен на 21.12.2015
г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ***,
като кредитор и Е.Б.М., като кредитополучател. По този договор,
кредитополучателят имала останали задължения по 105 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.04.2017 г. до 21.12.2025 г., по отношение на
които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към Договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.01.2018 г., На тази дата вземането по договора е
прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания. Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на заявителя е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление
на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
Видно
от материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в исковата
молба адрес, като е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. До Адвокатска колегия-Шумен е
изпратено искане за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ за осъществяване
на особено процесуално представителство по делото, на непребиваващия на постоянния си адрес ответник по
иска. На
ответника е назначен особен представител на разноски на ищеца, С.С. – адвокат
от Адвокатска колегия - гр.Шумен.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото открито съдебно заседание. В писмена молба се
сочи, че се поддържат предявените искове като основание и размер.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба,
като изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но
изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане.
Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, както и на
уговорената възнаградителна лихва.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника, застъпва становище, че исковете за неоснователни, като моли с оглед
събраните по делото доказателства, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължи претендираните
суми. Сочи, че в хода производството са събрани доказателства, чрез
изслушване на две експертизи, които следва да се вземат предвид при съдебното
решение. Предоставя на съда да се произнесе по същество на спора, като с оглед
качеството на особен представител, моли, да бъде отхвърлена исковата претенция,
във връзка с направените възражения.
Съдът
е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства: договор за потребителски паричен кредит №2101121 от
21.12.2015 г., погасителен план, Общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити, искане за
рефинансиране на съществуващ дълг от 22.12.2015 г., рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018 г., Приложение №1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г., потвърждение за
извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, уведомително
писмо с изх. №УПЦ-П-УСФ/2101121 от 29.01.2018 г., известие за доставяне,
придружително писмо с изх. №6833 от 13.05.2019 г., уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2101121 от
01.03.2019 г., уведомление от ЧСИ до Е.Б.М. от 20.04.2019 г., протокол за
невръчен документ от 09.03.2019 г.
По
делото са назначени и приети Съдебно-счетоводна експертиза и Съдебно-техническа експертиза.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и
чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени и искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, се установява безспорно наличието
на валидно облигационно правоотношение
по процесният договор за паричен заем. Кредитът е усвоен изцяло от
ответника. Кредитодателят е
изпълнил точно и в срок задълженията си,
което е видно от приетите по делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло назначените и приети по делото експертизи, които са неоспорени
от страните и се приемат от тях без възражения.
Съдебно
счетоводната експертиза заключава, че размерът на непогасената главница по
Договор за потребителски паричен кредит №2101121, сключен на 21.12.2015 г.
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ***
(Кредитодател) и Е.Б.М. (Кредитополучател) е от 18 до 120 месечна погасителна
вноска е в размер на 9505,42 лева. Дължимата непогасена договорна лихва е в
размер на 781,85 лева. за периода от 21.05.2017 г. до 17.01.2018 г.
Обезщетението за забава се определя в общ размер на 493,65 лева за периода от 20.04.2019 г. до 30.09.2019 г.
Съдебно
техническата експертиза заключава, че за
текстовете в представения за изследване Договор за потребителски паричен кредит
№2101121, сключен на 21.12.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с
ЕИК *** (Кредитодател) и Е.Б.М. (Кредитополучател) и общите
условия, използваният шрифт е наборен, с кегел или размер „12“.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право в т.ч. и възражението му за недействителност на договора за кредит
или цесия.
Предвид свободата
на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия,
отговарящи на икономическото състояние на държавата към годината на сключването
му. Поради това, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен в
тази му част. Съдът намира, че с факта за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му дължим невърнат размер е станало
изискуемо. Съдът споделя становището, че ответникът, който се явява неизправна
страна по договора, като дееспособен длъжник следва да върне дължимата от него
парична сума, която е получил непосредствено и лично.
Съдът
намира, че ответникът дължи посочените в исковата молба суми, до частта, която
е установена с приетата безусловно счетоводна експертиза. Искането за
присъждане на лихва за забава до пълния предявен размер, следва да бъде
отхвърлено по посочените по-горе съображения.
По
предявения евентуален иск.
Задължение
за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск.
Съдът по същество уважава главният иск, при което не следва да разглежда евентуалния.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно юрисконсултското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на кредитора „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев следните
вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК:
сумата от 9505,42 лева (девет хиляди
петстотин и пет лева и четиридесет и две стотинки) - главница по неплатени
погасителни месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит №2101121,
сключен на 21.12.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК
********* (Кредитодател) и Е.Б.М. (Кредитополучател), като в последствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/;
сумата от 781,85 лева (седемстотин
осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 21.05.2017 г. до 17.01.2018 г.;
сумата от 493,65 лева – обезщетение
за забава за периода от 20.04.2019 г. до 30.09.2019 г.;
както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението 03.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в
останалата му част, за сумата над 493,65 лева до 1161,74 лева – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА
Е.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев, сума в общ размер на 2041,50 лева, от които 1785,75
лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 255,75 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№1934/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: