№ 816
гр. С., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110140233 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ........., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Д. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С.,
************, дължи седните суми: 3 280,88 лева цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до
изплащане на вземането, 383,02 лева мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до
26.03.2024 г., 59,05 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до
изплащане на вземането, 12,79 лева мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 26.03.2024
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 19607/24 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е потребител на топлинна енергия
за битови нужди като вещен ползвател на топлоснабдения имот – апартамент №8 в гр. С.,
************. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия, чиято
цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т* с*” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, в който оспорва исковете за
лихви за забава и дялово разпределение. Твърди липса на забава и на основание за плащане
на услугата дялово разпределение, тъй като се извършва от трето лице и не е установена по
размер. Във възражението е релевирала възражение за давност. Моли за отхвърляне на тези
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената й. Съобразно нормативната уредба, възникването на
облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост.
Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на
собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на
същите.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с
нотариален акт № 79 от 8.3.21 г. в полза на ответницата е учредено вещно право на ползване
върху недвижим имот - апартамент №8 в гр. С., ************. При конкуренция на вещни
права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за
домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на ЗС дължи разноските за
ползване на имота. В случая това е ответницата. Предвид изложеното, за процесния период
между страните е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни ОУ, по силата на който ответницата дължи цената й.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена през процесния период топлинна енергия в обем
възлизащ на 3 280.88 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., съгласно
представеното по делото извлечение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
2
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ ***** от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № ******/2020
г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира по посочения начин. В случая измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на Т., което дружество е осъществило услугата дялово разпределение
за топлоснабдения имот, която за процесния период възлиза на 59.05 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
3.04.2024 г. Изискуемостта на първото месечно вземане от процесния период е настъпила на
15.5.2021 г., т.е. исковете са предявени преди тригодишната давност да е изтекла.
С оглед липсата на доказано плащане, исковете за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение следва да се уважат в цялост, като се присъди законната лихва от подаването
на заявлението до окончателното плащане.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
3
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. За периода от 16.05.2021 г.
до 26.03.2024 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 383.02 лв.,
за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 74.71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., му се дължат 174.11 лв., а в заповедното производство – 124.28 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, за безплатно оказаната на ответницата правна
помощ на адвокат И. А. Н. от САК се дължи адвокатско възнаграждение, като от 400 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъдят 1.37 лв., а за заповедното
производство – от 200 лв. /съгласно чл. 6, т. 5 от НМРАВ/ – 0.68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. С., ........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Д. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С.,
************, дължи следните суми: 3 280.88 лева цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до
изплащане на вземането, 383.02 лева мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до
26.03.2024 г., 59.05 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19607/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 12.79 лева за период от 16.05.2021 г.
до 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ************, да заплати в полза на „Т.
С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ........., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 174.11 лева разноски в исковото производство и сумата от 124.28 лева
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ........., да заплати
на адвокат И. А. Н. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 1.37 лева адвокатско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 0.68 лева адвокатско възнаграждение
за заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т* с*“
ЕООД.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5