№ 4906
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110205301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д.а срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-002605/23.02.2023г., издадено от началник сектор отдел
”Пътна полиция” при СДВР, с което на М. М. Д. на основание чл. 174 ал. 1 т.
1 ЗДвП е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено, защото е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ц.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издадената наказателно посатновление.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 15.02.2023г. около 00.11ч. жалбоподателят М. Д. управлявал моторно
превозно средство „БМВ М 340 И Х Драйв“” , с ДК № ****, като се движел
по бул. „Черни връх”с посока на движение от ул. „Златен рог“ към ул. „Бигла“
. На водача била извършена проверка от полицейски екип срещу ул.
„Драгалевска“. На място била установена самоличността на водача, както и
същият бил тестван с техническо средство „Алкотестдергер“, като резултатът
бил положителен, а именно 0.53 промила. След това бил съставен талон за
медицинско изследване наД., както и АУАН.
В съставения АУАН свидетелят С. отразил фактическите си констатации
относно управлението на моторното превозно средство, времето и мястото на
констатиране на същото, както и резултата от техническото средство.
Възприетите обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл.5 ал.3
т.1 ЗДвП. В АУАН били отразени и данни, касаещи личността на водача.
След това АУАН бил връчен на Д..
Водачът на превозното средство дал кръв за изследване, като резултатът
от същото отразил наличие на алкохол в кръвта – 0.53 промила.
Въз основа на издадения акт, било издадено и наказателно
постановление, с което при идентична фактическа обстановки и дадена
правна квалификация на нарушенията на жалбоподателя са наложени
административни наказания- „глоба” в размер на 500лв. и „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” за срок от шест месеца.
Видно от приобщената заповед на министъра на вътрешните работи
началникът на АНД О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, а св. С. е оправомощен да издава
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното писмени доказателства, а именно: АУАН, разпечатка, талон за
медицинско изследване, справка за нарушения и наложени наказания по
ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи, свидетелски показания,
протокол за химическо изследване.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля, тъй като същото е
хронологично и последователно. Същевременно в разказа не се открояват
фактически противоречия с изведеното от писмените доказателства. В този
аспект съдът прие, че следва да кредитира показанията му. Тук следва да се
2
посочи, че логическата еднопосочност на установените факти е подплатена и
от свеждащото се от писмените доказателства – талон за медицинско
изследване, разпечатка от техническо средство, резултат от изследване. Тези
доказателства притежават нужните от към формална страна реквизити, за да
бъдат ценени като годно доказателствено средство. Същевременно от тях се
устновява с нужната степен на стабилност времето и мястото на извършеното
изследване, лицето дало пробата, както и отчетения конкертен резултат. Така
цялата еднолинейност на доказателствения материал, даде основа на съда да
приеме, че фактите, описани и в издадения АУАН са достоверни, поради
което съдът кредитира и него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално лигитимирано
лице, подадена е в предвидения срек срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
пред нстоящия съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
съда за това са следните:
Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални
нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление са посочени задължителните реквизити,
каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
точно и ясно са описан ибостоятелствата, при които се твърди да е извършено
нарушението. Въведена е и съответната норма сочеща дължимото правило за
поведение, респективно предвиждаща конкретното административно
наказание. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвежда забрана за водач на
моторно превозно средство да управлява същото под въздействието на
алкохол.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установи, че на въведената в наказателното
постановление и АУАН дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно
3
средство с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0.53 промила.
Несъмнено установено от доказателстеванта съвкупност е реализиране на
изпълнителното деяние на административното нарушение – управление на
автомобила. Ясно въведено е в доказателставата по делото именно
жалбаподателят да е лицето, управлявало автомобила.. Ясно установено от
доказателствата по делото е времето и мястото на извършеното управление.
Елемент от обективните признаци на съставомерното нарушение е
въздействието на алкохол върху водача. В процесната хипотеза наличието на
алкохол е несъмнено установена от кредитираните от съда доказателства.
Нужно е да се посочи, че начинът за определяне на наличното количество
алкохол, отразяващо въдействие върху водача при управление на моторното
превозно средстов не е лемет от състава на нарушението, доколкото не е част
от съдържанието на нормата на чл.5 ал.1 т.3 ЗДвП, въвеждаща дължимото
правило за поведение. Същевременно той е отразен в разпоредбата на чл.174
ал.1 ЗДвП, като по този начин, бивайки част от санкциониращата норма
очертава границите на допустимост на използавните механизми за
устновяване на конкертни обстоятелства в поризводството.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал задължението си да не шофира след употреба на
алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, в съзнанието
му е имало педстави, че упрвлява моторно превозно средство след като е
употребил алкохол и въприки това е привел в движение автомобила.
За така извършеното администртивно нарушение в санкциониращата
разпоредба /редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
правилно въведена в издаденото наказателно постановление се предвижда
администартивно наказание „глоба“ в размер от 500лв. до 1000лв., както и
„лишаване от право да управляв моторно превозно средство“ за срок от 6
месеца до 12 месеца. В процесната хипотеза прие, че така определените
размери на наложената глоба – 500 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест месеца са законосъобразни,
адекватни и пропорционални на вида на извършеното нарушение, неговите
характеристики и личността на нарушителя.
С тези изводи съдът прие, че наложеното администартивно наказание в
девте му проявления не следва да се редуцира.
4
Извършеното административно нарушение не разкрива признаци на
деяние, засягащо в по-ниска степен закриляните от правото общистевни
отношения, отколкото други деяния от този вид, поради което съдът пире, че
не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН.
В този смисъл съдът прецени, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП/ № 23-4332-
002605/23.02.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на М. М. Д. на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание: „глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5