Решение по дело №548/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. В. В. с адрес гр. Харманли, обл. Хасково, [улица], срещу Решение № 41 от 30.05.2024г., постановено по АНД № 41/ 2024г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0375-000248 от 28.07.2023г, издадено от Началник група в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57 от ЗАНН досежно неговото съдържание, както и че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, място и обстоятелства, именно М. В. е допуснал вмененото му, като водач на МПС, нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. С оглед на което поддържа, че неправилно и необосновано въззивният съд е приел за установено и доказано авторството на съставомерното деяние и съотв. извършването на констатираното нарушение от лицето, санкционирано за това нарушение. С подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника жалбоподателя писмено становище съображения по наведеното касационно основание, е направено искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0375-000248 от 28.07.2023г. на Началник група в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Чирпанския районен се е развило по жалба на М. В. В. от гр. Харманли, срещу Наказателно постановление № 23-0375-000248 от 28.07.2023г, издадено от Началник група в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 887737 от 25.06.2023г., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на М. В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.05.2023г. в 16.40 часа в община Братя Даскалови по АМ Тракия км.162 в посока изток – запад, М. В. управлява лек автомобил рег. № [рег. номер], собственост на П. О. А., като при подаден звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил на МВР на близка дистанция ясно да се възприеме от водача, не спира плавно в дясната част на платното за движение.

Чирпанският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като НП съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По същество съдът е направил извод, че въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като с оглед тежестта на нарушението и наличието на други отегчаващи обстоятелства, правилно наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, са определени в законово регламентирания максимален размер.

Решението на Чирпанския районен съд е неправилно.

Необоснован, от гл. т на доказателствата, и неправилен, от гл. на закона, е направеният от въззивния съд извод, че извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито във въззивното съдебно производство, са събрани каквито и да е било надлежни доказателства (писмени и/или гласни), че на посочените в наказателното постановление дата, място и обстоятелства, именно санкционираното лице М. В. е управлявал л.а рег. № [рег. номер] и че като водач на това МПС не е изпълнил императивното задължение по чл.103 от ЗДвП, като основание за наложените му административни санкции по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Противно на приетото от Чирпанския районен съд, фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частта им относно авторството на деянието и извършването на съставомерното изпълнително деяние от М. В., по никакъв начин не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Разпитаният като свидетел по делото актосъставител Ц. Д. описва фактическата обстановка по подадения звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил на МВР за спиране на л.а рег. № [рег. номер]; за неизпълнението от водача на МПС на задължението по чл.103 от ЗДвП да спре плавно в дясната част на платното за движение, както и последвалите от страна на полицейските служители действия. Свидетелят заявява, че полицейският екип не е могъл да установи водача на МПС (освен, че е бил мъж), като сигналът е бил насочен към други райони по АМ Тракия – т.е от показанията на актосъставителя не става ясно кога и по какъв начин е установена самоличността на водача на МПС и съотв. кога и по какъв начин е идентифициран нарушителят. Показанията на св. Ж. М. Ж. – ПИ в звено „Пътен контрол“ в РУ – Чирпан (неправилно посочен в обжалваното решение като свидетел по съставянето на АУАН), се основават на получено обаждане по телефона от мл. автоконтрольор Ц. Д. (актосъставител), който му разказал за случилото се, както и че по-късно „автомобилът бил установен в гр. София, където бил спрян за проверка, установили са самоличността на водача и са предали информацията на оперативния дежурен в РУ-Чирпан“. Освен, че показанията на Ж. Ж. не се основават на лични възприятия на свидетеля, а на разказаното му от актосъставителя Ц. Д. за случилото, тези показания по никакъв начин не се подкрепят от каквито и да е било налични по преписката писмени данни или сведения относно времето и начина на твърдяното установяване на самоличността на нарушителя. Дори и да приеме за вярно твърдяното от св. Ж., че в някакъв по-късен момент (без да е ясно дори кога), в гр. София, като водач на л.а рег. № [рег. номер] е установено лицето М. В., това обстоятелство по никакъв начин не доказва осъществено от В. управление на този автомобил на 23.05.2023г. в 16.40 часа по АМ Тракия км.162 и съотв. извършеното от В. нарушение по ЗДвП като водач на автомобила. Правоприлагането по принцип, и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения, поради което е недопустимо да се презюмира, че след като М. В. е управлявал л.а рег. № [рег. номер] в гр. София, същото лице е управлявало автомобила и по АМ Тракия км.162, на територията на община Братя Даскалови. И не на последно място следва да се отбележи и че с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН (на която се е позовал въззивният съд), е обвързан единствено административно наказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. А в случая фактическите констатации по АУАН серия GA № 887737 от 25.06.2023г. досежно авторството на деянието (че на 23.05.2023г. в 16.40 часа по АМ Тракия км.162 в посока изток – запад, М. В. е управлява лек автомобил рег. № [рег. номер]), поради липсата на каквито и да е било данни от кого, по какъв начин и в кой момент е идентифициран водачът на л.а рег. № [рег. номер] и съотв. е установена неговата самоличност, се явяват абсолютно необосновани, поради което тези фактически констатации не биха могли да се считат верни до доказване на противното, вкл. и от гл.т на презумпцията за невиновност.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване не само факта на извършено административно нарушение, но и самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, дори и да се приеме за доказано извършването на нарушение по чл.175, ал.1, т.4 във вр. с чл.103 от ЗДвП. при управлението на л.а рег. № [рег. номер] на датата, мястото и при обстоятелствата, описани в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, липсват доказателства за авторството на извършеното нарушение - по никакъв начин не е доказано че МПС, при управлението на което е допуснато санкционираното нарушение, е било управлявано от водача М. В. на датата и на мястото, посочени в НП. Доколкото субект на задължението по чл.103 от ЗДвП, респ. субект на отговорността по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е водачът на МПС, санкциониращият орган е следвало да установи и докаже по несъмнен и безспорен начин не само обективните, но и субективните признаци на административно наказателния състав по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вкл. авторството на деянието. В случая това не е сторено. Отделно от това, по аргумент от разпоредбите на чл. 52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган има задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, като издаде НП само ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая при изрично отразеното в АУАН възражение на М. В. „не съм бил аз“ и липсата на каквито и да е било данни по какъв начин при съставянето на АУАН е установена самоличността на водача, управлявал автомобила към момента на извършване на нарушението и предвид констатацията, че МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на друго лице (П. О. А.), без данни за подадена от собственика на автомобила декларация по чл.188 от ЗДвП, очевидно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и съотв. в нарушение на изискването по чл.53, ал.1 от ЗАНН е издал НП № 23-0375-000248 от 28.07.2023г., без самоличността на нарушителя и неговата вина да са установени по несъмнен начин.

При липсата на каквито и да е било доказателства, че на посочените в НП време, място и обстоятелства, М. В. е управлявал лек автомобил рег. № [рег. номер], с което МПС е извършено санкционираното нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, издаденото наказателно постановление за ангажиране отговорността на М. В. за това нарушение, е незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от Чирпанския районен съд. С оглед на което съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 23-0375-000248 от 28.07.2023г. на Началник група в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на М. В. направените разноски за договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за изготвяне на жалби и процесуално представителство за двете съдебни инстанции в общ размер на 1000 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 41 от 30.05.2024г., постановено по АНД № 41/ 2024г. по описа на Чирпанския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0375-000248 от 28.07.2023г, издадено от Началник група в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на М. В. В. [ЕГН], с адрес гр. Харманли, обл. Хасково, [улица], са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на М. В. В. [ЕГН], с адрес гр. Харманли, обл. Хасково, [улица], сумата от 1 000лв. (хиляда лева) – разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.