Определение по дело №3418/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3209
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050703418
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ ……………………………., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  19.12.2019г. в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН  

        

като разгледа докладваното от съдията  частно административно дело №3418 по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по реда на чл.166 ал.2 от АПК във връзка с чл.180 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано  по искане на „Овърсийз-Хоризонт“ АД, представлявано от  изпълнителния директор Б.Р.К. чрез адв. Д.И. за спиране на предварителното изпълнение на  заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“.

В жалбата са изложени доводи, че заповедта е общ административен акт и оспорването  не спира изпълнението му съгласно чл.180 ал.1 от АПК. Изтъкнато е, че дружеството ще понесе значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще бъде поставен забранителен  пътен знак В2 и бариера, ограничаваща достъпа в двете посоки към Приморски парк. Уточнено е, че с последваща заповед №4970/27.11.2019г. на кмета на община Варна са утвърдени „Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк“.

Ответникът – кмета на община Варна в молба с вх.№18638/16.12.2019г. смята, че дружеството няма правен интерес от оспорване на ГПОД по отношение забраната на достъпа чрез входа от „Делфинариума“, тъй като достъпа до комплекс „Хоризонт“ се осъществява чрез входа към бул.“Княз Борис І“ и само в тази част се засягат негови права и законни интереси. Изтъква се, че са необосновани твърденията на дружеството за настъпили вреди, предвид рекламите за събития в комплекс „Хоризонт“, поставени върху билбордове, както и информацията на официалната страница на обекта и профила във Фейсбук. Сочи се, че с Генералния план за организация на движението /ГПОД/ не се ограничава напълно достъпа в Приморски парк, като с Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк“, приети със заповед №4970/27.11.2019г. на кмета на община Варна  е осигурен достъп на определена категория лица в т.ч. собственици на жилищни  и търговски обекти в Морската градина. Подчертава се, че ГПОД е съобразен с обществения интерес, свързан с опазване на околната среда и ограничаване на вредното въздействие на автомобилния транспорт. Заявява се, че с процесния план е уреден часови диапазон за зареждане на търговските обекти на  територията на Приморски парк включително и комплекс „Хоризонт“.  Пледира се за отхвърляне на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Дружеството  доказва, че е собственик на търговски обект, находящ се на територията на Приморски парк, което обуславя правото му да иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ГПОД. Видно от доказателствата приложени към молба с вх.№ 18558/13.12.2019г. дружеството е обжалвало законосъобразността на  заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна на 10.12.2019г., според изискването по чл.166 ал.2 от АПК.  На следващо място, допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона зависи и от въпроса дали самия генерален план за организация на движението подлежи на обжалване. Той се одобрява  по реда на чл.15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, в която не е даден категоричен отговор за възможността за обжалване, нито в положителна, нито в отрицателна посока. Изхождайки от принципа, заложен чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, при липса на изрично изключване на оспорване на ГПОД, съдът счита, че такова е допустимо, което прави допустимо и искането за спиране на предварителното му изпълнение.

Изброените  обстоятелства водят до заключението за допустимост на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на окончателния проект за актуализация на ГПОД.

Разгледано по съществото, искането по чл.166 ал.4 от АПК е неоснователно, поради следните съображения:

Въз основа на чл.15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, окончателният проект за Генерален план за организация на движението се одобрява от кмета на съответната община /район/. Самият план е общ административен акт според определението по чл.65 от АПК, който съгласно чл.180 ал.1 от АПК има допуснато по силата на закона предварително изпълнение, което съгласно ал.2 на чл.180 от АПК може да бъде спряно от съда по реда на чл.166 ал.2 и ал.3 от АПК. С процесната заповед е одобрен окончателен проект за актуализацията на вече съществуващ генерален план за организация на движението /ГПОД/ по чл.6 т.1 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, което също я превръща с общ административен акт.

Съгласно чл.8 ал.1 от същата наредба, актуализацията на ГПОД се извършва при: 1. промяна в пътнотранспортната обстановка в резултат на променена с повече от 30 на сто интензивност на транспортните и пешеходните потоци; 2. нарастване на пътнотранспортната аварийност; 3. увеличаване въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда над допустимите норми за шум, вибрации, газове и други вредни емисии; 4. несъответствие на съществуващата организация на движението с изискванията на действащата нормативна уредба. Одобряването на окончателния проект за актуализация на ГПОД е мотивирано със спазване на изискванията за опазване на околната среда и ограничаване на вредните въздействия от автомобилния транспорт и нарастване на пътнотранспортната аварийност в Приморски парк, за което с решение №1772-6 по протокол №42/01.08.2019г. на Общински съвет – Варна е одобрен доклад за резултатите от извършена проверка за установяване на обстоятелствата по чл.8 т.3 и т.4 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Необходимостта от актуализация се потвърждава и от решение по т.10 по протокол №25/02.07.2019г. на Експертен съвет по устройство на територията, както и от решение по т.1 и т.3 от протокол №6/01.07.2019г. на Комисията по безопасност на движението.

Местност „Салтанат“  с цялата си територия и  нейната мрежа от алеи е включена в обхвата на Приморски парк с Общия устройствен план на община Варна, одобрен през 2012г., според който освен историческото ядро на Морската градина, така и местност „Салтанат“ са включени в  устройствена зона Зп „градски паркове и градини за широко обществено ползване“. С актуализацията на ГПОД се  цели въвеждане на забрана за движение на моторни превозни средства в Приморски парк обхващащ вече не само историческото ядро на Морската градина, но и цялата местност „Салтанат“ и определяне на подходящ часови диапазон за обслужване на обектите, находящи се там. Видно от обяснителната записка към проекта за актуализация на ГПОД, въведена е забрана за достъп на територията на Приморски парк с пътни знаци В2  „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“ и Т 17 „Контролиран достъп“ като са посочени изключения за определени категории лица: собственици, живеещи в зоната на въведената забрана, лица, обслужващи обекти с местонахождения в участъците, където е въведена забраната и лица, притежаващи документ за инвалидност.  Спазени са правилата по чл.71 и чл.69 от АПК и са обсъдени всички постъпили предложения и възражения от заинтересовани лица, които са били разгледани от комисия, назначена със заповед на кмета но община Варна № 4133/04.10.2019г. и обективирани в протокол от 15.10.2019г.

Впоследствие със заповед №4970/27.11.2019г. на кмета на община Варна са утвърдени Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк“ на основание чл.50 ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата и чл.68 ал.1 и ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. 

Опазването на околната среда и ограничаване на вредните въздействия от автомобилния транспорт, и нарастването на пътнотранспортната аварийност в Приморски парк е „особено важния обществен интерес“ по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК, който се презумира предвид предприетата защита от законодателя чрез въвеждане с разпоредбата на чл.180 ал.1 от АПК на предварително изпълнение  на общия административен акт.  В тежест на молителя е да докаже, че вредата от предварителното изпълнение ще е толкова значителна или трудно поправима, че би могла да се противопостави и да има превес над особено важния обществен интерес.

Правото на гражданите здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи е гарантирано в чл.15 от Конституцията на Република България. Защитата на това право е обвързана със задължение на държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, регламентирано в чл.15 от Конституцията на Република България. Това задължение на Българската държава е скрепено и в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Опазване на околната среда“ и изискващ от държавите-членки „Високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие.“

Опазването на околната и на градската среда е предмет на защита и от правото на Европейския съюз и представлява надделяващ обществен интерес над упражняването на дейност по предоставяне на търговски услуги. Тоест, свободата на търговията със стоки и услуги може да бъде ограничена с цел опазването на околната и градската среда Според §40 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, „концепцията за „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, която се посочва в някои разпоредби на настоящата директива, е развита от Съда на Европейските общности в неговата практика по членове 43 и 49 от Договора и следователно може да продължи да еволюира. Тази идея, както е призната в практиката на Съда, обхваща най-малкото следните основания: …опазване на околната и градската среда, включително планиране на териториалното и селищно устройство…“. По преюдициално запитване от Холандия относно тълкуването на тази директива е постановено  решение на Съда на Европейския съюз /голям състав/ от 30 януари 2018г. по съединени дела C‑360/15 и C‑31/16, според което: „Член 15, параграф 1 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че той допуска със съдържащи се в общ устройствен план на община правила да се забранява търговска дейност за продажба на дребно на необемисти стоки в намиращи се извън градския център на общината географски зони, стига да са изпълнени всички условия по член 15, параграф 3 от тази директива.“. Макар и в главното производство да е бил обжалван общ устройствен план в Нидерландия, настоящият съдебен състав счита, че тълкуването на СЕС е приложимо на по-силно основание и по отношение на ГПОД в смисъл, че  Директива 2006/123 допуска достъпът до или упражняването на дейност по предоставяне на услуга да зависи от спазването на такова териториално ограничение, стига да са изпълнени условията за недискриминация, необходимост и пропорционалност, предвидени в член 15, параграф 3 от нея. Същото становище е застъпено и в становището на генералния адвокат видно от т.135 от цитираното решение на СЕС, където е отбелязано: Както посочва генералният адвокат в точка 147 от своето заключение, в съответствие с член 4, точка 8 от Директива 2006/123 във връзка със съображение 40 нея, подобна цел, свързана с опазването на градската среда, може да съставлява наложителна причина, свързана с обществения интерес, годна да оправдае териториално ограничение като разглежданото в главното производство.“.

Предвид факта, че с ГПОД от забраната за достъп на МПС в Приморски парк са изключени лицата, които имат търговски обекти и за търговците  е въведен часови диапазон за зареждане със стоки и продукти, съдът счита, че по отношение на „Овърсийз-Хоризонт“ АД са спазени условията по чл.15 параграф 3 от Директива 2006/123 и не е налице дискриминация. Забраната за достъпа с МПС в Приморски парк е необходимо с цел опазване на градската среда, което съставлява наложителна причини, свързана с обществения интерес, годна да оправдае териториалното ограничение – т.135 от решение на Съда на Европейския съюз /голям състав/ от 30 януари 2018г. по съединени дела C‑360/15 и C‑31/16. Спазен е и принципа на пропорционалност: Предвижданията на ГПОД  са подходящи за постигане на преследваната с него цел и  не надхвърлят необходимото за нейното постигане, както  и не е възможно въвеждането на забрана за свободно движение на МПС в  Приморски парк и създаването на конкретна организация за използване на наличната алейна мрежа да бъде заменено с други, по-малко рестриктивни мерки, които постигат същия резултат – опазване на околната и градската среда от замърсяване с вредни автомобилни емисии. По отношение на клиентите на комплекс „Хоризонт“, съдът счита, че с процесния ГПОД е защитено тяхното конституционно право за здравословна и благоприятна околна среда, поради което твърдението, че ограничаване на достъпа на автомобили в Приморски парк ще ги разубеди да посещават комплекс „Хоризонт“ не може да служи като аргумент за настъпване на значителна или трудно поправима вреда.

Следователно, исканото от „Овърсийз-Хоризонт“ АД спиране на окончателния проект за актуализация на  „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“, одобрен със заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна не може да се постанови като обезпечение на подадената жалба срещу самия акт, тъй като  дружеството не доказа, че предварителното му изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал. 4 вр., ал. 2, изр. 1 АПК, които да засягат или накърняват негов пряк интерес, който е със същата или по-висота степен на важност от тази на обществения интерес, който чл. 180 ал.1 от АПК и горецитираните конституционни и европейски разпоредби охраняват.

Воден от изложеното и на основание чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искане на „Овърсийз-Хоризонт“ АД, представлявано от  изпълнителния директор Б.Р.К. чрез адв. Д.И. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №4966/27.11.2019г. на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

С оглед на процесуална бързина, определението да се съобщи на молителя по телефона, посочен в искането и на ел.поща на община Варна, за което да се направят отбелязвания по делото, както и да се изпрати на адресите им.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: