Р Е
Ш Е Н
И Е № 302
гр.Пловдив,06.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА, като разгледа докладваното от съдията търг. дело №71/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК115010670 твърди,че за
периода от 01.06.2010 г.-13.01.2012 г. е предоставил на ответника „Захарен
комбинат Пловдив“АД-гр.Пловдив с ЕИК ********* услуги по отвеждане и
пречистване на отпадни води-втора и трета категория за обект,находящ се в гр.П.,бул.“Б.“№
*** и в обем на 84 419 куб.м.,като за периода 01.06.2010 г.-01.02.2011 г.
пречистеният и отведен обем бил 58 500 куб.м,а за периода 01.02.2011
г.-13.01.2012 г. пречистения и отведен обим бил 25 919 куб.м.Измерването на
количествата отпадни води ставало с устройство за измерване на
количеството,монтирано на изхода на тръбата,преди включването й в градската
канализационна мрежа.През процесния период и след направени замервания на
замърсяването на заустването на отпадните води в градската канализация,степента
на замърсяването е била променяна няколко пъти.За периода 01.06.2010
г.-06.06.2011 г. отпадните води са били втора категория,а след 06.06.2011 г. до
края на исковия период-трета категория,като за това имало издадени протоколи от
изпитвания от акредитирана лаборатория.Цените за пречистване и отвеждане за
кубичен метър отпадъчни води за съответната категория за периода 01.06.2010 г.
до 01.02.2011 г. и за периода 01.02.2011 г. до края на исковия период били
одобрени с решение №Ц-21/15.06.2009 г. на ДКЕВР и утвърдени със съответни
заповеди на управителя на „ВиК“ЕООД-Пловдив,като конкретните стойности на тези
цени за първа,втора и трета категории били такива,каквито са описани в исковата
молба.За съответните периоди и задължения били издадени описаните в ИМ 17 бр.
фактури на обща стойност 99 140,53 лв. с ДДС,от която сума ответникът заплатил
със забава само сумата от 10 832,12 лв.,представляваща част от дължимата сума
по първата фактура с №11721018 от 20.09.2010 г.,като след това частично плащане
останала неиздължена общата сума от 88 318,40 лв. по издадените фактури.С
подписано между страните споразумение за разсрочване на задължение №05-1170 от
31.08.2010 г. ответникът се съглаил,че към датата на подписване на споразумението
остатъка от задължението му към ищеца за предишен период е в размер на 118
697,22 лв. и се задължил да го заплаща на вноски,описани по размер и падеж в
същото споразумение.
Ищецът
твърди още,че към момента на завеждане на ИМ отношенията между него като
експлоатационно дружество и ответника като абонат се уреждат от публично
известни общи условия,приети и влезли в сила по реда на чл.8 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и тъй като към същия момент
ответникът не е заплатил дължимите суми за отвеждане и пречистване на отпадни
води и лихвите за забавено плащане /които не са предмет на разглеждане в
производството по настоящото дело/,за него възниквал интерес да търси
събирането на тези суми по съдебен ред.
Предвид
горните твърдения ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
общо 88 318,40 лв.,представляваща сбор от неплатена цена за предоставените от
ищеца услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 01.06.2010
г.-13.01.2012 г. съгласно процесните 17 броя фактури,издадени в периода
20.09.2010 г.-16.01.2012 г.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
е оспорил исковете изцяло.Твърди,че степента на замърсеност се определя чрез
извършването и анализирането на проби,като вземането на същите следвало да се
извършва от представител на ВиК в присъствието на упълномощен представител на
абоната.Твърди,че със заповед №63/05.08.2010 г. били определени конкретните лица,които
да вземат участие като негови представители при отваряне на шахтата и вземане
на проби,а получените резултати от извършените анализи за пробите се оформяли в
протокол,който се предавал на абоната заедно с фактурата.В случая обаче при
вземането на проби,за което били издадени представените с исковата молба
„протоколи от изпитване“,не били взели участие представители на ответника,с
оглед на което същият поддържа,че не е ясно кога са взети пробите,отговарят ли
те на отразените данни в протоколите и дали същите са взети от води,изходящи от
ответното дружество.Твърди още,че протоколите не носят подпис на негов
представител,поради което са частни свидетелстващи документи,които не могат да
му се противопоставят.Затова ответникът оспорва представените от ищеца три броя
„протоколи от изпитване“ заедно с приложените към тях „резултати от
изпитването“.Твърди също,че не му е връчван нито един от протоколите,касаещи
процесния период и установяващи промяна на степента на замърсяване.Акцентира и
върху това,че замерването на замърсяването на отпадните води е следвало да бъде
извършено непосредствено преди определяне категорията замърсяване,тъй като за
взимането на пробите били от значение сезон,температура,влажност на въздуха и
други фактори.Поддържа още,че протоколите от 19.10.2009 г. и 20.10.2009 г. били
неотносими към спора,тъй като изпитванията били извършени близо година преди
началната дата на исковата претенция.Сходно било положението и с протокола от
14.10.2009 г. за взимане на водна проба №447.Освен това,ответникът твърди,че
през процесния период чрез използване на акредитирана лаборатория извършил също
замервания на отпадъчните води,съобразно които степента на замърсяване била
първа.Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
На
първо място,с оглед процесуална яснота,следва да се отбележи,че процесния иск
заедно с акцесорен иск за мораторни лихви е предявен пред РС-Пловдив,за което е
било образувано гр.д.№8604/2013 г. по описа на същия съд,ХХ-ти гр. състав,като
с решение №2672 от 26.06.2014 г. съдът се е произнесъл по съществото на
исковете-главен и акцесорен,но впоследствие с решение №2094 от 05.12.2014
г.,постановено по въззивно гр.д.№2723/2014 г. по описа на ОС-Пловдив,IX-ти
състав,първоинстанционното решение е обезсилено в частта,в която районният съд
се е произнесъл по главния иск за заплащане на сумата от 88 318,40 лв.,тъй като
е прието,че същият съд не е родово компетентен да разгледа повдигнатия правен
спор по този иск и заедно с това делото е изпратено на настоящия окръжен съд по
компетентност като първа инстанция по така предявения главен иск.Със същото
решение на въззивната инстанция производството по акцесорния иск за заплащане
на мораторни лихви в общ размер от 16 470,58 лв. е спряно на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по главния иск с влязъл
в сила съдебен акт.Или,казано обобщено,предмет на разглеждане по настоящото
дело е само предявения от ищеца главен осъдителен иск,но не и акцесорния иск за
заплащане на мораторни лихви.
По
съществото на иска:
Няма
спор между страните,че през исковия период от време са били в договорни
отношения,съобразно които ищецът е бил задължен да доставя на ответника
услугата „отвеждане и пречистване на отпадни води“ срещу задължението на
ответника да заплаща съответна цена на тази услуга на кубичен метър отпадъчни
води и в зависимост от категорията отпадъчни води /първа,втора или
трета/.Безспорно е също така,че през исковия период цените за пречистване и
отвеждане за различните категории отпадъчни води са били одобрени от ДКЕВР с
решение №Ц-21/15.06.2009 г. и утвърдени със сочените в ИМ две заповеди на
управителя на дружетвото-ищец.Страните не спорят също така,че през целия исков
период от 01.06.2010 г. до 13.01.2012 г. дружеството-ищец е предоставяло реално
на ответника услугата „отвеждане и пречистване на отпадни води“ и че е издало
за това описаните в исковата молба седемнадесет броя фактури,а именно:фактура №11721018/20.09.2010
г. на стойност 18 569,14 лв.;фактура №11898747/11.10.2010 г. на стойност 15
669,05 лв.;фактура №12195376/15.11.2010 г. на стойност 19376,78 лв.;фактура №12434293/10.12.2010
г. на стойност 7413,22 лв.;фактура №12716545/14.01.2011 г. на стойност 4759,03
лв.;фактура №12974500/14.02.2011 г. на стойност 372,32 лв.;фактура №13257814/17.03.2011
г. на стойност 3955,80 лв.;фактура №13497916/14.04.2011 г. на стойност 5027,40
лв.;фактура №13785721/18.05.2011 г. на стойност 5115,18 лв.;фактура №13989069/10.06.2011
г. на стойност 3334,50 лв.;фактура №14287387/13.07.2011 г. на стойност 3017,66
лв.;фактура №14499556/05.08.2011 г. на стойност 3554,83 лв.;фактура
14811247/13.09.2011 г. на стойност 3971,47 лв.;фактура №15111491/17.10.2011 г.
на стойност 248,50 лв.;фактура №15363315/14.11.2011 г. на стойност 74,40
лв.;фактура №15632055/13.12.2011 г. на стойност 321,41 лв. и фактура №15903182/16.01.2012
г. на стойност 4359,84 лв.Или,общата стойност на описаните фактури,както е
безспорно,а и се установява от самите тях /представени по делото и приети като
писмени доказателства/,както и от заключението на ССЕ-за,възлиза на сумата от
99 140,53 лв. с начислен ДДС.Видно от същото заключение,изготвено от в.л.В.Ш.,прието
в производството по настоящото дело,неоспорено от страните и кредитирано от
съда като професионално,обосновано и безпристрастно извършено,гореописаните
фактури са осчетоводени както при ищеца,така и при ответника с изключение на
фактура №15363315/14.11.2011 г. на стойност 74,40 лв.,която не е била
осчетоводена в ответното дружество.Също така се установява от заключението на
в.л.Ш.,че ответникът е ползвал данъчен кредит за процесните фактури с
изключение на неосчетоводената при него фактура от 14.11.2011 г.В
счетоводството на ищеца,както е констатирало вещото лице,има отразени плащания
от страна на ответника,описани в таблица №1 от заключението,които възлизат на
общата сума от 11 931,93 лв. и са осчетоводени от ищеца в намаление на
вземането за главница по фактура №11721018/20.09.2010 г.,след което по тази
фактура останала дължима сумата от 6637,21 лв.След отчитане на това частично
плащане общият неплатен размер на паричните задължения на ответника по
процесните фактури възлиза на сумата от 87 208,60 лв. съгласно счетоводни данни
на дружеството-ищец.Според констатациите на вещото лице Ш.,в счетоводството на
ответника има отразени и две плащания от датите 05.11.2010 г. и 06.12.2010 г. в
общ размер от 19376,78 лв.,които ответникът е отнесъл като плащания по
процесната фактура №1295376 от 15.11.2010 г. и с тях закрил цялото задължение
по същата фактура,а общият отразен в счетоводството на ответника размер на
задълженията по процесните фактури след приспадане на горните две плащания възлиза на сумата от 79 689,35 лв.Същите
плащания обаче са отнесени в счетоводството на ищеца за закриване на по-стари
задължения на ответника по фактури,издадени в месеците ноември-декември 2009 г.
и януари-март 2010 г.,както и към начислени лихви по разписки от датата
16.03.2009 г.,при което положение задължението на ответника по процесните
фактури към датата на завеждане на исковата молба и след отчитане на частичните
плащания в общ размер от 11 931,93 лв. възлиза на сумата от 87208,60 лв.
съгласно счетоводните отразявания на дружеството-ищец /и след приспадане на
сумата по неосчетоводената от ответника фактура.Очевидно е,че в счетоводствата
на страните по делото има разминаване относно остатъчния размер на паричните
задължения на ответника по процесните фактури,след извършените плащания от
05.11. и 06.12.2010 г. и това разминаване се дължи на съотнасянето на
въпросните плащания от всяка страна към
различни фактури.В тази насока съдът счита,че ищецът е този,който правилно е
приложил реда за погасяване на задълженията съгласно чл.76,ал.1 от ЗЗД,защото е
приел,че следва да отнесе постъпилите плащания от посочените две дати за
погасяване на най-старото и обременително задължение.Затова съдът приема,че при
завъждане на ИМ сборът на неплатените по процесните фактури суми е възлизал на
87 208,60 лв.
С
оглед разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и
фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното
право.Предвид това законово правило следва да бъде съобразено подписаното между
страните в хода на делото споразумение от 21.03.2016 г.,с което същите са се
съгласили ответникът да заплати на ищеца част от стойността на процесните /и на
други неотносими към процесния спор/ фактури,калкулирана съгласно количеството
и цената на отведени отпадни води с първа категория на замърсеност,с включен
ДДС.В таблица от споразумението е посочено каква част ответникът поема да
погаси от стойността на всяка от процесните фактура /не фигурира само първата
фактура от 20.09.2010 г./,а сумарно частичните плащания по същите фактури,за
които страните са се договорили със
споразумението възлизат на 22 599,44 лв.Уговорено е плащанията по описаните в
споразумението фактури да бъдат извършени на пет вноски с падеж,посочен в
чл.7-ми от същото споразумение,като падежа на последната вноска е до 21.07.2016
г. и е уговорено плащането на още една-шеста вноска,но формирана от дължими
лихви за забава,каквито не са предмет на разглеждане в настоящото исково
производство.В съдебното заседание на 20.09.2016 г. процесуалният придставител
на ищеца-адв. Г. е заявил,че поетото задължение за заплащане на главниците по
посоченото споразумение е изплатено изцяло.От тук се налага и извода,че от
дължимата към датата на завеждане на ИМ сума по процесните фактури в сборен
размер от 87 208,60 лв. следва да бъде приспадната сумата от 22 599,44
лв.,която ответникът се задължил да заплати със споразумението от 21.03.2016 г.
и я е заплатил след това,както признава процесуалния представител на ищовото
дружество.При това положение неизплатеният остатък от стойността на процесните
фактури възлиза сборно на сумата от 64609,16 лв.Дължимостта на последната сума
обаче е спорна между страните,тъй като тази сума,а и пълният размер на
главниците по процесните фактури,е формиран от цената за пречистване и
отвеждане на отпадъчни води с втора и трета степен на замърсеност,а ответникът
поддържа,че в случая отпадъчните води са били с първа степен на замърсеност и
затова е следвало за извършените от ищеца услуги по пречистване и отвеждане да
се приложи цената за първа категория замърсеност на отпадъчни
води.Всъщност,основният спор по делото,е концентриран именно около въпроса
каква категория замърсеност има посоченото във фактурите количество отпадъчни
води или иначе казано-спорът е за това дали степента на замърсеност е
такава,каквато е посочена във фактурите,или е първа степен на
замърсеност,каквото е твърдението на ответника.В тази връзка ответникът е
оспорил представените от ищеца протоколи за изпитване и приложените към тях
резултати от изпитването на отпадъчни води с
твърдението,че те не са подписани от негов представител и затова нямат
материална доказателствена сила спрямо него,отразените в тях данни не могат да
се считат за достоверни,а и не е ясно въпросните проби от кое точно място са
взети.Ответникът е оспорил и представените от ищеца протоколи за вземане на
извадки /протоколи за пробовземане/,като поддържа,че подписалото ги в графата
„присъствал“ физическо лице не е разполагало с представителна власт спрямо него-ответника.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,изготвено
от в.л.С.Б.Я.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като
професионално,обосновано и безпристрастно извършено,става видно,че степените на
замърсеност на отведените отпадъчни води от ответното дружество в процесния
период 01.06.2010 г.-13.01.2012 г. са определени на основание на два броя
лабораторни анализи съответно по протокол №136-ОВ от 27.05.2010 г. и протокол
№175-ОВ от 09.05.2011 г.-и двата представени по делото.Въпросните протоколи
действително не са подписани от страна на ответното дружество,но това само по
себе си не е основание данните от протоколите да бъдат приети за неверни или
манипулирани.На първо място,касае се за извършени от акредитирана лаборатория
изследвания,а и както е видно от приложените протоколи за вземане на извадки с
№078/17.05.2010 г. и №105 от 02.05.2011 г.,при вземане на пробите,които са били
предмет на лабораторните анализи по протоколите от 27.05.2010 г. и от
09.05.2011 г.,е присъствал представител на ответното дружество,като първият
протокол за вземане на извадки е подписан от лицето Петков в графата
„присъствал“,а вторият-от физическото лице С.К.в същата графа.Поддържаното от
ответника оспорване на последните протоколи не е по същината си оспорване
автентичността на подписите,положени в графата „присъствал“,т.е. не се твърди
тези подписи да са неистински и че не изхождат от лицата,сочени като техни
автори,а се касае за оспорване представителната власт спрямо ответника на
лицето,положило подпис в същата графа.Това оспорване е неоснователно,защото и
двете лица,подписали посочените протоколи за вземане на извадки в графата
„присъствал“,фигурират в представената заповед №372 от 14.08.2009 г. на
изпълнителния директор на „Захарен комбинат Пловдив“АД и са едни от лицата
/общо четири/,определени с тази заповед да присъстват при пробовземане на
отпадни води от представители на Изпитвателната лаборатория при
„ВиК“ЕООД-гр.Пловдив,както и от други акредитирани лаборатории.Предвид това
същите две лица са разполагали с представителна власт спрямо ответника относно
присъствието им при осъществяване на пробовземане на отпадъчни води от
съответна акредитирана лаборатория,респективно са разполагали с такава
представителна власт и при подписването на протоколите за извършено
пробовземане.Освен това,в заключението на съдебно-техническата експертиза е
прието,че поначало процесът на пробовземане е от основно значение за
представителността на резултатите и в тази насока е необходимо разработените
стандартни изисквания към пробите да се спазват,като неправилния подход при
изпълнение на процедурите на вземане,транспортиране,съхранение и обработка на
пробите оказва влияние върху крайните резултати от анализа на пробите,но
независимо от това за конкректния случай вещото лице Я. приема,че предвид характера на пробите /от отпадъчни
води/ и на сравняването на резултатите от приложените протоколи по
разглежданите показатели,няма основание да се заключи,че посочените стойности в
протоколите са повлияни съществено от прилаганите подходи при вземане,транспортиране,съхранение
и анализ на пробите,т.е. резултатите по тези протоколи могат да се считат за
представителни или с други думи-верни.Предвид изложеното съдът счита,че не е опровергана
достоверността на данните,изложени в протоколите от 27.05.2010 г. и 09.05.2011
г.,а оттук се налага и извода,че въз основа на тези протоколи правилно е
определена степента на замърсеност на отведените отпадъчни води от ответното
дружество за процесния исков период,която степен /втора и трета/ е отразена и в
процесните фактури,а при съобразяването й е определена и дължимата от ответника
цена за извършената през същия период от ищеца услуга по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води от обекта на ответника с административен адрес:гр.П.,бул.“Б.“№
*** .
Освен
горното,ответникът дори и без да е подписал протоколите от изпитване,издадени
съответно на 27.05.2010 г. и 09.05.2011 г. от Лабораторен изпитвателен комплекс
към „ВиК“ЕООД-гр.Пловдив /ЛИК-ВиК/,несъмнено е бил наясно с възприетите от
ищеца на база тези протоколи категории на замърсеност на отпадъчните води,тъй
като вписаните в процесните фактури единични цени,дължими от ответника за
извършените от ищеца услуги по пречистване и отвеждане,са съобразени с
одобрените от ДКЕВР и от управителя на дружеството-ищец цени за съответната
категория замърсеност на отпадъчни води.Същите фактури,както се посочи
по-горе,са и осчетоводени от ответника,но няма данни същият да е възразил
своевременно пред ищеца за дължимата по фактурите цена на услугата,респективно-по
степента на замърсеност на отведените отпадъчни води,рефлектираща върху същата
цена,нито има данни да е заявявал искане пред ищеца за намаляване на същата
цена съгласно чл.265,ал.1 от ЗЗД.
Предвид
всичко изложено по-горе съдът намира,че ответникът дължи пълния размер на сумите
по процесните фактури,а поддържаното от него възражение за дължима по-ниска
стойност,съобразена с първа категория на замърсеност на водите,е
неоснователно.Ето защо и като се отчетат коментираните по-горе и извършени от
ответника частични плащания по фактурите,се налага крайния извод,че неплатения
остатък по тези фактури възлиза на сумата от 64609,16 лв. и предвид липсата на
данни този остатък да е платен в хода на делото,съдът счита,че предявеният
главен иск е основателен и доказан до посочения размер и като такъв ще се уважи
в същия размер,а за разликата до пълния предявен размер от 88 318,40 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.Върху уважената сума от 64609,16 лв.
следва да се начисли и законната лихва,считано от датата на подаване на исковата
молба-23.05.2013 г. до окончателното й изплащане.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на съдебни разноски съобразно
уважената част от иска,а на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски съобразно на отхвърлената част от иска.Предвид тези правила и при
съобразяване размера на направените от всяка страна разноски,ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3133,03 лв. съдебни разноски /платена
ДТ върху разгледания иск и възнаграждения за вещи лица/ съразмерно на уважената
част от иска.Ищецът от своя страна следва да заплати на ответника сумата от
663,64 лв. съдебни разноски /платени възнаграждения за вещи лица и платена
такса за възз. жалба/ съразмерно на отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78,ал.8 от ГПК следва да бъде присъдено на ищеца и юрисконсултско
възнаграждение,тъй като същият освен от адвокат е представляван по делото и от
юрисконсулт,а и на представляващия го адвокат няма данни да е плащано
възнаграждение и такова да е било уговаряно.Размера на юрисконсултското
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. и се определи от съда съобразно
действаща разпоредба на чл.78,ал.8,изр.2-ро от ГПК във вр. с разпоредбата на
чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Ищецът
е заявил възражение за прекомерност на разноските на ответника,което съдът
счита за неоснователно.На първо място,едно такова възражение предвид
разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК може да е относимо само към направени разноски
за адвокатско възнаграждение,но не и към други разноски,а освен това в случая
няма данни ответникът да е изплатил разноски за адвокатско възнаграждение. Тази
връзка по делото са представени само пълномощни за представляващите го
адвокати,но не и договор за правна защита,в който да е уговорено адвокатско
възнаграждение,респективно-да е платено такова от ответника.Предвид изложеното
възражението на ищеца за прекомерност на разноските на ответника е
неоснователно и като такова не подлежи на уважаване.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ“АД с ЕИК 11508188,със седалище и
адрес на управление гр.П.,бул.“Б.“№ *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,бул.“Шести септември“№250 сумата от 64609,16 лв.
/шестдесет и четири хиляди шестстотин и девет лева и шестнадесет
стотинки/,представляваща сборен остатък от неплатени задължения за предоставена
от ищеца услуга по отвеждане и пречистване на отпадни води-II-ра и III-та
категория за периода от 01.06.2010 г.-13.01.2012 г. и за обект,находящ се в гр.П.,бул.“Б.“№
*** ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда-23.05.2013 г. до окончателното й изплащане,КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част за разликата над уважения размер от
64 609,16 лв. до пълния й претендиран размер от 88 318,40 лв.
ОСЪЖДА „ЗАХАРЕН
КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ“АД с ЕИК 11508188,със седалище и адрес на управление ГР.ПЛОВДИВ,БУЛ.“БЪЛГАРИЯ“№117
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Шести септември“№250 сумата от 3133,03 лв.
/три хиляди сто тридесет и три лева и три стотинки/ съдебни разноски съобразно
на уважената част от иска,както да му заплати и сумата от 300 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Шести
септември“№250 да заплати на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ“АД с ЕИК 11508188,със
седалище и адрес на управление гр.П.,бул.“Б.“№ *** сумата от 663,64 лв.
/шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ съдебни разноски
съобразно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :