Решение по дело №1766/2021 на Окръжен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение № 114 /05.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 1766/2021г. по
описа на Пловдивски окръжен съд

С решение № 260180/17.09.2020г. по АНД № 1327/20г., ПРС-ХІV н.с
н.с. е признал обвиняемата Н. АНГ. Д., за невинна в това на 04.05.2019г. в
гр.Пловдив да е причинила другиму – на Н.И.К.от гр.П., лека телесна повреда
изразяваща се в контузия на главата с контузия на носа, с наличие на оток на
носа и две охлузвания на носа, довели до причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Със същия съдебен акт първата
инстанция се е произнесла и по разноските по делото, оставяйки същите за
сметка на държавата.
Срещу решението е депозиран протест от районната прокуратура, в
който се навеждат доводи относно неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното решение, като се
постанови ново, с което да се признае обвиняемата Д. за виновна по
повдигнатото й обвинение и се освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба на основание чл.78а от НК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа протеста, като мотивира мнение
относно наличието на съставомерните елементи на престъплението по чл.131,
ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Аргументира се искането за постановяване на
ново решение от въззивния съд, с което обвиняемата да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
Защитникът на обвиняемата Д.-адв.Т. излага тезата, че
първоинстанционното решение e законосъобразно и обосновано, поради
което като правилно следва да бъде потвърдено. Към мотивите на ПРС, които
защитата споделя, се добавят и допълнителни аргументи, че по делото не са
налице достатъчно доказателства, от които да се установява, че процесната
телесна увреда е била нанесена именно от Д..
Обвиняемата поддържа изложеното от своя защитник, като формулира
претенция за потвърждаване на проверявания съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направеното оплакване, становищата на
страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и
обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната компетентност по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Протестът е подаден в срок, от надлежно легитимирана страна в
1

процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се явява и
ОСНОВАТЕЛЕН.
Видно от мотивите на обжалваната присъда, Районният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Н. АНГ. Д. е родена на 15.03.1985г. в гр.П., живее в същия
град. Тя е българка, българска гражданка е, има висше образование, омъжена
е, работеща, не е осъждана, има ЕГН: **********.
Д. и пострадалият Н.К.се познавали от деца и живеели в съседство.
През пролетта на 2014г. между децата на двамата възникнал конфликт, който
ескалирал и в отношенията между възходящите им родственици. Така във
връзка с лека телесна повреда и обида, нанесени от обв.Д. на тъщата на
свид.К., било водено НЧХД № 2324/2015г. по описа на ПРС, в хода на което
К.свидетелствал против Д.. Всички тези обстоятелства окончателно влошили
отношенията между членовете на двете фамилии, в частност и тези между К.и
Д..
На 04.05.2019г. около 20.10ч. свид.К.отишъл до хранителен магазин,
находящ се в гр.П., на ул.“С.“ срещу бл. № **, за да напазарува, като бил
придружаван от малолетната си дъщеря. В близост до търговския обект се
намирал ресторант „Т.“, в който по това време се намирала Д., в чиято
компания били свидетелите Н.И., К.П.и В.Д./съпруг на обвиняемата/.
След като приключил с покупките, пострадалият К.излязъл от магазина
с дъщеря си и двамата предприели пресичане на пътното платно. С едната си
ръка той държал детето, а в другата-носел чантата с покупки. Непосредствено
след като К.и дъщеричката му пресекли улицата, пред свидетеля застанала
обвиняемата, която в този момент била напуснала за малко заведението,
където компанията й седяла на външна маса с видимост към преминаващите
по улицата и тротоара. Без какъвто и да било повод Д. напсувала свид.К., а
след като се приближила на около крачка разстояние от него, изненадващо го
ударила с главата си в носа. В резултат от удара свидетелят се замаял, а от
носа му потекла кръв. Пострадалият останал стъписан и изненадан от
непровокираната атака и преди да стори каквото и да било, обв.Д. се
оттеглила към заведението „Т.Е.“, сядайки на масата си. Веднага след
случилото се, свид.К.сигнализирал за инцидента на тел.112 и на място дошли
полицейски служители С.П.и С.П.. Същите установили в заведението обв.Д.,
която заедно с компанията й отишли до V РУ на МВР Пловдив, за да дадат
обяснения по случая. От заведението били иззети и записи от наличните
видеокамери. Междувременно на място пристигнала и съпругата на
пострадалия, който потърсил медицинска помощ в здравно заведение.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на постр.К., от заключението на която е
видно, че на същия са били причинени контузия на главата с контузия на
носа, с наличие на оток на носа и две охлузвания пак на носа. Всички те са
2

довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето.
Отговарят да са причинени от удар с глава, както е посочил пострадалият, но
е възможен и друг механизъм при удар с твърд тъп предмет.
По делото била извършена и техническа експертиза на записите от
видеокамерите в заведението, като според заключението на същата
изследваният запис не е с достатъчно високо качество, за да се идентифицира
обвиняемата на него.
Правилно районният съд е възприел експертните становища като
обективно и компетентно изготвено с необходимите знания и опит в
съответните области, поради което и настоящата инстанция използва
заключенията на вещите лица при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена на базата на събраните в хода на наказателното
производство доказателства /протоколите за разпит на свидетелите Н.К., Н.И.,
С.П., К.П., Т.Г., К.С.и В.Д., а така също от приложените по делото писмени
доказателства, а така също от приложените по делото писмени доказателства
и веществено доказателствено средство-приложеният магнитен носител със
записи от камерата на заведението/. Тези доказателствени материали са
приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно от
фактическа страна, поради което съжденията на първостепенния съд се
споделят в тази им част и от въззивната инстанция.
Доколкото обаче пред окръжния съд се направиха възражения от страна
на защита относно недоказаност авторството на процесното престъпление, то
необходимо е да се обобщят няколко основни момента.
Няма спор по делото, че на посоченото в постановлението на
прокуратурата време и място на пострадалия К.е било причинено процесното
телесно увреждане, който резултат е бил възприет и от свидетеля С.П..
Безспорно е и че по това време и обвиняемата и пострадалият са се намирали
в непосредствена близост един спрямо друг-К.е пазарувал в магазина, след
което е пресякъл пътното платно, а Д. седяла на външна маса в заведението
„Т.“, като позиционирането й позволявало да възприема преминаващите,
както по улицата, така и по двата тротоара. Последното обстоятелство е
изводимо, както от показанията на членовете от компанията на обвиняемата
/нейния съпруг и двамата им приятели/, а така също и от заявеното от
сервитьорката в заведението свид.К.С., както и от полицейския служител
С.П., не се оспорва и от самата обвиняема. Видно е и от записите от
охранителната камера, които макар и с недобро качество, ценени в контекста
на категоричните гласни доказателства, напълно кореспондират с последните
и позволяват да се градят изводи, както относно местоположението на
обвиняемата, така също и относно движението й-напускането и завръщането
в заведението, както и точното време, по което е сторено това. От въпросните
записи се установява, че Д. е станала от масата и се е отдалечила от нея извън
3

заведението, след което се е завърнала, като времето и мястото, към което се
е насочила, напълно съвпадат с посочените от свид.К.. Много скоро след
напускане на масата Д. се е завърнала на мястото си, като в темпорално
отношение пристигането й съвпада напълно със заявеното от пострадалия,
както и със записите от тел.112 /по делото са приложени разпечатки от
същите на хартиен носител/. От приложените разпечатки на тел.112 и
записите от охранителната камера на заведението се установява, че буквално
няколко секунди, след сядането на Д., е регистрирано обаждането на К., с
което сигнализира за предприетото спрямо телесния му интегритет
посегателство. Наистина по делото, извън показанията на самия пострадал,
няма други преки доказателства за нанасянето на самия удар от Д., но
наличната верига от косвени такива напълно кореспондира със заявеното от
К.и потвърждава по изискуемия категоричен и безспорен начин тезата му
относно обстоятелствата, при които е била причинена процесната телесна
повреда. Уместно е да се обърне внимание, че само въз основа на факта, че К.
е пострадал от деянието, предмет на предявеното обвинение, не следва
автоматично извод за заинтересованост от изхода на делото и че воден от тази
заинтересованост, същият е депозирал неверни показания. Качеството му на
пострадал наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от този свидетел и да го съпостави с останалите
доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче
и при съзвучие на изложените от него факти с извличащите се от останалия
доказателствен материал /каквото е налице по делото/, показанията на К., вкл.
относно авторството на Д. следва да се кредитират, така, както правилно е
сторил районният съд. А заявеното от този свидетел кореспондира с изобилие
от косвени доказателства, както бе обсъдено подробно по-горе.
Тази категорична доказаност на обвинението според настоящия съдебен
състав не се разколебава и от възражението на защитата, че самата житейска
ситуация била „абсурдна”, мотивирано с аргумента, че нанасянето на удар на
мъж от жена „не е повод за гордост”. Самият защитник на Д. изпада в
известно противоречие в излагане на тезата си, доколкото, макар да твърди,
че лично той не „би се гордял”, ако изпадне в подобна ситуация, заявява и че
не може да установи „мотивите на т.нар. пострадал”. С това си съждение,
което в никакъв случай не се споделя от настоящия съдебен състав, защитата
на практика имплицитно навежда доводи, че е абсолютно алогично лице от
мъжки пол да заяви неистинен сигнал за причинена му телесна увреда от лице
от женски пол. С други думи, коментираното възражение в никакъв случай не
ползва защитната теза според настоящия съдебен състав и в никакъв случай
не внася съмнение в безспорно установената по делото фактическа
обстановка.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
решението на процесуално основание и връщане на делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили
4

законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата и на обвиняемото тогава лице, а и на пострадалия Кънчев.
Постановлението на прокуратурата съдържа подробно описание на фактите,
приети от държавното обвинение, а и предвид принципното наличие на
предпоставките по чл.78а от НК, не е налице основание, което да постави под
съмнение годността на процесуалния документ. В процесуалната дейност на
първостепенния съд не се откриват такива пороци от категорията на
абсолютните, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд.
От изразеното по съществото на делото становище от държавното
обвинение може да се обобщи основно оплакване за неправилно приложение
на материалния закон. В тези доводи на прокуратурата въззивната инстанция
намира основание. Така на базата на правилно установени релевантни за
предмета на доказване факти, районният съд е приложил неправилно
материалния закон, стигайки до незаконосъобразния извод, че по делото не се
установява обв. Д. да е осъществила от субективна страна състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради липса на
квалифициращия елемент „хулигански подбуди“. За да формира този си
незаконосъобразен извод първата инстанция е акцентирала върху
съществуващите между Д. и К.„усложнени отношения по повод други
конфликтни ситуации в семействата им”. Така само въз основа на
предхождащите инцидента трайно влошени междуфамилни комуникации,
районният съд е приел, че нанасянето на процесния удар е сторено не по
„хулигански подбуда”, а поради лични мотиви на Д.. Подобен извод не
кореспондира с безспорно установената по делото и приета от първия съд
фактическа обстановка, не отчита и многобройната съдебна практика,
анализираща нееднократно престъпленията против личността, осъществени
по хулигански подбуди.
От доказателствения материал по делото по несъмнен начин се
установява, че обвиняемата Д. е осъществила процесното деяние чрез
нанасяне на удар с глава в областта на главата на пострадалия К., и по точно в
неговия нос, като по този начин му е причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с контузия на носа, с наличие на оток на
носа и две охлузвания на носа, довели до причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето.
Престъплението е резултатно – причинена е лека телесна повреда на
Н.К., като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението
на Д. и настъпилия резултат, установена и от заключението на
съдебномедицинската експертиза на пострадалото лице.
Безспорно и несъмнено е и авторството на обвиняемата в
осъщественото престъпно деяние, субсумирано под съответния квалифициран
състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и по
5

хулигански подбуди, като последните обуславят наличието на съответния
квалифициран състав на престъплението „лека телесна повреда“ с оглед
особеностите на субективната страна. В конкретния случай, прекият умисъл
се обективира от данните по делото, свързани с механизма на нанесеното
телесно увреждане-удар с глава в носа на пострадалия, стоящ безучастно по
време, по което и двете му ръце са били заети.
От описаната по-горе безспорна фактическа установеност на
процесните събития е изводимо и становището, че телесната повреда е
нанесена по хулигански подбуди по смисъла на т. 12 на чл.131, ал.1 от НК,
поради което настоящата съдебна инстанция категорично не споделя
противоположния извод на първата инстанция. Според съдебната практика
осъществяването на този квалифициран състав е налице в случаите, когато
субектът с поведението си, насочено срещу телесния интегритет на
пострадалия, цели да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Този
състав квалифицира инкриминираното поведение не защото деецът е хулиган
въобще и по принцип е имал хулигански действия, а защото мотивът за
извършване на конкретното деяние е хулигански и хулиганските действия
непосредствено предхождат или съпровождат извършването на
престъплението /напр. Решение №39/71г. на ВС, I н.о., Решение № 90/76г. на
ВС, I н.о., Решение № 156/95г. на ВС, I н.о./ . Хулиганските действия често
изглеждат като необясними или неадекватни такива /напр.Решение № 4/85г.
на ВС, II н.о./.В тези случаи въобще липсва личен мотив за конкретната
деятелност, някакви видими поводи, или са налице пренебрежимо
незначителни такива, които да са създадени от пострадалия, а основният
мотив на деца е не толкова да засегне пострадалото лице, а да демонстрира
явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез
посегателство върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си, като погази
установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да
върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. Такава
деятелност цели провокация, скандал, то неизбежно е демонстративно /напр.
Решение № 543/95г. на ВС, I н.о/. Побоят на едно лице на обществено място
не е достатъчно основание, за да се приеме, че телесната увреда е причинена
по хулигански подбуди. Тя не е осъществена по хулигански подбуди и когато
е извършено по време на конфликт, който има битов характер и е на
личностна основа или когато е резултат от користен стремеж за лично
облагодетелстване. В конкретния случай, макар обвиняемата и пострадалият
да са се познавали и да са имали предходни влошени отношения,
предхождащи побоя, то на процесната дата К., вървейки с малолетната си
дъщеря, като носел покупки и двете му ръце били заети, по никакъв начин не
е провокирал Д. за предприемане на подобно агресивно поведение. Напротив,
последната сама /седейки на външна маса като гост на заведението с
видимост към минувачите/ е инициирала мимолетната „среща” с
пострадалия. Многобройна е съдебната практика, а и правната доктрина е
6

категорична и еднопосочна /Вж. напр. Г., А., Наказателно право на
РБългария, Особена част, Изд. Къща Софи-Р, 2002, стр.69./, че личният мотив
на дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия /какъвто
в конкретния случай не е налице според въззивния състав/ не изключва
„хулиганските подбуди“, когато засягането на реда и общественото
спокойствие също е резултат от деянието. Така поведението на обвиняемата
едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото, предвид осъществяването му на публично място, но най-вече
с оглед очевидната липса на какъвто и да било конкретен повод /провокация
от пострадалия/ за осъществената от Д. деятелност на процесната дата /това
становище е изводимо напр. от р.78-73-II, р.432-72-I, р.257-09-I; р.417-09-I,
р.302-11-III, р.65-10-I; р.441-11-I, р.782-05-III и мн. др./. Наличието на
предходни междуфамилни конфликти не може да се приеме за личен мотив
относно стореното от обвиняемата и не е основание да аргументира извод за
липса на „хулигански подбуди” за проявената безпричинна публична агресия.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав прие, че по делото, са
налице достатъчно категорични доказателства, които да обосноват извода, че
на процесната дата обвиняемата Д. е причинила по хулигански подбуди на
пострадалия К.телесно увреждане, с което е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК. Ето защо въззивният съд ревизира решението на ПРС, като
отмени същото, признавайки обвиняемата за виновна по посочената правна
квалификация.
В последния етап от разглеждане на делото въззивният съд отчете
критериите за индивидуализиране на административнонаказателната мяра
/предвид, че деянието е санкцинируемо именно по реда на чл.78а от НК, за
което няма спор/ и правилото за съответствие между деяние и санкция и в
последна сметка по отношение на обвиняемата се откри най-подходящата по
размер санкция.
При индивидуализиране отговорността на Д. въззивният съд съобрази
като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовия и социалния й статус,
добрата й личностна характеристика, характера и естеството на причинената
увреда. Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че посегателството срещу
телесния интегритет на пострадалия е сторено пред малолетно дете-
собствената му дъщеря, която го е придружавала по време на
инкриминираните събития.
Така отбелязаните особености и конкретни характеристики на обв.Д. и на
извършената от нея деятелност, в контекста на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата
аритметика, а съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира
окръжния съд да счете, че справедлива, съответна на конкретно извършеното
престъпление и на дееца, е глоба в минималния размер от 1000 лева.
Предвид постановения осъдителен съдебен акт, разноските по делото се
7

възложиха в тежест обвиняемата Д., които същата следва да заплати, както
следва: по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив-сумата в размер на 398,20 лева,
а по сметка на Районен съд гр. Пловдив, в полза на бюджета на съдебната
власт-сумата в размер на 20 лева.
По изложените съображения, въззивният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

8

Номер на акта:	114
Дата:	6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова

Дело:	20215300601766
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 август 2021 г.

Решение по дело №1766/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите