Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр. д. № 118 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА
С.О.да заплати следните суми:
1. на Б.П.С.:
- 30 000,00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на падане на 04.12.2016 г., причинено от
непочистен заледен участък в гр. София, село Железница, на основание чл. 49,
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) плюс
законната лихва от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен
като частичен от 60 000,00 лева;
- 1 963,00 лева
обезщетение за имуществени вреди вследствие на падане на 04.12.2016 г.,
причинено от непочистен заледен участък в гр. София, село Железница, на
основание чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД плюс законната лихва от 04.12.2016
г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 2 000,00
лева;
- 650,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 878,00 лева държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК. Б.П.С. е със съдебен адрес – адвокат А.И.,*** община е с
адрес в гр. София, ул. „********
[2] Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 639,26 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично
решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Б.С. заявява в искова молба от 04.01.2017 г.,
че на 04.12.2016 г. е очаквал автобус на градския транспорт на пешеходната зона
в района на последната спирка на автобус 98 в с. Железница. Поради
непочистването на лед той се е подхлъзнал и е паднал. От това той е получил
многофрагментна фрактура с разместване на лявата бедрена кост, засягаща големия
трохантер, малкия трохантер, интертрохантерната зона и горната част на
диафизата.
[5] От увреждането той е претърпял болки и
страдания и е заплатил 1 963,00 лева за лечението си. Пътят е бил собственост
на ответника С.О.(Общината), която е отговаряла за почистването му, но нейните
служители не са го почистили от лед. Общината не е заплатила обезщетение на
ищеца. Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати: 30 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за
60 000,00 лева; 1 963,00 лева обезщетение
за имуществени вреди (искова молба, л. 2-4; допълнителна искова молба, л.
168-169).
2.
На ответника
[6] Общината е
оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. пътят е бил
почистен и причината за инцидента не е у нея;
2. търсеното
обезщетение е прекомерно;
3. ищецът не е
бил достатъчно внимателен и е допринесъл за настъпване на инцидента;
4. не тя, а
дружеството, с което е сключила договор да подържа пътя, следва да отговаря за
вредите. Затова Общината моли съда да отхвърли иска ( писмения отговор, л.
112-114).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[7] Б.С. е оспорил писмения отговор на Общината.
Той е заявил, че Общината e възложила на дружество по ЗЗД работата, свързана с почистването на улиците, тротоарите и спирките, като
Общината отговаря и за бездействията на изпълнителя по договора. Б.С. е заявил,
че не е допринесъл за настъпването на вредите. (допълнителната искова молба, л.
168-170).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[8] Не се спори, че Б.С. е бил роден на *** г. и,
че е живеел в с. Железница. Той е бил бивш полицай и е обичал да се разхожда из
селото и да разговаря с приятели (показанията на свидетеля Б., л. 134-135).
[9] На 28.11.2016 г. в района на село Железница е
започнал да вали сняг, което е продължило до 30.11.2016 г. В 07:30 часа на
30.11.2016 г. вече е имало снежна покривка между 18 и 30 см. След това времето
се е затоплило и снегът е започнал да се топи, като на 04.12.2016 г. сутринта
около 07:30 часа земната повърхност е
била замръзнала. Образуваният лед се е стопил между 11:00 и 13:00 часа, а
отново е замръзнал между 17:00 и 19:00 часа (заключението на доц. Г., л.
152-155).
[10] На 04.12.2016 г. настилката около спирката на
автобус 98 в с. Железница е била замръзнала (показанията на свидетеля Я., л.
134-гръб; показанията на свидетеля Б., л. 134-135). Тя не е била обезопасена
или третирана срещу замръзване (протоколите, л. 100-106). Не се спори, че
задължение са имал ответника, негови служители и дружество, с което ищецът е
сключил договор за концесия. Като е вървял по настилката около спирката, Б.С.
се е подхлъзнал и е паднал (показанията на свидетелите Я. и Б.).
[11] От падането Б.С. е получил субтрохантерно (в
горната трета) многофрагментно счупване на лява бедрена кост. Той е бил
опериран, като лекарите са му поставили метална остеосинтеза с дълъг пирон Fi
nail, с дължина между 36 и 42 см. Възстановителният
период е бил около шест месеца, като костта е зараснала за три-четири месеца,
след което е била провеждана рехабилитация. През първите 15-20 дни ищецът е
изпитвал много силни болки, които постепенно са затихнали (заключението и
разпита на вещото лице д-р К., л. 179-180 и л. 133-134). Предмет на решение на САС 995-2016-2-ри с-в
по гр. д. 171/2016 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от идентично
счупване (показанията вещото лице д-р К., л. 134).
[12] Докато Б.С. се е възстановявал, за него се е
грижила съпругата му. Той е станал по-затворен, все още се страхува да стъпва
на краси си (показанията на свидетеля Б.). Ищецът изпитва болки при промяна на
времето и по-голямо физическо натоварване (заключението на вещото лице д-р К.,
показанията на свидетеля Б.). За лечението си Б.С. е заплатил 1 963,00
лева (фактурата, л. 11).
[13] Ищецът е заплатил: 400,00 лева държавна такса
(л. 20), като съдът го е освободил от заплащането на разликата над 400,00 лева
до 1 278,00 лева (л. 13); 250,00 лева за вещи лица (л. 250). Той е бил
представляван от адвокат, като липсват доказателства ищецът да е заплатил
адвокатско възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство.
Ответникът е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 124) и 250,00 лева
за вещо лице (л. 142).
2.
Спорни по делото обстоятелства
[14] Основното
спорно обстоятелство по делото е било дали в района на спирката на автобус 98 в
с. Железница е имало сняг или лед сутринта на 04.12.2016 г. Съдът приема, че е
имало лед, защото това се установява от показанията на свидетелите Я. и Б.,
които се подкрепят от заключението на вещото лице доц. Г..
[15] Съдът
не възприема заявеното от свидетелката Н., че сняг и лед не е имало, защото не
е било извършвано снегопочистване. Първо, това е заключение, което не се
основава на лични възприятия – тя
не е била в района на селото на 04.12.2016 г. Второ, то противоречи на
информацията, която съдът е събрал чрез заключението на доц. Г. и разпита на
свидетелите Я. и Б..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] Ищецът е
предявил два иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) – за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане (деликт).
1. По иска по чл. 49,
връзка с чл. 45 от ЗЗД
[17] Съгласно чл. 49 от ЗЗД,
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на
възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[18] Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил
работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това
трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е
изплатил обезщетение на ищеца.
[19] Съдът
установи, че задължение на ищеца е било подържането в безопасно състояние на
настилката около спирката на автобус 98 в село Железница, което ответникът е
възложил на трето лице[1]. Съдът
установи, че на 04.12.2016 г. тази настилка е била заледенa, но не е била
обезопесъчена и третирана срещу заледяване. Съдът установи, че поради това
заледяване Б.С. е паднал и е счупил крака си, от което е претърпял болки,
страдания и неудобства, както и е направил разходи по лечението си. Общината не
му е заплатила обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
[20] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на
дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.
[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди,
съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам съдебната практика приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на увреждането
- 04.12.2016 г.
[22] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението.
[23] Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). Към тези фактори следва да се
прибави и продължителността на периода на възстановяване и интензивността на
болката.
[24] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия към момента на увреждането (Решения на ВКС:
83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2];
решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.). Вторият фактор е практиката на
по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по
настоящото дело[3].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25] Съдът
установи, че Б.С. е бил бивш полицай и е обичал да
се разхожда из селото и да разговаря с приятели. От падането той е получил
субтрохантерно (в горната трета) многофрагментно счупване на лява бедрена кост.
Той е бил опериран, като лекарите са му поставили метална остеосинтеза с дълъг
пирон Fi nail, с дължина
между 36 и 42 см. Възстановителният период е бил около шест месеца, като костта
е зараснала за три-четири месеца, след което е била провеждана рехабилитация.
През първите 15-20 дни ищецът е изпитвал много силни болки, които постепенно са
затихнали. Докато Б.С. се е
възстановявал, за него се е грижила съпругата му. Той е станал по-затворен, все
още се страхува да стъпва на краси си. Ищецът изпитва болки при промяна на
времето и по-голямо физическо натоварване.
[26] Към 09.03.2014 г. минималната работна заплата
(МРЗ) е била 340,00[4].
Към 04.12.2016 г. тя вече е била 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[5]. Увеличението на МРЗ от 09.03.2014 г. до 04.12.2016 г. е 23,53%
(420,00-340,00/340,00).
[27] Предмет на решение на САС 995-2016-2-ри с-в по
гр. д. 171/2016 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от идентично
счупване на крака. С него САС е определил 65 000,00 лева за увреждане от
09.03.2014 г., но ищецът е имал и увреждане на пениса[6].
[28] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне
на обезщетението. Съдът отчита, че по цитираното решение САС е определил
65 000,00 лева обезщетение за много близко счупване на крака, но и
допълнително увреждане, от което са последвали сериозни психологични
увреждания. Съдът отчита, че решението на САС е за случай, когато МРЗ е била с
23,53% по-ниска от тази към 04.12.2016 г. Затова съдът приема, че
55 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Б.С..***
възразила, че Б.С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от
инцидента, защото не е бил достатъчно внимателен. Съдът не установи това. Ето
защо възражението е неоснователно.
[30] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Затова съдът осъжда
Общината да заплати на Б.С. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди – толкова, колкото той търси – и 1963,00 лева обезщетение за имуществени
вреди.
2.
По разноските
[31]
Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 650,00 лева.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло исковете на Б.С..
Ето защо съдът осъжда Общината да заплати на Б.С. 650,00 лева разноски по
делото. На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на СГС 878,00 лева
държавна такса.
Съдия:
[1] Това е негово законово
задължение. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. "Път"
е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания (§1, т.1 от ДР на ЗП) . "Земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху който са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите и тротоарите
и други конструктивни елементи на пътя (§1, т.2 от ДР на ЗП). Затова общините
са отговорни за поддръжката на тротоарите и спирките, разположени на тях.
[2] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко
съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази
и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка
ГО.
[3] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I Н.О. по н. д. 382/2010 г.
[4]
Постановление
249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление № 375/28.12.2015
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Съдът е установил, че към 09.03.2014 г. ищецът е бил на 25 години.
Съдът също е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. раздробено субтрохателно счупване на
дясното бедро; 2. контузна рана на пениса. На
09.03.2014 г. ищецът е постъпил на лечение в отделение по ортопедия и травматология към
болница „МБАЛ-Пазарджик“. Там счупеното му бедро е било оперирано и костта е
била фиксирана, като му е била поставена метална остеосинтеза. От медицинска гледна точка са били нарушени опорната
и двигателната функция на долния крайник на ищеца. След
операцията ищецът е престоял около шест дни в болница, като е лежал неподвижен и не е
могъл да се обслужва сам, а за него се е грижела неговата майка. След това лечението му е продължило у
дома, като за него е продължила да се грижи майка му. Ищецът е бил шест месеца
в отпуск поради временна неработоспособност. Нормалното възстановяване на ищеца
от травмите е продължило поне девет месеца. Ищецът е търпял болки и страдания
за период от около девет месеца, като болките са били особено интензивни през
първия месец и постепенно са затихвали към края на периода. Към момента на
провеждане на съдебното дирене счупената бедрена кост на ищеца е била
зараснала. Ищецът се е придвижвал самостоятелно без помощни средства, но с
накуцваща надясно походка и с въртене на таза. Ищецът е имал незарастване на
широката бедрена фасция, при което се е получавала мускулна херния при
определени движения. За вбъдеще ищецът е можел да търпи спорадични болки при
натоварване, промяна на времето, особено при студено и влажно време. Вследствие
на претърпените увреждания, и особено от контузията на пениса, ищецът е имал
протрахирана адаптивна реакция с хиподепресивен облик на преживяванията. Те са
се изразявали в неблагоприятни психологични последици, като: понижаване на
самооценката, загуба на увереност, отдръпване от контакти, обезверяване за
бъдещето, безпокойство, понижаване на биотонуса, усещане за неадекватност, преживяване
на загуба на положение и престиж, неудовлетвореност от положението, в което се
е намирал, разочарование, вътрешна изолация, напрежение в общуването, стрес от
нежелани външно наложени ограничения.