Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 266 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу М.М.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 16583,91
лв., представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница за периода от
21.07.2018 г. до 21.08.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит №
2961847 от 15.11.2017 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.02.2019 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда
– 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1486,67 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.07.2018 г. до
18.02.2019 г., както и сумата от 1062,14
лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
21.07.2018 г. до 31.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17905/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, както и евентуално
съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца същите суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
15.11.2017 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и М.М.М. – кредитополучател, бил подписан договор за
потребителски паричен кредит № 2961847 при Общи условия, по силата на който
кредиторът предоставил на ответника сумата от 40 000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените парични
средства заедно с фиксирана възнаградителна лихва от общо 11 931,40 лв.
Задължил се да заплати още и такса за разглеждане на кредита в размер на 400
лв. и застрахователна премия от 1543,32 лв. по сключена групова застраховка, в
която изразил съгласие да бъде включен чрез подписване на нарочна декларация за
приемане на застраховане. Общо
дължимата сума възлизала на 53874,72 лв., платима на 108 анюитетни
месечни погасителни вноски, включващи главница, лихва, такса и застраховка,
всяка от които в размер на 498,84 лв. с падеж на първата вноска на 21.11.2017
г. и краен срок за издължаване до 21.10.2026 г., съобразно изготвения
погасителен план. Кредитът бил изцяло усвоен на 15.11.2017 г. Длъжникът
извършил частични плащания по него в общ размер на 4071,26 лв., които били
отнесени за погасяване на главница от 2453,29 лв., възнаградителна лихва от
1419,44 лв., застрахователна премия от 171,48 лв. и лихва за забава от 27,05
лв. Последното плащане било извършено на 21.08.2018 г. и със същото били
погасени дължимите вноски за главница и договорна лихва с падеж 21.06.2018 г.
Следващите две погасителни вноски с падежи 21.07.2018 г. и 21.08.2018 г. били
просрочени, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, за което длъжникът бил
уведомен на 12.08.2019 г. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр.
чл. 47, ал. 5 ГПК.
На
18.02.2019 г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, по
силата на който в полза на ищеца било прехвърлено вземането по процесния
договор за потребителски кредит, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси и комисионни, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора. За
цесията ответникът бил уведомен с връчването на препис от исковата молба.
В полза на
цесионера (ищец) била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за процесните суми по договора за потребителски кредит, връчена на
длъжника (ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът
моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумите по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на
заявлението. В условията на евентуалност формулира искане за осъждане на
ответника за същите суми, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба. Претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба,
с която поддържа предявените искове и формулираното искане по същество, и
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител адв. Г.Т., депозира
отговор на исковата молба, в които изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца с твърдения, че длъжникът не е редовно уведомен за
прехвърлянето на вземанията. Оспорва също наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит, като поддържа,
че същият не е подписан от ответника и той не е изписал собственоръчно трите си
имена. В тази връзка оспорва автентичността на представените документи, носещи
неговия подпис. Оспорва също и размера на вземанията.
В открито съдебно особеният представител
поддържа отговора и моли за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне
на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения договор за потребителски паричен кредит №
2961847 от 15.11.2017 г. (л. 7) се изяснява, че същият е сключен между „У.К.Ф.“
ЕАД и ответника М.М.М.. Съгласно договора чистата
стойност на кредита възлиза на 40000 лв., а общото задължение на ответника е в
размер на 53875,25 лв., включваща предоставената му главница, такса
за разглеждане на кредита от 400 лв., застрахователна премия и възнаградителна
лихва, при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) от 5,99 % и годишен процент на
разходите (ГПР) от 7,17 %, платимо на 108 равни месечни вноски, всяка от които
в размер на 498,84 лв. с падежна дата 21-во число на съответния месец и падеж
на първата погасителна вноска на 21.11.2017 г.
Договорът е
сключен при Общи условия, които са приобщени към доказателствения материал и са
подписани от потребителя на всяка страница (л. 9 и сл.). Съобразно посочените в
договора параметри, включени в методиката по чл. 6, ал. 1 от ОУ за определяне
на лихвата, ГЛП е формиран като сбор от тримесечния СОФИБОР (0,08 % към датата
на сключване на договора) и фиксирана надбавка от 5,91 %. Предвидена е и
възможност за промяна в лихвения процент при изменение на приложимия пазарен
лихвен индекс и съобразно условията, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от ОУ.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от ОУ посоченият в договора размер на месечна погасителна вноска
включва предвидената в договора съответна част от главницата, лихвата върху нея
към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част
от застрахователната премия, в случай че има сключен договор за застраховка.
Според чл.
12, ал. 1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми същият
дължи обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница, като начисляването на
това обезщетение не изключва заплащането на договорената лихва, която се дължи
и начислява ежедневно върху просрочената главница за всеки ден забава.
В чл. 12,
ал. 2 от ОУ са предвидени предпоставките, при които кредиторът има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, сред които и допуснато просрочие на две
последователни месечни погасителни вноски, които не бъдат погасени в
двуседмичен срок от падежа (чл. 12, ал. 2, б. „а“). Клаузата на чл. 12, ал. 6
от ОУ предвижда възможност за кредитора да прехвърли правата си по договора на
трети лица.
От приложения погасителен план
(л. 10) се изяснява, че уговорените 108 месечни погасителни вноски са анюитетни и включват част от главницата, част от
начислената такса за разглеждане на кредита (включена към главницата по вноските),
възнаградителна лихва, както и сумата от 14,29 лв., представляваща част от дължимата
застрахователна премия в общ размер на 1543,32 лв. Установява се още, че
крайният срок за погасяване на кредита е 21.10.2026 г., когато е падежът на
последната погасителна вноска.
От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.11.2018 г. (л. 99 и сл.) се установява, че цедентът - „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, се
задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно в
полза на цесионера - „А.з.с.н.в.” ЕАД портфейл от
свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно и са
необслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие, заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности,
индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия (арг. от чл. 2.1. във вр. чл. 2.2. от договора).
Такъв индивидуален договор за цесия е сключен между „УниКредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД и
„А.з.с.н.в.” ЕАД н. 18.02.2019 г. (л. 21 и сл.), ведно с приложение № 1 –
неразделна негова част (л. 24 и сл.), в което под № 192 е посочен договор № 2961847,
одобрен на 08.11.2017 г., с длъжник М.М.М. и отразена
общо дължима сума по договора към датата на цесията в размер на 39539,32 лв.,
от която 37946,71 лв. главница и 1592,61 лв. лихви.
Видно от приобщеното пълномощно (л. 28-29), „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по цедирани вземания за сключения договор за цесия от 18.02.2019
г., в който изрично са посочени подлежащите на уведомяване длъжници, сред които
и ответникът М.М.М..
По делото са приложени два броя уведомителни писма,
съответно от 27.02.2019 г. (л. 30) и 15.07.2019 г. (л. 32), изпратени до М.М.М. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, за
извършеното прехвърляне на вземанията със съответния рамков договор и
последваща индивидуална цесия. На гърба на всяко от тях е обективирано
изявление на новия кредитор, че поради допуснато просрочие в плащанията по
договора всички вземания по същия са станали изискуеми в пълен размер, считано
от датата на получаване на уведомлението.
Във връзка с връчването на първото писмо е приложено известие за доставяне,
ведно с отбелязване „преместен“ (л. 31). Второто уведомително писмо е възложено
за връчване по реда на чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ П.И.с рег. № *** на НК и район на
действия ОС-Варна. Извършените действия по повод възлагането са обективирани в
съставен за целта от съдебния изпълнител нарочен протокол от 03.09.2019 г. (л. 35),
в който е отразено, че призовкарят е направил три
посещения на адреса на длъжника в гр. Варна, ж.к. „***, ет. 8, ап. 157, в
рамките на един месец – на 12.07.2019 г., 27.07.2019 г. (събота) и на
12.08.2019 г., като при посещенията не е установен никой на адреса и са събрани
данни от четирима съседи, че адресатът е бил наемател и от години не живее там,
поради което при последното посещение на 12.08.2019 г. е залепено уведомление
по чл. 47 ГПК на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия
на ап. 157 – П.. Отразено е още, че в двуседмичния срок от залепване на
уведомлението, изтекъл на 27.08.2019 г., книжата не са потърсени в кантората на
съдебния изпълнител.
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза (л. 136 и сл.) се установява, че подписите, положени за
клиент/потребител в договора за кредит, ОУ и погасителния план са изпълнени от
ответника М.М..
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 115 и сл.)
се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 15.11.2017 г. чрез извършени два
превода по банкови сметки на ответника, първият от които в размер на 27500 лв.,
а вторият – 12500 лв. Изяснява се, че последното плащане по договора за кредит
е извършено на 21.08.2018 г. и със същото е погасена изцяло дължимата редовна
лихва с падеж 21.06.2018 г. и частично дължимата главница до размер на сумата
от 283,69 лв., респ. неизплатена е останала главница от 3,67 лв. по тази
погасителна вноска. Вещото лице определя неизплатените задължения по кредита,
както следва: 37943,04 лв. главница, 1486,67 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.07.2018 г. до 18.02.2019 г.
Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 17905/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 31.10.2019 г.
заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу М.М.М. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания
едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове,
предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на исковете е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което основателността
им е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, 2.) точното
изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора чрез предоставяне на
уговорената сума от 40000 лв., 3.) настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер, 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника, както
и 5.) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който ищецът
е придобил вземанията по потребителския договор, и уведомяването на ответника
за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
От приобщените писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира
напълно като правилно и обосновано, се установява, че на 15.11.2017 г. между „У.К.Ф.“
ЕАД и ответника М.М.М. е сключен процесният договор при ОУ. Последният има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което възникналото облигационно
правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр. 59 от 29 юли 2016 г.,
действаща към момента на сключване на сделката. Същите са императивни и за
спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21,
ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени изискванията на приложимия
специален закон и сделката е валидно сключена. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В договора се
съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на кредита
и условията за усвояването му, лихвения процент и методиката за неговото
формиране, годишния процент на разходите и общо дължимата сума, подлежаща на
връщане, както и условията за нейното издължаване, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Изрично уговорено е правото на отказ на потребителя от договора и предпоставките
за неговото упражняване. Налице е и поставен подпис от страните на всяка
страница от приложимите към договора ОУ.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано от съда в тази му част, се
доказва, че кредитът е изцяло усвоен,
поради което за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
предоставените му парични средства в размер на 40000 лв. заедно с уговорената
възнаградителна лихва на посочения падеж.
Тези вземания на „У.К.Ф.“ ЕАД за главница и лихва по потребителския договор
са прехвърлени на ищеца по силата на договор
за цесия от 18.02.2019 г., каквато възможност за промяна в титуляря на
паричните притезания е предвидена в ОУ, съобразно изискването
на чл. 26, ал. 1 ЗПК.
За да породи прехвърлянето действие по отношение на длъжника, то следва да
му бъде съобщено от предишния кредитор – арг. от чл.
99, ал. 4 ЗЗД, респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав
напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от
цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това
действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото
в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер), действащ в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор (цедент), упълномощен с
изрично писмено пълномощно, е изпратил до ответника два броя уведомителни писма,
едното от които е връчено редовно на адресата по реда на чл. 18 ЗЧСИ във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК на 27.08.2019 г., когато е изтекъл
двуседмичният срок от залепване на уведомлението. Макар по делото да няма изрични
данни съдебният изпълнител да е извършвал предвидените в чл. 47, ал. 3 ГПК
служебни проверки за адресната регистрация, респ. местоработата или мястото за
осъществяване на стопанска дейност на адресата, след като не го е открил на
посочения от кредитора негов адрес в гр. Варна, ж.к. „***, ет. 8, ап. 157, от
извършените по настоящото дело служебни справки в НБД „Население“ и в НАП се
изяснява, че именно този е регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника
от 2010 г., както и че последният регистриран негов трудов договор е прекратен
на 11.01.2019 г. При това положение и обективната липса на друг адрес, на който
адресатът е могло да бъде намерен, настоящият съдебен състав приема, че
връчването на книжата е извършено редовно от съдебния изпълнител и длъжникът е
уведомен надлежно за извършената цесия преди подаването на заявлението в съда.
Дори да се
приеме, че връчването по този ред не е надлежно, то с оглед цитираната по-горе
съдебна практика, уведомяването е осъществено с получаването на препис от
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 21.07.2020 г.
(л. 78). Фактът, че книжата не са получени лично от ответника, а от назначения
негов особен представител, е ирелевантен, тъй като представителната власт на особения
представител е ограничена само относно онези действия, за които се изисква
изрично пълномощно, каквото получаването на уведомлението не е – арг. от чл. 29, ал. 5 във вр. чл.
34 ГПК. Отделно от това, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от последния лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(настоящ ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
„А.з.с.н.в.“ ЕАД (сега ищец) се явява негов кредитор и активно легитимирана
надлежна страна в процеса.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при
условията на чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ, а именно при просрочие на две последователни месечни погасителни вноски и
непогасяването им в двуседмичен срок от падежа.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са
извършени частични плащания по кредита, с които са погасени вноските до
21.06.2018 г., поради което изискуемата в чл. 12, ал. 2, б. „а“ от ОУ забава на
длъжника е настъпила през м. септември 2018 г., когато са били налице две
неизплатени месечни вноски с падежи 21.07.2018 г. и 21.08.2018 г., непогасени в
14-дневен срок от падежа на последната. Съответно към този момент е настъпило уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото
на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъденото по-горе уведомително
писмо от 15.07.2019, което е надлежно връчено на длъжника по реда на чл. 18 ЗЧСИ във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК на 27.08.2019 г.,
тоест преди датата на подаване на заявлението в съда (31.10.2019 г.).
От изложеното следва, че са изпълнени кумулативните предпоставки за това и предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 27.08.2019 г., когато длъжникът е редовно уведомен за
промяната в договора.
Към тази дата са настъпили и правните последици на изменението, като цялата
неизплатена главница е станала изискуема. Според погасителния план към договора
главницата, включена в непогасените вноски с падежи от 21.07.2018 г. до
21.08.2022 г. (съобразно заявения исков период), възлиза на сумата от 16587,60
лв., надвишаваща претендираната такава от 16583,91
лв., поради което този установителен иск следва да бъде изцяло уважен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
До датата на предсрочната изискуемост се дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита, която според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за исковия период от 21.07.2018 г. до
18.02.2019 г. се равнява на търсената сума от 1486,67 лв. Следователно и този иск е доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид установената забава на ответника при изплащане на задълженията по
кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за
заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница. За претендирания период от 21.07.2018 г. до 31.10.2019 г. лихвата се
равнява на сумата от 531,48 лв., от
която 308,43 лв. лихва върху падежиралата до датата
на предсрочната изискуемост главница от 4231,59 лв. за периода 21.07.2018 г. –
21.08.2019 г., изчислена от падежа на съответната погасителна вноска до 30.10.2019
г., вкл. (съобразно таблицата на л. 6 от съдебно-счетоводната експертиза – л.
120 от делото), и 223,05 лв. лихва върху предсрочно изискуемата главница от
12352,32 лв., изчислена посредством програмен
продукт „Апис финанси“ за периода от датата на
предсрочната изискуемост – 27.08.2019 г. до 30.10.2019 г., вкл. С оглед на
изложеното, установителният иск за обезщетение за
забава следва да бъде уважен до сумата от 531,48 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 1062,14 лв.
При този изход на спора и предвид
несбъдването на заявеното вътрешно процесуално условие, предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове не подлежат на разглеждане.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
Г.Й.Т. следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника по делото, изразяващо се в депозиране на писмен
отговор на исковата молба и явяване в проведените открити съдебни заседания, в
размер на определения депозит от 555 лв.,
за която сума да се издаде разходен касов ордер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 1210,64 лв., при извършени разноски от 1245,18
лв., от които 390,18 лв. за заплатена държавна такса (л. 54), 200 лв. за
депозит за вещо лице (л. 90), 555 лв. за депозит за особен представител (л.
68) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разликата над дължимата
държавна такса от 390,18 лв. до внесената такава 772,83 лв. е погрешно внесена,
респ. подлежи на възстановяване на ищеца след изрично сезиране на съда с
подобно искане.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение
в размер на 432,65 лв. (382,65 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест
на ответника следва да бъде възложена сумата от 420,65 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е направил
искане, нито е представил доказателства за направени разноски по делото, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и
сумата от 145,84 лв. за депозит за
вещо лице по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, назначена по искане на особения представител, разноските за която
са поети от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът М.М.М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ
на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми: сумата от 16583,91 лв. (шестнадесет
хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща незаплатена главница за периода от 21.07.2018 г. до 21.08.2022
г. по договор за потребителски паричен кредит № 2961847 от 15.11.2017 г.,
сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.02.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 31.10.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1486,67 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 21.07.2018 г. до 18.02.2019 г., както и сумата от 531,48 лв. (петстотин тридесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 21.07.2018 г. до 30.10.2019 г., вкл., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17905/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за обезщетение за забава в частта
за разликата над сумата от 531,48 лв. (петстотин тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 1062,14 лв. (хиляда шестдесет и два
лева и четиринадесет стотинки).
ОСЪЖДА
М.М.М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 1210,64 лв. (хиляда двеста и десет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 420,65 лв. (четиристотин и двадесет лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 145,84 лв. (сто четиридесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки) за заплатения от бюджета на съда депозит за
вещо лице по допуснатата по искане на особения представител съдебно-почеркова
експертиза, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв.
Г.Й.Т.,***, сумата от 555
лв. (петстотин петдесет и
пет лева), представляваща възнаграждение за
осъществената защита на ответника М.М.М., ЕГН **********
в настоящата първа инстанция, от внесения за целта депозит, за което да се
издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: