Решение по дело №3160/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл.285 ЗИНЗС.

Образувано е по касационни жалби, подадени от В.Т.К. чрез адвокат В.С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (ГДИН) срещу Решение № 2311 от 08.12.2022 г., поправено с Решение № 1590 от 06.10.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 332/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Първата касационна жалба е подадена от В.Т.К. чрез адвокат В.С., който обжалва решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 24 752.00 лева до пълната претендирана сума от 100 000.00 лева, дължащи се на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по време на неговото пребиваване в Затвора – гр. Пазарджик и Затвора – гр. Пловдив, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ, липса на топла вода, естествена светлина и чист въздух в помещенията, в които е пребивавал, както и липса на адекватна медицинска помощ. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по своето основание и в пълния си размер за всички, посочени в първоинстанционната жалба, периоди. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ – София, чрез писмен отговор на процесуалния си представител юрк. Ч. оспорва жалбата и взима становище за нейната неоснователност, като не ангажира допълнителни писмени доказателства. В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора. Не се претендират разноски.

Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., с която обжалва решението в частта му, с която първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като доказан и основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 752.00 лева. Искането на ГД „ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да бъде уважен иска за неимуществени вреди в размер на 10 300 лева. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по втората касационна жалба – В.Т.К., не депозира отговор в законоустановения срок. Постъпила е молба от юрк. С., съдържаща становище, с което се оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не се претендират разноски.

Контролиращата страна, чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба на В.К. и за основателност на жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, като моли същата да бъде уважена.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касаторите оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на В.Т.К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация при Арест – Пловдив в периода от 14.06.2013 г. до 12.01.2014 г. , при Затвора – Пазарджик в периода от 01.08.2017 г. до 13.08.2018г. вкл., както и при Затвора – Пловдив в периода от 13.04.2014 г. до 01.08.2017г. вкл. и от 06.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба 07.02.2022г. вкл.. Неимуществените вреди, които се обосновават, касаят понесени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, като се сочи същите да са причинени в резултат от настаняването му в пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; при наличие на гризачи, хлебарки и дървеници; липса на постоянно течаща топла вода; липса на естествена светлина и чист въздух в килиите; храна с лошо качество, приготвена от непрофесионални готвачи; неоказване на адекватна медицинска помощ с оглед заболяванията на лишения от свобода. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба на В.К., становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания от Н. Е. Ц., справки от ГДИН относно местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил предявения от В.Т.К. против ГДИН иск за сумата от общо 24 752.00 лева и го е отхвърлил за разликата до 100 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен процесен период от общо 3056 дни, а именно, че вредите се отнасят за периода от 14.06.2013г. до 12.01.2014 г. при престоя на ищеца в Арест – Пловдив, за периода от 01.08.2017 г. до 13.08.2017г. в Затвор – Пазарджик и за периода от 13.04.2014г. до 01.08.2017г. и от 06.03.2018г. до 07.02.2022г., свързани с престоя му в Затвора – гр. Пловдив, за които периоди е присъдил на жалбоподателя обезщетение в размер на 24752 лева във връзка установени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Посочил е, че това става при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. За този период от така посочени дни съдът е приел, че са настъпили по отношение на ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. и при липса на топла вода. Посочил е, че така определеният размер се явява най- справедлив по отношение на търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата до 100000 лева е приел, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан. Мотивирал се е в случая, че за тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен в тази му част. С последващото решение за поправка на ОФГ размерът на присъденото обезщетение остава непроменено.

Решението на съда е валидно и допустимо и правилно, като касационната жалба на В.Т.К. и касационната жалба на ГДИН са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража и наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. в които да има течаща топла вода, в периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда е неправилна досежно размера, тъй като присъденият размер отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД и в редица решения на ЕСПЧ. След поправката на първоинстанционното решение първоинстанционният съд е трябвало да съобрази, че процесните периоди са различни от първоначално постановените и следва да измени така наложеното обезщетение. За доказаните периоди на увреждане – 3065 дни първоинстанционният съд е определил обезщетение от 24 752 лева, равняващо се на дневна база от 08.00лева или 4.1 евро. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и правна обстановка, се явява съобразено с оглед трайната съдебна практика на ЕСПЧ. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, касационната инстанция намира за справедливо обезщетението в размер на 24752 лева, което е определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период от 14.06.2013 г. до 12.01.2014 г., от 13.04.2014 г. до 01.08.2017 г. ; от 01.08.2017 г. до 13.08.2017 г. и от 06.03.2018г до датата на исковата молба- 07.02.2022г..

Така за доказаните 3056 дни на увреждане присъденото обезщетение за причинените увреждания на ищеца от 24 752 лева отговаря в най- пълна степен на стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение. Горното налага извода, че касационната жалба на В.Т.К. е изцяло неоснователна, както и касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията", поради което следва да се отхвърлят.

Предвид този изход на спора не се дължат разноски на страните и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд- Пловдив- ХХIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2311 от 08.12.2022 г., поправено с Решение № 1590 от 06.10.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 332/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: