Решение по дело №572/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 451
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110200572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110200572 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на санкционираното
лице против НП №03-2200562/29.06.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Претендира се възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП. Сочи се, че
лицето В. Б. по това време не е била в РБългария. Видно от представения договор, между
Борислав и работника е имало сключен граждански договор за извършване на труд.
Работника не е имало как да знае номера на идентификатора на парцела. Не е записал как,
кога, като какъв, работно място, отпуски , почивки и т.н. Липсват доказателства,
установяващи по безспорен начин възведеното обвинение. Не може да се установи по
преписката, че именно Б. е административно наказателно отговорното лице.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

1
На 17.05.2022 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М.- Ж., извършили
проверка на територията на строителен обект- „Еднофамилна сграда и подпорни стени“ ,
УПИ VІІ-1879, кв.128, по плана на СО „Горрна Трака“,ПИ 10135.2520.7388, гр. Варна със
собственик въззивницата Б.. В обекта проверяващите установили лица да полагат труд по
изграждане на стени от бетонни блокчета на обекта, като едно от лицата бил А.Х.М..
В попълнен констативен протокол М. посочил, че работи в обекта от 17.05.2022г. като
работник , при трудово възнаграждение от 50 лева на ден, с почивка от 1 час в работния ден,
без да има сключен трудов или граждански договор.
По време на проверката лицето не могло да посочи своя работодател, при което били
извършени справки от посочения работодател на информационната табела, но видно от
справката, така посоченото лице „Вип консулт инженеринг“ не извършвало каквато и да
било дейност на обекта. Извършена била и справка с лицето Б.М., който обяснил, че му е
възложено да намери работници и по този повод се свързал с лицето „Сезгин“.
Впоследствие в сградата на ДИТ се явило лицето З.К., което претендирало, че е
собственик на обекта, но въз основа на нотариалния акт било установено, че собственик е
въззивницата Б..
На 08.06.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивницата за това, че като работодател е допуснала до работа лицето А.Х.М. като
„работник“, при определено работно място, определено работно време и договорено
трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения.
По АНП не постъпили допълнителни възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2200562/29.06.2022г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ
глоба в минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. М.- Ж., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол ;
нотариален акт; информационна табела; обяснения; декларация ; протокол от извършена
проверка и др.
Показанията на св. М.- Ж. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.
Тя е възприела пряко лицето да полага труд в обекта, както и посоченото от лицето по
2
отношение на установените параметри на трудовото правоотношение.
Показанията на св. М.- Ж. са в унисон с писмените доказателства по делото-
нотариален акт; информационна табела; обяснения; декларация ;констативен протокол и др.
По делото е приложено копие от граждански договор, подкрепящ изразената позиция,
че се касае за гражданско правни отношения между страните.

Съдът не кредитира подобна версия, тъй като всички събрани по делото
доказателства сочат на установеност на фактологията, твърдяна от наказващия орган.
Налице са данни, декларирани от заетото лице, което фактически е положило труда за
въззивницата, при установени работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни
часове в работния ден, което изключва категорично на лицето да е възложена работа за
изпълнение по граждански договор. Само лицето категорично е заявило, че няма сключен
граждански договор.
Заявеното в декларацията кореспондира с показанията на лицата, извършили проверката -
св. М.- Ж., която лично е възприела полагания труд от лицето, както и предоставената
документация.
Съдът не споделя възразеното от защитата, че лицето, попълнило декларацията няма
как да е знаело идентификатора на имота, доколкото същия е ясно видим от
информационната табела на обекта.
В съдебно заседание се представя граждански договор с лицето А. М., но същия не се
кредитира от съда като установяващ наличието на такова правоотношение между
възложител и изпълнител.
На първо място, както вече беше отбелязано по- горе, само заетото лице в попълнената
декларация е посочило, че няма сключен такъв договор.
На следващо място представения договор е между лице Б. Сираков и А. М., като такова
лице – „Б. Сираков“ за пръв път се въвежда като евентуален участник в строителството и
възложител на труд, а по отношение на мястото на полагане на труд липсва каквато и да
било конкретизация. Не е установима по безспорен начин датата на сключване на такъв
договор, доколкото по отношение на същата липсват доказателства /напр. извлечение от
регистър и т.н./.

В съдебно заседание депозира показания св. С., който сочи, че се запознал с А. на
обекта същия ден. Дошъл Борко и питал дали искат да работят за 50 лева на ден. Подписали
договор, граждански ли бил, не знае, инструктирал ги и си заминал. На обяд едни хора
дошли, изчакали ги да обядват и влезли. Представили се и им дали да попълват документи.
Те не знаели какво да попълват и проверяващите им казвали какво да попълват. А. попълнил
документа, но му диктувал друг. Жена и момче диктували на А. и му казвали какво да
напише.
3
Съдът кредитира показанията на св. С. единствено в частта им, в която сочи, че в деня
на проверката са полагали труд, като такъв е полагал и работникът А..
В останалата им част показанията на св. С. противоречат на писмени доказателства по
делото. Така, в частта, че са подписали граждански договори противоречат на посоченото в
декларацията от А., че няма подписан такъв договор. Не може да се възприеме и позиция, че
някой е диктувал на А. съдържанието на декларацията, доколкото в същата се съдържат
специфичните елементи от състава на правоотношението като дата на наемане,
възнаграждение, почивки и т.н. , които е невъзможно да са били известни на проверяващите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган правилно е съобразил извършването на
нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и правилно е
определил размера на наказанието в минимално предвидения.

Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
С жалбата се сочи общо на незаконосъобразност и неправилност на НП.

По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да
отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото
извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административно наказателна отговорност към момента на издаването му, като е
4
налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял
по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.

Защитата сочи, че лицето В. Б. по това време не е била в РБългария.
Обстоятелството къде физически се е намирал работодателя по никакъв начин не влияе
върху това негово качество. Видно от приложеното по делото копие от нотариален акт, като
единствен собственик на имота се легитимира именно въззивницата Б..
Налице са писмени доказателства, че не е бил сключван договор между нея и
посочената фирма – изпълнител на обекта, поради което и работодател се явява именно тя, в
качеството си на собственик.
Обстоятелство, че трето лице се е представяло за собственик на имота пред
проверяващите не подменя качеството на въззивницата, доколкото, както вече беше
отбелязано по- горе ,съобразно съдържанието на приложеното копие от нотариален акт,
собственик е именно тя.
Защитата сочи, че видно от представения договор, между Борислав и работника е
имало сключен граждански договор за извършване на труд. Работника не е имало как да
знае номера на идентификатора на парцела.
По тези възражения съдът се произнесе по- горе, поради което не счита за нужно да
преповтаря мотивите си в тази насока.
Изразява се становище, че работника не е записал как, кога, като какъв, работно място,
отпуски , почивки и т.н.
Съдът , противно на изразеното становище намери, че в попълнената от работника А.
М. декларация се съдържа в достатъчна степен конкретика по отношение на вида на
установените отношения като такива от трудово – правен характер. Посочено е конкретно
работно място, конкретна длъжност, изпълнявана от М., конкретизирано е работно време,
почивка в рамките на работния ден, както и определеното трудово дневно възнаграждение.
Посочени са и липсата на сключени трудов или граждански договор, както и липсата на
копие от заверено уведомление до ТД НАП Варна. Налице е и конкретика относно
извършената до момента работа от работника.

На последно място се сочи, че липсват доказателства, установяващи по безспорен
начин възведеното обвинение. Не може да се установи по преписката, че именно Б. е
административно наказателно отговорното лице.
Съдът намери, че от доказателствата по делото се установява именно фактологията,
твърдяна от наказващия орган, като по административно наказателната преписка са
ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението. Описание и анализ на
5
тези доказателства вече беше извършен и не следва да бъде повтарян.


Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2200562/29.06.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, с което на В. Д. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на ДИТ Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6