ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 223
гр. П., 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на
пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 125
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на
пострадалия И.Г.Г. - брат на починалия, който чрез поверениците си – адв. С. и
адв. С. обжалва определение на Окръжен съд – П., с което е било потвърдено
постановлението на Окръжна прокуратура – П. за прекратяване на наказателното
производство, като се прави искане то да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се просторни доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие със събраните в рамките на
досъдебното производство доказателства. Претендира се, че окръжният съд е
игнорирал наличието на причинна връзка между установената несъобразена скорост
при движение нощно време и настъпилия резултат. Пострадалият не е представлявал
внезапно възникнала опасност за движението в опасната зона за спиране на
автомобила, участвал в ПТП. Не ставало въпрос за случайно деяние по смисъла на
НК, тъй като били допуснати нарушения от водача на участвалия в ПТП автомобил и
са останали неизяснени обстоятелства по делото.
Въззивният съд намира, че
Окръжен съд – П. прибързано е споделил изводите на прокурора за наличие на
случайно деяние, тъй като не са базирани на пълно и всестранно, разследване. В
случая, при все обема на извършената процесуално-следствена дейност към
настоящия момент, въззивният съд намира, че разследването все още страда от
известни непълноти, а някои от приетите фактически положения не намират опора в
събраните до момента материали. Приетата от прокурора фактическа обстановка и
от първия съд е в следния смисъл:
И. С.О.бил правоспособен водач
и притежавал лек автомобил "Р." с рег. № ТХ ** НХ.
Пострадалият Н. Г.Г. живеел в
колиба в землището на с. Р.К.в земеделските земи на свид. И.Я.. Двамата се
познавали от престоя на Г. Затвора-П., където Я. работел. Макар и да намерил
подслон, Н. Г. нямал постоянна работа и злоупотребявал с алкохол, като
посещавал питейни заведения в близките села, придвижвайки се с велосипеда.
На 09.02.2017 г., около 19.20
ч., в тъмната част на денонощието, И. О.управлявал с л. а."Р." с рег.
№ ТХ ** НХ по пътя от с. С. към гр. Б.. Малко преди 20.00 ч. излязъл от Р.К..,
движейки се по южната лента на платното за движение на път ПДВ 2055 от запад на
изток към Г.. Движението се осъществявало на къси светлини и с около 74 км/ч,
при разрешена 90 км/ч. В участъка пътят бил прав, хоризонтален, с асфалтова
настилка и натрупан сняг от двете страни на пътното платно. Прокурорът приел,
че към инкриминирания момент настилката била суха, а видимостта неограничена.
По същото време в обратната
посока на същия пътен участък от изток на запад /от Г. към Р.К../ се движел,
велосипедиста Н. Г. с около 11,9 км/ч в южната част на пътното платно, т. е. в
лявата част на платното по посоката на движението си, в насрещната лента. Н. Г.
не бил със светлоотразителна жилетка, а велосипедът му нямал устройство за бяла
или жълта светлина в предната си част.
В даден момент О.забелязал
неопределен обект пред колата си, в неговата лента за движение и реагирал чрез
екстрено задействане на спирачната система на автомобила и отклоняването му
наляво. Отклонявайки се наляво, автомобилът започнал да спира, но когато бил на
разстояние от около 32-33 м. от велосипедиста, последният завил надясно, като
пресякъл траекторията на движение на л. а. "Р.". Между двете превозни
средства настъпил удар, като същият бил в предната част на лекия автомобил и в
предната част на велосипедиста Н. Г., който в момента на удара е бил разположен
с предна част и с лява страна към автомобила. По ширина на пътното платно,
ударът настъпил на около 3-3,5 м. северно от южното му начало. След удара,
велосипедистът Н. Г. бил отхвърлен на изток, където паднал върху пътното
платно, а лекият автомобил преустановил движението си. О.изгасил двигателя на превозното
средство, като оставил включени светлините, слязъл от автомобила и отишъл до
колоездача. Последният лежал на лявата си страна, напречно на пътя. Водачът на
автомобила го попитал как е, на което получил отговор, че е добре. Веднага след
това се обадил от мобилния си телефон на тел. 112 и съобщил, че е блъснал
колоездач и поискал да бъде изпратен екип на спешна помощ. Малко след това на
мястото на инцидента пристигнал свид. Т. Ж., който бил на работа като огняр в
близките оранжерии и чул шума от спирането на автомобила и удара. Ж.
предоставил запалката си, за да може с нея О.да дава сигнал на приближаващи
автомобили и се върнал в оранжериите. До пристигането на екипите на Спешна
помощ и МВР, И. О.разбрал от пострадалия името му, коя година е роден, от къде
е и името на брат му, като установил, че пострадалият мирише силно на алкохол.
Малко след това на
местопроизшествието пристигнал екип от РУ на МВР - Х. в състав Н. Д. и Д. Ш..
Двамата младши автоконтрольори, са били разпитани като свидетели по делото. Те
тествали водача на автомобила с техническо средство "Дрегер алкотест **"
с фабричен № **, като уредът отчел нулеви показатели. Полицейските служители
установили, че пострадалият Н. Г. миришел на алкохол, но не могли да го
изпробват поради състоянието му.
На местопроизшествието бил
проведен оглед от разследващ полицай, при който като ВД били иззети велосипеда
на пострадалия и л. а. "Р. " с рег. № ТХ**НХ.
Пристигналият на мястото екип
на Спешна помощ откарал пострадалия в У. "С.Г." ЕАД гр. П. за
диагностика и лечение. В болничното заведение на пострадалия била взета кръвна
проба за проверка за употреба на алкохол. Въпреки предприетото лечение, на
10.02.2017 г. пациентът починал.
Съгласно заключението на
назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №
41/2017 г., при огледа и аутопсията на трупа на Н. Г.Г., с извършено
микроскопско изследване, както и от медицинската документация било установено:
развила се мастна емболия в белите дробове; счупване на двете големи и малки
пищялни кости на двата долни крайника с кръвонасядане и кръвопопиване на
тъканите в областта на счупванията; счупвания на ребра в ляво; кръвонасядане в
гръдната стена вляво; кръвонасядане в меките черепни покривки;
разкъсно-контузни рани по трупа; кръвонасядания и охлузвания по трупа; мозъчен
оток; оток на белите дробове; срастване на двата бели дроба към гръдната стена;
хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; дистрофично променен черен дроб;
уголемена слезка. Причината за смъртта на Н. Г. е остра сърдебно-съдова и
дихателна недостатъчност поради развила се мастна емболия в белите дробове,
която нарушава нормалната циркулация и кислородно насищане на кръвта в
организма. Мастната емболия е обичайно и нерядко срещано усложнение при
счупване на дълги тръбести кости, каквито са налице в конкретния случай. Налице
е причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и
по-конкретно счупванията на кости и развилата се мастна емболия в белите
дробове, довела до смъртта, както е налице и причинно-следствена връзка между
причинените увреждания на пострадалия и претърпяното от него ПТП. Установените
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие. Същите е възможно
да бъдат получени при станалото ПТП, в което пострадалият е участвал като
велосипедист, ударен от лек автомобил.
Видно от протокол №
70/10.02.2017 г. за химическа експертиза/л. 32, том І от досъд. пр./ за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в изпратената за изследване
проба кръв, взета от Н. Г. е бил установен етилов алкохол в количество 3,09 на
хиляда. Според заключението па изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза № 442/2017 г. по писмени данни, екипите на Центъра за спешна
медицинска помощ и на спешно отделение на У. "С.Г." ЕАД гр. П., както
и медицинският персонал на Клиниката по ортопедия и травматология на същата
болница, са действали съобразно със Стандарта по спешна медицина и ортопедия и
травматология, съобразно наредбите за оказване на спешна медицинска помощ и
алгоритмите за конкретното й оказване. Видно от заключението на назначената
по делото комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза /л. 40-98,
том І от досъд. пр./, ударът между л.а. "Р." управляван от И. О.и
велосипедиста Н. Г. е настъпил по дължина на около 5-6 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед и по широчина на около 3-3,5 м. северно от южното
начало на платното за движение. Скоростта на л. а."Р." с рег. № 1X **
НХ преди задействане на спирачната му система е била около 74 км/ч, а в момента
на удара е била около 71 км/ч. Най-вероятната скорост на велосипедиста преди
удара е била около 11,9 км/ч. Посоката на движение на л.а. Р. е била от запад
на изток по южната пътна лента на платното за движение, след което автомобилът
е бил отклонен наляво от водача, като със зададена посока за отклоняване наляво
е настъпил удара с велосипедиста. Посоката на движение на велосипедиста е била
от изток на запад по южната част на платното за движение, след което е
последвала промяна на траекторията със завой надясно, с направление към
автомобила. В момента на удара велосипедистът е бил ориентиран напред и наляво
към автомобила, като към този момент се е намирал върху велосипеда. Скоростта
на л. а. "Р." е била технически съобразена с пътно-климатичната обстановка.
Водачът на л. а. "Р. е имал техническа възможност да възприеме
велосипедиста като обект, когато разстоянието между тях е било 70-80 м. В
момента на отклоняване на велосипедиста надясно спрямо неговата посока и
отдясно наляво спрямо автомобила, л. а. "Р." е отстоял от мястото на
удара на разстояние около 32-33 м. Водачът му е започнал да реагира със
задействане на спирачната система на автомобила, когато е отстоял от мястото на
удара на около 43,13 м. Водачът на л. а. Р." е нямал техническа възможност
да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той е нямал
техническа възможност за предотвратяване на произшествието и с маневра за
промяна на траекторията на автомобила. Водачът на л. а. "Р." би имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удар, от момента
на промяна на траекторията на велосипедиста към автомобила, ако скоростта на
автомобила е била равна или по-ниска от 40 км/ч. Установените травматични
увреждания на пострадалия са били причинени по механизъм на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие. Същите
добре отговарят да са получени при станалото ПТП от контакт /удар/ с
автомобила. Видно
от заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза в анализираната пътна ситуация, ако водачът на
автомобила бе реагирал, когато с имал техническа възможност да забележи
велосипедиста на разстоянието на конкретната видимост към него, т. е. на около
75 м., удар пак би настъпил до изминаването от автомобила на разстояние около
63,80 м., тъй като през времето на спиране на автомобила, поради насрещното
движение на велосипедиста, той ще скъси дистанцията между тях и водачът на
автомобила би нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара, като скоростта на автомобила в момента на удара би била около 45
км/ч.
Според заключението
на вещото лице, изготвило допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 28/2018
г. по писмени данни, скоростта от 45 км/ч е напълно достатъчна, за да се получи
при сблъсък на автомобила с велосипедиста описаните травматични увреждания,
включително и тези на двата големи пищяла па двата крака. Те биха се получили и
при скорост от 20 км/ч.
Изготвената нова авто-техническа експертиза приела, че
опасната зона на автомобила с установената скорост при движение на къси или
дълги светлини е била 76,95 м; при движението му на къси светлини, ако водачът
на автомобила бе реагирал, когато е имал техническа възможност да забележи
велосипедиста на разстоянието на конкретната видимост към него, т. е. на около
75 м., не е имал техническа възможност да го установи преди мястото на удара,
тъй като през времето на спиране на автомобила, поради насрещното движение на
велосипедиста, той ще скъси дистанцията между тях и водачът на автомобила не би
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, като
скоростта на автомобила в момента на удара би била около 45 км/ч. При хипотеза
движение на автомобила на дълги светлини и реакция на водача на автомобила,
когато има техническа възможност да забележи велосипедиста, който е бил
опасност на разстояние на общата видимост равно на конкретната видимост (на
около 150 м. от автомобила, ако водачът бе реагирал и екстрено бе задействал спирачната
система на автомобила, удар не би настъпил, т. е. автомобилът ще спре преди
мястото на настъпилия удар. От данните по делото не може да се определи в
момента на отстояние на автомобила на около 150 м. преди мястото на удара,
какво е било разположението на велосипедиста на терена, както и не може да се
определи дали в тази неизвестна позиция велосипедистът е представлявал опасност
за сблъсък
с направлението и скоростта си.
По експериментален
път и извършени справки вещото лице е установило, че фаровете на л. а. "Р.”
с рег. № ТХ **са с марка за първоначално вграждане Valeo. Десният фар е счупен, а в левият
фар има допълнително поставено външно тяло, което е наранило рефлекторното
покрития. При съпоставяне на габаритите на външното тяло (допълнително монтиран
елемент) в ляв фар и работната площ на рефлектора на фара, от техническа гледна
точка, външното
тяло не е ограничавало възможността за възприемане на пътната обстановка пред
автомобила при движение както на дълги, така и на къси светлини поради
разликата в площите между рефлектора на левия фар и външното тяло.
Електрическата лампа на десен фар е халогенна, марка Т., модел Н4 12V 60/5 5 W, при включване на къси или дълги светлини излъчва
светлина. Електрическата лампа на ляв фар е халогенна, марка N. модел Н4 12V 60/55W, при включване на къси или дълги
светлини излъчва светлина. Габаритната електрическа лампа на десен фар при
включени светлини не излъчва светлина. Габаритната електрическа лампа на ляв
фар при включени светлини излъчва светлина. При ксенонови фарове осветената
зона пред автомобила е по-добра от тази на халогенните фарове. В зависимостта,
описваща опасната зона на ППС, няма технически параметър, който да се влияе от
осветеността на фаровете на автомобила. В левия фар на автомобила има
допълнително монтирано външно тяло. При съпоставяне на габаритите на
допълнително монтираното външно тяло с габаритите на рефлекторите на ляв фар на
автомобила, от техническа гледна точка, допълнително монтираното външно тяло в
левия фар не е повлияло на осветяемостта пред автомобила в степен, така че
настъпилото ПТП да е било предотвратимо от водача на автомобила, ако то не е
било поставяно.
Първият съд изцяло е споделил изводите на държавното
обвинение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като
водачът на лекия автомобил, макар и да е бил длъжен, не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици. Първият съд е възприел изводите
на прокурора, че водачът на лекия автомобил, в конкретната ситуация, не е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, които да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Счел е за
неоснователни доводите за неустановена зона на видимост на водача на лекия
автомобил при движението му на къси и/или дълги светлини. С последното
настоящата инстанция ще се съгласи и същевременно намира, че то дава в
достатъчна степен аргументиран отговор
на поставените и пред настоящата инстанция въпроси в същата насока.
Действително изготвената нова авто-техническа експертиза е изследвала
електрическата система на автомобила,
като е бил даден отговор, че десният фар е счупен, а в левия фар има допълнително поставено външно тяло,
което е наранило рефлекторното покрития. При съпоставяне на габаритите на
външното тяло (допълнително монтиран елемент) в ляв фар и работната площ на
рефлектора на фара, от техническа гледна точка, външното тяло не е ограничавало възможността за
възприемане на пътната обстановка пред автомобила при движение както на дълги,
така и на къси светлини поради разликата в площите между рефлектора на левия
фар и външното тяло. Прието било още, че при съпоставяне на габаритите на
допълнително монтираното външно тяло с габаритите на рефлекторите на ляв фар на
автомобила, от техническа гледна точка, допълнително монтираното външно тяло в
левия фар не е повлияло на осветяемостта пред автомобила в степен, така че
настъпилото ПТП да е било предотвратимо от водача на автомобила, ако то не е
било поставяно.
Първият съд е посочил, че са неприемливи и твърденията на
жалбоподателя, че безкритично са били възприети заключенията на комплексните
авто-технически и медицински експертизи, установяващи, че скоростта на движение
на лекия автомобил „Р.“ от 73,98 км/ч. е технически съобразена с конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси и дълги светлини. Прието е
било още, че в обстоятелствената част
на експертизите вещите лица са изследвали и обсъдили всички предпоставки
относими към видимостта, каквито са атмосферните условия и конкретните условия
на осветеност, поради това и правилни са изводите на прокурора, че И. О.е
изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП като е управлявал
автомобила със скорост съобразена със съответната пътно-климатична обстановка.
С горните изводи настоящата
инстанция няма да се съгласи, тъй като не намират опора в материалите по
делото. Видно от съдържанието на всички авто-технически експертизи по делото,
вещите лица са изследвали единствено движението на фарове като фактор, който може
да доведе до особености на конкретната пътна обстановка. По делото не са налице
данни изобщо да е било обсъдено дали скоростта е била съобразена с пътната
обстановка при отчитане на всички известни, видими и съществуващи отпреди
фактори, които представляват опасност за движението като студеното време, мокър
асфалт, заледяване и т. н., като няма данни същите да са били изследвани в
рамките на досъдебното производство /за значението на тези фактори например
решение Р№ 176/2011 г. на ІІ н. о. на ВКС/. Видно от снимките, като няма данни
по делото да са били искани и прилагани всички направени такива/ към фотоалбума
за оглед на местопроизшествието, където са фиксирани следи по платното за
движение, пътната настилка е износена, с неравности, закърпена от ремонт, а
освен това и с мокри участъци във връзка с натрупания сняг. В този смисъл е
необходимо да се извърши цялостната нова преценка на материалите по делото,
като се поставят и допълнителни задачи на вещите лица, като ясно се разграничи
евентуалното обвързване на пътния инцидент с разпоредбите на чл. 20, ал. 2,
изр. 1-во и 2-ро ЗДвП, като се има предвид, че при тях принципът е същият както
при правилата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП и те конкурират помежду си.
В мотивите на първия съд е бил
даден отговор на въпросите, свързани претенциите на защитата за задължение на водача на автомобила да се движи на дълги светлини, с оглед увеличаване
на осветената зона пред автомобила и намаляване вероятността от настъпване на
ПТП, като доводите се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни дословно. Правилно е било посочено, че не е налице нормативно
задължение за движение на дълги светлини.
Изложеното по-горе, дава основание да се възприемат
оплакванията в жалбата за непълнота на доказателствата и необоснованост на
изводите относно механизма на причиняване на ПТП, но само във връзка с
посочената липсва на цялостно изследване на всички фактори на конкретната пътна
обстановка и нейното пропорционално влияния върху избора от страна на водача на
съответната скорост на движение. Във връзка с горното се налага назначаването
не на повторна комплексна експертиза, а за поставяне на допълнителни задачи на
вещите лица. Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за необходимост
от преразпит на свид. Г. Г. във връзка с употребата на алкохол от страна на
велосипедиста, както и преразпита на Д. Ш. за местоположението на автомобила, тъй като за претендираните
обстоятелства са налице събрани
доказателства. Според настоящия състав, разследването не е всестранно и
пълно, поради което е необходимо да бъдат извършени нови процесуално-следствени
действия. А отделно от това и приетата фактическата обстановка /за неограничена
видимост, равен и прав пътен участък, като и сух асфалт/ не намира опора в материалите
по делото.
С оглед на горното, не могат да бъдат споделени крайните
изводи, че в случая е налице случайно деяние, тъй като водачът на лекия
автомобил И. О.не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици и правилно е прието, че е
налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.02.2019 г. на Окръжен съд – П.,
наказателно отделение, постановено по ЧНД № 158/2019 г. по описа на същия съд,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ постановление от
01.11.2018 г., с което Окръжна прокуратура – П. е прекратила наказателното
производство оп досъдебно производство № **/2017 г. по описа на ОСвО при ОП – П.,
водено срещу И. С. О.за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1 от НК и връща делото на прокурора за доразследване, съобразно мотивната част
на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.