ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1240 / 2.11.2009г.
02.11.2009 г. град Карнобат
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На втори ноември две хиляди и девета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
……………………………………………............................................
Прокурор...................................................................................................................
като разгледа докладваното от съдията ………..МАРИНОВ………….………
Гражданско дело номер.........181.........по описа
за............2008...............година
С една обща искова молба ищецът Т.Г.Т. ***
е предявил против ответника ЕТ”Т.С. *** обективно съединени искове, които той
сам е посочил, както следва: иск за
обявяване на нищожност на предизвестие № 13 от 05.06.2008 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение и заповед № 15 от 05.06.2008 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение, които са издадени от ЕТ “К.С. ***, иск, че поради
недопускането му до работа от ответника дължащ се на изключително виновното
поведение на последния същия да бъде осъден да му заплати обезщетение за
времето през което той вследствие недопускането до работа на ищеца не е
получавал трудово възнаграждение за периода от 30.05.2008 г. – деня на
явяването на ищеца на работа до датата на подаване на исковата молба –
10.09.2008 г. в размер на брутното му трудово възнаграждение месечно по на 235
лв. или за общата сума в размер на 780 лв., като същият моли да му бъде
присъдена и законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане, както и моли ответника да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски.
С протоколно определение от 20.05.2009
г. съдът е установил, че така предявеният иск от ищеца Т.Г.Т. срещу ответната
страна ЕТ „Т.С.-К.С.” въз основа на петитума на
исковата молба същата И.М. се явява нередовна на основание чл. 127 ал. 1 т. 4 и
т. 5 от ГПК и като такава следва да бъде оставена без движение, тъй като предявения иск, който ищецът формулира като
„обявяване нищожност на предизвестие № 13 от 05.06.2008 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение и заповед № 15 от 05.06.2008 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение”, които са съставени от ответната страна
всъщност прикрива иск по чл. 344 ал.1
т.1 от КТ, който иск е за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и
неговата отмяна, който пък иск съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ може да се предяви в двумесечен срок, който съдът намира с оглед направеното
възражение от ответната страна и признаването на ищцовата
страна, че е изтекъл. Отделно същият ищец твърди, че счита, че не е допуснат
незаконно на работа, считано за периода от 30.05.08 г. до датата на подаването
на исковата молба 10.09.08 г. и затова претендира и съответно присъждане на
обезщетение в тази връзка в размер на общата сума 780 лв. В случая съдът е
намерил, че така направените искания от
ищеца са взаимно изключващи се, като ищецът в дадения му срок е следвало да
посочи точно какви искове предявява, както и да изложи обстоятелствата въз
основа на които предявява същите искове, т.е. е следвало въз основа на това
какво твърди да посочи и точно какво претендира с претенциите си по настоящото
дело с оглед осигуряване не само на правата си като ищец и осъществяването на същите
права по настоящото дело, но и даване възможност за осъществяване на правата на
ответната страна и защитата й като
такава по настоящото дело. В тази връзка съдът е указал на ищцовата
страна не само да конкретизира тези си искания, но и да ги съобрази с
представените по делото писмени доказателства. С оглед на горепосоченото съдът е
намерил, че исковата молба на основание чл. 129 ал. 2 във връзка с чл. 127 ал.
1 т. 4 и т. 5 от ГПК е следвало да бъде оставена без движение, като е указал на
ищеца, че следва да отстрани в едноседмичен срок горепосочените нередовности на исковата молба с оглед осъществяването,
както на неговите права и законни интереси, така и осъществяването на правата и законните
интереси на ответната страна, тъй като само след уточняване на горепосоченото ,
страните могат да осъществят процесуалните си права по настоящия правен спор,
като в случая съдът е указал на ищеца, че при неотстраняване
на горепосочените нередовности в горепосочения срок
производството по делото ще бъде прекратено.
С молбата си ищецът Т.Г.Т. не е
изпълнил указанията на КРС, посочени по-горе, като е посочил че иска съдът да
постанови решение с което да обяви нищожност на горепосочените предизвестия №
13 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и заповед №
15 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, издадени от
ответната страна, като в тази връзка той е посочил , че не оспорва като
незаконно уволнението по смисъла на чл.
344 от КТ, като отново е посочил, че на основание чл. 225 ал.3 от КТ иска съдът
да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето през което в следствие
недопускането му до работа в ответното
предприятие не е получавал трудово възнаграждение за същия горепосочен процесен период, като моли ответника да бъде осъден да му
заплати за горепосочения процесен период сумата от
806,27 лв. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени разноските по делото,
като в същата си молба ищецът отново е посочил и преди посочените от него
основания за претендираната от него нищожност на горепосочената
заповед и предизвестие, както и посочените от него основания за отговорността
на работодателя по чл. 225 ал. 3 от КТ, свързани с претендираното
от него обезщетение.
С влязлото в законна сила съдебно
решение № 176 от 10.07.2007 г. по опаси на КРС , потвърдено с решение № IV – 263 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 727 / 2007 г. по описа
на БОС и потвърдено с решение № 24 от 25.04.2008 г. по касационно трудово дело
№ 27 / 2008 г. по описа на Бургаски апелативен съд , влязло в законна сила на
горепосочената дата е отменено незаконното уволнение на ищеца по настоящото
дело Т.Г.Т. от ответника по настоящото
дело ЕТ “ Т.С. *** , като същия ищец е бил възстановен на заеманата от него
длъжност преди уволнението – механик във ответното предприятие на горепосочения
ЕТ , същия ЕТ е бил осъден да заплати на ищеца
Т. обезщетение в размер на 1280, 88 лв. за период от шест месеца , през
който той е останал без работа поради горепосоченото му незаконно уволнение . Горепосоченото
показва, че ищеца Т. е бил възстановен на заеманата от него длъжност като
механик преди уволнението му, като двете страни по настоящото дело признават
този факт като безспорен . Впоследствие видно от предложение № 10 от 05.06.2008 г. направено от ЕТ “ Т.С. ***
до ищеца Т.Г.Т. , което последният е отказал да до приеме, но същото му е било
връчено видно от подписа на свидетелят Р.С. у горепосочения ЕТ
на основание чл. 331 от КТ е предложил
на ищеца Т. да му прекрати трудовото правоотношение
и да му изплати четири брутни трудови заплати на основание чл. 331 ал.2 от КТ ,
като го е поканил да се произнесе писмено по това предложение . Ищеца Т. не е
дал писмен отговор по това направено му предложение и по този начин, той не го
е приел . Впоследствие пак приемайки, че ищеца Т. е възстановен на
местоработата му на длъжността механик , горепосочения ЕТ, който е допуснал
правописна фактическа грешка изписвайки фирменото си наименование като ЕТ “ К.С.
*** у но именно той видно от положения печат и подпис е уведомил ищеца Т. , че
смята да прекрати трудовото му правоотношение поради съкращение на длъжността
му , което предизвестие му е било връчено , видно от подписите на двамата
свидетели , въпреки отказа на ищеца да
го подпише и със Заповед № 15 от
05.06.2008 г. горепосочения ЕТ е прекратил трудовото правоотношение на ищеца поради
съкращаване на щата , считано от същата
дата – 05.06.2008 г. , която заповед ищеца Т. отново е отказал да подпише, но
същата му е била връчена видно от подписите на свидетелите по нея. По този
начин към датата на предявяването на иска съдът намира , че ищецът Т. вече е
бил с прекратено правоотношение и същият не е работил на длъжността – механик
на която е бил възстановен в предприятието на ищеца . Тъй като заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Т. му е била връчена на
05.06.2008 година той е можело да я обжалва респективно да предяви иск за
отмяната на това му уволнение като незаконно съгласно разпоредбата на чл. 358
ал.1 т.2 от КТ в двумесечен срок, считано от връчването на същата заповед . Тъй
като същия срок е изтекъл до датата на подаването на настоящата искова молба в
КРС на 10.09.2008 г. поради бездействието на ищеца , то ищецът твърди, че е
предявил иск за обявяването на нищожността на същата заповед за прекратяването
на трудовото му правоотношение и за обявяването на нищожността на полученото от
него горепосочено предизвестие. В случая затова и ищецът моли съда да обяви
респективно прогласи нищожността на двата горепосочени писмени акта – заповедта
и предизвестието тъй като той не може да предяви иска си по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението му
като незаконно тъй като е изтекъл преклузивния чл.
358 ал.1 т.2 от КТ за осъществяването от негова страна на тази негова
възможност пред съответния съд . В случая следва да се каже, че КТ , понеже в
случая е налице правен спор между работник и работодател , не познава обявяване
на нищожност на заповед за прекратяване и съответно на предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение , а смисълът на разпоредбата на чл. 344
ал.1 т.1 от КТ познава само оспорване на законност на дадено уволнение
респективно оспорване на неговата незаконност и съдът не може да се произнася
за нищожност на дадена заповед и предхождащите я документи , тъй като тя –
нищожността е включена в понятието незаконност . Тука следва да се спомене , че
твърдението на ищеца за нищожност
относно това , че същата заповед за уволнение и предизвестието са били подписани от ЕТ “ К.С. *** Т.С. *** ,
както бе посочено по- горе е само допусната явна фактическа грешка , тъй като
същите два документа са подписани от управителя на същата фирма и подпечатани
със съответния печат , като това по мнението на съда , не е основание за
нищожност на същите респективно за тяхната незаконност .
Горепосоченото налага извода , че
въпреки предявения от ищеца иск за обявяването на нищожност на горепосочената
заповед за прекратяването на трудовото му правоотношение , всъщност той е
предявил иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ - за отмяна на уволнението му като
незаконно и поради направеното от процесуалният представител на ответника
възражение за недопустимост на този иск поради изтичането на преклузивния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ за
предявяването му , то съдът счита, че така предявения от ищеца Т. иск се явява
недопустим за разглеждане и производството по делото по отношение на него
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК , поради недопустимостта
на същото .
По отношение на иска предявен от ищеца
срещу ответника който е с правно основание чл. 225 ал.3 от КТ и е иск за заплащане на обезщетение за
недопускането му да работа след като е бил възстановен по съдебен ред, то исковата
молба в тази й част също се явява отново нередовна на основание чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК с оглед на това , че с
него ищецът е посочил и предявил взаимно
изключващи се основания и искания , като понеже тя не е поправена в указания от
съда срок , то на основание чл. 129 ал.
3 от ГПК производството по делото по отношение на този иск и акцесорния такъв
за лихва също следва да бъде прекратено .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 130 от ГПК, поради установяване на
недопустимостта за разглеждане на така предявения иск с правно основание чл. 344
ал.1 т.1 от КТ предявен от Т.Г.Т. *** Т.С.
– К.С. “ със седалище и адрес на управление * прекратявам производството по настоящото дело
по отношение на същия иск като
недопустимо .
На основание чл. 129 ал.3 от ГПК поради установяване
на нередовността на исковата молба по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 225 ал.3 от КТ , предявен
от Т.Г.Т. *** Т.С. – К.С. “ със седалище
и адрес на управление * за осъждането
на последния да му заплати обезщетение за недопускането му на работа , след
като е бил възстановен по съдебен ред ,
прекратявам производството по настоящото дело по отношение на същия иск поради
неговата нередовност .
Настоящото определение може да се обжалва с частна
жалба пред БОС в 7-мо дневен срок, считано от
получаване на съобщението от страните по делото .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: