РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Белоградчик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200190 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. Н. от гр. В., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 720/26.10.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за
нарушение на чл. 16 ал.7 и ал.8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
В жалбата, се излагат доводи най-общо за не законосъобразност на
наказателното постановление и се иска отмяната му, поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се и
фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП. В с.з. жалбоподателят не се
явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат.
Последният поддържа жалбата и твърди, че има редица процесуални
нарушения при проведеното админ. нак. производство, поради което НП
1
следва да бъде отменено – липса на точно посочено място на извършване на
нарушението, липса на преценка за маловажност на деянието, липса на
доказателства за качеството на жалбоподателя, и неправилна квалификация –
не свързване на нарушените разпоредби от подзаконовия нормативен акт
/Наредба/ с нормата на чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ. Представени са и писмени
бележки от представителя на жалбоподателя, в които се излагат отново
същите доводи, както в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.,
но в писмена защита изразява становище по казуса – твърди, че е доказано
извършеното нарушение, вкл. вината и авторството на деянието на
жалбоподателя, моли да се потвърди така издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. Б. Н. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, видно от издадено му Удостоверение № 12565/ 05.10.2016 г. на
ИАГ, достъпно в електронната информационна система на агенцията.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Н. на 01.10.2021 г., издал
превозен билет № 10696/00314 от същата дата, за превоз на общо 8.0 пр. куб.
м. дърва – от вида цер и благун, които с този билет да се транспортират и са,
от имот, собственост на ФЛ от с. Г./ Т. И./, обл. В., с посочени географски
координати на мястото на издаване на билета - по GPS система / и сателитна
снимка на мястото – на гърба на билета/, до купувач – посочен също като ФЛ
- П. И. на адрес в с. П., обл. В., общ. В., ул. “Т.“ № ...
На 19.10.2021 г. свидетелят по делото инж. Г. К. – ст. горски инспектор
в РДГ-Берковица и колегата му инж. Вл. А.в – горски инспектор при РДГ-
Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ – за издавани превозни
билети, и установили, че за така издадения превозен билет от Н. на 01.10.2021
г., както и други / които не са предмет на делото/ - за повторно/многократно
преместване на дървесина, липсвал изпратен от издателя му SMS до дежурен
телефонен номер в РДГ-Берковица съгл. чл.16 ал.7 от Наредба № 1 за КОГТ.
За други билети пък, също издавани от Н., липсвало точно място, като
направление за превозването им, съгл. изискването на чл.15 ал.1 т.2 от
Наредба № 1 за КОГТ. Св. Г. К. и Вл. А. приели, че при издаване на
2
Превозен билет № 10696/00314/01.10.2021 г., Б. Н. е нарушил изискването на
чл.16 ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Своите констатации К. отразил в Констативен протокол - №
144926/ 19.10.2021 г., в присъствието и на самия Н., ведно с указания за
съставяне на АУАН спрямо последния за извършени нарушения.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
19.10.2021 г., Г. К. съставил и АУАН № 720 от същата дата на Б.Н., в
неговото присъствие : за това, че “ като лице по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ издал
Превозен билет № 10696/00314 от 01.10.2021 г. , без да е изпратил SMS в
РДГ-Берковица, като нарушението е извършено на 15.10.2021 г., на
територията на РДГ-Берковица с посочени координати 43.719353 и
22.7094599“., землище на с. Б.. В реквизита “законови разпоредби, които са
нарушени от извършителя”, К. отразил чл.16 ал.7 от Наредба №1/2012 г. за
КОГТ. Свидетелят, отбелязан като такъв на съставяне на акта е и такъв по
констатиране на нарушението и същевременно , е фигуриращият в
констативния протокол – Вл. А.. Нарушителят подписал акта и получил
копие от него, като не е заявил възражения към акта.
На 26.10.2021 г. въз основа на акт № 720/19.10.2021 г. на св. К. и КП №
№ 144926/ 19.10.2021 г., е издадено обжалваното НП № 720/2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, но по съображения, констатирани от съда.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но при справка в
ел.система на ИАГ – като общодостъпни данни, е видно, че има надлежен
документ за това – Удостоверение на ръководителя на агенцията. На
следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят Н. е издал
процесния документ – превозен билет № 10696/00314/01.10.21 г.
Съдът не приема довода, излаган от страна на жалбоподателя, че
извършеното деяние е маловажно. Този вид нарушения – при издаването на
3
превозни билети, са свързани от една страна с възможността да се установи
законния произход на една дървесина, така и разпореждането с нея – от друга
страна, като се проследи кой, от къде и кога се ползва от нея. Тези
обстоятелства най-общо също са свързани с опазването на горските
територии, за да не се допускат злоупотреби с добиването, като ред, а и после
– употреба на така добитата от тях дървесина. Посоченото, редом с данните
по админ. нак. преписка – за още редица идентични и друг вид пропуски,
допуснати от Н. при документирането от него на дейността му по контрол на
добита и транспортирана дървесина, установени при проверката на
служителите на РДГ-Берковица, водят на извода, че нарушението, предмет на
делото, не може да се определи като "маловажен случай" по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Към момента на издаване на обжалваното пред съда НП, ЗАНН не е
задължавал АНО да отразява изрично в постановлението преценката си за
наличие на маловажност на деянието или не.
Твърди се на следващо място, от страна на жалбоподателя, че няма
посочено в АУАН и НП конкретно местоизвършване на нарушението, като
задължителен реквизит на двата вида документа. Безспорно, и в акта и в
постановлението има посочени географски координати – ширина и дължина,
установени чрез задължително ползваната от този вид лица /издателите на
билетите/ GPS система. Самото техническо средство – GPS, наслагва в
картата, съдържаща се в устройството, информацията за координатите на
определена точка от земната повърхност. Ноторно известно на съда е, че при
издаване на превозен билет лицензираният лесовъд задължително ползва
подобни данни, а и същите дори автоматично от посочената система се
отразяват в издавания от него документ – билета, след като включи системата
за оформяне на документа. Така визирани, те /данните/ установяват конкретна
точка като местоиздаване. Съдът отчита и обстоятелството, че е налице
свободен достъп в интернет пространството до GPS картова система и всяко
лице може, при така зададени координати да установи точката на тяхното
пресичане, респ. точката, в която се е осъществило едно действие в случая.
Редом с това, е видно, че към превозния билет /страницата на гърба му/ се
разпечатва и снимково, сателитно изображение на мястото, което визират
координатите като местоиздаване на документа в случая. От самия превозен
билет по този начин се изяснява, че мястото му на издаване не е населено
такова, а се намира в неурегулирана, горска територия. Ясно посочено е и в
4
акта и в НП - тази територия в землището на кое населено място е – с. Бела.
То безспроно попада в област Видин, респ. попада и в територията на РДГ-
Берковица. Затова и според съда не следва да се приеме липса на точна и
изрична конкретизация на местоиздаването на превозния билет, предмет на
АУАН, НП и делото, респ. наличие на нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
по точно указване на мястото в случая не може и да има. Ето защо съдът не
приема за основателен довода за липса на установено и посочено
местоизвършване на деянието от актосъставителя и АНО.
Съдът приема за истинни според него иначе приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на Г. К., който е извършил справка по
посочените координати – географски ширина и дължина, и съвместно със
свой колега е констатирал местоиздаването на билета и липсата на ел.
съобщение – SMS, за това действие до съответния дежурен телефон в РДГ-
Берковица. Не се и оспори пред съда последния факт. Съдът няма основание
да не приеме и приема и писмените доказателства - представени с админ.
наказателната преписка. От тези доказателства вкупом, и най-вече
свидетелските показания, които се кредитират, за съда се изяснява,
безспорно, че Н., в качеството си на лицензиран лесовъд, е издал превозен
билет № 1096/00314/01.10.2021 г., като е не изпълнил задължението си да
съобщи за позволеното от него преместване на дървесина по надлежния ред.
Съгласно чл. 16 ал.7 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на
горските територии „При многократно преместване на една и съща
дървесина…последващите превозни билети се издават от лице по чл.211 ал.2
т.2 от ЗГ, след изпращане на СМС съобщение до дежурния телефон на РДГ,
на чиято територия се намира дървесината“.
В ал.8 на същата разпоредба е уточнено, че този СМС следва да се
изпрати не по-късно от 1 час преди издаването новия билет, и да съдържа
номера на предходния такъв. / последното в случая е спазено, има посочен
номер на предходен билет, въведен ръчно в съответния реквизит, но няма
доказателства за никакъв изпращан SMS, не само до „час преди“…/
Разглеждайки посочените две разпоредба на Наредба № 1/2012 г. КОГТ
– ал.7 и ал.8 от чл.16, съдът намира, че те двете могат да бъдат самостоятелно
нарушени и респ. нарушителят да понесе отговорност при неспазване
изискванията и на двете – поотделно. Т.е. би могло да се стигне и до
5
фактическа обстановка, при която издателят на билета да е изпратил SMS, но
това да не е станало в изискуемия часови диапазон – не по-късно от час преди
създаване на документа, или пък да е спазил и това изискване на ал.8, но да не
е вписал надлежно в последващия билет данните / номера/ за предходния. И в
тези хипотези, издателят на билета също би извършил отделно нарушение –
на чл.16 ал.8 от Наредбата, за което да му се търси отговорност по чл.257 от
ЗГ. В този ред на разсъждения, съдът установи, че докато в АУАН на
нарушителя е приписано деяние само по чл.16 ал.7 от Наредба № 1/2012 г.
КОГТ, то в НП поведението на Н. , текстово описващо деяние само по ал.7,
цифром е квалифицирано по двете алинеи – чл.16 ал.7 и ал.8 от Наредбата.
Наложеното наказание пък е едно. Съдът счита, че това не е правилно, с НП
има изменение в квалификацията на деянието в смисъл, че е приписано нещо
в повече на извършителя, липсващо в акта, и неотговарящо на текста на
нарушението – само по ал.7 чл.16. Недопустимо е да има разминаване в НП и
акта, изразено в допълване на квалификацията, вкл. и с добавяне на нови
прояви, цифром само и/или текстово в постановлението, без тези
обстоятелства да са налични и в акта, с който именно е отпочнало адм. нак.
производство и с който е формулирано първоначално обвинението срещу
което е организирал защитата си нарушителят. Едва с получаването на така
издаденото НП, той е изненадан в конкретния случай, с промени, за които не
бил известен до този момент.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и неправилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 720/26.10.2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. Б. Н. от гр. В., обл. В., с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 16 ал.7 и ал.8 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7