РЕШЕНИЕ
№ ...185
гр. С., 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на трети юни през две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 155 по описа на съда за
„В. и к.” ЕООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 13.03.2019 г.
от Г. Х. Д., на длъжност Началник на Регионален отдел
„МН Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с искане за неговата
отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
представлява и не заявява допълнително становище
по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
Началника на РО „МН Западна България” на ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, в
писмено становище, постъпило в съда преди даване ход на съдебните прения,
оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното наказателно постановление /НП/ да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради което е
допустима, но по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното
юридическо лице – търговско дружество. АУАН съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за измерванията (ЗИ)
против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок
от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗИ с т. ІІ от
представената заповед № А-33/14.01.2019 г. на Председателя на ДАМТН. В НП не се
съдържат нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на
извършване на проверка на 24.08.2018 г. на обект – водопроводно отклонение, намиращо се
в к. к. „Б.”, Община С., Национален учебен център на
БЧК, жалбоподателят използва за измерване на вода за питейно-битови нужди, с
цел осъществяване на търговски плащания, средство за измерване, а именно водомер
с идентификационен номер .., с производител „Б. – П.” с Qn 10 m3/h, който е без знак за първоначална
проверка и без знак за последваща проверка.
Свидетелите И.С.
и П.Ц., на длъжност съответно „главен инспектор” и
„инспектор” в РО „МН Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор”
при ДАМТН, сочат в показанията си пред съда, че на горепосочената дата участвали
в надзорна проверка на водопроводно отклонение на Национален учебен център на
БЧК в к. к. „Б.”, Община С.. От показанията на тези
свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни, взаимнодопълващи се и неопровергани от други доказателства,
както и от съдържанието на съставения от св. С. АУАН, се установява, че на
място тя и св. Ц. установили, че описаният по-горе водомер
се използва като средство за измерване за извършване на търговски плащания на
цената на вода за питейно-битови нужди, доставена от жалбоподателя на абоната,
стопанисващ Националния учебен център на БЧК, както и че на водомера не бил
поставен никакъв знак – нито за първоначална проверка, нито за последваща
проверка.
Ноторно е известно и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че търговското дружество – жалбоподател предоставя
като В и К оператор водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община
С. при общи условия (www.viksofbg.com).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) услугите В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. В чл. 32, ал. 10 от същата наредба е установено задължението на
оператора на водоснабдителната система да монтира, поддържа и контролира
водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща
изразходваното количество вода.
Следователно жалбоподателят е
субектът, който използва водомерите като средства за измерване с цел
осъществяване на търговски плащания и за него е установено задължението по чл.
44, т. 4 от ЗИ да не използва средства за измерване без знаците по чл. 39, ал.
1 от ЗИ (за първоначална проверка) или по чл. 43, ал. 1 от ЗИ (за последваща
проверка).
Според разпоредбата на чл. 39,
ал. 1 от ЗИ първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на
средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с
цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за
първоначална проверка. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка. Последващата проверка се извършва периодично и след ремонт,
а периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на ДАМТН, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията (чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИ).
Безспорно е установено, че към
датата на надзорната проверка, извършена с участието на свидетелите И. С. и П. Ц. (24.08.2018 г.) подробно описаният по-горе водомер на
водопроводното отклонение на Националния учебен център на БЧК в к. к. „Б.”, Община С. е използван от жалбоподателя с цел
осъществяване на търговски плащания, тъй като е бил монтиран на това
водопроводно отклонение и е осигурявал снабдяването на Националния учебен
център на БЧК с вода за питейно-битови нужди. Жалбоподателят не твърди и не
доказва към същият този момент да е начислявал на абоната, стопанисващ учебния
център количеството изразходвана вода по реда на чл. 39, ал. 6 от цитираната
по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (обн. ДВ, бр.
88/2004 г.) при наличието на предпоставките по чл. 34а, ал. 5 от същата
наредба, т. е. да не е използвал водомера за измерване на количеството вода за
питейно-битови нужди, доставена на абоната и с цел осъществяване на
търговски плащания.
При положение, че в хода на
надзорната проверка, осъществена от свидетелите И. С. и П. Ц.
на 24.08.2018 г. водомерът на горепосоченото водопроводно отклонение не е имал
знак нито за първоначална проверка, нито за последваща проверка, се налага
еднозначен извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, установено в
чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Тук е мястото да се
отбележи, че по делото няма конкретни индиции за това
знакът за първоначална или последваща проверка да е бил унищожен преди
изтичането на срока на тяхната валидност, но дори и това да е така, то
жалбоподателят е следвало в съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ да инициира нова
последваща проверка на водомера преди изтичането на този срок. Жалбоподателят
не твърди такова обстоятелство и не е ангажирал за него доказателства нито в
хода на административно-наказателното производство, нито в настоящото
производство.
Неизпълнението на задължението по
чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ е съставомерно от
обективна страна като административно нарушение по чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗИ.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя – търговско дружество е обективна, поради което въпросът относно
вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.
За административно нарушение по
чл. 85, ал. 2 от ЗИ административно-наказващият орган законосъобразно е наложил
на търговското дружество-жалбоподател имуществена санкция в законоустановения
неин диапазон от 200 лв. до 500 лв. Имуществената санкция е наложена в
минималния й размер от 200 лв., който не може да бъде намаляван от съда, поради
което е безпредметно обсъждането на правилната й индивидуализация.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. По обективните си признаци
нарушението е от категорията на формалните, т. е. обществено-опасните му
последици, изразяващи се в засягане на обществените отношения, свързани с
осигуряване на точност и достоверност на измерванията при извършване на
търговски плащания чрез средства за измерване, настъпват със самото му
извършване и съставомерността му не е обусловена от друг противоправен
резултат. В отговор на доводите в жалбата, че процесният водомер бил изправен,
следва да се отбележи, че в понятието за изправност на това средство за
измерване се включва и точността на измерването, а тя се установява именно чрез
извършване на последващи проверки по реда на ЗИ, каквато за процесния водомер
не е била извършена щом като същият е използван без поставен знак за
извършването й. Наред с това, не са налице и конкретно установени смекчаващи отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, които да не са взети предвид при
индивидуализацията на имуществената санкция в минималния й законоустановен
размер, поради които съдът да приеме, че степента на обществената опасност на
деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. По своите обективни признаци извършеното от
жалбоподателя нарушение е типично за нарушения от този вид и се изразява в използване
на средство за измерване на масово консумиран продукт, какъвто е водата за
питейно-битови нужди, като това нарушение е от естество да породи съмнения у
широк кръг потребители за точността и достоверността на измерванията на
количествата продавана им вода.
Само в допълнение, на съда е
служебно известно от разглеждане на подобни дела и от справка в деловодната
система, че с влезли в сила решения по АНД №№ 222/2016 г., 223/2016 г.,
224/2016 г., 225/2016 г. и 227/2016 г., всички по описа на РС – С., са
потвърдени наказателни постановления на същия административно-наказващ орган,
издадени срещу същия жалбоподател за предходно извършени нарушения от подобен
вид като процесното, макар и с предмет други средства за измерване. Това
известно на страните обстоятелство опровергава доводите на жалбоподателя за
маловажност на случая. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са
налице.
По всички изложени съображения НП
е законосъобразно и при липсата на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № СИ-73, издадено на 13.03.2019 г. от Г.
Х. Д., на длъжност Началник на Регионален отдел „МН Западна България” на Главна
дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: