Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
град Горна Оряховица, 29.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание шести март през хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1452 по описа за 2016 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявени са иск с правно основание чл.26 от СК и положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищцата Ю.С.Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника й – адвокат Ж.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че съпругът й И.Х.Х., ЕГН **********, е починал на 09.06.2016г. Заявява, че бракът им датира от 27.04.2007г., като от него имат дъщеря Х.И.Х., родена на ***г. Твърди, че преди брака им покойният й съпруг е купил от своя баща следния недвижим имот : дворно място в гр. Л., ул…, с площ от 550 кв.м., представляващ пл. № 658 в кв.22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него къща и навес. Заявява, че описаният имот е лично имущество на съпруга й, но е бил тяхното единствено семейно жилище, в което живеели до смъртта му ищцата, той и дъщеря им. Твърди, че с починалия си съпруг не притежават друго имущество в условията на СИО, нито лична собственост на някой от тях. Посочва, че този имот е единственото жилище, в което са живели по време на брака, живеели са в него и по времето, когато е било извършено разпореждането; към настоящия момент продължават да живеят в него с дъщеря й. Сочи, че преди 2 години съпругът й се разболял тежко от рак на панкреаса и тя била неотлъчно до съпруга си и се грижила за него, докато почине на 09.06.2016г. Заявява, че на 40-я ден от смъртта му е разбрала от неговата сестра К.Х.Б., че приживе той е прехвърлил на нея личното си имущество - процесния имот, описан по-горе, което е единственото жилище, в което живее с дъщеря си, и семейно жилище по смисъла на закона. Заявява, че това е станало с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело № 170/2016г., съгласно който И.Х.Х. продава на К.Х.Б. недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул…, а именно : дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Твърди, че не е давала съгласието, което се изисква по чл.26 от СК, за това прехвърляне. Твърди, че не е искано и разрешение от районния съдия за разпореждането. Посочва, че сестрата на покойния й съпруг е заявила, че вече е собственик и ищцата и дъщеря й следва да се изнесат от жилището; постоянно ги притеснява и иска да напуснат единствения имот, който имат, и в който живеят с непълнолетната си дъщеря. Заявява, че в последните месеци от болестта си съпругът й е бил неадекватен на моменти, губели му се спомени и не разсъждавал логично. Счита, че ответницата се е възползвала от това му състояние и го е подвела да сключи този договор, който не отговаря на действителната му воля. Сочи, че съпругът й, макар и дееспособен до момента на смъртта си, в момента на изповядване на сделката не е разбирал значението и свойството на постъпките си, предвид физическите и психически промени, настъпили у него, обусловени и предизвикани от болестта му. Заявява, че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2013г. на ВКС, сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, каквато се явява и процесната сделка, е относително недействителна спрямо съпруга-несобственик, чийто конкретен интерес засяга, като съпругът несобственик може да оспори сделката с иска по чл.26 от СК, а упражняването на това право не е ограничено със срок. Посочва, че ищцата и нейната дъщеря, след обявяване на нищожността на сделката, в качеството си на наследници на починалия прехвърлител, ще се превърнат в собственици на имота, всяка от които ще притежава 1/2 идеална част от имота, тъй като имотът ще се върне в патримониума на починалия прехвърлител.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да обяви нищожността на извършената сделка на разпореждане между покойния й съпруг и приобретателя по отношение на ответницата К.Х.Б. и съпруга й Д.Т.Б., поради нарушаване на императивните разпоредби на чл.26 от СК, а именно : извършване на разпоредителна сделка, без съгласието на съпруга – несобственик.
Моли съда да приеме за установено, че тя и дъщеря й са собственици на процесния имот, при равни права, всяка от които притежава 1/2 идеална част от имота, в качеството на наследници на И.Х.Х.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Ю.С.Х., чрез процесуалния си представител - адвокат Ж.П. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
Ответниците К.Х.Б. с ЕГН ********** /в качеството й на приобретател/ и Д.Т.Б. – съпруг на първата ответница, двамата с адрес : град Д.О., ул…, депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, двамата чрез пълномощника си – адвокат Л.И.от ВТАК. Ответниците заемат становище, че вторият депозиран иск е процесуално недопустим. Считат, че ищцата предявява както свое, така и чуждо право - това на дъщеря си, без детето да е конституирано като страна в процеса. Заявяват, че не става ясно и по отношение на кое лице/лица се иска установяването на това обстоятелство и с какви действия това лице/лица са оспорили правото на собственост на Х. и детето. Считат за неясен и въпросът към момента на какво основание ищцата и дъщеря й се легитимират като собственици на този имот предвид характера на настоящото производство. Не спорят, че действително на 17.03.2016г., пред нотариус И.М. е изповядана сделка, при която собствеността върху имот - лична собственост на прехвърлителя и наследодател на ищцата, е прехвърлена на ответницата Б., докато тя е в граждански брак с втория ответник. Заявява, че детето Х.И.Х. не е рождено дете на Ю. Х. и И.Х. а едно от седемте деца на сестрата на Х., осиновено по време на брака й с И. Х.. Спорят, че психическото състояние на праводателя и прехвърлител по нея И.Х.Х. е било такова, което да му пречи да осъзнава правните си действия и последиците от тях. Сочат, че И.Х. е страдал от заболяване - карцином на панкреаса, което влияе само върху физическото му състояние, но не и върху правоспособността му. Твърдят, че Х. винаги е имал ясна представа за заобикалящата го среда и правилна ориентация по отношение на себе си в нея. Спорят, че между Х. и ответницата не е съществувала топлина и близост. Оспорват, че ответницата се е възползвала от твърдяната неадекватност на И.Х., и в резултат от нея е повлияла да брат си да й прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот. Твърдят, че И.Х. е придобил собствеността върху имота от своя баща, преди сключването на брака му с ищцата, като по това време неговите родители са били вече разведени. Заявяват, че това жилище е обитавано от семейство Х. още от момента на неговото построяване. Посочват, че ответницата винаги е била в много добри отношения със своя брат, както и с тяхната майка. Твърдят, че отношенията между брат й и ищцата били влошени за продължителен период от време, като дори през периода м. октомври 2015г. – м. февруари 2016г. ищцата била напуснала жилището, заедно с детето. Заявява, че година преди смъртта на брат й, той и ответницата се чували и виждали всеки ден и взаимно си помагали в различни житейски ситуации. Оспорват изцяло претенцията. Твърдят, че ищцата притежава друго жилище и по отношение на нея не са налице условията за уважаването на иска.
В съдебно заседание, ответниците К.Х.Б. и Д.Т.Б., чрез процесуалните си представители – адв. Л.И.от ВТАК и адв. М.С. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба и оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Излагат съображения. Молят съда да отхвърли предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.
Непълнолетната Х.И.Х. с ЕГН **********,
конституирана като ответник в качеството й на наследник на И.Х.Х., починал на 09.06.2016г., представлявана от адвокат Л.П. от ВТАК,
назначен от съда за особен процесуален представител на основание чл.29,ал.4 от ГПК, депозира писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК. Особеният представител счита
предявените искове за допустими и основателни. Счита претенциите на ищцата за
основателни и признава иска. Заявява, че сделката на разпореждане със семейното
жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието
на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо
съпруга - несобственик, чийто конкретен интерес засяга. Твърди, че по силата на
закона тази сделка няма действие спрямо ищцата. Счита, че правото да се иска
прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено на
ищцата, поради това, че е защитена от нормата на закона. Твърди, че за ищцата
недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на
което зависи само от нея. Заявява, че разпоредителнатата сделка със семейното
жилище - лична собственост на съпруга-прехвърлител няма действие за другия
съпруг, ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на
районния съд за него, какъвто е и настоящият случай. Моли съда да уважи
предявените искове.
В съдебно заседание, непълнолетната Х.И.Х. с ЕГН **********, представлявана от адвокат Л.П. от ВТАК, назначен от съда за особен процесуален представител на основание чл.29,ал.4 от ГПК, поддържа писмения отговор. Моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен в настоящото съдебно производство
е фактът, че ищцата Ю.С.Х. и И.Х.Х. с
ЕГН ********** са бивши съпрузи, като гражданският брак между тях е сключен на
27.04.2007г. с акт за сключен граждански брак № 0006 от 27.04.2007г. на Община
Лясковец.
Безспорен по делото е и фактът, че ищцата Ю.С.Х. и И.Х.Х. имат общо дете
– Х.И.Х., родена на ***г., с ЕГН **********.
Съдът е приел за безспорен и фактът, че гражданският брак между ищцата Ю.С.Х.
и И.Х.Х. е прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 09.06.2016г., за
което е съставен акт за смърт № 0043/10.06.2016г.
Безспорни по делото са и фактите, че наследници по закон и
правоприемници на И.Х.Х., починал на 09.06.2016г., са : Ю.С.Х. – съпруга, Х.И.Х.
– дъщеря на починалия.
Горепосочените безспорни факти се потвърждават и от приетите писмени
доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
13.06.2016г. въз основа на акт за граждански брак № 0006/27.04.2007г. на Община
Лясковец, удостоверение за раждане № **********, изд. на 05.03.2013г. от Община
Лясковец, удостоверение за наследници изх. № М-911#1/13.06.2016г., изд. от
Община Лясковец.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 23.12.1992г., преди
сключване на брака между Х.И.Х.от гр. Лясковец и И.Х.Х. от същия град, е
сключен възмезден договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който Х.И.Х., в качеството си на продавач, е продал на своя син И.Х.Х.,
недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул…, а именно : дворно място с площ от 550
кв.м., представляващо пл. № 658, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с
построените в него жилищна сграда и навес, за срещу задължение на купувача да
изгледа и да се грижи за продавача, докато е жив, като му подсигури всичко
необходимо за един скромен живот, като храна, отопление, осветление, мед. грижи
и други, а след смъртта му да го погребе според обичая, за което е съставен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том VII, н. дело
2469/1992г. на горнооряховския нотариус, приет като писмено доказателство /лист
11 от делото/.
Безспорни в настоящото съдебно производство са и фактите, че на 17.03.2016г., по време на брака между ищцата Ю.С.Х. и И.Х.Х., е сключен възмезден договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И.Х.Х., в качеството си на продавач, е продал на своята сестра К.Х.Б., по време на брака й с Д.Т.Б., процесния недвижим имот – негова лична собственост, находящ се в гр. Л., ул. .., а именно : дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело 170/2016г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК, приет като писмено доказателство. Тези факти се потвърждават и от писмените материали, съдържащи се в преписката по нотариално дело № 170/2016г. по описа на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК, скица № 555/21.11.2016г. и удостоверение за данъчна оценка от 17.11.2016г., двете издадени от Община Лясковец.
Безспорни са и фактите, че през 2015г.-2016г. съпругът на ищцата е страдал от заболяване – рак на панкреаса, като след тежко боледуване е починал на 09.06.2016г., за което е съставен акт за смърт № 0043/10.06.2016г. на Община Лясковец. Тези безспорни факти се установяват и от приетите многобройни писмени доказателства – 3 броя епикризи, издадени от „Комплексен онкологичен център – В.Търново” ЕООД – ОМО гр. В.Търново.
От приетите писмени доказателства – удостоверение по декларирани данни изх. № **********/17.08.2017г., издадено от Община Лясковец, справка по лице, издадена от Служба по вписвания – Горна Оряховица за периода от 17.08.1917г. до 17.08.2017г., удостоверение за декларирани данни изх. № **********/07.02.2018г., изд. от Община Търговище, удостоверение за декларирани данни изх. № **********/08.02.2018г., изд. от Община Бяла, област Русе, справка изх. № 11-00-375/14.02.2018г., издадена от Община Свищов, е видно, че ищцата Ю.С.Х. не притежава недвижими имоти и МПС.
Видно от приложения по делото социален доклад, издаден от Д”СП”-Горна Оряховица, г-жа Х. се запознава с втория си съпруг И.Х. през 1994 година и заживява с него на семейни начала; на 27.04.2007г. сключва брак с И.Х.; И. Х. и Ю.Х. са живели в условията на фактическо съжителство и сключен граждански брак в продължение на двадесет и две години. Видно от социалния доклад, от 26.06.2010г. детето Х. *** и се отглежда в тяхната семейна среда, по силата на съдебно решение по гр. дело № 71/2011г. по описа на ГОРС, (от 25.02.2012 г. сем. Х. е полагало грижи и за по-голямата сестра на Х. – П. П.), а с Решение № 20/22.02.2013г. на ВТОС е допуснато пълно осиновяване на Х. от семейство Х.. От социалния доклад е видно, че от месец октомври 2015г. до месец януари 2016г. г-н и г-жа Х. живеели при условията на фактическа раздяла, като причина за това е възникнал между тях конфликт; още тогава г-жа Х. споделила, че след диагностициране на онкологично заболяване, г-н Х. е започнал редовно да употребява алкохол, след което ставал заядлив, и по тази причина, тя и децата П. и Х. се преместили на квартира. Видно от социалния доклад, силно влошеното здравословно състояние на г-н Х. ги накарало да се върнат при него, тъй като в последните месеци от живота си той се чувствал зле и се нуждаел от обгрижване; на 09.06.2016г. г-н Х. починал и от тогава майката полага сама грижи за двете деца П.и Х.; след завършване на средно образование през юни 2017г., П. избрала да се върне в с. Копривец. От социалния доклад се установява, че жилището, което обитават г-жа Х. и детето Х.,***, е собственост на г-н Х.; същото представлява едноетажна тухлена къща; основното жилище се състои от три стаи - две спални, кухня и хол; Х. ползва самостоятелно едната стая, обзаведена с две легла, ракла, масичка, гардероб и телевизор; г-жа Х. обитава другата спалня; кухнята е обзаведена с всички необходими електродомакински уреди; около къщата има голяма обработваема за нуждите на домакинството градина. Видно от социалния доклад, към настоящият момент за Х. е осигурена стабилност и сигурност по отношение на получаваните грижи и адекватно задоволяване на нейните нужди.
Изслушано по реда на чл.15,ал.1 от Закона за закрила на детето, непълнолетното дете Х.Х. ***, в къща. Споделя, че живее там от 2009г. с леля си и свако си, които са я осиновили; когато тя отишла в този дом през 2009г., те живеели там двамата. Детето посочва, че след смъртта на свако си живее в тази къща с леля си. Споделя, че леля й и свако й били в добри отношения; роднините на свако й - майка му, сестра му и нейния мъж, рядко идвали в Лясковец. Детето заявява, че свако й имал и престои в болници, но повечето време бил вкъщи; леля й се грижела за него, когато той бил в тежко състояние, а майка му идвала да го види 2-3 седмици преди да почине.
Видно от показанията на свидетеля Д.Й. /приятел на ищцата/, Х. винаги са живели в тази къща. Свидетелят посочва, че И. след като заболял, започнал да влачи единия си крак, много не говорел, станал мълчалив, неразговорлив; не му е споделял да има намерение да прехвърля имота на някого. Видно от показанията на св. Й., Ю. се грижела за И., когато бил болен, а накрая - когато бил по-болен, сестрата на Ю. била при нея плътно да помага. Свидетелят знае, че И. е бил болен от рак на простатата и ходел на химиотерапии, като в началото ходел сам с колата, а после - с Ю..
Видно от показанията на свидетеля К. Й. /сестра на ищцата/, ищцата се грижела за съпруга си, когато бил болен. Свидетелката сочи, че и тя си взела отпуск, за да помага на сестра си, за да може тя да поспи, защото И. имал болки; сестра й ходела на работа; взела й болнични, които й се полагали, за да може да го гледа. Видно от показанията на св. Й., съпрузите ходели на химиотерапиите, а докато може, И. сам ходел; после и някакъв съсед го возил. Свидетелката посочва, че последните седмици сестра и майка му минавали за кратко в къщата. Свидетелката помни, когато И. казал, че на него проблема му не е толкова в краката, а в главата, че започва да забравя и да се губи; тогава спрял да шофира. Свидетелката Й. установява, че И. не е споделял, че ще прехвърля имота, и едва на 40-тия ден след смъртта му, сестра й разбрала, че И. е прехвърлил къщата на сестра си. Видно от показанията на св. Й., ако бъдат принудени да се махнат от къщата, сестра й и внучката й няма къде да отидат.
Видно от показанията на свидетеля П.С. /познат на страните/, родителите на И. се развели, но И. останал при баща си - бай Х., който го гледал и изучил. Свидетелят сочи, че И. и Ю. са заедно, с прекъсване, от 31-32 години; когато бай Х. се поболял, те го гледали. Видно от показанията на св. С., И. и Ю. сключили брак в тесен кръг, а преди да почине бай Х, те искали да си осиновят дете, защото И. не можел да има деца; взели и сестричката на момиченцето, но без да я осиновяват; били си нормално семейство. Свидетелят посочва, че после И. се разболял от рак; бил трудноподвижен, на количка, едната му страна не била подвижна напълно; свидетелят карал с колата си И.на химиотерапии, когато той спрял да кара своята. Видно от показанията на св. С., Ю. му се обадила да направя естакада, за да може И.да влиза в къщата с количката; тогава И. не го познал - било 2-3 месеца, преди да почине. Свидетелят не е виждал сестра му да помага, когато е бил болен. Свидетелят установява, че И. и Ю. са живели в този дом постоянно.
Видно от показанията на свидетеля Е. И. /майка на ответницата К.Б./, през 1969г. тя и бащата на децата й се развели, след което бившият й съпруг и сина й живеели в гр. Л., на ул…. Свидетелката посочва, че декември месец синът й не бил на легло и тя, с приятеля си и дъщеря си, карали Бъдни вечер, Коледа и Нова Година у тях, а Ю. я нямало три месеца; след това И. я съжалил и я приел. Свидетелката И. твърди, че синът й имал назначена химиотерапия и тя била с него неотлъчно. Видно от показанията на св. И., синът й всичко сам си е вадил за сделката, даже в Съвета сам е ходил, а тя платила данъка на къщата, защото той я помолил. Свидетелката сочи, че синът й карал колата през времето, когато прехвърлил къщата на сестра си. Знае, че синът й е продал къщата на сестра си за 8000 лв., но тя не е била на тяхната сделка и не е видяла.
Видно от показанията на свидетеля П. Х. /чичо на ответницата К.Б./, бащата на И. му завещал къщата за гледане и имота останал за И.. Счита, че преди да почине, отношенията между И.и сестра му са били много добри. Свидетелят разбрал по-късно, че няколко месеца преди да почине, И. е прехвърлил къщата; К. го питала дали знае, че и. й е продал къщата, а той казал „хубаво”. Свидетелят не е говорил за това с И.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26 от СК, който е допустим, като по спора относно допустимостта на иска е постановено Определение № 103/15.03.2017г. по в.ч.гр.дело № 101/2017г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 15.03.2017г., с което е отменено Определение № 2748/20.12.2016г. по гр.дело № 1452/2016г. на ГОРС.
Разгледан по същество, искът по чл.26 от СК е основателен и доказан по изложените по-долу съображения :
Семейният кодекс от 2009г. въвежда ограничение за разпореждане с лично имущество на съпруг, когато се касае до жилище и това жилище е семейнотото жилище на съпрузите. Съгласно чл.26 от СК, действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството. С посочената разпоредба се ограничава правото на лична собственост (неприкосновена според Конституцията на Република България), от гледна точка на възможност за разпореждане по време на брака от страна на собственика, с правото на собственост на жилище, имащо функциите на семейно жилище.
Безспорни в настоящото съдебно производство са фактите, че ищцата Ю.Х. и И.Х.Х. с ЕГН ********** са бивши съпрузи, като гражданският брак между тях е сключен на 27.04.2007г. с акт за граждански брак № 0006 от 27.04.2007г. на Община Лясковец, и е прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 09.06.2016г. Страните по делото не спорят и досежно фактите, че съпругът И.Х.Х. е притежавал право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул…, а именно : дворно място с площ от 550 кв.м., представляващо пл. № 658, в квартал 22 по плана на гр. Лясковец, заедно с построените в него жилищна сграда и навес, подробно описан в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том VII, н. дело 2469/1992г. на горнооряховския нотариус, като описаният недвижим имот е придобит преди сключването на гр. брак между ищцата и И. Х. /27.04.2007г./, на 23.12.1992г., и представлява лично имущество на съпруга Х., по смисъла на чл.22,ал.1,изр.1 от СК.
Въз основа на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищцата, че жилищната сграда – къща, построена в дворното място,
намиращо се в гр. Л., ул.. представлява „Семейно жилище” за
съпрузите Ю. и И. Х., по смисъла на § 1 от ДР на СК във вр. чл.56 и чл.26 от СК. В този смисъл, от приложения по делото социален доклад, изд. от
Д”СП”-Г.Оряховица се установява по категоричен начин, че И.Х. и Ю.Х. са
живели в условията на фактическо съжителство и сключен граждански брак в
продължение на около двадесет и две години, като съжителството им преди и по
време на сключения между тях граждански брак е осъществено именно в къщата,
намираща се в гр. Л., ул…, като това е единственото жилище, обитавано от
двамата съпрузи и от тяхното ненавършило пълнолетие дете Х.Х., до смъртта на
съпруга И. Х. /09.06.2016г./. Фактите, че жилището в гр. Л…, е семейно жилище
за сем. И. и Ю. Х., се установяват, както от цитирания по-горе социален доклад,
така и от показанията на свидетелите Д. Й., К. Й.а, Пл. С., Ев. И. и П. Х., от
обясненията на непълнолетното дете Х., дадени по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДет.,
всички удостоверяващи по несъмнен начин, че Ю. и И.Х. са обитавали процесното
жилище в продължение на години по време на съвместното си съпружеско
съжителство, в това жилище семейството е живяло и по време на гр. брак между
Юл.Х. и Ив.Х., в същото жилище е живяло и е отглеждано осиновеното от тях дете Х.,
като именно в този дом семейството е устроило домакинството си по начин, който
да задоволява в най-пълна степен битовите му нужди. Цитираните писмени и гласни
доказателства удостоверяват и фактите, че след смъртта на съпруга И.Х.,
съпругата и ненавършилото пълнолетие дете Х. продължават да обитават процесното
жилище, където за детето има обособена самостоятелна стая, жилището е пригодено
за нуждите на семейството, като около къщата има голяма, обработваема за
нуждите на домакинството им градина.
На следващо място, приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело 170/2016г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК, преписката по нотариално дело № 170/2016г. по описа на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, с рег. № 284 в НК, скица № 555/21.11.2016г. и удостоверение за данъчна оценка от 17.11.2016г., двете издадени от Община Лясковец, установяват и твърдените от ищцата факти, че на 17.03.2016г., по време на брака между ищцата и И.Х.Х., последният е осъществил действие на разпореждане със семейното жилище - негова лична собственост, като е сключил възмезден договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И. Х. е продал на своята сестра К.Х.Б., по време на брака й с Д.Т.Б., процесния недвижим имот, находящ се в гр. Л., а именно : дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л.., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, подробно описани по-горе. При тези факти, съдът приема за установено по делото, че е налице разпореждане със семейното жилище, по смисъла на чл.26 от СК, при което съпругът – собственик се е лишил от собствеността върху процесното семейно жилище и по този начин е създал възможност за лишаване на семейството и детето си от подслон.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (преписката по нотариално дело № 170/2016г. по описа на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, с рег. № 284 в НК, показанията на свидетелите Е. И., П. Х., П. С., К. Й.), се налага и изводът, че в случая, нито към момента на извършване на горепосоченото действие на разпореждане със семейното жилище /17.03.2016г./, нито впоследствие – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, е налице дадено съгласие за сключване на разпоредителна сделка от съпруга-несобственик – ищцата Ю.Х., нито е дадено разрешение от районния съд за извършване на разпоредителната сделка, осъществена на 17.03.2016г. Твърденията на ищцата за неизпълнение на горепосочените изисквания, въведени в разпоредбата на чл.26 от СК, при извършване на действието на разпореждане със семейното жилище от съпруга-собственик, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответниците – приобретатели на процесния имот, е да докажат наличието на дадено съгласие от съпруга-несобственик или дадено разрешение от районния съдия по местонахождението на процесния имот. Такива доказателства по делото не са посочени и представени.
Не на последно място, приетите по делото многобройни писмени доказателства -удостоверение по декларирани данни изх. № **********/17.08.2017г., издадено от Община Лясковец, справка по лице, издадена от Служба по вписвания – Горна Оряховица за периода от 17.08.1917г. до 17.08.2017г., удостоверение за декларирани данни изх. № **********/07.02.2018г., изд. от Община Търговище, удостоверение за декларирани данни изх. № **********/08.02.2018г., изд. от Община Бяла, област Русе, справка изх. № 11-00-375/14.02.2018г., издадена от Община Свищов, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от ищцата, кореспондиращи на показанията на свидетелите Е. И., П. Х., П.С., К. Й., потвърждават и изложените в исковата молба факти, че двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях, както и че ищцата Ю.С.Х. не притежава никакви недвижими имоти.
Съгласно чл.26 от СК и даденото задължително тълкуване на закона в т.2 от Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014г. по тълк.дело № 5/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик, чийто конкретен интерес засяга. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че след като сделката на разпореждане с процесното семейно жилище – лична собственост на съпруга И. Х., е извършена от него на 17.03.2016г., по време на брака му с ищцата Ю.Х., но без нейното съгласие и без разрешение на районния съд, каквото съгласие и разрешение не са дадени и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, същата се явява относително недействителна спрямо съпруга-несобственик Ю.Х.. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като съдът признае за установено по отношение на ищцата, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело 170/2016г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК, е недействителен спрямо нея.
Предявеният положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен по изложените по-долу съображения.
Видно от петитума на исковата молба, ищцата е сезирала съда с искане за установяване по отношение на ответниците К.Б. и Д.Б., че ищцата и непълнолетното дете Х.И.Х. са собственици при равни права, като наследници по закон на И.Х.Х., починал на 09.06.2016г., на процесния недвижим имот – дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, подробно описан по-горе.
Предвид изхода на правния спор по предявения иск с правно основание чл.26 от СК и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че ищцата и непълнолетното дете Х.И.Х. са собственици на процесния недвижим имот - дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, подробно описан по-горе, като правото на собственост върху този недвижим имот ищцата и непълнолетното дете са придобили на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на И.Х.Х. с ЕГН **********, починал на 09.06.2016г., - съпруг на ищцата Ю.Х. и баща на детето Х.Х..
Съгласно оглед изложеното по-горе и на основание чл.26 СК и т.2 от Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, сделката на разпореждане - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело 170/2016г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК, със семейното жилище, намиращо се в гр. Л., – лична собственост на съпруга И.Х., извършена от него по време на брака му с ищцата /на 17.03.2016г./, без съгласието на съпругата Ю.Х. и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпругата – несобственик, чийто конкретен интерес засяга. Относителната недействителност, според дадената й в Тълкувателно решение № 1/19.04.2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, характеристика, предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т.е. лицата с конкретен материален интерес, каквото лице в случая е ищцата Х.. За това лице недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражнено надлежно и успешно от нея в настоящото исковото производство с предявения иск по чл.26 от СК. Последиците на обявената от съда относителна недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, като тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена. Разпоредителнатата сделка със семейното жилище – лична собственост на съпруга - прехвърлител, поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг, ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд за него. Видно от данните по делото, в процесния случай съпругът – несобственик е оспорил сделката с иск за обявяване на недействителността й, уважен по настоящото дело, поради което сделката не може да бъде заздравена. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, но ищцата – като съпруг-несобственик, чиито права са накърнени, може да се позовава на постановената от съда относителност недействителност на сделката с процесното жилище и да се ползва от защитната функция на тази недействителност. Актът на разпореждане на съпруга-собственик с недвижимия имот, съставляващ семейно жилище, без съгласието на съпруга-несобственик и без разрешение на районния съдия, следва да се приеме като относително недействителен по право. В случая, ищцата, явяваща се съпруг -несобственик, и наследник по закон на своя съпруг И.Х., починал на 09.06.2016г., упражнявайки иска си по чл.26 от СК, цели по отношение на нея да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в патримониума на прехвърлителя. Съобразявайки тълкуването на закона, дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014г. по тълк.дело № 5/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, препращащо към дадената в Тълкувателно решение № 1/19.04.2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС характеристика на относителната недействителност, съдът намира, че между страните по атакуваната сделка, актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл.26 СК бъде уважен, какъвто се явява и настоящият случай. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта е носител на правото на собственост върху нея, като прехвърлителят отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. от ЗЗД.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за основателни изложените в исковата молба твърдения, че като правна последица от обявяването на недействителност на процесната сделка на основание чл.26 от СК, процесният недвижим имот, намиращ се в гр. Л…, подробно описан по-горе, се връща в патримониума на прехвърлителя И. Х., починал на 09.06.2016г., при което ищцата Ю.Х. и ненавършилото им пълнолетие дете Х.Х. придобиват право на собственост върху процесния недвижим имот, на основание наследствено правоприемство – в качеството си негови наследници по закон и правоприемници, - ищцата – като негова съпруга, а непълнолетната Х. – като негово дете, при равни права – по ½ идеална част за всяка от тях /чл.9,ал.1 и чл.5,ал.2 от ЗН/. По изложените дотук съображения, съдът счита, че предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прието за установено по отношение на ответниците К.Б. и Д.Б., че ищцата Ю.Х. и непълнолетното дете Х.Х. са собственици, на основание наследствено правоприемство – в качеството си на наследници по закон и правоприемници на И. Х., починал на 09.06.2016г., на процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Л.., съставляващ дворно място с площ от 652 кв.м., представляващ имот с кадастрален № 717, за който е отреден УПИ ХХVI-717, в квартал 22 по плана на гр. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, подробно описан по-горе.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски за държавни такси /392.10 лв./, за депозит за особен представител /356.15 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /1200 лв./, общо в размер на 1948.25 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците К.Б. и Д.Б., двамата станали причина за образуване и водене на настоящото дело, съразмерно на уважената част от исковете срещу тях. Съдът счита, че непълнолетното дете Х.Х. не дължи заплащане на разноски в настоящото производство, защото детето е конституирано като ответник в качеството си наследник по закон на прехвърлителя И. Х. – пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.26 СК, като непълнолетната не е дала повод за водене на настоящото производство, и доколкото е изразила своята воля, лично и със съгласието на назначения от съда особен представител по чл.29,ал.4 от ГПК, същата е извършила признание на исковите претенции.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС, съдът следва да предостави на ищцата шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна сила, за да го впише в Служба по вписвания - Горна Оряховица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.26 от СК, по отношение на ищцата Ю.С.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.03.2016г., по силата на който И.Х.Х. с ЕГН **********, в качеството си на продавач, е продал на своята сестра К.Х.Б. с ЕГН ********** /в качеството й на купувач/, по време на брака й с Д.Т.Б., процесния недвижим имот – лична собственост на И.Х.Х., находящ се в гр. Л.., а именно : ДВОРНО МЯСТО с площ от 652 кв.м. /шестстотин петдесет и два квадратни метра/, представляващо имот с кадастрален № 717 /седемстотин и седемнадесет/, за който е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХVI-717 /двадесет и шест римско за седемстотин и седемнадесет арабско/, в квартал 22 /двадесет и втори/ по плана на гр. Лясковец, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, при граници на имота : север – имот 716 на Я. З., улица, изток – улица, юг –имот 718 на Ц. Г. и от запад – имот 672 на Г. А. за сумата 8000 /осем хиляди/ лева, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 220, том II, рег. № 1127, дело 170/2016г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие ГОРС, вписан с рег. № 284 в НК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Х.Б. с ЕГН ********** и Д.Т.Б., двамата с адрес ***, че Ю.С.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, и непълнолетното дете Х.И.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, СА СЪСОБСТВЕНИЦИ, при равни права – по ½ (една втора) идеална част за всяка една от тях, на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон и правоприемници на И.Х.Х. с ЕГН **********, починал на 09.06.2016г., на следния недвижим имот, намиращ се в град Л…, а именно : ДВОРНО МЯСТО с площ от 652 кв.м. /шестстотин петдесет и два квадратни метра/, представляващо имот с кадастрален № 717 /седемстотин и седемнадесет/, за който е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХVI-717 /двадесет и шест римско за седемстотин и седемнадесет арабско/, в квартал 22 /двадесет и втори/ по плана на гр. Л., заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, при граници на имота : север – имот 716 на Я. З., улица, изток – улица, юг –имот 718 на Ц. Г. от запад – имот 672 на Г.А.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС, ДАВА на Ю.С.Х. с ЕГН ********** шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна сила, за да го впише в Служба по вписвания - Горна Оряховица.
ОСЪЖДА К.Х.Б. с ЕГН ********** и Д.Т.Б., двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.С.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 1948.25 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платени държавни такси, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете срещу тях.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..