Р Е Ш Е Н И Е
№ 260854 14.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10014 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против Р.Г.К. се твърди, че на *** между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор и ответницата бил сключен анекс
№ *** към договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *** от ***,
като остатъкът от дълга към датата на подписване на анекса бил 1 885.08
лв. Кредитополучателят се съгласил да погаси усвоения кредит чрез 21 вноски,
както следва – от 14.12.2012г. до 14.08.2013г. – по 26.35 лв. месечна вноска и
от 14.09.2013г. до 14.08.2014г. – 173.65 лв. Първата падежна дата била
14.12.2012г. Посочено е, че кредитополучателят е направил 11 пълни вноски – 9
от които по 26.35 лв., 1 – 173.65 лв., 1 – 88.35 лв. и последващо плащане от
144.55 лв., както и погасени лихви за просрочие от 7.65 лв. Поради
преустановяване плащанията длъжникът изпаднал в забава. Твърди се, че непогасените
вноски са с настъпил падеж и вземането е изискуемо в пълен размер. Твърди се,
че на ** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество
цедирало вземането си по описания договор, като по силата на пълномощно
цесионерът изпратил уведомително писмо до кредитополучателя на адреса, посочен
в договора за предоставяне на потребителски кредит. Пратката не била потърсена
от получателя, но дружеството положило необходимата грижа за това. Прави се
искане, в случай, че съдът приеме, че ответницата не е уведомена за цесията, да
приеме, че с исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
прехвърляне това е сторено. Изложени са обстоятелства за образувано заповедно
производство, като е посочено, че по ч.гр.дело № 4484/2019г. постъпило
възражение, поради което и в дадения от съда срок се предявявали настоящите
искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено съществуването на вземания в размер от 1 756.22 лв. –
незаплатено задължение по анекс № *** към договор от ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното
изплащане на вземането, от които 1 740.84 лв. главница и 15.38 лв.
договорна лихва. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, със становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи се, че всички вноски, чийто падеж е
14.03.2019г. са погасени по давност, а вноските от 14.03.2014г. до 14.08.2019г.
– 5 на брой в общ размер от 868.25 лв. евентуално не са погасени. Оспорва се
твърдението сумата да му е предоставена, както и че ответницата не е плащала
редовно вноските. Оспорва се датата и автентичността на представените договор и
анекс и се прави искане тези документи са представят в оригинал. Оспорва се
договорът за цесия. Твърди се нищожност на договора за цесия, поради липса на престация,
липса на индивидуализация на вземането, липса на подписи на всички страни.
Прави се искане да се представи в оригинал договорът за цесия. Направено е
искане за отхвърляне на предявения иск, както и да се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 4484 по описа на ПРС за 2019г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 2719 от 01.04.2019г., с която е разпоредено Р.Г.К. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 1740.84 лв. главница, представляваща непогасена сума по договор за потребителски кредит № ***/***, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, 15.38 лв. договорна лихва за периода от 30.06.2011г. до 17.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото – 35.12 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор за отпускане на потребителски паричен кредит от ***, сключен между Р.Г.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, със заемна сума от 4000 лв., предвидена за погасяване на 24 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска: 14.07.2011г., както и Анекс № *** от ***, с който страните са се съгласили, че остатъкът по задължението на потребителя по кредит искане – договор за отпускане на паричен заем № *** от *** в размер на 1885.08 лв. ще бъде погасена на 21 бр. месечни вноски, с крайна дата на погасяване: 14.08.2014г.
Приложени са Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит, подписани от страните по договора на ***.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити – Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, както и погасителен план към договор за допълнителен паричен кредит № *** от ***, с първа погасителна вноска с падеж – 14.07.2011г. и последна вноска с падеж 14.06.2013г.
До „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е подадено на *** от Р.К. искане за рефинансиране на съществуващ дълг със сумата по паричен заем, за която потребителят е одобрен, в размер на 4000 лв.
С искане до дружеството – заемодател Р.К. е направила искане да бъде изцяло и предсрочно погасен съществуващият потребителски кредит № *** с превеждането по банкова сметка *** лв. по потребителски кредит № ***, отпуснат й от дружеството. Представен е и погасителен план към анекс № *** от ***. Всички изброени документи са представени в оригинал по искане на ответната страна, както и допълнително е представено в оригинал потвърждение за извършената цесия на анекс № *** на основание чл.99 ЗЗД, с което дружеството – цедент е потвърдило извършената цесия на анекс № *** към договор № ***, цедиран на ищеца, съгласно договор за прехвърляне на вземания от ***.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до Р.Г.К., чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в което е посочено, че първото дружество е прехвърлило на второто по силата на договор за продажба от ** всички вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, ведно с приложена към писмото обратна разписка, с отразяване „пратката не е потърсена от получателя“.
Представен е и договорът за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между посочените две юридически лица, Приложение № 1 към договора, видно от което вземанията по анекс № ***от Р.Г.К. са предмет на извършеното прехвърляне на вземания. Представено е и пълномощно, по силата на което дружеството – ищец е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници за сключената цесия от ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4484 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 2719 от 01.04.2019г. в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Ищцовото дружество претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит № *** от *** г. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. Едно от наведените с писмения отговор възражения е, че представеният договор за цесия е непълен, нищожен, поради липса на уговорена престация, липса на индивидуализация на вземането, липса на подписи на всички страни. Действително ищецът не представи в оригинал сключения между него и заемодателя договор за цесия, независимо от което съдът намира, че по делото е установено безспорно прехвърлянето на вземането, по силата на валиден договор за цесия. Представено е потвърждение за извършената цесия на анекс № *** на основание чл.99 ЗЗД, в оригинал, видно от което цедентът потвърждава извършената цесия на вземанията по анекса към договор № ***, съгласно договор за прехвърляне на вземания от ***. Представено е и Приложение № 1 към договора за цесия, видно от което вземанията от Р.Г.К. са прехвърлени на ищеца, в общ размер от 1756.22 лв., от които 1740.84 лв. главница и 15.38 лв. договорна лихва, са прехвърлени на ищеца. За да има действия спрямо ответницата – длъжник по договора за потребителски кредит, цесията следва да бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник, което упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В случая няма данни уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания да е съобщено преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като приложената обратна разписка съдържа отметка „пратката не е потърсена от получателя“. Представеното от ищеца уведомление към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане, с връчването им като приложение към исковата молба. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В случая, ответницата е получила препис от исковата молба, с приложенията, видно от съобщението на л.56 от делото. Поради гореизложеното съдът намира, че ищецът е материалноправно легитимиран като кредитор по договора за потребителски кредит.
С отговора на исковата молба е заявено оспорване на датата и автентичността на представените договор и анекс към него, ведно с приложенията и е направено искане за представянето на документите в оригинал. Във връзка с това ищецът беше задължен, съответно представи в оригинал всички приложени към исковата молба документи, но искания по доказателствата от ответницата не бяха формулирани. Според настоящия съдебен състав безспорно е установено сключването между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и Р.Г.К. на договор за потребителски кредит № *** от ***, сключването на анекс № *** от *** между страните, с който страните са се съгласили остатъкът от задължението по договор № *** от *** в размер на 1885.08 лв. да се заплати на 21 бр. месечни вноски, с крайна дата на погасяване – 14.08.2014г., както и подаването на искане от Р.К. да бъде изцяло и предсрочно погасен потребителски кредит № *** с превеждане по банкова сметка *** лв., отпуснат по потребителски кредит № ***. Поради това съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение, че исканата сума, предмет на договора, не била предоставена на ответницата.
Неоснователно е и възражението за погасяване на вземанията по давност, тъй като от датата, на която кредитът е станал изискуем – на последната, предвидена по погасителен план, вноска – 14.08.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2019г., не е изтекъл петгодишният давностен срок.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е направил 11 пълни вноски, 9 от които в размер на 26.35 лв., 1 вноска в размер на 173.65 лв. и 1 вноска в размер на 88.35 лв., както и последващо частично плащане на 144.55 лв., както и погасил лихви за просрочие в размер на 7.65 лв., като поради това, че е преустановил плащанията съгласно погасителния план, е изпаднал в забава. С оглед установеното по делото наличие на валидно облигационно правоотношение по договор на потребителски кредит № *** от *** г., сключен със „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са валидно прехвърлени на ищеца, по който падежът на последната вноска е настъпил на дата *** г., то съдът намира, че главният иск за присъждане на главницата следва да се уважи – настъпил е падежът на всички вноски по договора за кредит, като от ответницата не са ангажирани доказателства за плащане на дължимите по договора суми. По отношение размера на предявения иск за главница, с оглед посочените в исковата молба като платени суми, същият следва да бъде уважен, в претендирания размер от 1740.84 лв. Следва да се уважи и акцесорният иск за сумата от 15.38 лв. договорна лихва за периода на действие на договора – от *** до **** в претендирания размер /изчисленият от съда по чл.162 ГПК размер на претенцията е по-висок от претендирания/, както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. в исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 85.12 лв., които следва да му се присъдят, а в исковото производство направените разноски са в общ размер от 135.12 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Г.К., ЕГН ********** *** дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2 сумата от 1740.84 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между Р.Г.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 15.38 лв. – договорна лихва за периода от 30.06.2011г. до 17.04.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2719 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.04.2019г. по ч.гр.д. № 4484 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2 сумата от 85.12 лв. разноски по ч.гр.дело № 4484 по описа на ПРС за 2019г., както и сумата от 135.12 лв. направени разноски в настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.