Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012
Гр. Русе, 21.01. 2021г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 22 октомври 2020г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при
участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 300
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ „Въззивно
обжалване“ от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Ю.Б.“ АД ЕИК **** гр. С. чрез пълномощник адвокат Х.И. срещу решение № 28
от 10.01.2020г. по гр. д. № 4470 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в
отхвърлителната му част поради недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност. С обжалваното решение първоинстанционният съд приема за
неоснователни частично иска за главница и изцяло исковете за възнаградителна и
мораторна лихви, тъй като счита Анекс № 1 към процесния договор за кредит за
недействителен поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Жалбоподателят
твърди, че анексът отговаря на законовите изисквания: сключен е в писмена форма
на хартиен или друг траен носител, сключен е по ясен и разбираем начин, всички
елементи са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12.
Евентуално жалбоподателят се позовава на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и посочва, че
ответникът С.П. не е оспорил своевременно действителността на анекса, а в
продължение на една година и пет месеца прави ежемесечни вноски съгласно
погасителния план към анекса. Искането към окръжния съд е да отмени решение №
28 от 10.01.2020г. по гр. д. № 4470 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в обжалваната част и
да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на пресъдено
нещо по отношение на длъжника С.Ц.П. ЕГН **********, че същият има задължение
към „Ю.Б.“ АД ЕИК *** произтичащо от договор за потребителски кредит № CL149676/2012 от 22.03.2012г., изменен и
допълнен с анекс № 1, в размер на 2237,55 лв., от които 1833,32 лв. главница,
309,73 лв. възнаградителна лихва за периода от 31.08.2017г. до 9.08.2018г.,
94,50 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2017г. до 21.10.2018г. и да
присъди разноските по делото.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна
такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна С.Ц.П. чрез адвокат С.В.. Не е подаден писмен отговор. В откритото
съдебно заседание пълномощникът на С.Ц.П. адвокат С.В. взема становище, че въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение в отхвърлителната част е неоснователна. Изводите на районния съд
съответстват на законовите разпоредби. Искането към окръжния съд е да постанови
решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да присъди
разноски по представен списък.
Русенският
окръжен съд прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
правилността на обжалваното решение и прие следното:
На 22.03.2012г. между „А.Б.“ АД чрез
клона си в България ЕИК *** и С.Ц.П. ЕГН ********** бил сключен договор за
потребителски кредит № CL149676/2021,
по силата на който банката предоставя на П. потребителски кредит в размер на
2557,04 лв. за рефинансиране напълно на
всички кредитни задължения. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца.
Годишният лихвен процент е 20. Годишният процент на разходите към датата на
подписване на договора е 21,97%. Общата дължима за връщане сума, изчислена към
датата на сключване на договора при съобразяване на предвидените допускания, е
4067,19 лв. Погасяването на кредита се извършва на 60 месечни анюитетни вноски
съгласно приложен погасителен план. Погасителните вноски са в размер на 67,79
лв. всяка при променливо съотношение на частта главница и лихва, като
последната изравнителна вноска 67,58 лв. е с падеж 20.03.2017г. Приложени са
Общи условия на „А.Б.а – клон България за предоставяне на потребителски кредити,
съгласно които забава за плащане на част или пълния размер на което и да е
вземане на банката по договора, включително главница, лихва, такси и
комисионни, дава основание на банката с писмено уведомление да обяви
едностранно без предизвестие непогасената част от кредита за предсрочно
изискуема в това число всички дължими такси, комисионни и други разноски във
връзка с кредита.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, прието от районния съд, кредитната сума
2557,04 лв. е преведена на 22.03.2012г. по банковата сметка на С.Ц.П. като е
погасено задължение по кредитна карта.
През
2015г. без посочена дата е сключен Анекс към договора за кредит. Считано от
непосочената дата страните се съгласяват към редовната и просрочена главница в
общ размер също непосочен да се прибави вземането на банката по договора
включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва, обезщетение за забава
върху просрочена главница и лихва, както и такси, като се формира обща редовна
главница. Точка 1.1. от анекса съдържа празен ред за размера на
капитализираната лихва (прибавената към главницата по силата на този анекс).
Крайният срок за издължаване на кредита е 2020г. без конкретна дата. Точка 5
предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита при неплащане на една
месечна вноска. Към анекса е приложен погасителен план, който не е подписан и е
генериран от счетоводна програма на 27.09.2018г., тоест три години след
сключването на анекса. Според този погасителен план първата вноска е с падеж 31.08.2015г.
Съгласно експертното заключение платените
погасителни вноски от кредитополучателя са на обща стойност 3865 лв.,
разпределени по пера така: главница 1389,39 лв., възнаградителна лихва 1148,14
лв., лихва върху просрочие 1079,47 лв., такси 78,80 лв., законна лихва 169,20
лв.
На 29.02.2016г. „А.Б.“ А.Е.
Гърция чрез клона си в България ЕИК ***
продава на „Ю.Б.“ АД ЕИК *** търговското си предприятие в България.
„Ю.Б.“ АД с писмо изх. №
6723/7.08.2018г. , получено от С.Ц.П. на 9.08.2018г., съобщава за
правоприемството и обявява цялото кредитно задължение за незабавно изискуемо и
дължимо без да се прекратява договора поради неиздължаване на месечна вноска с
падеж месец август 2017г. на основание чл. 40.3 от общите условия и чл. 60, ал.
2 от Закона за кредитните институции. Изискуемото задължение е в размер към
27.07.2018г. 2181,71, от които 1833,32 лв. главница и 348,39 лв. лихви.
Между правоприемника „Ю.Б.“ АД и С.Ц.П.
е сключено едно допълнително споразумение на 23.10.2017г., което предвижда 30-процентно
опрощаване на дълга и разсрочване погасяването на останалата част. Това
споразумение е представено по делото от ответника. Във въззивната жалба „Ю.Б.“
Ад пояснява, че длъжникът не е изпълнил това споразумение, не е спазвал
уговорената схема на плащане, поради което действието на споразумението е
прекратено, а условието за намаляване на дълга не се е осъществило.
Окръжният съд счита за напълно
правилен извода на районния съд, че анексът трябва да отговаря на изискванията
на Закона за потребителския кредит. В случая по делото е представена бланка на
договор (анекс, допълнително споразумение). Клаузите на анекса предвиждат
съществено изменение на първоначалния договор, например капитализиране на
лихва, нов краен срок на издължаване, но са оставени празни местата, където е
трябвало да се впишат конкретните суми и дати: например с колко се увеличава
главницата, какъв е новият размер на главницата, считано от кога настъпва тази
промяна, каква е крайната дата за погасяване на задължението. Правилен е извода
на районния съд, че този анекс не е ясен и разбираем и не съдържа задължителни
елементи, съгласно чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит. Санкцията за
това е недействителност на анекса – чл. 22 от ЗПК.
Районният съд не е обсъдил основателното
възражение на ответника за незаконен анатоцизъм в анекса. Противоречи на чл. 10
от Закона за задълженията и договорите и чл. 294 от Търговския закон уговорка
за начисляване на лихва върху лихва между търговец и потребител физическо лице,
а точно това предвиждат съществените уговорки в анекса по т. 1 и т. 2.
Районният съд е поставил задача на
вещото лице да изчисли размера на задължението без измененията, свързани с
недействителния анекс. Вещото лице предвид
условията на договор за потребителски кредит № CL149676/2012 от 22.03.2012г., съобразено с извършените
погашения на главница и договорна /възнаградителна/
лихва на обща стойност 2537,53 лв., заключава, че непогасените задължения, при
неприлагане на условията по Анекс № 1, а само тези на договора, биха били на
обща стойност 1529,66 лв., поучени както следва: 1. Непогасена главница в
размер на 1277,36 лв., формирана по следния начин: 2557,04 лв. - усвоена
главница - 1279,68 лв. - погасена главница; 2. Непогасена договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 252,30 лв., формирана както следва: 1510,15 лв. - начислена
възнаградителна лихва - 1257,85 лв. - погасена договорна лихва.
Първата
инстанция е уважила установителния иск за главница в размер 1277,36 лв. като
непогасено парично задължение по договора за кредит. Районният съд е отхвърлил
иска за договорна лихва 309,73 лв., тъй като е заявена за период от
31.08.2017г. до 9.08.2018, а съдът разглежда единствено действителния договор,
който предвижда последна погасителна вноска на 22.03.2017г. Решението в тази
част е правилно.
Районният
съд не е изложил мотиви към решението в частта за отхвърляне на сумата 94,50
лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2017г.
до 21.10.2018г. „Ю.Б.“ АД е подал заявление за вземане за мораторна
лихва за период от 417 дни, предшестващи
подаването на заявлението. Обезщетение за забава в размер на законната лихва
винаги се дължи на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
След като районният съд е установил парично задължение в определен размер, е
следвало да присъди и законната лихва върху него за миналия период, включен в
заповедта за изпълнение.
Окръжният
съд изчисли законната лихва върху главница 1277,36 лв. за периода от
31.08.2017г. до 9.08.2018г. и получи следния резултат:
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен ЛП |
лихва |
|
31.08.2017 |
31.12.2017 |
123 |
10.00 % |
43.64 |
|
01.01.2018 |
30.06.2018 |
181 |
10.00 % |
64.22 |
|
01.07.2018 |
21.10.2018 |
113 |
10.00 % |
40.09 |
|
общо лихви: 147.95 лева |
||||
Сумата
е по-голяма от претендираната, поради което искът за мораторна лихва в размер
94,50 лв. следва да се уважи изцяло.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 28 от 10.01.2020г. по
гр. д. № 4470 по описа за 2019г. в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на дължимост на сумата 94,50 лв.
мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 21.10.2018 и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „Ю.Б.“АД-С., ЕИК *** съществуването на задължението на С.Ц.П.,
ЕГН:********** за сумата 94,50 лв. мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до
21.10.2018 по заповед за изпълнение № 3934 от 31.10.2018г. по ч. гр. д. №
7318/2018г. на Русенски районен съд, ІХ гр. с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от
10.01.2020г. по гр. д. № 4470 по описа за 2019г. в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на
дължимост на сумата 309,73 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва по договора и
анекс №1 към него за периода от 31.08.2017 г. до 09.08.2018 г.
Решението в останалата част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ЕИК ***. С., ***,
представлявано от изпълнителен директор Д.Ш. и прокурист М. В., да заплати на
адвокат С.В. *** ЕГН ********** ***, офис 28, сумата 150 лв. (сто и петдесет
лева) възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за защита на С.Ц.П. по
ВТД № 300/2020 Русенски окръжен съд.
Решението на Русенски окръжен съд не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: