РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание
на двадесет и първи
юли
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 6842 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от БАНКА ДСК
ЕАД против П.Й.П..
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за кредит за текущо
потребление от 08.05.2018 год., Общи условия на Банката за предоставяне на
кредити за текущо потребление, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж
плюс" за клиенти - служители на работодатели, за което се предоставят
преференциални условия по кредити - Приложение № 2, които са неразделна част от
договора за кредит, сключен между Банката чрез Финансов център - гр. Р* и
П.Й.П., ЕГН ********** - в
качеството на кредитополучател.
Съгласно Договора за кредит Банката била предоставила на кредитополучателя П.Й.П. кредит в размер на 4 000 лева, а кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит ведно
с уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор. Кредитът
бил осчетоводен, усвоен изцяло и погасяван по кредитна сметка № 25275142.
Всички средства по отпуснатия кредит в размер на 4 000 лева били усвоени изцяло
от кредитополучателя на 08.05.2018 год., по посочена в т. 4 от договора за кредит
разплащателна сметка с IВАN ВG62SТSА93000024907604, с титуляр П.Й.П..
Моли да
се признае за установено съществуването на парично вземане на БАНКА ДСК
ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С*, район О*, ул. М* № *, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
срещу длъжника П.Й.П., ЕГН **********,
адрес: ***, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2018
год., което вземане е удостоверено в Извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК от
счетоводните книги на Банката към 12.04.2018 год., за следните суми, дължими
към 28.06.2019 год. - датата на представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК в
заповедното производство, а именно:
■ 3 479,42
лева - дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
08.05.2018 год.
■ 172,94
лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.01.2019 год.
до 26.06.2019 год.
■ 15,21
лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемост за периода от 16.01.2019 год. до 26.06.2019 год.
■ 0.96 лева
- размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за
27.06.2019 год.
■ 120,00
лева - разходи при изискуем кредит
■ законна
лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 год. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението.
Моли да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по
ЧГД № 4036/2019г. по описа на Районен съд - гр. Русе, в размер на 75,77 лева -
платена държавна такса; 100,00 лева - юрисконсулско възнаграждение.
В
указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По ч.гр.д.
№ 4036/2019 год. по описа на БАНКА ДСК ЕАД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника П.Й.П. за заплащане на сумите: 3 479,42 лева - дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 08.05.2018 год., 172,94 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 16.01.2019 год. до 26.06.2019 год., 15,21 лева - обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 16.01.2019 год. до 26.06.2019 год., 0.96 лева - размер на
обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за 27.06.2019
год., 120,00 лева /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит, законна
лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 год. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателно изплащане на задължението, 75.77
лева-
държавна такса и 100.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за
установяване на вземането.
Към приложеното ч.гр.д. № 4036/2019 год. и към настоящото дело са депозирани Договор
за кредит за текущо потребление от 08.05.2018 г.,
Общи условия и приложения към договора; Извлечение от кредитна сметка
11/25275142; Уведомление изх. № 07-20-00362/18.02.2019
год., разписка за връчване и придружително
писмо; Извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК от
счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД от 28.06.2019 год., с които се установява вземането на банката.
Съгласно договора на ответника е отпуснат кредит за текущо потребление в
размер на 4000.00 лева със срок на погасяване 48 месеца чрез ежемесечни вноски,
включващи главница и лихва.
За усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят е заплащал
променлив лихвен процент в размер на 6,75 % годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на 6 месечния SOFIBOR (0,163%),
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,587 %, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж
плюс" подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, както е
в конкретния случай. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент
в резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, в размер на 6 (шест) месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер
на 13,287 %.
Съгласно т. 17 от договора за кредит и т. 8 от Общите условия кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на клиенти.
Когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дълга.
Съгласно т. 18. 1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 (десет) процентни пункта, като надбавката за забава не се прилага,
ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата.
В т. 18. 2 от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват
автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента, изпратено до
последния посочен от него адрес за кореспонденция. Уведомление в този смисъл е
изпратено на ответника с писмо изх. №
07- 20- 00362/18.02.2019 год. на посочения от нея адрес- гр. Р*, ул. Д* Д*№ *, вх. *, ет. *.
Ответникът признава, че е заплатила само 5 вноски по договора. Ищецът
твърди, че тя е изпаднала в просрочие по отношение на дължимите вноски от м. януари
2019 г., както следва: 15/06/2019 г. - 107,93 лв., 15/05/2019 г. - 107,93 лв.,
15/04/2019 г. -107,93 лв., 15/03/2019 г. - 97,66лв.; 15/02/2019 г. - 97,66 лв. и
15/01/2019 г. - 66,38 лв. (общ размер на просрочената сума - 585,49 лева).
Поради неплащане на дължими месечни вноски и на основание чл. 19.1.1 във връзка
с чл.18.2 от Общите условия банката е упражнила правото си и е обявила целия остатък
от кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.06.2019 г.
Ответникът признава иска.
Съдът намира претенцията на ищеца за частично неоснователна. Не са
представени доказателства да са сторени разноски при изискуем кредит в размер
на 120.00 лева, дължими съобразно общите условия и тарифата за таксите по
кредити за текущо потребление. Макар вземанията да са
наименувани „разноски“, то те на практика представляват такса, но срещу тях не
се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава, без значение дали са извършени посочените действия. При това
положение следва да се приеме, че тази клауза би прикрила една неустойка за
забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените
съображения съдът намира, че сумата 120.00 лева не се дължи от потребителя.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на
постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е
предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на
интерес от положителен установителен иск
е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не
е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване
на вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от Договор за кредит
за текущо потребление от 08.05.2018 год. Поради неплащане на дължимите за периода
15.01.2019 год.- 15.06.2019 год. вноски банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поради това по ч.гр.д. № 4036/2019 год. по описа на РРС банката
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника, въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Ответникът признава иска. Съгласно чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК съдът не
може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави. В случая разпоредбата на чл. 9.2.,
б. „а“ от общите условия е в такова противоречие, предвиждайки изискуемост на
вземането за разноски при изискуем кредит в размер на 120.00 лева, като то следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени
посочените действия, какви по вид и стойност биха били те за всеки конкретен
случай.
По отношение на претендираната законна лихва от 28.06.2019 г. до изплащане
на вземането, следва да се посочи че същата се дължи съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, вр. § 12 от ЗИД на Закона за здравето, за периода 28.06.2019
г. до 13.03.2020 г. в размер на 251.29 лева и след това от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането.
Според т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, в решението
по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В случая, предвид основателността на установителния иск, следва да бъдат присъдени
разноските в заповедното производство и сторените от ищеца в исковото. В
заповедното производство са присъдени разноски в размер на 175.77 лева.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в това
производство в размер на 170.20 лева. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 263.41 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца в минимален размер от 100.00
лева, предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на
делото, както и предвид направеното признание на иска от ответника. Частичното
уважаване на претенцията редуцира вземането на банката за разноски до сумата
351.90 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на БАНКА ДСК ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С*, район О*, ул. М* № *, ЕИК *********, представлявана от Ю* Б* Г* и А* Р* Ж* Л*- изпълнителни директори и старши юрисконсулт А* А* М* по отношение на длъжника П.Й.П., ЕГН **********,
адрес: ***, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
08.05.2018 год. за следните суми: 3 479.42
лева - дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
08.05.2018 год., 172.94 лева-
дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 16.01.2019 год. до
26.06.2019 год., 15.21 лева-
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 16.01.2019 год. до 26.06.2019 год., 0.96 лева- размер на обезщетението за
забава след датата на настъпване на изискуемост за 27.06.2019 год., както и законна
лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 год. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК до 13.03.2020 г. в размер на 251.29 лева
и след това от 14.07.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на БАНКА ДСК ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С*, район О*, ул. М* № *, ЕИК *********, представлявана от Ю* Б*Г*и А* Р* Ж* Л*- изпълнителни директори и старши юрисконсулт А* А* М* да бъде признато за установено по отношение на длъжника П.Й.П., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи сумата 120.00 лева - разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. С*, район О*, ул. М* № *, ЕИК *********, представлявана от Ю* Б* Г* и А* Р* Ж* Л*- изпълнителни директори и старши юрисконсулт А* А* М* сумата 170.20 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата 351.90 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: