О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 10
гр. Перник, 03.01.2019
г.
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 6
по описа на съда за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
молба от 16.10.2018 г. (пощенско клеймо от 15.10.2018 г.) на ответника Д.Д.Р. с
искане за допълване на постановеното по делото протоколно определение от
26.09.2018 г. в частта му за разноските.
Релевирани са
доводи, че с прекратяване на производството поради оттегляне на предявените
искове за него е възникнало право на разноски по арг. от чл. 81 във вр. с чл.
78, ал. 4 от ГПК. Иска да му бъдат присъдени разноски по производството в размер
на 5120 лева – 120 лева възнаграждение за вещо лице по платежен документ,
приложен към молба от 09.08.2018 г., и 5000 лева – адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г., приложен към молбата му
по чл. 248 от ГПК.
Ответникът по
молбата – ищецът Фьоле груп ООД, в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подал отговор, навеждайки възражения за недопустимост на искането поради
липса на списък по чл. 80 от ГПК, респ. неоснователност поради несвоевременно
представено доказателство за претендираното адвокатско възнаграждение, което е
и антидатирано.
Пернишки окръжен
съд, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира
следното:
С определение от 26.09.2018
г., постановено в открито съдебно заседание, е прекратено производството по
предявените от Фьоле Груп ООД против Д.Д.Р. иск по чл. 145 от ТЗ за заплащане
на сумата 146500 лева, представляваща неправомерно получена от него сума, изтеглена
в качеството му на управител на дружеството на 30.10.2017 г. от банкова сметка на
дружеството в Интернешънъл Асет Банк АД, и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 4322.24 лева, представляваща законна лихва върху сумата 146500 лева
за периода от 30.10.2017 г. до предявяване на исковата молба на 12.02.2018 г.,
поради оттеглянето им.
Оттеглянето на
исковете от ищеца е направено с молба от същата дата, която е разгледана от
съда в първото заседание по делото, за което страните са редовно призовани и за
същите, включително и за ответника, не е било налице неотстранимо препятствие
за тяхното явяване, въпреки представената молба от 26.09.2018 г. за
пълномощника на ответника – арг. от чл. 142, ал. 2 от ГПК.
Производството по
делото е прекратено след връчване на преписи от първоначалната и от
допълнителната искови молби на ответника и подаване на отговори от същия,
изготвени от упълномощен адвокат по пълномощно, приложен към отговор от
11.04.2018 г., с който е направено и искане за присъждане на разноски по производството.
Преди постановяването на определението за прекратяване по делото е представена
от ответника вносна бележка от 06.08.2018 г. за превод на определената част от
120 лева от възнаграждението на вещото лице.
След съобщаване на
протоколното определение от 26.09.2018 г. ответникът е подал молба по чл. 248 от ГПК, с която е поискал съдът да му присъди разноските по производството. Към
молбата представя договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г. с
уговорено възнаграждение за адвокат от 5000 лева, съдържащ и разписка за
неговото плащане.
Поради
обжалваемостта на постановеното по делото определение, съдът приема, че
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата от 16.10.2018 г., е
направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално
допустимо.
Искането е
процесуално допустимо и въпреки липсата на списък по чл. 80 от ГПК, тъй като то
е за допълване на определението за прекратяване поради липсата на произнасяне
на съда по отговорността за разноски по производството, а не за неговото
изменение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските. Определението за прекратяване
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по
арг. от чл. 275, ал. 1 от ГПК, който срок в случая е изтекъл на 22.10.2018 г.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 16.10.2018 г. (пощенско клеймо от
15.10.2018 г.), от което следва, че срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен и
молбата за допълване на определението в частта за разноските не е недопустима,
а и искане за присъждане на разноски по производството е направено преди
постановяване на определението за прекратяване на делото - с отговора на исковата
молба, поради което то не е преклудирано, и при липсата на произнасяне от съда
за отговорността за разноски по производството списъкът по чл. 80 от ГПК не е
обуславящ за допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК. В задължителните
разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е пояснено, че представянето на списък по чл.
80 от ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да
иска изменение на решението, респ. определението на съда в частта за
разноските. В случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността
за разноски, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е процесуална
пречка страната да поиска да й бъдат присъдени разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Съдът е сезиран от ответника с искане по чл. 248 от ГПК за допълване на
определението за прекратяване на делото, в което няма произнасяне по
отговорността за разноски, поради което допустимостта на искането му не е
обусловена от наличието на списък по чл. 80 от ГПК, противно на наведените в отговора
на молбата възражения.
Разгледана по същество
молбата е частично основателна.
В разпоредбите на
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК законодателят е уредил правото на разноски на
ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано
заведеното против него дело, станало причина последният да извърши разноски за
организиране и провеждане на правната си защита по спора. Разпоредбата на чл.
78, ал. 4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване
на делото, без да установява краен срок, до изтичането на който искането за
присъждане на разноски следва да бъде предявено пред съда. Доколкото в разпоредбите
на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на
разноски, приложение следва да намери общото правило, съгласно което страните
са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на последното
съдебно заседание за разглеждане на делото пред съответната инстанция, като в
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски.
При оттегляне на исковете,
заявено от ищеца след определението в подготвителното заседание по чл. 374 от ГПК
и насрочване на делото за открито заседание и разгледано от съда в деня на
заявяването му при провеждането на откритото заседание, но преди приключването
му, производството по делото е прекратено по причина, която не е пряко свързана
с процесуалното поведение на ответника, поради което за него е възникнало право
на вземане за сторените от него разноски по производството до прекратяването на
делото. Възможността обаче за присъждане на същите в настоящото производство е
обусловено не само от своевременното искане на страната, а и от своевременното
представяне на доказателства за извършените разноски, което в разглеждания
случай ответникът е следвало да стори до проведеното на 26.09.2018 г. открито първо
и последно съдебно заседание по делото, за което същият е бил редовно призован
и за него не е съществувало неотстранимо препятствие за явяването му съгласно
чл. 142, ал. 2 от ГПК. Това е така не само поради приложимостта на общото
правило, но и поради правнозначимия факт, че ответникът – молител в настоящото
производство, е разполагал с възможността при провеждането на откритото съдебно
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред настоящата
инстанция, да изрази становище по заявеното от ищеца оттегляне на исковете, да
заяви претенцията си за присъждане на направените по производството разноски и
да представи доказателства за реалното им извършване (в този смисъл и
определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО). Предвид
тази възможност за ответника настоящият състав на съда намира, че в случая са изцяло
приложими разясненията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и задължителни за съдилищата.
Ответникът е
направил искане за присъждане на разноски по производството още с отговора на
исковата молба, т.е. до приключване на последното открито съдебно заседание за
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, поради което същото не е
преклудирано. Същият обаче е представил доказателства в този срок само относно
реално извършени от него разноски по производството за възнаграждение за вещо
лице – 120 лева, но не и за уговорено и заплатено от него възнаграждение за
адвокат от 5000 лева, поради което възможността за представяне на доказателства
за сторени такива разноски е преклудирана, а представените доказателства с
молбата по чл. 248 от ГПК не могат да бъдат ценени от съда. Даденото в определение
№ 438 от 17.07.2009 г. по т. д. № 352/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, посочено в молбата
по чл. 248 от ГПК, разрешение ответникът да може да заяви искане за присъждане
на разноски и да представи доказателства за извършването им и след
постановяване на определението за прекратяване на производството е неприложимо
в разглеждания случай, тъй като същото е дадено за случаи, в които
производството по делото е прекратено поради заявено от ищеца оттегляне или
отказ от иска с определение, постановено в закрито съдебно заседание, респ. преди
провеждане на първото съдебно заседание по делото.
Следователно
искането на ответника за допълване на определението за прекратяване на делото
се явява основателно само за сумата 120 лева – представляваща разноски по производството,
а в останалата му част същото е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
По изложеното
съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение от 26.09.2018 г., постановено в открито
съдебно заседание по т. дело № 6/2018 г. по описа на Пернишки окръжен съд, като
ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА Фьоле Груп ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Отец Паисий, бл. 102, вх. Б, ап. 46, да заплати на Д.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 120.00
лева – представляваща разноски по производството, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в останалата
му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да
се връчи препис от него.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова