РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. В., 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500269 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение Решение №475/14.06.2023г.по гр.дело №276/2022г. по описа
на Районен съд – В. е предоставено упражняването на родителските права
върху детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г., на майката
М. Л. И., ЕГН: **********, от гр.В.
Определено е местоживеенето на детето А. М., ЕГН: **********, роден
на 27.02.2012 г. в Г. да бъде при неговата майка М. Л. И., ЕГН: **********, от
гр. В.
Определен е режим на лични отношения на бащата И. М., роден на
30.05.1983 г., гражданин на Република Г., както следва :
1. Бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. има право
да вижда и взема при себе си детето А. М., ЕГН: **********, роден на
1
27.02.2012 г. в Г., както следва :
- всяка първа и последна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до
17.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа до 17.00 часа на неделния ден, без
преспиване и в присъствие на майката, след което да го връща на майката по
местоживеене.
- по 20 дни през лятната ваканция, които лични отношения да се
осъществяват в Република Б.
Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. да
заплати на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г., чрез
неговата майка и законен представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В.,
месечни издръжки в общ размер на 3 600.00 лева, за периода от 27.01.2021 г.
до 27.01.2022 г.
Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да
заплаща на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез
неговата майка и законен представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В.,
месечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от 27.01.2022 г., до
изменение, отпадане или прекратяване на основанието за даването на
издръжката, ведно със законната лихва при просрочие, на всяка месечна
вноска.
Дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата И. М., роден на
30.05.1983 г., гражданин на Република Г., на детето А. М., ЕГН: **********,
роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез неговата майка и законен представител М. Л.
И., ЕГН: **********, от гр. В. да се издаде паспорт за задгранично пътуване,
на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
Дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата И. М., роден на
30.05.1983 г., гражданин на Република Гърция, на детето А. М., ЕГН:
**********, роден на 27.02.2012 г. в Г. чрез неговата майка и законен
представител М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В. за пътувания от Република
Б. до държавите - членки на Е. с. Р. С. А., С.а. щ. Р. С. М. Р. А. Р. Т. Ш. к. и до
гр. Дубай, столица на емирство Д. от Обединените арабски емирства, за
период до навършване на пълнолетие на детето А. М., ЕГН: **********,
роден на 27.02.2012 г. в Г.
Оставено е без разглеждане искането на майката М. Л. И., ЕГН:
**********, от гр. В., да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на
2
бащата И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г. да бъде
издадена лична карта на детето А. М., ЕГН: **********, роден на 27.02.2012
г. в Г., като недопустимо и е прекратено производството по делото по същото
искане.
Допуснато е предварително изпълнение на настоящето решение, на
основание чл. 127а, ал. 4 от СК, в частта на исканията с правно основание чл.
127 а от СК и в частта на исковете на присъдените издръжки.
Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да
заплати на М. Л. И., ЕГН: **********, от гр. В., направените разноски по
делото в общ размер на 1 380.00 лева.
Осъден е И. М., роден на 30.05.1983 г., гражданин на Република Г., да
заплати в полза на Районен съд В. сумата в общ размер на 648,00лева за
държавна такса върху присъдените издръжки.
По реда на чл. 242 от ГПК е постановено предварително изпълнение на
настоящето решение в частта на исканията с правно основание чл. 127 а от СК
и в частта на присъдените издръжки.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от адв.К. А. Г. със съдебен адрес : Гр.В.- като особен представител на Й. М.,
роден на 30.05.1983г. гражданин на Република Г. в частта, в която
Видинският Районен съд е осъдил ответника да заплати издръжка за минал
период, общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, за периода от
27.01.2021 г. до 27.02.2022 г., както и относно размера на присъдената
издръжка за бъдещ период в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, а така
също и в частта, в която съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на
бащата, детето, чрез неговата майка и законен представител да пътува от Р Б.
до държавите - членки на ЕС, Република С. С. М. А. Т. Ш. и Д. за период до
навършване на пълнолетие на детето.
Поддържа се ,че по делото са допуснати съществени процесуални
нарушения както на материалния , така и на процесуалния закон.
Видно от доказателствата по делото, предявени са с исковата молба от
М. Л. И. искове с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.142, ал.1 във
връзка с чл.143, вр. чл.149 и чл.127”а“ от СК.
Поддържа се ,че Съдът не е обсъдил направеното оплакване за
нередовност на исковата молба. Същата е заведена от лицето М. Л. И., чрез
3
адвокат Х. С., без да е посочено в какво качество е заведена исковата молба
— лично от ищцата или лично и като майка и законен представител на
малолетното си дете А. М., предвид предявените обективно съединени
няколко иска. Намирам, че това е процесуално нарушение, което прави
исковата молба нередовна, но това обстоятелство нито е обсъдено, нито е
отстранено в хода на производството по делото.
На следващо място се сочи,че Съдът неправилно е уважил изцяло
предявените искове за издръжка в размер на 300,00 лева за минал период,
считано една година преди завеждане на иска и 350 лева месечно от
завеждане на иска. По делото не били ангажирани доказателства, доказващи
иска за минал период и обстоятелството, че бащата не е полагал грижи за
детето и не е заплащал издръжка или други средства за отглеждането
му.Наред с това нямало данни за доходите на бащата, дали същият се намира
в трудови правоотношения, дали работи и има доходи, достатъчни да покрият
тази сума.
Фактът, че по делото е представено пълномощно, издадено от бащата на
майката говорел, че страните са имали комуникация помежду си относно
детето.
Поради горното се иска да се постанови постановите решение, с което
да се отмени решението на Видинския Районен съд в тази му част, като се
реши спора по същество и се остави без уважение предявеният иск за
издръжка за минал период. Ако се приеме, че издръжка за минал период се
дължи, то тогава се иска да бъде определена към минималния размер по
закон, който за периода е 180,00 лева, а така също да бъде определен за срок
от шест месеца, а не от една година.
По отношение на издръжката за бъдещ период се поддържа,че по
съображенията, изложени по-горе ,този размер следвало да бъде намален от
350,00 лева на 200,00 лева предвид липсата на доказателства и обосновка за
издръжка в такъв размер.
По отношение на исковете с правно основание чл.127а от СК било
видно, че към доказателствата с исковата молба било представено
пълномощно от бащата, по силата на което детето има право да пътува зад
граница, което правело иска неоснователен. На практика Съдът се бил
произнесъл по един иск, който е признат преди предявяването му с издаване
4
на пълномощно от ответника ,по силата на което майката може да извежда и
да пътува с детето до навършване на пълнолетие от негова страна.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени решение №
475/14.06.2023г., постановено по гр.дело №276/2022 г. по описа на Районен
съд - В. в частта, в която Видинският Районен съд е осъдил ответника да
заплати издръжка за минал период, общо в размер на 3 600 /три хиляди и
шестотин/ лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.02.2022 г., както и относно
размера на присъдената издръжка за бъдещ период в размер на 350,00 /триста
и петдесет/ лева, а така също и в частта, в която съдът е дал разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето, чрез неговата майка и законен
представител да пътува от Р Б. до държавите - членки на ЕС, Република С. С.
М. А. Т. Ш. и Д., за период до навършване на пълнолетие на детето, като се
иска да се постанови решение, с което се отмени решението с което
ответникът е осъден да заплати издръжка за минал период, общо в размер на
3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, за периода от 27.01.2021 г. до 27.02.2022
г.,или ако се приеме, че иска е основателен в тази му част, се присъди
издръжка за минал период от 180,00 лева, определена за срок от шест месеца,
а не от една година, като се намали размера на присъдената издръжка за
бъдещ период от 350,00 лева на 200,00 лева, а така също се остави без
уважение иска за разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето, чрез
неговата майка и законен представител да пътува от Р Б. до държавите -
членки на ЕС, Република С. С. М. А. Т. Ш. и Д., за период до навършване на
пълнолетие на детето.
Въззиваемата М. И. оспорва жалбата в с.з.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от
СК, чл. 127а, ал. 2 от СК и чл. 31а, ал. 2 от ЗБЛД, от М. Л. И. против И. М..
Твърди се в исковата молба, че по време на фактическото съжителство
на страните се родило детето А. М.. Страните живеели в Република Г., като
ответната страна припознала детето и дала разрешение същото да пътува до
Република Б. и други държави. Страните не живеят съвместно от 2017 година,
когато ответната страна заминала да живее на друго място. Предвид това и
5
поради липса на помощ за отглеждане на детето ищцата и детето се завърнали
в Република Б. След завръщането на ищцата и детето в Република Б. същата
многократно правила опити за контакти с ответната страна, които били без
успех. Ищцата искала от ответната страна да й направи пълномощно за
издаване на паспорт и лична карта на детето, но ответникът категорично
отказал да стори това. Въведени са обстоятелства, че издаденият паспорт на
детето е изтекъл на 19.11.2019 г.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се предостави
упражняването на родителските права върху детето А. М. на майката, както и
местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, да бъде определен
режим на лични контакти на бащата с детето съгласно посочения в исковата
молба и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в месечен
размер от 300,00 лева, считано от 27.01.2021 г. до 27.01.2022 г., както и да
заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от 27.01.2022 г.
до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно
със съответната законна лихва при просрочие.
Иска се да се постанови решение, по силата на което да се даде
заместващо съгласие на родителя И. М., за издаване паспорт за задгранично
пътуване и лична карта на детето А. М. и да се даде заместващо съгласие за
разрешаване на детето да пътува, със съгласието на неговата майката и
законен представител М. Л. И., за пътувания от Република Б. до държавите -
членки на Европейския съюз, Република С. А. С. а. щ. Република Северна М.,
Република А. Република Т., Ш. конфедераця и до гр. Д., столица на емирство
Д. от Обединените арабски емирства.
Иска разноски по производството.
Ответната страна редовно призована, при изпълнени условия на
хипотезата на чл. 48 от ГПК, не се явява. Назначеният особен представител на
същата оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. В
откритото съдебно заседание, провело се на 17.03.2023 г., е изслушано
мнението на детето. Проведено е социално проучване от Отдел „Закрила на
детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ В., докладът от което е приет
по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
6
тяхната съвкупност от фактическа страна се установява ,че страните по
делото са родители на детето А. М., родено през време на фактическото им
съжителство. Страните са живеели в Република Г. Ответната страна е дала
Специално разрешително номер 1913 от 12.06.2017 г. детето А. М. да пътува
до пълнолетие от Гърция към Б., но и във всяка друга страна, и от чужбина,
както и осигурява с настоящото разрешително специален мандат и
разрешение на майката да направи всички необходими процедури и действия
и да подпише всички необходими документи от негово име и да го
представлява пред обществен орган така, че детето да пътува от Г. към Б., но
също така и във всяка друга страна и от чужбина.
Установява се ,че страните са живеели съвместно в Република Г. От
месец декември 2021 г. ищцата живее във фактическо съпружеско
съжителство със свидетеля В. М. А. Същите полагат грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Ответната страна не поддържа отношения и контакти
с детето и ищцата. Детето няма издаден паспорт и лична карта. Детето желае
да пътува в чужбина във връзка с организирани екскурзии. Детето е записан
като редовен ученик в III “б“клас за учебната 2021 г. / 2022 г. в ОУ „Иван
Вазов“ гр. В.
В откритото съдебно заседание детето заявява, че живее в гр. В. За него
се грижат майка му и чичо му. Детето заявява, че се чувства добре при майка
си, като с баща си не се вижда и не се чува. Детето заявява, че баща му не се
обажда по телефона. Детето изявява желание да пътува в чужбина на
организирани екскурзии.
От извършеното социално проучване е установено, че детето живее с
майка си.Майката притежава необходимите умения относно полагане на
грижи и възпитание на детето, както и разполагат със съответните условия за
отглеждане на детето и задоволяване на потребностите му. Има изградена
силна емоционална връзка между детето и майка му.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
7
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
8
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Искът по Чл.59 от СК е правен способ за разрешаване на
разногласията между родителите относно упражняването на родителските
права при условие,че родителите не могат да постигнат съгласие . В това
производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на
граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или
другия родител, а от интересите на децата.
Предоставянето на упражняването на родителските права върху детето
е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на
защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези
обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките относно
упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на
определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Като предоставя
упражняването на родителските права върху детето на единия родител и
определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира
граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не
засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на
спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства,
наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните
производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са
накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните
съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна
администрация ги управляват (администрират). В горният смисъл е Решение
№ 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Ф. В.Не се касае за общ исков процес ,в който са приложими
правилата на Част втора ГПК ,включително и предявяването на насрещен
иск,поради което последният е недопустим в производствата по
администриране на гражданските правоотношения ,в които е засилено
служебното начало ,задължаващо съда служебно да следи за интересите на
детето .
9
Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са
конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата
родители /р. по гр. д. № 1879/71 г. и по гр. д. № 28/72 г. на второ г. о. на ВС/.
Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с
родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му
не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения
към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се
ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите
съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не
във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. ВКС приема в
задължителната си практика /напр.в Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. И./ ,че контактите на
детето с който и да е от родителите му не могат да се ограничават от
здравословни причини ,промени в начина на живот на детето /тръгване на
детска градина или училище и пр./ ,а само от причини ,свързани с
неизпълнение на родителските задължения от страна на някой от родителите .
Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските
права, следва да бъде съобразено с висшия интерес на децата да им бъде
осигурена семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено
и значимо. Необходимо да се съобразят различните потребности на децата
според възрастта им, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието им по най-благоприятния за него
начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да
се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето.
Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето,
с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед
специфичните му нужди.
При събраните по делото доказателства Съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се
предоставят на майката. В интерес на детето е да живее с майка си предвид
грижите които същата е полагала и полага понастоящем, способността й да
осигури условия за правилното физическо, психическо и емоционално
развитие на детето, привързаността му към майката. По делото се установи,
че бащата не поддържа отношения и контакти с детето и че връзката между
10
тях е прекъсната.
По делото не се събраха доказателства относно наличие на
обстоятелства в личността или поведението на майката, които обстоятелства
биха могли да доведат до увреждане на психическото или физическото здраве
на детето, до невъзможност за правилното му развитие.
Предвид констатираното по - горе и мотиви режимът на лични контакти
на детето с бащата следва да бъде определен така, както е поискан с исковата
молба.
Безспорно се установява, че родители на детето са страните по делото,
като предвид преценката на Съда, че упражняването на родителските права
върху детето ще следва да се предоставят на майката, то като тя ще полага за
в бъдеще основни грижи за него, от които постоянни грижи бащата ще бъде
освободен, то той ще следва да участва в издръжката.
Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не
подлежи на въззивен контрол .За пълнота на изложението въззивната
инстанция излага доводи в подкрепа на правилността на
първоинстанционното решение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ИЗДРЪЖКА
Родителите са трудоспособни граждани и са длъжни да осигуряват
издръжка на своите деца. В конкретния случай се доказа, че майката е в
трудово провоотношение, като трудовото и възнаграждение е в месечен
размер на 1 000.00 лева. По отношение на бащата не са събрани доказателства
относно негови доходи и /или имущество.
При определяне на размера на претендираната месечна издръжка Съдът
се ръководи от разпоредбата на чл. 142 ал.1 СК, която визира, че размерът й
се определя както според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
така и в зависимост от възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението на родителите не зависи от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си /Чл.143 ал.2 СК/.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
11
техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги
обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето (Решение № 146 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5404/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б.).
На основание чл. 149 СК бащата дължи издръжка за минало време за
една година преди предявяване на иска.Законът дава на ищеца право да
прецени за какъв срок да предяви иска –за една година или за по-кратък срок
.При условие,че искът е предявен за срок от една година ,за съда не
съществува право да определя издръжка за по-кратък период( Решение № 146
от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията С. Б.),поради което искането на въззивника за определяне на срок от
шест месеца следва да бъде оставено без уважение.Приложение намира
правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, според което
закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия
интерес на детето ,а най-добрият интерес на детето безспорно е най-дорбе
защитен когато детето получи максимален размер на издръжката за
максимално най-дълъг срок.
По отношение искането за присъждане на издръжка за минал период -
една година назад районният съд правилно е приел,че същото е
основателно,тъй като делото не са събрани доказателства ответникът за този
период да е заплащал издръжка на детето.
По отношение искането за присъждане на издръжка занапред, същото е
основателно .Районният съд е приел ,че бащата ще следва да бъде осъден да
заплаща по 350,00лева, месечен размер и че началният момент, от който се
дължи настоящата издръжка, следва да бъде от подаване на исковата молба -
27.02.2022 г.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че размерът на издръжката за минало време и за в бъдеще следва да бъде
намален поради това ,че не били известни доходите на бащата .Действително
по делото не са установени и не е възможно да бъдат установени доходите на
бащата ,но това не води до намаляване на издръжката .Съгласно Решение №
534 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
12
съдията Е. Т. съдилищата не следва да възлагат на родителя, комуто
предоставят упражняване на родителските права, да провежда пълно и главно
доказване относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните
възможности на другия родител да дава издръжка, при положение, че същият
е в чужбина и с неустановен адрес. Когато задължен да дава издръжка
родител, чужд гражданин, след като е изоставил семейството си , живее и
работи в държава с официално приет по-висок праг на минимални доходи при
трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед
възможностите му, ако родителят е доказано трудоспособен, има
професионална квалификация, не се установява пасив на имущественото му
състояние, вкл. задължения по издръжката на други лица .В конкретния
случай се установява по несъмнен начин,че бащата на детето е гражданин на
Република Г. и че живее в Република Г. ,в която ,както е ноторно известно
,стандартът на живот и доходите за значително по-високи от тези в България-
от 1 май 2022 г. минималната работна заплата в Г. възлиза на 713 евро бруто,
изплаща се 14 пъти годишно. Заедно с коледни, великденски подаръци и
надбавки за отпуск сумата възлиза на 831,83 евро. За занаятчиите
минималната дневна заплата е определена на 31,85 евро.
Искането с правно основание чл. 127а от СК е основателно. Съгласно
чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи административният
орган може да не разреши напускането на страната на малолетни,
непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници или попечители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
Следователно в настоящото производство следва да се установи, че
страните са родители, по отношение на които е налице разногласие досежно
въпроса дали роденото дете А. следва да напуска пределите на Република Б. и
че в интерес на детето е Съдът да даде съгласие, с което да замести
липсващото такова на единия родител. Независимо от даденото такова
разрешение от бащата през 2017 г., предвид установеното по делото относно
отношенията на страните и тези на бащата с детето е налице вероятност
същото разрешително да бъде оттеглено,поради което молбата с правно
основание чл.127а от СК е допустима,а по същество се явява основателна.
По делото се установи, че ответникът, в качеството му на родител не
13
дава съгласие за издаване на паспорт на детето. Детето няма издаден паспорт.
Обстоятелството, че не може да бъде взето съгласието на ответника по
чл.76, т.9 от ЗБЛД се явява препятствие по отношение на детето същото да
напуска пределите на страната, а от там това ограничава правото му да се
предвижва свободно, да участва в организирани от училището екскурзии и
учебни програми провеждани в чужбина, както и да посещава други държави
с майка си и да развива своята култура.
В интерес на детето и при спазване на неговите права и свободи съдът
споделя извода на районния съд, че следва да бъде дадено съгласие,
заместващо на бащата за извеждането на детето А. извън пределите на
Република Б. и за издаване на необходимите за това документи. Пътуването
на детето във връзка с екскурзии и учебни проекти в чужбина в исканите
държави ще доведе до пълноценно развитие на детето.
Съобразявайки изложените факти по делото и като се ръководи от
интереса на детето,съдът намира,че несъгласието на
бащата,респ.невъзможността за постигане на
споразумение между родителите на детето за снабдяване на същото със
задграничен паспорт,не е основание да се препятства пътуването на детето в
чужбина. Правото на свободно придвижване е регламентирано в
Конституцията на Република Б.-чл.35,ал.1 от КРБ,като също и един от
основните принципи на ЕС е принципът на свободно придвижване в рамките
на съюза на стоки и хора.А съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991
г./,съставляваща част от законодателството на Република Б.,правото на децата
да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения,които са
предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност,
обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите
на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази
Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето
са ". . . първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане,от съдилищата,административните или
законодателните органи".
14
При решаване на настоящето дело,съдът,водим от висшите интереси на
детето , намира искането за даване заместващо от бащата съгласие за
издаване на задграничен паспорт на детето за основателно. В практиката е
прието, че преценката на съда за това дали детето да има международен
паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите,
следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране
вътрешното убеждение на съда,като в разглеждания случай то съвпада с
мотивацията на майката,изложена в исковата молба.
По отношение исканото разрешение за пътуване на детето извън
страната-до Г. и другите страни-членки на Европейския съюз:Съобразно
трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК и
редица решения постановени по реда на Чл.290 ГПК, в които е прието, че
даване на заместващо съгласие по реда на Чл.127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето - в този
смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV
гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело №1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.
о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на
ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр.
о. и много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на
детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител
където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши
да отведе детето в държава, в която има, например,гражданска война или
епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при
глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки
на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на
извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето. В същите
решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и при
разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания
в определен период от време от и до определени държави или неограничен
брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени
държави (например държавите - членки на Европейския съюз), защото не е в
интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови
15
региони по усмотрението само на единия от родителите,както и на места,
където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на
мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставил на извеждането му зад граница.Понастоящем майката е
титуляр по упражняване родителските права. Несъмнено, бащата е със
свободен режим на лични контакти с детето и той и детето
имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от
КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то
би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35
КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен
вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е
закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението
дадено в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение,
поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува
свободно в рамките на държавите от ЕС придружавано от своята майка се
явява неоправдано спрямо неговите интереси. В предвид установените факти
по делото, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител,
препятства излишно правата и свободите на детето,регламентирани и
защитени от закона. Посещението на детето в страна от ЕС би повлияло
положително върху психо-емоционалното му състояние. Посещението на
детето в посочената държава,в случай Г. или която и да е държава-членка на
ЕС, ще благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и
разширяване на познанията му, а оттук и за оформянето като личност.
Заявената държава/Г./ е в рамките на ЕС, както и останалите държави-членки
на ЕС, не са място на размирици и природни бедствия, поради което не се
застрашават интересите на детето.
По отношение на срока за който се дава разрешението и периода на
пътуването съдът изхожда от следните съображения: В актуалната си
практика ВКС приема, че "В съвременния мобилен свят решенията за
пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер... " - Решение
№295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че
периодите на пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават
(цитираното Решение № 295 от4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г.,
16
III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г.,
IV г. о., ГК и др.). Разрешението не може да бъде дадено за прекалено дълъг
период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени
непредвидими към днешна дата, поради което разрешението следва да се даде
за период от пет години. (В този смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о).В Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се приема, че нарушаване на режима на
лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно
събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде
съгласие за пътуване в чужбина. Решението на ЕСПЧ по дело "П. срещу Б."
/жалба № 77818/12/ от 10.02.2015 г.В конкретния случай е определен срок
,който е съобразен с посочените по-горе критерии и при липса на какъвто и
да било проявен интерес от бащата към детето не съществуват каквито и да
било правни основания определеният срок да бъде съкращаван.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПКСъдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №475/14.06.2023г.по гр.дело №276/2022г. по
описа на Районен съд – В.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17