Р Е Ш Е Н И Е
№540/12.3.2021г.
гр. Пловдив, 12 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №184 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С.Х.Х., ЕГН **********,***, представляван от адвокат В.С.-
пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) с №21-1030-000060 от 05.01.2021г, издадена от началник на група в
Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски. Освен
това, в жалбата е заявено оспорване на компетентността на издателя на
заповедта, представляващо искане за обявяване нищожността на заповедта.
Ответникът- м.в.м.- началник на група в С”ПП” при ОД
на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
На 02.02.2021г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№1929 (лист 13) от началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в която се
изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при
евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед
(лист 5, 16) е връчена на жалбоподателя Х. на 19.01.2021г., видно от нарочна
разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва
в съда на 22.01.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2021г., около 15:10ч. е извършена проверка на
място в гр. Пловдив, на ул. “Поручик Въльо Стефов“, пред входа на автосервиз
“Формула“, от служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на
проверката е прието за установено, че жалбоподателят Х. управлява лек
автомобил, марка “РЕНО“, с Рег.№***, собственост на д.И., ЕГН **********.
Жалбоподателят е поканен да бъде изпробван за
евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест
“DRUG CHEK – 3000”, с LOT №ARNВL-0981, на което той
отказва.
От п.д.д.- младши автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на
МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №0066223 (лист 18), представляващ
Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, Х.
записва в същия “Отказвам да давам кръв”.
Според отразеното в талона за изследване, Х. е уведомен, че следва да се яви за
медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Георги“- Пловдив, без да е посочен срок за
това. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 05.01.2021г.
в 16:10ч. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза (СХТЕ) с Рег.№И-1114 от 11.02.2021г.
(листи 28-29), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за
нуждите по досъдебно производство (ДП) с №921 по описа на Първо районно управление
(I-во РУ) при ОД на МВР- Пловдив за 2021г.,
представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1 за резултатите
от извършеното изследване на взетите от жалбоподателя проби.
Според част III. РЕЗУЛТАТИ
ОТ ИЗВЪРШЕНОТО ХИМИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ,
1. Анализ на проба кръв от лицето С.Х.Х., ЕГН **********, точка 1.1. Имуноаналитично
изследване на посочената на СХТЕ, “Положителен за метадон, тетрахидроканабинол/метаболити…
В предоставената за анализ кръвна проба се доказа присъствие на карбокси-Δ9-ТНС
- метаболит на ТНС (203 ng/mL)… Резултат: Метадон – 0,01 µg/mL. Според точка 2. Анализ на проба урина от лицето С.Х.Х.,
ЕГН **********, точка 2.1 Имуноаналитично изследване… Резултат: Положителен за метадон, опиати, оксикодон , тетрахидроканабинол/метаболити.
Според част IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ от посочената СХТЕ, точка 1. Аналитични резултати, От
извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето С.Х.Х.,
ЕГН **********, се установи:
- Присъствие на специфичен метаболит - карбокси-Δ9-ТНС,
доказващ употреба на наркотично (вещество) тетрахидроканабинол
– Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина), представляващ приложение №1
към чл.3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВКН);
- Присъствие на метадон
- Списък II (Вещества с висока
степен
на
риск,
намиращи
приложение
в хуманната
и ветеринарната
медицина),
представляващ приложение №2 към чл.3, т.2 от НРКРВКН.
Пак според посочената СХТЕ, пробите са получени във
ВМА по служебен път на 08.01.2021г., като в придружаващия ги Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози (неприложен по делото), съгласно
Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1, пробите (кръв и урина), обект на
изследване на процесната експертиза, са взети от жалбоподателя Х. на 05.01.2021г.
в 16:45ч. или в рамките на периода от време, съгласно чл.6, ал.6, т.2 от
Наредба №1 (до 45 мин. от връчване на талона за изследване).
Освен посоченото, п.д.д. съставя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№787747 от 05.01.2021г. (лист
17), с който деянието на Х., в качеството му на водач на МПС (лек автомобил,
марка “РЕНО“, с Рег.№***), изразяващо се в отказ да бъде изпробван за
евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест
“DRUG CHEK – 3000”, с LOT №ARNВL-0981, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от
жалбоподателя Х. са иззети СУМПС с №********* и контролен талон (КТ) с №3447284.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от
жалбоподателя Х., като е вписано възражение: “ОТКАЗВАМ ДА БАДА ТЕСТВАН С ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО И ДА ДАВАМ КРЪВ“. Също
така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на Х. е издаден Талон за
изследване с №0066223.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 21) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от
заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист
20) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в
сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 22) на
министъра на вътрешните работи, с която заповед м.в.м., издал оспорената по
делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна
дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортните
произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към Отдел ”Охранителна
полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив.
Така посочените определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, противно на направеното в тази
насока възражение от страна на жалбоподателя.
Съгласно посочената като основание за прилагане на
процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС
на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи.
Съответно, за наличието на фактическо основание за
прилагане на ПАМ от вида на оспорената по делото е достатъчно установяването на
дори само една от алтернативно изброените хипотези в посочената норма на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а както се написа по-горе, обстоятелството, че
жалбоподателят Х. отказва да бъде проверен с техническо средство (полеви тест
“DRUG CHEK – 3000”, с LOT №ARNВL-0981) се явява
установено по делото и не е спорно между страните.
Нещо повече, жалбоподателят Х. управлява МПС след
употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, съгласно посочената по-горе
СХТЕ, с Рег.№И-1114 от 11.02.2021г.
При това положение, настоящият състав на съда приема
за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на
фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми на ЗДвП.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие
с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните
основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Разбира се, в процесния АУАН, Серия АА, бл.№787747 от 05.01.2021г., е отразено,
че при съставянето му от жалбоподателя е иззет като доказателство КТ с
№3447284, докато в оспорената по делото заповед е отразен като отнет документ
“Контролен талон №5175925“. Посоченото обстоятелство обаче, макар и да
представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено
такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието
на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат
неговите права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Процесната ПАМ е приложена за законоустановения срок,
а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не
повече от 18 месеца, като доказателствата по делото позволяват формирането на
извод, че спрямо Х. е образувано ДП с №5 по описа на I-во РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2021г.
Също така, видно от приетата по делото нарочна справка
за нарушител/водач (лист 19), спрямо жалбоподателя Х. е издадено наказателно
постановление (НП) №21-1030-000029 от 13.01.2021г., с което, на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца заради извършено
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 (от ЗДвП). Посоченото НП е издадено въз основа
на процесния АУАН (Акт АА №787747 / от 05.01.2021г.).
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда
приема, че при издаване на оспорената заповед е спазен принципът за
съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които
установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената
по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е
валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
А предвид очерталия
се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.Х., ЕГН **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-1030-000060 от
05.01.2021г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му
е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/