РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 07.03.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД въззивен граждански състав в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ П.
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА и в присъствието на
прокурора ……..…………………………………. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело №
588 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно
основание чл. 258 и сл. от ГПК .
Постановено е решение № 413/ 15.10.2018 година на Ловешкия районен съд по гр.д. № 825
по описа за 2018 година на същия съд, с което е отхвърлен предявения от С.П.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, против Н.П.К.,
А.П. П. и Д.Н.П., всички адрес ***, иск с правна квалификация чл. 135, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за относитено недействителна спрямо С.П.Т., изповяданата на
28.04.2017 г. сделка дарение между Н. П. К.
и А.П.К. като прехвърлители и Д.Н.К. като приобретател с предмет: поземлен имот
с идентификатор 40943.350.275, ведно с изградените в него постройки с
идентификатори 40943.350.275.1 с начин на трайно ползване – жилищна сграда –
еднофамилна; 40943.350.275.2 – жилищна сграда – еднофамилна; 40943.350.275.3 –
селскостопанска сграда и 40943.350.275.4 - селскостопанска сграда, находящи се
в община Летница, с. Кърпачево, ул. „Стара планина“ № 1, обл. Ловеч, обективирана
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том I, рег. № 1080, дело №
58/2017 г. Присъдени са и направените разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
11297/ 31.10.2018 г. (п.кл. от 29.10.2018 година) от адв. В.З.А., като
пълномощник на С.П.Т. ***, против
решението на РС-Ловеч. Моли да бъде отменено изцяло решението по гр.д.№ 825/2018г. по описа
на Районен съд-Ловеч. като неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със
събраните писмени доказателства и вместо него да бъде постановено решение с което бъде уважен предявения иск, като им се присъдят направените по делото разноски, включително и
адвокатски хонорар.
Счита, че безспорно е установено, че С.П.Т.
е кредитор на Н.П.К. и А.П.К.. Не се спори, че между страните е налице висящо дело за
делба, което е образувано преди, атакувана сделка. И в тримата ответници е налице знание за делбата и
вредата на С. от факта, че не може да използва съсобственосот с Н. и А. ***. Н.П.К.
и А.П.К. са страни по делото за делба, а сина им Д.Н.П. се е явил в качеството
на свидетел - отразено в протокол по гр.д.№ 315/2016г. по описа на РС-Левски представен
по делото. Към датата на образуване на делбеното дело Н.П.К. и А.П.К. са
притежавали два жилищни имота. Единият изцяло тяхна собственост - недвижим имот
с идентификатор 40943.350.275, ведно с построените в имота сгради с идентификатори
40943.350.275.1: 40943.350.275.2; 40943.350.275.3 и 40943.350.275.4, находящи
се в община Летница, с.Кърпачево, ул.Стара планина № 1 придобит, черзу покупко
продажба през 2007г.. а вторият съсобствен с ицщата С.П.Т.-придобит по
наследство от общите наследодатели на С.-ицещ и Н.-ответник.
По
гр.д.№ 315/2016г. по описа на РС-Левски Н.П.К. и А.П.К. са направили искане за
възлагане на делбен имот - съсобственото жилище в гр.Левски по чл.349, ал.2 от
ТПК, поради липса на друго жилище. В процеса на делото за делба даряват на сина
си Д.П. съсобствения си жилищен недвижим имот в с.Кърпачево, придобит на
31.05.2007г./десет години преди дарението/ за да направят искане за възлагане
на имот-жилище, с което нанасят вреда на ищцата, като я лишават от правото на
получи в дял делбеното жилище или след евентуална публична продан.
Изложените
по-горе данни водят до извод, че и тримата ответници целят да увредят ищцата,
като я принуждават да води редица дела да защити наследствените си права,
включително и изпълнителни за принудително събиране на дължими вземания.
Счита,
че съда без мотив кредитира дадените в съдебно заседание свидетелски показания
от П. П. син на Н.П.К. и А.П.К. и брат на Д.П..
Същите не са на база преки лични впечатления, а по разкази на роднините
му-ответници по иска. Не са налице никакви писмени документи потвърждаващи
свидетелските показания: Плащане между Д.П. към Н.П.К. и А.П.К. през 2007г. от
Испания към България, поради невъзможността лично Детелени П. да присъства на
първоначалното закупуване на имота в Кърпачево.
Ищцата
е кредитор на ответниците Н.П.К. и А.П.К., както към датата на предявяване на
настоящия иск. така и към датата на провеждане на откритото съдебно заседание.
Направеното дарение на имота в с.Кърпачево е с цел ищцата да бъде увредена по
делото за делба и невъзможността да реализира оставеното и наследство. Дарявайки
съсобствения си жилищен недвижим имот ответниците се поставят в положение да се
ползват от правата по чл.444 от ГПК -некесвестируеми вещи. Единствената причина
за плащане на част от изискуеми вземания на ищцата от ответниците Н.П.К. и А.П.К.
е настоящето съдебно производство. Ищцата ще получи уравнение на дела си по
делбеното дело - парично, само ако има от какво да се удоволетвори. За нея е
налице правен интерес делбеното имущество да бъде изнесено на публична продан,
в която тя също може да участва, а не да бъде възлагано на един от
съделителите. Тъй като ответниците по настоящия иск са направили искане за
възлагане на делбен имот-жилище по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. който се явява
и единствен-несеквестируем жилищен имот, то ищцата има право по реда на чл.135
от ЗЗД за иска спрямо нея да бъде обявено дарението на имота в с.Кърпачево за
недействително.
По
делото за делба освен делба на съсобствено имущество се присъждат разноски и
други суми, ако са поискани, както е в конкретния случай- наем на ползвани вещи
в периоди преди завеждане на делото за делба и по време на същото. Допуска се
възлагане на жилищни недвижими имоти, по реда на чл.349,ал.2 от ГПК, при
наличие на съответните предпоставки, едно от които е лицето, което иска
възлагане да няма друг жилищен имот. Счита, че мотивите на съда са неправилни,
досежно че дарението не уврежда ищцата, тъй като може да иска възобновяване на
съдебното производство по делбата, в случай, че съделителите не и заплатят
паричното уравнение на дела й. Извършеното дарение напрактика дава предимство
на ответниците А. и Н. да искат възлагане на жилището в гр.Левски. каквото
право не са имали по датата на дарението. Ищцата по настоящия процес е смятала,
че може да придобие също жилището в гр.Левски при равни други условия, което
дарението напрактика осуетява тази възможност т.е. налице е вреда за ищцата,
която не може да участва в евентуална публична продан и възлагане на делбен
наследствен имот - жилище.
Видно
от представения в съдебно заселение изпълнителен лист ответниците Н.П.К. и А.П.К.
имат изискуеми задължения към ищцата от преди завеждане на настоящия иск.
Приложено представям допълнение на решение по гр.д.№ 315/2016г./невлязло в
сила/ с дата 05.10.2018г. с което са признати на ищцата претендирани вземания
законна лихва върху сумата от 209.06 лева, представляваща Уг ид. Част от
получения от Н.П.К.-наем за ползването на съсобствена нива с площ от 3,165 дка
м.Доврука- имот 005034 в землището на с.Варана, законна лихва върху сумата от
433 лева. представляваща 1Л ид. Част от получения от Н.П.К.-наем за ползването
на съсобствена нива с площ от 5,961 дка, имот 336012 в землището на с.Градище.
Ищцата
и към момента не може да използва частично делбения имот- жилище съобразно
притежаваните идеални части, тъй като целият имот е завзет от лични вещи на
ответниците по настоящия иск. При опит за влизане в имота със съдействие на
представители на реда. ищцата и ответниците бяха предупредени да не влизат в
пререкания и бе отказано съставяне на Протокол по реда на чл.65 от Закон за
МВР. Налище е хипотеза на продължаващо увреждане на ищцата от момента на
придобиване по силата на наследството на качеството и на наследник на общите за
нея и ответника Н. наследодатели/ родители/. Цялото наследено имущество е
обсебено от Н. и съпругата му- жилище, ниви и др.Всички действия на Н. и
съпругата му са свързани с нанасяне на непрекъсната вреда на С.Т., като
използват всички процесуални възможности. Получавали са вместо ищцата наеми от
ниви, отказват да заплащат наем за използваното общо жилище. Претендират
възлагане на съсобственото жилище в Левски, поради липса на друго, като в
именно по време на съдебния процес по делба даряват на сина си съсобственото си
жилище в с.Летница. Налице са действия, които могат да се определят като пряка
и непосредствена вреда за ищцата. Това е доказано с писмени документи. Считам,
че събраните гласни доказателства не могат да се противопоставят на писмените
такива и твърдение, което не е подкрепено с нито едно писмено доказателство да
се кредитира в цялост. Считам, че съда е извършил процесуално нарушение, като е
дал предимство на гласни доказетелства от свързано лице, в противоречие със
събрани и неоспорени писмени доказателства.
По
отношение на претендираните от ответниците разноски за адвокат, счита, че
същите се явяват прекомерни. Предявен е един иск, а
не няколко. Ответниците са трима, тъй като и тримата са страни по
сделката-дарение. Делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева се явява
прекомерно/по 400лв за всеки ответник/. Ответниците по
иска за трима, първите двама по силата на СИО, а третия като нов собственик.
Оспорва се дарението и водещо в исковата претенция е именно то, а не броя на
бившите и новите собственици/съсобственици. В случай, че бившите и новите
съсобственици надхвълят 20 лица, по логиката на РС следва да се присъдят 20
хонорора. Справедливия и законосъобраден хонорар за водене на делото е 400 лева
общо за всички ответници, независимо от броя на ищците и/или ответниците. В
случай, че бъде потвърдено
решението в останалата част, моли
разноските за бъдат намалени от 1200 лева на 400 лева, поради прекомерност и в противоречие с целта на
закона.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от А.П.К., Н.П.К.
и Д.Н.П., в който
посочват, че атакуваното решение е
изцяло законосъобразно, правилно и обосновано - затова молят да бъде потвърдено и им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Посочват, че имотът в с.Кърпачево, обл.Ловеч е закупен от Д.Н.П.
с негови лични пари, които той е изкарал от работата си в Кралство Испания като
електромонтажник. Твърдят,
че при изповядване на сделката не можел да си дойде имотът бил записан
на тяхно име, но закупен с негови пари и договорена цена
от Д.. Имотът е една съборетина и няма качеството на жилище. Посочват, че върнали имота преди С.П.Т. да има каквото и да е
вземане по делбеното дело.
Изтъкват, че допуснатото възлагане по реда на чл.349, ал.2
от ГПК на имота на
тях не създава предпоставка ищцата да не си получи паричното уравнение за дела си. Посочват, че не стават
собственици на имота, докато не изплатят й изплатят дела и тя може да обезсили Решението за възлагане и изнесе
имота на публична продан.
Решението
по фактическата делба не е влязло в законна сила и двете страни, тъй като и двете страни са го
обжалвали. Липсва основание за
възникване на каквото и да е вземане на всяка от страните - С.П.Т. е осъдена да им заплати подобренията в делбения имот в размер
на 4984,53 лева. Считат, че некоректно
въззивницата е представила само допълнителното Решение №
188/05.10.2018г. по гр.д.№ 315/2016г. РС-гр.Левски и се позовава във ВЖ, че
само тя има вземане за 209,06лв. и 433,00лв. за ползване на 2 ниви. Това
Допълнение на решението се обжалва от тях пред
Плевенски Окръжен Съд.
Дори да й бъде присъдено вземането в размер на
433,00лв.+209,06лв., нейното вземане е далеч по-малко от тяхното 4984,53лв.+законната лихва.
Считат, че тези вземания не са
възникнали и не могат да й придадат качеството на кредитор, към момента на подаване на ВЖ.
Посочват, че в исковата молба се твърди, че
има вземане срещу тях
в размер на 800 лева за платения от нея адвокатски хонорар, но представили доказателства за
погяването му – заплатили
са й над 1000лв. Твърдят, че редовно са си
плащали сумите, които са й присъдени по делбеното дело № 315/2016г. РС-гр.Левски
- докато тя не желае да им плати нито стотинка от
присъдените им суми. Изпратили й
ключове от делбения имот в гр.Левски и не иска да им плати дори ключовете за жилището в размер на 6лв.
Считат за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираните разноски в размер на по 400лв. на
всеки от тях. Решението
на РС - Ловеч е законосъобразно и обосновано - всеки от необходимите другари -
ответниците по делото - води делата си самостоятелно и се защитава
самостоятелно срещу иска и ако спечели делото има право на присъждане на
разноски, така както разпорежда чл.78, ал.З от ГПК. Разноските не са оспорени
от ищцата С.П.Т. и те са в размер на минимума предвиден в Наредбата за
заплащане на адвокатските хонорари.
Невярно
във ВЖ се твърди, че С.П.Т. не е допускана да си ползва делбения имот в
гр.Левски. Точно обратното е налице -
на 25.08.2018г. С.П.Т. заедно със сина си К. Г. Т., съпруга й Г. К.Т., дъщеря
й Е.Г. С. и С. Д. Б. дойдоха и се настанили в делбения имот в гр.Левски, ул."Д-р Петър Берон"№ 13 в две
стаи от 3-те налични стаи в къщата.
Никой не ги е притеснявал за нищо. Синът на С.П.Т. като видял, че не може да си събере доказателства, че не го „допускат" до
имота направил скандал и се заканвал, че ще ги изгони
от къщата и от имота и ще го продаде на публична продан, ако не му дадат поискана
от него сума пари. Той вдигнал скандала, а не те. Посочват, че К. живее в София и дошъл в
гр.Левски само да си създаде доказателства,
че „не го допускат в имота" - целта му е ясна да
спечели обжалването пред Окръжен Съд -
Плевен. Той е процесуален представител на майка си С.П.Т. по гр.д.№ 315/2016г.
РС-Левски.
От Постановлението на Районна Прокуратура - ГР.Левски
е видно, че първо те
са подали Жалба в Полицията в
гр.Левски срещу действията на К.и С. срещу тях.
Поради изложените съображения молят да бъде отхвърлена въззивната жалба,
като неоснователна и недоказана и им бъдат присъдени направените във въззивната
инстанция разноски. Прилагат писмени доказателства.
В съдебно заседание за въззивника С.П.Т. се явява адв.
В.А., която поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Оспорва разноските, които се претендират от другата страна, предвид на това, че
се касае за един иск, делото не представлява фактическа и правна сложност, а са
уговорени три хонорара.
Въззиваемите се явяват лично и с адв. Ст. Ге., АК –
Плевен, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, счита, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и моли да бъде потвърдено, като
им бъдат присъдени разноските, така както са направени, тъй като в районния съд
не е направено възражение, а освен това възнаграждението е уговорено в
минимален размер.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 825/ 2018 година по описа на РС- Ловеч, преценени поотделно и
в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Подадена е искова молба вх. № 1958/ 26.05.2016 година в РС - Левски от С.П.Т.
против Н.П.К. за делба на съсобствени по наследство и чрез покупко-продажба на
наследство на три имота. Въз основа на така подадената молба е образувано гр.
д. № 315/ 2016 година по описа на РС – Левски, като в хода на производството са конституирани като ответници А.П.К. и Д.Н.П..
По делото е представено удостоверение за съпруга и родствени връзки от 18.06.2018 г., издадено
от Община Левски, от
което се установява, че Н.
П. К. е съпруг на А.П.К. и баща на Д.Н.К..
С договор за дарение от 28.04. 2017 година,
обективиран в нотариален акт за дарение № 70, том I, рег. № 1080, дело №
58/2017 г. на Нотариус Н. Х., вписана в регистъра на НК под № 139, район на
действие РС – Ловеч, Н. П. К. и А.П.К.
са дарили на сина си Д.Н.П. следния недвижим имот, находящ се в с. Кърпачево,
община Летница, област Ловеч: поземлен имот с идентификатор 40943.35.275 по КККР
на с. Кърпачево, одобрени със Заповед № РД – 18 – 65/01.11.2007 г. на ИД на
АГКК, адрес: с. Кърпачево, п. к. 5558, ул. „Стара планина” № 1, с площ от
С решение № 146/ 07.08.2017 година,
постановено по гр. д. № 315/2016 г. по описа на РС Левски е допуснато
извършването на делба между С.П.Т., А. и Н. К. на съсобствени недвижими имоти при определени квоти съобразно правата им. С решението К. са осъдени да заплащат на С.П.Т. месечно сумата от
60,38 лв. за ползването на единия от делбените имот до приключването на делбата, както и разноски в размер на
181,14 лв. С решение № 513/18.12.2017 г. по в. гр. д. №
797/2017 г. по описа на ОС-Плевен, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, в която Н.П.К. и А.П.К. са осъдени
да заплащат на С.П.Т. месечно сумата от 60,38 лв, като Н. и А. К. са осъдени да заплатят на С.П.Т.
сумата от 800,00 лв. – направени разноски във въззивното производство. Не се спори между страните, че за вземането за разноски - 181,14 лева, в полза на С.Т. е издаден изпълнителен лист на
30.08.2018 г., а за сумата от 800,00 лева на 12.03.2018 г. Страните не оспорват и, че по
изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 693/
В хода на производството по делба е постановено решене № 138/ 06.07.2018 г. по гр. д. № 315/
По делото са събрани и гласни доказателства, от които се
установява, че средствата за закупуването на процесният имот са на Д.П. – син
на А. и Н. Колеви, живеел в Испания. Това наложило родителите да закупят имота, за което той
изпратил пари и впоследствие те му го дарили.
С искова молба от 10.05.2018 година съдът е сезиран с
иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителност по отношение на С. П.Т. ***
на договор за дарение от 28.04. 2017 година, обективиран в нотариален акт за
дарение № 70, том I, рег. № 1080, дело № 58/2017 г. на Нотариус Н.Х., вписана в
регистъра на НК под № 139, район на действие РС – Ловеч, Н. П. К. и А.П.К. са дарили на сина си Д.Н.
Панев следния недвижим имот, находящ се в с. Кърпачево, община Летница, област
Ловеч: поземлен имот с идентификатор 40943.35.275 по КККР на с. Кърпачево,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 65/01.11.2007 г. на ИД на АГКК, адрес: с.
Кърпачево, п. к. 5558, ул. „Стара планина” № 1, с площ от
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът
счита, че така предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е
неоснователен и недоказан. За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да
докаже качеството си на кредитор, наличието на увреждане и знанието за
увреждането, в случая на длъжниците, предвид на това, че сделката е
безвъзмездна, както и че единствената цел на сделката е да се лиши кредиторът
от обезпечението. От данните по делото е видно, че между страните, без Д.П. е
висящо производство за делба на недвижим имот в град Левски и два земеделски
имота. Посочените като основание за предявяване на настоящия иск разноски,
присъдени на Т. в първа фаза на делбата са изплатени, за което страните не
спорят. Другото посочено от ищцата основание за предявяване на иска е, че А. и Н.
К. са сключили процесната сделка, с цел да предявят претенция по чл. 349, ал.2
от ГПК във втора фаза на делбата. В този смисъл сделката би била увреждаща, ако
такова искане за възлагане на имота е направила и ищцата-въззивник в настоящото
производство, за което няма твърдения, а това се установява и от представения
протокол от 26.03.2018 година по гр.д. № 315/ 2016 година по описа на РС –
Левски. С решението, постановено във втора фаза на делбата и което не е влязло
в сила, е одобрен проект за разделителен протокол по отношение на допуснатите
до делба земеделски земи, като имотът находящ се в град Левски е възложен на А.
и Н. К., а те от своя страна са осъдени да заплатят на Т. сумата от
12 862,50 лева. – стойност на дела й, а Н.К. общо сумата от 642.06 лева.
От своя страна С.Т. е осъдена да заплати на Н.К. сумата от 4 984.53 лева.
Присъдените суми за уравнение на дяловете не са вземане по смисъла на чл. 135
от ЗЗД предвид неговия характер. Съгласно разпоредбата на чл. 349 от ГПК, то
следва да бъде заплатено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане. Ако не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Следва да се
отбележи, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение вземането на
кредитора, а в конкретния случай въззиваемите притежават в съсобственост и
имотите, предмет на делбата, а и исковата молба е вписана. Предвид на това, а и
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
единствената цел на процесната сделка е да се лиши кредиторът от обезпечението.
При така
изложените съображения предявеният от С.П.Т. против Н. П. К., А.П.К. и Д.Н.П.,
на основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относитено недействителна спрямо С.П.Т.,
изповяданата на 28.04.2017 г. сделка дарение между Н. П. К. и А.П.К. като
прехвърлители и Д.Н.К., като приобретател с предмет: поземлен имот с
идентификатор 40943.350.275, ведно с изградените в него постройки с
идентификатори 40943.350.275.1 с начин на трайно ползване – жилищна сграда –
еднофамилна; 40943.350.275.2 – жилищна сграда – еднофамилна; 40943.350.275.3 –
селскостопанска сграда и 40943.350.275.4 - селскостопанска сграда, находящи се
в община Летница, с. Кърпачево, ул. „Стара планина“ № 1, обл. Ловеч, обективирана
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том I, рег. № 1080, дело №
58/2017 г., е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл решение № 413/ 15.10.2018 година на
Ловешкия районен съд по гр.д. № 825 по описа за 2018 година на същия съд, с
което е отхвърлен предявения от С.П.Т., ЕГН **********, адрес ***, против Н.П.К.,
А.П. П. и Д.Н.П., всички адрес ***, иск с правна квалификация чл. 135, ал. 3 ЗЗД за обявяване за относитено недействителна спрямо С.П.Т., изповяданата на
28.04.2017 г. сделка дарение между Н. П. К. и А.П.К. като прехвърлители и Д.Н.К.
като приобретател с предмет: поземлен имот с идентификатор 40943.350.275, ведно
с изградените в него постройки с идентификатори 40943.350.275.1 с начин на
трайно ползване – жилищна сграда – еднофамилна; 40943.350.275.2 – жилищна сграда
– еднофамилна; 40943.350.275.3 – селскостопанска сграда и 40943.350.275.4 -
селскостопанска сграда, находящи се в община Летница, с. Кърпачево, ул. „Стара
планина“ № 1, обл. Ловеч, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 70, том I, рег. № 1080, дело № 58/2017 г. е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса въззивника следва да заплати
на въззиваемите, направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на
1 200 лева. Направеното по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност е неоснователно предвид това, че индивидуално уговореното
възнаграждение за всеки един от въззиваемите е в рамките на минималния размер,
предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/ 15.10.2018 година на Ловешкия районен
съд по гр.д. № 825 по описа за 2018 година на същия съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.Т., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Н.П.К., адрес ***, сумата от
400 (четиристотин) лева разноски в производството
по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.Т., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на А.П. П.с адрес *** сумата от 400 (четиристотин) лева разноски в производството
по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
С.П.Т. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Н.П. с адрес ***,
сумата от 400 (четиристотин) лева разноски в производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно
чл. 280, ал.3, т.1, вр. чл. 69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: