№ 3488
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря СтоЯ. М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110115068 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В.Е.В.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Я.Х." № **,
срещу ответника А. Н. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 719.65 лв.,
представляваща главница за консумирана и неплатена топлинна енергия за
периода м.10.2020 г. – м.10.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „М.“, бл. **, вх. **, ап. **, по партида ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 105.46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г.
В исковата си молба ищецът „В.Е.В.” ЕАД твърди, че е предоставяло
топлинна енергия за топлоснабден имот и открита партида на Л.А.Н., починал
на 11.12.2017 г., в качеството й на потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
топлофициран обект с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. **, вх. **, ап. **, за
което са издавани фактури в периода 30.10.2020 г. – 01.10.2023 г. Поддържа, че
след справка по партида на имота е установено, че 2/3 от същия е прехвърлен
на 24.02.1993 г. на ответника А. Н. Н. от Лидия Симеонова Карабаджакова, а
след смъртта на Л.А.Н. същият е придобил и останалата 1/3 като единствен
неин наследник. Посочва, че отговорност за задълженията за заплащане на
консумираната в имота топлинна енергия носи именно ответникът, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Н. Н. е депозирал писмен
отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител –
адв. П. Р.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не счита, че с исковата молба са представени каквито и
да е доказателства, че осчетоводеното количество топлинна енергия е реално
доставено и потребено. Не се доказва по безспорен начин и че ответникът е
собственик, съответно, че ползва имота. Оспорва техническата изправност и
метрологичната годност на СТИ, монтирано в абонатната станция. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва
спазването на нормативните изисквания за извършване на дялово
разпределение. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните
депозира нарочна молба, в която поддържа становището си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявените искове е необходимо в
производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „В.Е.В.” ЕАД; че
Л.А.Н., починала на 11.12.2017 г., е имала качеството на потребител на
топлинна енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца,
регулирана от надлежно одобрени и обнародвани Общи условия на
дружеството, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот,
съответно, че такова качество има ответникът в качеството му на собственик
на имота; че наследник на Люба А.ева Николава е ответникът, който е приел
наследството, останало след смъртта на наследодателя; стойността на
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и
отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие
ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава
върху главницата за процесния период.
По главно предявената искова претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за заплащане на цената за доставена топлинна енергия съдът намира
следното:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисия /КЕВР/.
От представената от ищеца справка от Агенция по вписванията за
вписвания, отбелязвания и заличавания /л. 33 от делото/, се установява, че
ответникът А. Н. Н. е придобил по силата на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка /л. 114 – л. 115 от
делото/ през 1993 г. собствеността върху 2/3 ид. ч. от процесния апартамент №
**, ет. **, вх. **, бл. **, находящ се в к-с „М.“, гр. Варна.
От представеното удостоверение за наследници от 10.09.2024 г. /л. 113
от делото/ се установява, че Л.А.Н., която се легитимира като собственик на
2
останалата 1/3 ид. ч. от жилищния имот, е починала на 11.12.2017 г. и е
оставила след смъртта си като свой наследник по закон именно А. Н. Н..
От приложения към исковата молба договор от 22.06.2018 г. /л. 35 от
делото/ се установява, че ответникът именно в качеството си на собственик на
процесния апартамент е договорил с ищеца да му бъде направена отстъпка на
цялата стойност, необходима за плащането на топлинна енергия за загряване
на 20 куб. м. битово-гореща вода, като се е задължил да заплати договорената
цена за извършената подмяна на водоснабдителната инсталация за битово-
горещо водоснабдяване и за студена вода за питейно-битови нужди на
доставчика.
Преценявайки тези факти в тяхната съвкупност, съдът приема, че в
случая може да бъде направен обоснован извод, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за исковия
период м.10.2020 г. – м.10.2023 г. като едноличен собственик на целия
процесен имот. Със сключването на коментирания вече по-горе договор от
22.06.2018 г. може да се направи обоснован извод, че същият е приел
наследството на наследодателката си Л.А.Н. с конклудентни действия.
От заключението на вещото лице инж. А. А. по приетата по делото без
възражения съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот, е топлоснабдена. Партидата на апартамент № ** е № ***,
титуляр на която е Л.А.Н. – майка на ответника, починала. Отопляемият обем
на процесното жилище е 136 куб. м., а на процесната сграда - 7605 куб. м.
Количеството топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект. Тоест, топлоенергията за отопление, отдадена от сградната инсталация
на ап. **, е изчислена правилно. Топлоенергията за БГВ е определяна
пропорционално на количествата топла вода, отчетени по водомера за топла
вода в ап. **. Общият топломер в абонатната станция е преминал последваща
проверка от оторизирана фирма.
При посещение на адреса вещото лице е установило, че жилищата от
типа на ап. ** се състоят от два хола, спалня, кухня, килер, коридор, баня и
тоалетна. През тях преминават щрангове на вътрешносградната отоплителна
инсталация, които функционират през отоплителните сезони. Самите
щрангове за отопление на баните са изключени от абонатната станция.
Съгласно експертизата, технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция на процесната сграда са отчислявани за сметка на „В.Е.В.“
ЕАД. В изчисленията си вещото лице посочва, че искът на ищеца за главница,
в това число: за топлоносител /за допълване на вътрешносградната
отоплителна инсталация/, за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ и за
отопление, възлиза на сумата 717.37 лв.
Следва да се отбележи още, че при опита на съда да открие лицето на
адреса в гр. Варна, ж. к. М., бл. 130, вх. 4, ет. 7, ап. **, изпратените съобщения
не са получени от адреса, но недвусмислено връчителят е събрал данни, че
ответникът живее на този адрес. В този смисъл може да се направи
заключение, че жилището реално се ползва от ответника.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител
на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията, доколкото
падежът на първата от издадените фактури е с дата 30.11.2020 г., а исковата
3
молба в съда е депозирана на 22.11.2023 г., тоест преди изтичане на
предвидената тригодишна давност на вземанията по смисъла на чл. 111, б. „в“,
пр. 3 вр. чл. 114, ал. 1 ГПК.
Предвид съвкупния анализ на ангажираните в производството
доказателства, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на главница за
доставена топлинна енергия е частично основателен – до размера на
изчислената от вещото лице сума 717.37 лв., до който предявеният иск следва
да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над 717.37 лв. до
претендираните 719.65 лв. като неоснователен и недоказан.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от представените по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „В.Е.В.“ ЕАД на
потребители в гр. Варна, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В този смисъл на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ изрично
бе поставен въпрос да изчисли какъв е размерът на обезщетението за забава
върху главницата за незаплатена консумирана топлоенергия за периода
01.12.2020 г. – 25.10.2023 г., като за начална дата се вземе предвид датата на
изпадане в забава за всяко плащане /да се посочи конкретно коя е тази дата,
като се вземе предвид деня, следващ падежа на всяко отделно задължение/, но
не по-рано от 01.12.2020 г., а за крайна дата – 25.10.2023 г. вкл.
Съгласно заключението по приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено, няма отразено плащане по процесните фактури. В
изготвената таблица № 3 към експертизата, с оглед и претенцията на ищеца,
конкретно е посочен денят на забавата на всяко отделно плащане, като
началният такъв е денят, следващ падежа на всяка фактура. Размерът на
обезщетението за забава за процесния период 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г.
възлиза на сумата 102.61 лв., до който размер искът е основателен и следва да
бъде уважен. За разликата над 102.61 лв. до претендираните 105.46 лв.
претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, съдът приема следното: ищцовото дружество представя списък с
разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва: за държавна
такса /100 лв./, депозит вещи лица /550 лв./, адвокатско възнаграждение /480
лв. с вкл. ДДС/, такса за съдебни удостоверения /10 лв./ и депозит за особен
представител /400 лв./. Следва да се отбележи, че за последните разходи по
делото не са налични доказателства за направата им. Ето защо съдът приема,
че от общо сторените в производството разноски – 1540 лв., в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1530.43 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл.
**, вх. **, ап. **, да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Я.Х." № **, следните суми: сумата
717.37 лв. /седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща главница за консумирана и неплатена топлинна енергия за
периода м.10.2020 г. – м.10.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „М.“, бл. **, вх. **, ап. **, по партида ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 102.61 лв.
/сто и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, начислено за периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за главница за
доставена топлинна енергия – за разликата над 717.37 лв. до
претендираните 719.65 лв., а иска за обезщетението за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия – за разликата над 102.61 лв. до
претендираните 105.46 лв.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл.
**, вх. **, ап. **, да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Я.Х." № **, сумата 1530.43 лв. /хиляда
петстотин и тридесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5