№ 1332
гр. Русе, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520106705 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД против С. Н. Н. с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор № ССIR-601-00020-2020 от
14.01.2020 год. за Кредитна карта за физическо лице от 14.01.2020 г. за сумата от 500 лева
със срок на действие на договора до 31.01.2021 год.
Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на месечни вноски, считано от
25.11.2020 год. дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т. 10 от
договора във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Ищецът твърди, че е уведомил за обявената
изискуемост с покана, връчена чрез ЧСИ Венцислав Маринов, с рег. № 833, с район на
действие ОС Русе. Поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За събиране на вземането инициирал заповедно производство и било образувано
ч.гр.д. № 4902/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, по който била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
31.08.2021 год. Ищецът заявява, че е получил съобщение от РРС, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си, тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 2 от ГПК. Това обуславя правния интерес на ищеца да предяви
настоящия установителен иск, с който моли да бъде признато за установено задължението
на ответника по отношение на него за следните суми:
-475,03 лева- дължима и неизплатена главница по Договор № ССIR -601-00020- 2020
за Кредитна карта за физическа карта от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
-57,42 лева- дължими и неизплатени договорни лихва за периода от 18.08.2020 г. до
29.08.2021 г., от които:
- 44,02 лева - лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2020 г. до 29.08.2021
г.;
- 13,40 лева - лихва върху редовна главница за периода 18.08.2020 г. до 25.11.2020 г.;
-72 лева- дължими разходи за уведомяване към 19.08.2021 г.
Претендира направените в заповедното производство разноски в размер на 85 лева за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС. Претендира разноските в
исковото производство.
Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че договорът за кредитна карта на
физическо лице е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1 от т. 7 до т. 12, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал.
1 от т. 7 до 9 от ЗПК. Оспорва обстоятелството, че кредитна карта физическа е била
предоставена на ответника, навежда, че липсват данни за това дали и кога са усвоявани суми
от предоставения по договора кредитен лимит чрез използване на кредитната карта.
В случай, че бъде признато за установено задължението му към ищеца, моли да бъде
разсрочено изпълнението на съдебното решение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 4902/2021 год. по описа на РРС банката се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на сумите: главница –
475.03 лева, законна лихва върху главницата от 31.08.2021 год. до окончателното
изпълнение на задължението, 57.42 лева- договорна лихва от 18.08.2020 год. до 29.08.2021
год., която включва 44.02 лева - лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2020 г.
до 29.08.2021 г. и 13.40 лева - лихва върху редовна главница за периода 18.08.2020 г. до
25.11.2020 г.; 72.00 лева- разходи за уведомяване, дължими към 19.08.2021 год., както и
разноски в размер на 85.00 лева за заплатена държавна такса и частично заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на
вземането.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 14.01.2020 г.
между УниКредит Булбанк АД като кредитор и С. Н. Н. като кредитополучател е сключен
Договор № CCIR-601-00020- за Кредитна карта за физическа карта за сумата от 500 лева със
срок на действие на договора до 31.01.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията за
погасяване на месечни вноски, считано от 25.11.2020 г. дългът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на основание т.10 от договора във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за
2
кредитните институции. Длъжникът е уведомен за обявената изискуемост с покана, връчена
чрез ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833 с район на действие ОС Русе. Поканата е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Уговорено е в чл. 2.1 от договора, че лихвеният процент върху усвоената сума е 1 %
за всеки отделен месец през срока на действие на договора. Кредитополучателят не дължи
лихва за осъществените безналични плащания с картата на ПОС терминал в търговските
обекти и в Интернет през предходния ПКП (период на клиентски плащания) само, когато
погаси изцяло всички възникнали задължения от датата на издължаване, но не по- късно от
15- то число на месеца, следващ ПКП, съгласно установеното в договора.
Съгласно чл.7.2 от договора, при просрочие в изплащане на главницата, се начислява
лихва за просрочена главница. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са
дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява лихва по т.
2.1. от договора.
Периодът на погасяване (издължаване) е уреден в т. 3.1.2 и е от първо до петнадесето
число на всеки текущ месец, следващ ПКП. Ищецът твърди, че падежът за погасяване на
дълга е настъпил, но задължението по остатъка все още не е погасено. В съдебно заседание
ответникът чрез особения си представител не оспорва представената от ищеца счетоводна
справка за движението по сметката по кредитната карта и не поддържа искането за съдебно-
икономическа експертиза. От справката за движението по сметката, която обслужва
процесната карта е видно, че в периода 15.01.2020 год.- 30.10.2020 год. ответникът е
извършвал покупки, теглил е пари в брой и извършвал частични погашения по картата.
От представеното и неоспорено извлечение от счетоводните книги по договора е
видно, че кредитът е изцяло изискуем към 25.11.2020 год. като към тази дата дължимата
главница е в размер на 475.03 лева. Дължимите лихви за периода 18.08.2020 год.- 29.08.2021
год. са в общ размер 57.42 лева, като 44.02 лева от тях са наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 25.11.2020 г. до 29.08.2021 г. и 13.40 лева са лихва върху
редовна главница за периода 18.08.2020 г. до 25.11.2020 г. Към 19.08.2021 год. дължимите
разходи за уведомяване са 72.00 лева. Доказателство такива разноски да са сторени, не е
представено.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта или връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
3
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД произтича от
Договор № CCIR-601-00020- за Кредитна карта за физическа карта за сумата от 500 лева със
срок на действие на договора до 31.01.2022 г. Поради неплащане на задълженията и
формиралото се просрочие, по гр.д. № 4902/2021 год. на РРС банката се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК.
Следователно при настъпила изискуемост на задължението по договора, сключен
между банката и кредитополучателя, съдът приема, че дължими по делото са
претендираните суми, които са установени и от приложените по делото писмени
доказателства, както и липсата на твърдения за заплащането им от страна на длъжника.
Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност на договора
поради противоречие с изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1 от т. 7 до т. 12,
чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от т. 7 до 9 от ЗПК.
В параграф13а, т. 9 от ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални
запитвания по приложението чл. 2, б."б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда
на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие в параграф 13 от ДР на ЗЗП. Според него,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12. Приложеният по делото, включително общите условия към него, отговарят на
изискванията на чл. 10, ал. 1- те са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в случая 12.
Всеки магистрат с оглед характера на работата си би могъл с висока степен на сигурност
при визуално сравнение да определи размера на проверявания шрифт.
В договора и общите условия фигурират всички, приложими към него уговорки,
посочени в чл. 11, ал. 1. Договорът е изготвен на разбираем език и съдържа цялата
4
изискуема информация, посочена в нормата, относима към конкретния вид договор за
издаване на кредитна карта. В случая няма как да бъде регламентиран погасителен план,
предвид естеството на договора. Не могат да бъдат предмет на договаряне и посочените в т.
8 параметри- стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; нито тези по
т. 9а- методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Възможността за отказ от кредита, съгласно т. 20 на чл. 11, ал. 1 е уговорена от т. 11.5.1 до т.
11.8. от договора.
Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница е подписана от страните по договора, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК. В случая те са
наименовани „Усровия по договора“, но от текста на същите може да се достигне
единствено до извод относно техния характер на общи условия, както сочи ищецът.
Възражението, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 от т. 7 до 9
от ЗПК също е неоснователно. Уговорени са общият размер на кредита и условията за
усвояването му в т. 1 и 3 от договора. Посочен е лихвеният процент, както беше
коментирано по- горе. Годишният процент на разходите по кредита е уговорен в т. 2.2.
Картата е предоставена на ответника на 15.01.2020 год., както се вижда от протокола
за получаване на банкова карта на л. 80 от делото.
В съдебно заседание ответникът не оспорва дал и кога са усвоявани суми по
кредитния лимит, след като ищецът предостави извлечение от движението на сумите по
кредитната карта.
Не се представиха доказателства за платени разходи за уведомяване в размер на 72.00
лева. Сам по себе си характерът на действията, които кредиторът осъществява при изискуем
кредит /връчване на ПДИ, нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост и
т.н./ и от които произтичат претендираните разходи, изключва квалификацията им като
допълнителна услуга, предоставяна на потребителя, а оттам изключва възможността да бъде
начислена таксата, визирана в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тези разходи при изискуем кредит за
извънсъдебно събиране на вземането поради забава в плащането на паричните вноски съдът
намира за недължими, тъй като клаузата в договора, която ги предвижда, с обоснована
вероятност може да се определи като неравноправна. Макар вземанията да са наименувани
„разходи“, то те на практика представляват такса, но срещу тях не се дължи никакво
поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са
извършени посочените действия. При това положение следва да се приеме, че тази клауза би
прикрила една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за частично основателен предявения иск,
както следва:
-475.03 лева- дължима и неизплатена главница по Договор № ССIR -601-00020- 2020
5
за Кредитна карта за физическа карта от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
-57.42 лева- дължими и неизплатени договорни лихва за периода от 18.08.2020 г. до
29.08.2021 г., от които: 44.02 лева- лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2020
г. до 29.08.2021 г. и 13.40 лева- лихва върху редовна главница за периода 18.08.2020 г. до
25.11.2020 г.
Неоснователна е претенцията по отношение на сумата 72.00 лева- разноски за
уведомяване на длъжника.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с
решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая,
предвид частичното уважаване на установителния иск, следва да бъдат частично присъдени
разноските в заповедното производство, както и сторените от ищеца в исковото. В
заповедното производство са присъдени разноски на кредитора в размер на 85.00 лева. В
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 635.00 лева за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особения представител на ответника.
Съразмерно на уважената част от иска, в заповедното производство се дължат разноски в
размер на 74.88 лева, а в исковото- 559.36 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. София, площад Света Неделя № 7, ЕИК
*********, представлявана по пълномощие от адвокат Я. Д. и адвокат к.х* по отношение на
С. Н. Н., ЕГН **********, поС.ен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. т. № 6, вх. 8, ет. 4, ап. 10,
представляван от особен представител адвокат К. С. Д. от АК- Русе за сумите: 475.03 лева-
дължима и неизплатена главница по Договор № ССIR -601-00020- 2020 за Кредитна карта за
физическа карта от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 57.42 лева- дължими и
неизплатени договорни лихва за периода от 18.08.2020 г. до 29.08.2021 г., от които: 44.02
лева- лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2020 г. до 29.08.2021 г. и 13.40
лева- лихва върху редовна главница за периода 18.08.2020 г. до 25.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление:
гр. София, площад Света Неделя № 7, ЕИК *********, представлявана по пълномощие от
адвокат Я. Д. и адвокат к.х* да бъде признато за установено по отношение на С. Н. Н., ЕГН
**********, поС.ен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. т. № 6, вх. 8, ет. 4, ап. 10, представляван
от особен представител адвокат К. С. Д. от АК- Русе, че съществува вземането на ищеца за
сумата 72.00 лева- разноски за уведомяване на длъжника.
6
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД,
седалище и адрес на управление: гр. София, площад Света Неделя № 7, ЕИК *********,
сумата 74.88 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 559.36
лева- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7