Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Етрополе, 04.04.2022 год.
в
името на народа
Етрополски районен съд І-ви състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
При секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на прокурора:……………… като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 00319 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е предявен от ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК: 8314471500435, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1086, представлявана от: Георги Димитров Константинов – Изпълнителен директор, Сава Маринов Стойнов – Изпълнителен директор, Георги Косем Костов – Изпълнителен директор, Тихомир Ангелов Атанасов – Прокурист, заедно от двама от изпълнителните директори или един от тях и прокуриста, съвместно, чрез пълномощника си ДЕТЕЛИН ДАКОВ ПЕТРОВ с ЕГН: **********, директор на ЦКБ АД, клон Етрополе, упълномощен с пълномощно с нотариално удостоверени подписи с общ рег.№ 631 и съдържание с общ рег.№ 632, том I, акт № 42 от 10.03.2014г. по описа на нотариус Анета Микова, вписана в регистъра на НК под № 127, с район на действие – района на Софийски районен съд, чрез пълномощника си адвокат Г.Ц. от САК срещу М.Х.В., с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 9 356.48 лева. Твърди че по подадено заявление по чл.417 ГПК в РС Етрополе е образувано ч.гр.д.№ 00353/2018г. срещу ответника В., в качеството й на поръчител и срещу длъжника Мариана И. Пеева. Твърди, че на 16.08.2018г. ЕРС е издал ИЛ в полза на Банката, като МАРИАНА И. ПЕЕВА с ЕГН: ********** от гр.Етрополе, п.к.2180, обл.Софийска, ул.»Свищи плаз» № 6 и поръчителя: М.Х.В. с ЕГН: ********** *** са осъдени да им заплатят солидарно сумата в размер на 5409.48 лева /пет хиляди четиристотин и девет лева и 48 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г.; редовна лихва в размер на 79.49 лева /седемдесет и девет лева и 49 стотинки/ за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., просрочена лихва в размер на 3867.51 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 51 стотинки/ за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г., както и сумата в размер на 187.13 лева /сто осемдесет и седем лева и 13 стотинки/ - разноски по делото. Ответницата В. е подала възражение, след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Магдалена Стоянова рег.№ 928 с район на действие СОС.
Твърди, че с Договор за потребителски кредит №
03200КР-АА-1013 от 28.02.2008г., ведно с погасителен план /приложение № 1/ и
погасителен план /приложение № 2/, неразделна част от договора, ЦКБ АД, чрез
клон Етрополе, на 28.02.2008г. е предоставила на Мариана Пеева банков кредит в
размер на 9000.00 лева, с договорени лихвени условия и краен срок на
издължаване – 28.02.2018г. Кредитът е обезпечен с поръчителство на ответницата В..
Твърди, че на 11.07.2012г. е сключен Анекс № 2, поради натрупано просрочие по
кредита от длъжника. В резултат на предоговарянето дълга на кредита е
преструктуриран, като падежа е останал непроменен до 28.08.2018г., като е
запазено и поръчителството на отв.В.. Поради изпадане на длъжника в просрочие,
същият и поръчителя са уведомени и са поканени да погасят просрочените
задължения към кредитора.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на ЦКБ АД, клон Етрополе, сумата в размер на 5409.48 лева /пет хиляди четиристотин и девет лева и 48 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г.; редовна лихва в размер на 79.49 лева /седемдесет и девет лева и 49 стотинки/ за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., просрочена лихва в размер на 3867.51 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 51 стотинки/ за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г.
Моли да им се присъдят направени разноски в настоящото производство, както и тези направени в заповедното производство..
Ответникът М.Х.В., чрез пълномощника си адв.И.Д. от САК, е подала писмен отговор в предвидения в закона едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към тях. Заявява, че претенцията е допустима, но неоснователна. Твърди, че задължението, което се претендира е погасено поне частично, включително и по давност, както претендираната главница, така и претенцията за лихви. На основание чл.120 ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че приложения договор за потребителски кредит и анексите към него съдържат клаузи, които са нищожни по правната си същност, поради грубо несъответствие с повелителните законови норми, както на ЗКИ, така и на Закона за защита на потребителите, както и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС.
Моли искът да се отхвърли, като претендира заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовата Банка, чрез пълномощника си адвокат Г.Ц. поддържа предявените искове и молят да се уважат изцяло.
В съдебно заседание ответницата В., чрез пълномощника си адвокат И.Д. поддържа изложеното в писмения отговор на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете, както и да им се присъдят направените по делото разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба се твърди, че кредиторът е изпратил до длъжника и поръчителя уведомления, с които ги уведомява, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се още, че въз основа на допусната забава в плащанията и изпратените уведомления кредиторът е трансформирал кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. В исковата молба е изрично посочен размера на пълния остатък на задължението към Банката - сумата в размер на 5409.48 лева /пет хиляди четиристотин и девет лева и 48 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г.; редовна лихва в размер на 79.49 лева /седемдесет и девет лева и 49 стотинки/ за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., просрочена лихва в размер на 3867.51 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 51 стотинки/ за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г.
Съдът намира, че отговорността на ответника
В., като поръчител, е била погасена, поради изтичане на преклузивния срок по
чл.147 ал.1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая,
когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение.
Налице е създадена задължителна съдебна практика по въпроса
за началния момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като е прието, че
отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се
погасява, ако към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечният срок по
чл.147 ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнала до длъжника - кредитополучател и то, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока, в този смисъл
е и съдебната практика: Решение № 40/17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на ВКС,
I т. о., Решение № 23/24.03.2015г. по т. д. № 1717/2013г. на ВКС, I
т. о. и Решение № 175 от 25.02.2016г. на ВКС по т. д. № 2602/2014г., II т. о.,
ТК.
С приложеното уведомление, адресирано
до кредитополучателя –длъжник по договора Мариана Пеева, връчена срещу
разписка на 12.03.2012 год., получена лично от длъжника и уведомление в същата
насока до поръчителя – ответника В., получено също лично на 12.03.2012г. /и двете
приложени по ч.гр.д.№ 353/2018 г. по описа на РС Етрополе/ от „ЦКБ" АД, се
установява, че банката е обявила остатъка от кредита по процесния договор за
кредит за текущо потребление от 28.02.2008г. в предсрочно изискуем и е
уведомила за това длъжника – кредитополучател и поръчителя.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника - кредитополучател на волеизявлението на
банката - кредитор, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубването преимуществото на срока.
Установява се, че от дата - 12.03.2012г. длъжникът-кредитополучател
Пеева е бил уведомен от кредитора, че
процесния кредит е станал предсрочно изискуем.
В чл.19.2. на представените Общи условия за потребителските
кредити на „
Същевременно чрез изпращането от банката до длъжника -кредитополучател
на уведомление, Банката е упражнила правото си да направи кредита на длъжника
предсрочно изискуем и с получаването на това уведомление лично от длъжника на
дата – 12.03.2012г., се е реализирала и субективната предпоставка за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
От този момент започва да тече 6 - месечния срок по чл.147
ал.1 ЗЗД, в който, за да запази правата си срещу поръчителя, банката следва да
предяви иск против кредитополучателя. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 16.08.2018г., а настоящия иск е предявен на 16.08.2019г., т. е.
след изтичане на преклузивния 6 - месечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, което е
довело до прекратяване на поръчителството и съответно до погасяване акцесорната
отговорност на поръчителя за дълга на кредитополучателя Мариана
Пеева.
Действието по връчване на уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния кредит на поръчителя /приложено къч
ч.гр.д. № 353/2018 год. на ЕРС/, няма правни последици, поради акцесорността на
договора за поръчителство, а има характер само на уведомяване на поръчителя, че
процесния кредит е изискуем.
В Решение № 83/26.05.2017г. на ВКС по търг. дело №
50394/2016г., ГК, IV г.о. се приема, че датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника (и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока), е и моментът, в който целият или неплатеният остатък по кредита става
изискуем както по отношение на главния длъжник, така и по отношение на
поръчителя и моментът, в който започва течението на шестмесечния срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срокът е изтекъл и отговорността на поръчителя е погасена.
С оглед на горното предявения иск ще следва да се отхвърли,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото ЦКБ АД ще следва да бъде осъдена
да заплати на ответника В. направените от последния разноски в размер на 800.00
лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК: 8314471500435, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1086, представлявана от: Георги Димитров Константинов – Изпълнителен директор, Сава Маринов Стойнов – Изпълнителен директор, Георги Косем Костов – Изпълнителен директор, Тихомир Ангелов Атанасов – Прокурист, заедно от двама от изпълнителните директори или един от тях и прокуриста, съвместно, чрез пълномощника си ДЕТЕЛИН ДАКОВ ПЕТРОВ с ЕГН: **********, директор на ЦКБ АД, клон Етрополе, иск срещу М.Х.В. с ЕГН: ********** ***, за признаване за установено, че дължи на Банката следните суми: , сумата в размер на 5409.48 лева /пет хиляди четиристотин и девет лева и 48 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018г.; редовна лихва в размер на 79.49 лева /седемдесет и девет лева и 49 стотинки/ за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., просрочена лихва в размер на 3867.51 лева /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 51 стотинки/ за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г.
ОСЪЖДА ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК: 8314471500435, да заплати на М.Х.В., направените по делото разноски в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на преписите от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: