Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2 1 4 3
Гр. Пловдив, 12.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XІ н.с. в публично съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4284/2018г.
по описа на ПРС, XІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № К-039120/09.05.2018г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив, упълномощена съгласно Заповед №
289/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/,
с което на „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска” № 12, представлявано от
управителя В.М.И., ЕГН ********** са наложени административни наказания –
имуществена санкция в размер на 3200 лв. за нарушение на чл.5 ал.5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК, и имуществена
санкция в размер на 3200 лв. за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45
ал.1 от ЗПК.
По съображения
изложени в жалбата, жалбоподателят„Креди Йес“ ООД атакува НП, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, и иска отмяната му. В съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител юрк. К.К., която прави същото искане.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 21.03.2018 г. от
служители на КЗП РД Пловдив, сред които и св. В.И.Г., в качеството й на ****,
била извършена проверка в офис за отпускане на потребителски кредити, находящ
се в гр. Пловдив, пл. „Антон Чехов“ № 3, стопанисван от жалбоподателя „Креди
Йес“ ООД. Повод за извършената проверка било спазването на изискванията на ЗПК
при отпускане на бързи парични заеми от небанкови финансови институции.
По време на
проверката офисът бил в работен режим и се обслужвал от двама служители. Установено
било, че в него се сключват договори за следните видове потребителски кредити:
„Credi
Yes класик“ – за суми от 200 лв. до 2000 лв. със седмични
погасителни вноски и срок на погасяване от 12 до 43 седмици; „Credi Yes баланс“
– за суми от 200 лв. до 1500 лв. с месечни погасителни вноски и срок за
погасяване от 4 месеца до 12 месеца; „Credi Yes прогрес“ – за суми от 1000 лв.
до 3000 лв. с месечни погасителни вноски и срок на погасяване от 6 месеца до 24
месеца; „Credi Yes смарт“ – за суми в размер на 200 лв. до 900 лв. с месечни
погасителни вноски и срок за погасяване от 4 месеца до 12 месеца и „Credi Yes смарт
плюс“ за суми от 3250 лв. до 5000 лв. с месечни погасителни вноски и срок за
погасяване от 12 месеца до 24 месеца.
Проверявящите
инспектори като тайни потребители поискали преддоговорна информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за кредит в размер на 1000 лв. с 12 бр. месечни
погасителни вноски. Изготвен и предоставен им бил стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити,
отпускани от „Креди Йес“ ООД.
На основание чл.42
т.2 от ЗПК от кредитора бил изискан и приет с Протокол за проверка на документи
№ К-089285/27.03.2018г. Договор за паричен заем № 36209 към искане № 54733,
сключен на 16.02.2018г. с потребителя В.Г.Я. за сумата от 1000 лв. със срок на
погасяване 12 месеца и размер на погасителната вноска 102,88 лв., към който
били приложени СЕФ и Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017г.,
подписан от потребителя на 16.02.2018г.
Въз основа на
изисканата документация проверяващите констатирали, че СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, които „Креди Йес“ ООД изготвя на
потребителите, не съдържал задължителната преддоговорна информация съгласно
Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК, тъй като в т.8 на СЕФ, Част ІІ „Описание
на основните характеристики“ на съответния кредит липсвало описание на
обезпечението, което потребителят следвало да предостави по договора за кредит.
В СЕФ било записано, че договорът за потребителски кредит е обезпечен със запис
на заповед; поръчител и/или банкова гаранция или предмет на ипотека, но
липсвала формулировка или описание на понятията запис на заповед, поръчител,
банкова гаранция и предмет на ипотека така, както били посочени в чл.9 ал.1 и
ал.2 т.1, 3, 4 на Раздел V „Обезпечение“ от Общите условия по договор за заем
на „Креди Йес“ ООД, в сила от 20.12.2017г.
Проверяващият
инспектор приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.5 ал.5 от ЗПК, тъй като формулярът, съдържащ
преддоговорната информация по ал.2 не бил попълнен изцяло от кредитора.
Наред с горното при
извършване на проверката било установено, че кредиторът в лицето на
дружеството-жалбоподател задължавал потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед. В представения договор за паричен
заем № 36209 към искане № 54733 от 16.02.2018г. било записано следното:
„Страните се
споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу
обезпечения:
1. Запис на заповед, издадена от Заемателя;
2.
Банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл.9 ал.2 от Общите условия към договора за заем.“
В чл.9 ал.1 /изм. с
Решение от 19.12.2017г./ на Раздел V „Обезпечение“ от Общите условия по
горепосочения договор за паричен заем било указано, че заемателят има право да обезпечи
заемодателя с подписването на запис на заповед в полза на заемодателя за
заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, такси и
разноски при отпускането на потребителския заем, като в т.8 на Част ІІ
„Описание на основните характеристики на съответния кредит“ на СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити, издаван от „Креди Йес“
ООД, било записано също, че договорът бил обезпечен със запис на заповед.
Св. Г. приела, че
по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗПК.
За резултатите от
проверката бил съставен Констативен протокол № К-2640540/21.03.2018г., а впоследствие и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
К-039120/29.03.2018г. срещу „Креди Йес“ ООД за нарушение на чл.5 ал.5 от ЗКП,
както и за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК. В законоустановения тридневен срок
нарушителят депозирал писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „Креди Йес“ ООД са наложени административни
наказания – две имуществени санкции в размер от по 3200 лв. за нарушение на чл.5
ал.5 и чл.34 ал.1 от ЗПК, и двете на основание чл.45 ал.1 от ЗПК. Отбелязано
било, че нарушението е установено на 21.03.2018г.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приетите и приложените по делото писмени доказателства, както и от
събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя В.И.Г., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила,
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна на обжалваното НП. И АУАН, и НП
са издадени от компетентен орган в кръга на тяхната компетентност, предвид приложените
по административната преписка Заповед № 388 ЛС/22.04.2015г. /касаеща
правомощията на актосъставителя/ и Заповед № 289/22.04.2015г. /относно правомощията
на наказващия орган/, двете на Председателя на КЗП. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. В тази връзка не се споделя от съда наведеното от
жалбоподателя възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила поради необсъдени писмени възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН в издаденото
постановление, доколкото последните не съставляват част от задължителните
реквизити на административния акт по чл.57 от ЗАНН. Липсата на изготвено
писмено заключение по депозираните възражения срещу акта също не съставлява основание
за отмяна на атакуваното постановление, доколкото изготвянето му е правомощие,
а не задължение на контролния орган.
Като неоснователно
се оценя и възражението на жалбоподателя за нарушено право на защита поради ненадлежно
връчване на атакуваното НП. Връчването на постановлението касае срока на
обжалване и допустимостта на жалбата, а в случая същата е приета като
допустима. Отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения може
да има за такива, засегнали правото на защита на привлеченото към отговорност
лице в хода на административнонаказателното производство. В случая
дружеството-жалбоподател е получило препис от постановлението на адреса, който
съвпада с вписания в Търговския регистър, видно от приложеното в преписката
известие за доставяне, и е упражнило своевременно правото си на защита,
надлежно реализирано с подаването на жалба пред съда.
Не се споделя от
настоящия съдебен състав и становището, че по отношение на актосъставителя Г.
са били налице основания за отвод, тъй като се явява пострадала от нарушението
и процесния АУАН е следвало да бъде съставен от друг компетентен служител на КЗП.
В ЗАНН не се съдържа легално определение кои лица са пострадали от
административното нарушение, поради което с оглед препращащата норма на чл.84
от ЗАНН следва да се прилагат съответните разпоредби от НПК. Според
разпоредбата на чл.74 ал.1 от НПК „пострадал“ е лицето, което е претърпяло
имуществени и неимуществени вреди от престъплението. В случая актосъставителят се
е представил за таен потребител, единствено и само във връзка с упражняване
правомощието му да осъществява контрол по спазване на ЗПК при отпускане на
бързи парични кредити от страна на небанкови финансови институции, като
неговите действия са в кръга на службата му и произтичат от вменените му
функции по контрол. Следва да се вземе предвид и разпоредбата чл.51 ал.1 от ЗАНН, в която са посочени основанията, при наличието на които определено
длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административнонаказателна
преписка и в издаването на НП, поради което следва да се отведе. Разпоредбата е
включена в Раздел III на Глава трета, озаглавен „Административнонаказващи
органи“, поради което се отнася само за лицата, упражняващи правомощията на
административнонаказващи органи. В подкрепа на това е обстоятелството, че освен
длъжностното лице, което е пострадало от нарушението или е в определени роднински
връзки /б.“а“ на чл.51 ал.1 от ЗАНН/, в б.“б“ е посочено и длъжностното лице,
което е съставило акта или е свидетел по него, т.е. актосъставителят не е сред
лицата, участващи в разглеждането на административнонаказателна преписка. Въз
основа на така изложените съображения настоящата инстанция приема, че в случая
актосъставителят не се явява пострадало лице по смисъла на закона и съответно
не е имал задължение да се отведе от участие в административнонаказателното
производство.
Съдът не констатира
нарушения на законоизискуемите процесуални срокове по чл.34 от ЗАНН, свързани с
възможността за съставяне и издаване на административни актове.
При така
установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно и категорично установено извършено от страна
на „Креди Йес“ ООД нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.5 от ЗПК. В случая
дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. С разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗПК е въведено задължение
за кредиторите да предоставят
своевременно на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Втората алинея на цитираната норма конкретизира това задължение, като посочва,
че информацията по ал.1 се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. От своя страна нарушената
разпоредба на чл.5 ал.5 от ЗПК изисква формулярите, съдържащи преддоговорната
информация по ал.2 да бъдат попълнени изцяло от кредитора. По делото са налице
данни, че жалбоподателят е посочил в предоставяния от него СЕФ вида на
обезпечението, каквито са и указанията за попълване на Приложение № 2, но не е
посочил описание на обезпечението, което потребителят следва да предостави по
договора за кредит такова, каквото е изискването, изрично отбелязано в т.8, Раздел
ІІ от Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК. За да вземе информирано решение кой
вариант на кредитиране да избере, потребителят следва да е информиран по какъв
начин това ще рефлектира върху неговите задължения като кредитополучател, което
няма как да стане без снабдяването му с цялата необходима преддоговорна
информация, отразена в съответния СЕФ. Доколкото на потребителя с предоставения
му СЕФ не е била осигурена цялата необходима информация, позволяваща му да
вземе информирано решение за сключването на договора, в частност описание на
обезпечението, което следва да представи по договора за кредит, съдът намира,
че дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение,
установено с чл.5 ал.5 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно на основание
чл.45 ал.1 от ЗПК е санкционирано с обжалваното постановление в тази му част.
При индивидуализиране
размера на наложеното административно наказание за нарушението на чл.5 ал.5 от ЗПК, съдът намира, че административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил имуществена санкция над
предвидения в закона минимум, а именно в размер от 3200 лева. Доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за
определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на
деянието, наложеното административно наказание според настоящия съдебен състав
е необосновано по своя размер. Видно от съставения АУАН, констатираното
нарушение е първо по ред, като по делото не са ангажирани доказателства за това
дружеството да е било санкционирано за друго такова по ЗПК. Ето защо и
доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които
да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона
минимум счете, че същият следва да бъде редуциран до 3000 лв., като намира, че
този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би
способствал за постигането на целите на ЗАНН.
Настоящият съдебен
състав намира, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не разкрива признаци, които
да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с
други административни нарушения от същия вид.
Що се отнася до
второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, съдът
намира, че не се събраха достатъчно безспорни и убедителни доказателства „Креди
Йес“ ООД да е нарушило чл.34 ал.1 от ЗПК. В посочената разпоредба законодателят
е установил забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. В този
смисъл нарушение на чл.34 ал.1 от ЗКП е
налице само, ако кредиторът поставя като неотменимо изискване за сключването на
договора издаването на гаранционен запис на заповед от потребителя и по този
начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат
кредит. Съдът намира, че в настоящия казус от събраните по делото доказателства
такива обстоятелства не се установиха. Липсват каквито и
да било данни потребителят, като страна по процесния договор за паричен заем,
да е бил поставен под натиск и принуда да издаде запис на заповед като условия
за отпускане на потребителски кредит. За да формира извод за нарушение на чл.34
ал.1 от ЗПК св. Г. се е позовала на конкретни клаузи от процесния договор за
паричен заем, общите условия към него и СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити. От съдържанието им, цитирано в акта и постановлението,
обаче не може категорично да се направи заключение, че потребителят е бил
задължен от кредитора да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис
на заповед. Страните по договора за паричен заем са положили подписите си под
конкретни условия и по този начин са изразили съгласието си с тях, в частност
са се споразумели и за обезпечение на неговото изпълнение. Извод, че
отпускането на кредит е било обусловено от издаване на запис на заповед, не
може да се изведе и от цитираните Общи условия по договора за заем, където е
указано, че „заемателят има право да обезпечи заемодателя с подписване на запис
на заповед“. Такъв не може да бъде направен и от посочените в СЕФ възможни
варианти за обезпечение. Следва да се вземе предвид и установеното от показанията
на актосъставителя обстоятелство, че проверката е осъществена като част от
национална кампания за спазване изискванията на ЗПК, а не по повод подаден
сигнал или жалба до КЗП от страна на заемателя по процесния договор да паричен
заем с конкретно оплакване за упражняване на някакъв натиск спрямо него при
подписване на договора. Липсват и данни такава принуда да е била изразена от
потребителя при непосредствен разговор с актосъставителя. Предвид изложеното
съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин осъществено от
санкционираното дружество нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК, поради което
обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
К-039120/09.05.2018г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив,
упълномощена съгласно Заповед № 289/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите В ЧАСТТА, с която на „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. „Лозарска” № 12,
представлявано от управителя В.М.И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3200 лв. за нарушение на чл.5 ал.5 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 3000 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-039120/09.05.2018г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със
седалище гр. Пловдив, упълномощена съгласно Заповед № 289/22.04.2015г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите В ЧАСТТА, с която на
„Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. „Лозарска” № 12, представлявано от управителя В.М.И., ЕГН **********
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3200 лв.
за нарушение за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.