№ 18739
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20221110104120 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника ФИРМА, осъдителен иск с правно
основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
4746,20 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение с включени
15,00 лева ликвидационни разноски, по застраховка „Каско Стандарт“ по преписка по щета
№ ..., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 03.06.2021 г., в гр.
Асеновград, на ул. „Миньор“, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на МПС марка „МАН“, с рег. № ...,
който поради предприемане на маневра за изпреварване от дясната страна на спрелия и
изчакващ за завой наляво автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № ..., реализирал
ПТП с автомобил марка „Пежо“, застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в предната
част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
Стандарт“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 03.06.2021 г., в гр.
Асеновград, на ул. „Миньор“, водач на МПС марка „МАН“, с рег. № ..., застрахован при
ответното дружество, предприел маневра за изпреварване от дясната страна на спрелия и
изчакващ за завой наляво автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № ... и реализирал
ПТП с автомобил марка „Пежо“, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с
което му причинил щети: предна броня; фар десен; лайсна хром на предна броня ; конзола
предна броня; калник преден; подкалник PVC преден десен; преден капак; предна дясна
врата;праг десен; панта преден капак дясна; тас преден десен 15; капачка за странично
дясно огледало; мигач в дясно огледало; лайсна предна дясна калник триъгълна горна;
1
джанта стоманена предна дясна 15; въздушна възглавница странична дясна; аербаг на
предна дясна седалка; гръб предна дясна седалка; преден десен предпазен колан; преден
десен амортисьор; преден десен шенкел; преден десен колесен лагер; основа преден калник
десен; ЕБ въздушна възглавница; преден ляв предпазен колан; тониране; камера
бояджийска. Твърди, че щетите са на стойност 4731,20 лв., като поддържа, че на 09.09.2021
г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената
стойност в полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил ликвидационни
разноски по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника
да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, ответникът отказвал да
заплати дължимата сума. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната
сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Възразява, че исковата молба
е нередовна. Оспорва вината на застрахования при него водач. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва вредите по уреденото МПС да са в причинна връзка с ПТП. Твърди, че механизмът
на ПТП е следният: водачът на л.а. „Пежо“ с peг. № ... се е движел между две пътни ленти,
като управлявания от него автомобил преобладаващо се е намирал в лява лента за движение
в близост до кръстовище с разрешен завой на ляво. По същото време, в собствената си
лента, зад него се е движел товарен автомобил „МАН”, с peг. № ... (застрахован при
ответника). Поради местоположението на автомобила пред него, водачът на товарния
автомобил, се опитал да се размине с него с бавна скорост, като продължил движението си
напред, без да променя лентата си за движение. В момента, в който товарният автомобил се
бил изравнил с лекия автомобил, водачът на последния рязко, без да подаде светлинен
сигнал, променил посоката си на движение на дясно, увреждайки дясна част на л.а. „Пежо“
в лява част на товарен автомобил „МАН“. Твърди, че л.а. „Пежо“ се е врязал с дясната си
част в товарния автомобил. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
застрахованото при ищеца МПС. Възразява, че водачът на лекия автомобил е съпричинил
вредоносния резултат. Оспорва иска по размер и счита, че същият е завишен. Излага и че
към дата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация повече от 8 години и не е подлежал на
гаранционно обслужване. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната
страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4746,20 лева, представляваща изплатено
2
застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, по
застраховка „Каско Стандарт“ за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП, станало
на 03.06.2021 г., в гр. Асеновград, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от подаване на исковата молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже и
осъществяването на конкретните факти – действия на водача на увредения автомобил, с
които е съпричинил вредоносния резултат.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.08.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил „Пежо“ е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“; товарен
автомобил „МАН”, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 4731,20
лева на 09.09.2021 г. по банков път, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и
плащане на застрахователно обезщетение не е получено.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на
товарния автомобил модел „МАН“, застрахован при ответника, е признал вината си за
настъпване на ПТП и след анализ на показанията на разпитаните свидетели – водачите на
двата леки автомобила Г. Т. К. и С. И. И., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, на които съдът дава вяра като последователни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 03.06.2021
г., колко 10 часа, в гр. Асеновград, при ясно време и добра видимост, товарен автомобил
„МАН“, с рег. № ... се движи по ул. „Миньор“ с посока от гр. Асеновград към с. Червен и в
района на гробищния парк, водачът навлиза на територията на паркинга на гробищния парк
с цел заобикаляне на попътно движеща се колона от военна техника. По същото време, на
паркинга на гробищния парк, при спрели в дясната част на платното автомобили, с цел
осъществяване на маневра „паркиране“ в дясно, направо по платното (лист 94), се движи
3
лек автомобил марка „Пежо“ модел „208“, с рег. № РВ 5509 СС. Товарният автомобил
предприел маневра за заобикаляне на лекия автомобил „Пежо“ от неговата дясна страна при
разстояние от около 3 метра между автомобила „Пежо“ и спрелите в дясно автомобили, като
при завършване на маневрата за престрояване отново в ляво, реализира ПТП с движещия се
лек автомобил „Пежо“. Ударът за водача на лекия автомобил марка „Пежо“ е в предна дясна
част, в областта на преден десен калник и дясна врата, а за товарния автомобил марка
„МАН“ – в областта на задна лява гума.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „Пежо“ са
предна броня; фар десен; лайсна хром на предна броня ; конзола предна броня; калник
преден; подкалник PVC преден десен; преден капак; предна дясна врата; праг десен; панта
преден капак дясна; тас преден десен 15; капачка за странично дясно огледало; мигач в дясно
огледало; лайсна предна дясна калник триъгълна горна; джанта стоманена предна дясна 15;
въздушна възглавница странична дясна; аербаг на предна дясна седалка; гръб предна дясна
седалка; преден десен предпазен колан; преден десен амортисьор; преден десен шенкел;
преден десен колесен лагер; основа преден калник десен и прилежащи детайли, както
всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според
заключението на вещото лице не е налице тотална щета, като стойността на увредените
детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5202,05 лева.
Чрез протокол за ПТП, показанията на разпитаните свидетели и в частност на водача
Г. К., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за
механизма и мястото на удара, се установява, че водачът на товарния автомобил марка
„МАН“ с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на процесното
МПС „МАН“ преди да предприеме маневрата по заобикаляне на попътно движещия се
направо лек автомобил „Пежо“ не се е съобразил с положението, посоката и скорост на
движение на другия автомобил, както и с отстоянията между автомобилите и техния
габарит, каквото задължение има с оглед общите разпоредби на ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача С. И. е в противоречие
с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията
на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето
защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарния автомобил „МАН“
4
по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „Пежо“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК – без съмнение,
че водачът на лекия автомобил марка „Пежо“ с поведението си е станал причина за
настъпване на ПТП - не се установи без съмнение, че към момента на удара водачът е
извършвал маневра, поради което възражението е неоснователно.
Въз основа на уведомление на водач на „Пежо“ до ищеца е образувана преписка по
щета ..., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За
извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и
сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 4731,20 лева е платена по сметка
на автосервиза на 09.09.2021 г., което обстоятелство не е спорно между страните, поради
което като такова с доклада по делото е отделено като ненуждаещо се от доказване по реда
на чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу застрахователя на причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
товарния автомобил марка „МАН“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите
вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
5
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, средната пазарна стойност
на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 5359,49 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП. Платената по-малка сума, която е в рамките на
определената от вещото лице по САТЕ, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15
лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата. Ищецът
е изпратил покана за плащане до ответника, която е получена, като в срока по чл. 411, ал. 3
от КЗ не е постъпило плащане.
Ето защо искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 4746,20 лева,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаването на исковата молба в съда –
21.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 189,85 лева (л. 1 по
делото), 200 лева – депозит за вещо лице и 100 лева за депозит за призоваване на свидетел
(л. 66 по делото), както и 5 лева за съдебно удостоверение (л. 106). Същият е заявил и
претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 674,67 лева с ДДС, заплатени
по банкова сметка (лист 137) съгласно представена фактура № 811 от 20.01.2022 г. и
извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от
ответната страна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
съдът счита за неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към спора редакция, минималното
възнаграждение с оглед цената на иска с вкл. ДДС възлиза на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат, поради което направеното от ответника възражение за
прекомерност е неоснователно, а на ищеца се дължат заплатените в производството
разноски в пълен размер.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 1169,52 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ФИРМА,
със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 4746,20 лева,
представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева
ликвидационни разноски, по застраховка „Каско Стандарт“ по преписка по щета № ...,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 03.06.2021 г., в гр.
Асеновград, на ул. „Миньор“, по вина на застрахован при ответника по застраховка
6
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на МПС марка „МАН“, с рег. № ...,
който поради предприемане на маневра за изпреварване от дясната страна на спрелия и
изчакващ за завой наляво автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № ..., реализирал
ПТП с автомобил марка „Пежо“, застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в предната
част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на ФИРМА, със седалище и адрес на управление: ..., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1169,52 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7