СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
13.02.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 16.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 6363/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от „Б.Д.“ ЕАД солидарно против Ж. П. и Е. В. /наследница на
починалият в хода на делото първоначален ищец Р. П./ с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумите: 142 389, 78 лева –
главница, 67 637, 18 лева – договорна /възнаградителна/ лихва, 570, 94
лева – санкционираща лихва, 570 лева – такса управление, 391, 79 лева – заемни
такси. Претендира се и законната лихва върху посочената главница за периода –
след завеждане на делото.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Събраните
по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват,
че:
Страните
по делото: ищецът – банка /заемодател/ и ответниците Ж. П. /заемополучател/,
съответно Е. В. /съдлъжник - в качеството си на наследник на починалият в хода на
делото първоначален ищец Р. П./ са били обвързани от правоотношение по
договор за банков кредит /сключен на 20.04.06г., изменен и допълнен с анекс от
19.12.09г./. В рамките на посоченото правоотношение – банката е отпуснала /предоставила
реално/ на Ж. П. паричен кредит в размер на сумата 150 000 лева
/посочената сума е била усвоена действително от ответницата на 27.04.06г./.
Исковете
са основателни:
Съгласно
ТР № 8/19г. на ВКС: в хипотеза на предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК
е допустимо - претенцията да бъде уважена за всички неплатени вноски – с
настъпил /към момента на формиране на СПН/ падеж. Това правило важи /на още
по-силно основание/ в хипотеза на предявен – осъдителен иск /какъвто е
процесният/. Именно с оглед вида на търсената в случая защита /по осъдителен
иск/ възраженията на процесуалният представител на ответниците /касаещи т. нар.
предсрочна изискуемост/ се явяват – неотносими към предмета на делото
/доколкото: заявените вземания се претендират поради вече настъпили падежи/.
Приетата
по делото допълнителна счетоводна експертиза установява /в първият си вариант/,
че: към 17.12.19г. /когато е изготвено заключението/ са налице следните
изискуеми /с настъпил падеж/, непогасени вземания на ищеца към ответниците: 36 335,
2 лева – главница; 6 752, 28 лева – договорна /възнаградителна/ лихва; 564,
67 лева – санкционираща лихва; 190 лева – такса управление; 162, 59 лева –
заемни такси. С оглед това – исковете следва да бъдат уважени /при условията на
солидарност по смисъла на чл. 122 от ЗЗД/ до размера на горните суми.
В
случая следва да бъде съобразен посоченият /първи/ вариант на експертното
заключение /доколкото същото отчита вече направеното частично погасяване на
процесния дълг/. Евентуалната бъдеща процедура по чл. 422, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл. 245, ал. 3 от ГПК /към момента липсват доказателства и твърдения
такова производство да е било инициирано от ответниците – във връзка с влязлото
в сила решение от 07.01.15г. на СГС І-19 състав по г.д. № 7301 от 11г./ не може
да бъде съобразена в случая /доколкото това би довело до невъзможност да бъдат
фиксирани точно по размер задълженията на ответниците към определен момент или
до установяването на тези задължения под условие, което би довело до правна
несигурност/. Поради това – вторият вариант на допълнителната експертиза /който
на практика се явява изготвен именно във връзка с възражението на ищеца относно
приложението на цитираните законови текстове/ не може да бъде отчетен в случая.
Ако все пак ответниците образуват производство по чл. 422, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл. 245, ал. 3 от ГПК – за банката остава открита възможността да
упражни правата си по чл. 389 от ГПК или по чл. 390 от ГПК във връзка с чл.
397,ал. 1, т. 3, предл. – последно от ГПК /в каквато насока е определението на
СГС от 01.10.15г. и това на САС от 25.11.15г./. При всички случаи обаче към
момента /именно поради съображения за правна сигурност/ размерът на дълга
следва да бъде точно фиксиран /което предполага да бъде отчетено вече
направеното частично погасяване на задължението/.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху горната главница за
периода след 17.12.19г. /доколкото размерът на вземането е установен към
посочената дата/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Ж.Д.П. ЕГН **********
и Е.Р.В. ЕГН ********** да платят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумите: 36 335,
2 лева – главница; 6 752, 28 лева – договорна /възнаградителна/ лихва;
564, 67 лева – санкционираща лихва; 190 лева – такса управление; 162, 59 лева –
заемни такси /на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/, всички дължими към
17.12.19г.; законната лихва върху посочената главница от 17.12.19г. до
цялостното й изплащане; 2 096
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите над посочените по-горе.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: