Решение по дело №1172/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. 64, ал.4 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от К.Т.Т. ЕГН **********, чрез адв. К.Д. против Заповед № 557/29.05.2023 г. издадена от началника на Затвора Варна, с която е отказано преместване на лишения от свобода К.Т. *** в място за лишаване от свобода от открит тип.

Жалбоподателят посочва, че административния орган не е извършил преценка по реда на чл.64, ал.3 от ЗИНЗС, налице ли са предпоставки за промяна режима на изтърпяване на наказанието. Към момента са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за изменение режима на наказанието, съответно за преместването му в общежитие от открит тип. Дори искането му да е имало неточност, по реда на чл.30, ал.2 от АПК е следвало да му се предостави възможност да го уточни. Нямало е пречка производството да се спре до приключване на производство по чл.65 вр. чл.66 от ЗИНЗС. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и изпращане преписката на началника на Затвора Варна, със задължителни указания, въз основа на които на основание чл.65, вр. чл.66 от ЗИНЗС да се измени режима в общ и на основание чл.64 от ЗИНЗС да се премести в Затворническо общежитие от открит тип – Варна, тъй като е с адресна регистрация в гр. Варна, а не в Разделна. Изложено е, че искането му се обосновава от влошено здравословно състояние на баща му, който е с онкологично заболяване и в момента провежда лечение, за което са необходими средства в голям размер. Посочва, че е поправил поведението си и в момента е с добро такова. От м.12.2022 г. няма налагани наказания в Затвора Варна. Осмислил е, че следва да спазва предвидения ред в местата за лишаване от свобода. Допуснатите грешки се дължат на незрялата му възраст и мнението, че несправедливо е осъден. Съжалява за всичко сторено и желае да е в помощ на семейството си. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа.

Ответник – началник на Затвора Варна, чрез инспектор ІV степен А.А.с юридическа правоспособност оспорва жалбата. Излага, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с всички административнопроизводствени правила, материалния закон ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и с целите на закона и целите на наказанието. Произнасянето на началника на Затвора Варна по реда на чл.64 от ЗИНЗС е направено при отчитане на определен вид доказателства – тези доказателства касаят поправянето на лишения от свобода и намират своето изчерпателно изброяване в чл.439а от НПК. В дадения случай Т. е извършвал дисциплинарни нарушения, за които има наложени дисциплинарни наказания, които са изброени в справката и са приложени съответните заповеди за наложени дисциплинарни наказания. Лишеният от свобода Т. със Заповед Д-172/15.06.2023 г. е назначен да полага доброволен труд като хигиенист в коридора. Този труд е част от процеса на ресоциализация и поправянето, и със същия се отчита намаляване размера на присъдата. Заплащане не се предвижда. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена. В писмено становище от 19.06.2023 г. от началника на Затвора Варна, във връзка с указание от съда е посочено, че произнасяне по чл.64, ал.3 от ЗИНЗС относно режима намира, че се дължи само, ако се уважава искането за преместване. Когато лишения от свобода е при общ режим в място за лишаване от свобода от закрит тип при преместване в място от открит тип следва да се определи и режима му, общ или лек. Към 04.05.2023 г. жалбоподателят не е придобил правна възможност за промяна на режима.

Съдът е установил следните факти:

Подадена е молба рег. № 2068/04.05.2023 г. от К.Т.Т. *** с искане на основание чл.64 от ЗИНЗС да бъде преместен да доизтърпи наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ с цел полагане на труд и финансово подпомагане на семейството поради онкологично заболяване на баща му. С молбата са представени доказателства за онкологична диагноза на Т.В. Т. *** при ВМА, за карцином на главата на панкреаса и Анадолски здравен център, в който се провежда химиотерапия от 22.03.2023 г., фактури и касови бонове издадени от Анадолски здравен център през м.04.2023 г.

Издадено е становище рег. № 222/10.05.2023 г. от гл. инспектор С.Т., в което са описани наложените наказания, заповедите за наказания и награди на К.Т.Т., последната оценка на риска е от 13.02.2023 г. – 51 т. – среден риск и е прието, че молбата на лишения от свобода К. Т.Т. се явява недопустима, поради което не следва да бъде уважена.

Издадено е становище № 231/18.05.2023 г. от гл. инспектор – Стефан Владимиров НС СДВР – Затвора Варна, в което е посочено, че към 04.05.2023 г., когато е депозирана молбата не е придобил правна възможност за промяна на режима в по-лек и не отговаря на изискванията на чл. 64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване в ЗООТ, поради което е дадено предложение молбата да не бъде уважена.

Издадено е Становище рег. № 234/19.05.2023 г. от гл. инспектор К.С. до началника на Затвора – Варна, с което е отчетена оценката на риска, прието е че л. св. Т. показва добра перспектива, че при полагане на необходимите усилия от негова страна би се стигнало да прилагане на успешно предсрочно приключване процеса на поправяне и превъзпитаване, но на този етап молбата не следва да се уважава.

Със Заповед № 557/29.05.2023 г. издадена от началника на Затвора Варна е отказано преместване на К.Т. *** в място за лишаване от свобода от открит тип.

С решение № 260033/15.03.2021 г. по ВНОХД № 94/2020 г. на Апелативен съд – Варна е изменена присъдата по НОХД № 3012/2019 г. на ОС – Варна и е опредено наказанието от една година да се изтърпи при общ режим. С Решение № 60140/11.10.2021 г. по НД № 533/2021 г. на ВКС е оставено в сила решението по ВНОХД № 94/2020 г. на АС – Варна. Наказанието е приведено с начало 15.10.2021 г., поставен е на общ режим и разпределен в ЗООТ – Варна. Наказанието е изтърпяно на 23.06.2022 г. с помощта на 1 м. 17 д. работа и зачетена пробация 2 м. 5 дни.

С определение № 56/16.03.2022 г. по ВНОХД 346/2021 г. на АС – Варна мярката за неотклонение „парична гаранция“ е заменена със „задържане под стража“. След изтърпяване на наказанието от 1 г. лишаване от свобода, жалбоподателят е останал в Затвора Варна в качеството на подсъдим по ВНОХД № 346/2020 г. на АС – Варна.

С присъда по ВНОХД № 346/2021 г. на АС – Варна, потвърдена с Решение № 50132/17.01.2023 г. по НД № 618/2022 г. на ВКС жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 години при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК са групирани наложените наказания на Т. с присъдата по ВНОХД № 346/2021 г. на АС – Варна и по НОХД № 3735/2019 година по описа на Районен съд - Варна, по НОХД №3012/2019 година по описа на Районен съд - Варна, по НОХД № 3124/2019 година по описа на Районен съд - Варна и по НОХД № 110/2019 година по описа на Окръжен съд - Варна, като е определено да бъде изтърпяно най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК с една година е увеличено наказанието, което той следва да изтърпи и е определено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е приведено за изпълнение с начало 15.10.2021 г. поставен е на строг режим от 23.01.2023.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 29.05.2023 г. С молби от 30.05.2023 г. и 05.06.2023 г. жалбоподателят е уточнил, че оспорва процесната заповед, защото първоначално жалбата от 26.05.2023 г. е била срещу мълчалив отказ. Жалбата против Заповед № 557/29.05.2023 г. на началника на Затвора – Варна е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно Заповед № Л-1647/28.04.2023 г. издадена от гл. директор на ГДИН е разрешено на началника на Затвора Варна – Й.Й. ползването на отпуск от 09.05.2023 г. до 06.06.2023 г., като е определено по време на отпуската да бъде заместват от М.И. – заместник – началник на Затвора Варна. Оспорената заповед е издадена М.И. в качеството на началник на Затвора Варна, в условията на заместване, при наличие на материална и териториална компетентност съгласно чл.64, ал.2 от ЗИНЗС.

Нормата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС предвижда, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. В случая е взето становище от инспектор социална дейност и възпитателна работа - С.Т. и гл. инспектор НС НОД в Затвора Варна – К.С.. Не е взето становище от началника на съответното затворническо общежитие по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за капацитета на общежитието, защото е направен отказ за преместване.

Отказът е обоснован в факта, че К.Т. към 04.05.2023 г. е поставен на строг режим, не е добил правна възможност за замяна на режима, в ЗООТ се прилагат общ и лек режим – чл.65, ал.3 от ЗИНЗС, поради което молбата за преместване в ЗООТ е приета за неоснователна.

Няма спор по фактите, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от седем години. Наказанието е приведено с начало 15.10.2021 г. На строг режим е поставен от 23.01.2023 г. Към 25.05.2022 г. е изтърпял всичко 4 г., 5 м. и 15 дни, остатък 2 г., 6 м. и 15 д.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС предпоставки за преместване в общежитие от открит тип са лишения от свобода да е с добро поведение, да е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание. На основание чл.65, ал.3 от ЗИНЗС трябва да изтърпява наказанието при общ или лек режим.

Предпоставка за изменение на режима в по-лек съгласно чл. 49, ал.5 от ППЗИНЗС е да са изтекли най-малко 6 календарни месеца от поставяне на затворника на по - тежък режим и изтичане на срока по чл.66, ал.1 от ЗИНЗЗС, а именно ¼ от наказанието. В настоящия казус считано от 23.01.2023 г. жалбоподателят на 23.07.2023 г. е изтърпял 6 месеца при строг режим. Една четвърт от 7 години е 1 година, 9 м. и 4 дни. Към 25.05.2022 г. жалбоподателя е изтърпял 4 г. 5 м. 15 дни. Следва, че отговаря на изискванията на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за изменение на режима от строг в общ, както и на основание чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване в ЗООТ.

Ответникът е следвало съобразно чл.30, ал.2 от АПК да укаже на жалбоподателя да уточни искането си, като посочи прави ли искане за изменение на режима за изтърпяване на наказанието в по-лек и да му посочи кога настъпват предпоставките за това, а именно че най – рано на 23.07.2023 г. е налице възможност за изменение на режима в по-лек и преместване в ЗООТ, съответно че при потвърден отказ от съда за преместване, ново искане може да се направи не по-рано от 6 месеца – чл.64, ал.4 от АПК. Това е било от изключително значение, защото ако му беше указано жалбоподателят би преценил дали да оттегли искането си и да подаде такова на 24.07.2022 г. или да го поддържа с всички негативи от това. Такова указание е следвало да се даде с оглед нормата на чл.64, ал.3 от ЗИНЗС, която задължава ответника в заповедта за преместване да се произнесе и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Доводът на ответника, че такова произнасяне се дължи само при уважаване искането за преместване е неоснователен, защото като случай какъвто е настоящия, когато жалбоподателя е направил искане за преместване преди да е изменен режима на изтърпяване на наказанието, то такова искане винаги би било неоснователно, каквато не е целта на закона.

Към момента са настъпили изискуемите предпоставки за изменение както на режима от „строг“ в „общ“, съгласно чл.66, ал.1 от ЗИНЗС и за преместване в общежитие от открит тип, съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС.

Относно преценката за поведението на жалбоподателя е установено, че последното наказание му е наложено на 11.01.2023 г. В жалбата е изложено, че допускане неспазване на установения ред в затвора се дължи на преценката му, че несправедливо е осъден. Осъзнал е грешката си и се е поправил.

От събраните доказателства се установява, че на жалбоподателя не са налагани наказания за период от шест месеца, тъй като последната заповед за дисциплинарно наказание е от 11.01.2023 г. Награждаван е със заповеди от 25.01.2022 г., 23.02.2022 г. и 04.04.2023 г., като с последната Заповед №469/04.04.2023 г. на началника на Затвора – Варна е награден със заличаване на наложено дисциплинарно наказание със Заповед №1008/02.12.2022 г. – извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от три дни. В заповедта от 04.04.2023 г., която е с най – актуална оценка за поведението на жалбоподателя е посочено, че от ИСДВР – Варна е постъпило предложение рег. № 275/30.03.2023 г. за подчертана дисциплинираност и проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия, за проявено съзнателно отношение към трудовата дейност, спазване на трудовата дисциплина, режимните изисквания, изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, методически указания на ГДИН, за поддържане и съхраняване на семейните връзки, за отчетено системно добро поведение, съгласно принципите на прогресивната система за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за стимулиране на доброто поведение, за затвърждаване на нагласите и вътрешното убеждение относно повишаване на ефикасния самоконтрол върху своето поведение. Също така представителя на ответника е посочил в съдебно заседание, че към момента жалбоподателя полага труд в Затвора – Варна. С оглед събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателя е поправил поведението си и е осъзнал допуснатите прояви на неспазване на установените норми, поради което е с добро поведение и показва, че се поправя.

Ответникът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че баща му е с онкологично заболяване, което е основна причина за искането му да бъде преместен в ЗООТ, за да работи и получава средства, с което ще подпомогне семейството си, защото няма да е необходимо да му предоставят средства. Видно от Епикриза от МБАЛ – Варна при ВМА на Т.В. Т. – баща на жалбоподателя, на 20.02.2023 г. му е проведена оперативна процедура, поради диагноза карцином на главата на панкреаса. От 22.03.2023 г. провежда лечение чрез химиотерапия в Анадолски здравен център – Турция. Установеното налага извод, че е налице обективна причина, жалбоподателя да направи искането за преместване, а именно да не утежнява финансовото състояние на семейството. Основателно е и искането на жалбоподателя да бъде настанен в ЗООТ – Варна, за да не затруднява семейството си относно свиждания. Съдът съобразява, че както за жалбоподателя, който е на 22 години, така и за семейството му е удачно да бъдат в контакт с оглед изпълнение целите на наказанието предвидени в чл.36, ал.1 от НК – поправяне и превъзпитание.

Следва да се отбележи, че за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода са от значение всички фактори включително доверието, което му се предоставя, че е налице поправяне.

С оглед изложеното следва оспорената заповед да се отмени, като издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и преписката да се върне на административния орган, който да издаде заповед на основание чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за промяна на режима за изтърпяване на наказанието от строг в общ и след влизането й в сила да издаде заповед на основание чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя от Затвора Варна в ЗООТ – Варна. Съгласно чл. 57, ал.1 от АПК, заповедта по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за промяна на режима следва да се издаде до 14 дни от влизане на настоящото решение в сила, съответно заповедта по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване следва да се издаде до 14 дни от влизане в сила на заповедта по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.174 от АПК Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 557/29.05.2023 г. издадена от началника на Затвора Варна.

ВРЪЩА на началника на Затвора Варна административната преписка по молба рег. № 2068/04.05.2023 г. от К.Т.Т. ЕГН ********** ***, за ново произнасяне до 14 дни от получаване на съобщението за настоящото решение, при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

	Съдия: