№ 37
гр. Варна, 17.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500016 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от „Мбилдинг“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя
М. В. Н., чрез процесуалния представител адв.Д.Д., против определение
№4473/30.11.2022г., постановено по гр.д.№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения.
Производството по гр.д.№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявен от „Мбилдинг“ЕООД против А. К. Б. иск с пр.осн. чл.134 от ЗЗД, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК.В исковата молба и уточняващите молби към нея се
излага, че ищецът е кредитор на длъжника С.Д.С. за парични вземания,
възникнали от посочени в исковата молба записи на заповед, въз основа
които са издадени заповеди за изпълнение, съответно и изпълнителни
листи.Въз основа на последните са били образувани през 2018г. две
изпълнителни дела.В хода на принудителното изпълнение на 22.03.2018г.
длъжникът С.Д.С. починал.Всички негови наследници по закон са се отказали
по реда, указан в ЗН, от наследството му.Двете изпълнителни дела били
обединени впоследствие в едно, по което на осн. чл.11 от ЗН била
конституирана като правоприемник на почналия длъжник община
Варна.Последната придобила чрез приемане по опис по ч.гр.д.№6425/19г. по
1
описа на ВРС, наследството на С.С., включващо движимо и недвижимо
имущество, находящо се на територията на община Варна.
С.С. е придобил собственост чрез договор за дарение, обективиран в н.а.
№184/10.08.2004г., върху недвижим имот, представляващ апартамент №12,
находящ се в гр.Варна, ул.“Марица“№6, вх.“Б“, ет.3.Ищецът, взискател по
изп.дело, разполага с възможността да насочи принудително изпълнение
върху недвижимия имот, за да бъдат удовлетворени паричните му
вземания.Установил, че ответницата А. К. Б. упражнява фактическа власт
върху този недвижим имот, отрича правото на собственост на починалия
длъжник и твърди, че тя се легитимира като негов собственик.Горното
препятства ищеца да насочи принудително изпълнение върху имота.Твърди,
че за него е налице правен интерес да предяви иск като процесуален
субституент на носителя на материалното право община Варна, която от своя
страна бездейства, не предявява лично иска, за да установи правото си на
собственост върху имота и така накърнява интересите му като
кредитор.Предвид изложеното, моли да бъде прието за установено по
отношение на ответницата А. К. Б., че община Варна /като правоприемник на
С.Д.С., поч. на 22.03.2018г., а последният, придобил собственост чрез договор
за дарение, обективиран в н.а.№184/04г./ е собственик на гореописания
недвижим имот.
Представените по делото писмени доказателства, вкл. удостоверения,
издадени по изп.д.№20188950400056 по описа на ЧСИ Л.С., установяват
твърденията на ищцовото дружество, че има качеството кредитор за ликвидни
и изискуеми парични вземания на длъжника С.Д.С., последният починал на
22.03.2018г. в хода на изпълнителното производство и като негов
правоприемник за имуществата по чл.11 от ЗН конституирана от ЧСИ община
Варна, същата приела по опис по ч.гр.д.№6425/19г. по описа на ВРС
наследството на С.С..Съгласно представения н.а.№184/10.08.2004г., С.С. е
придобил чрез договор за дарение собствеността върху гореописания
недвижим имот.
Чрез иск по чл.134 от ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените
права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението
на кредитора.Тъй като кредиторът е титуляр на правото на иск по чл.134 от
ЗЗД, но не и на спорното с ответника материално право, нормата на чл.134,
ал.2 от ЗЗД изисква по предявения от кредитор иск да бъде призоваван като
страна и длъжникът, титуляр на спорното право /общата уредба в
процесуалния закон е в чл.26, ал.4 от ГПК, предвиждащ, че по делото, по
което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието
право е предявено/.В производството по иск по чл.134 от ЗЗД кредиторът е
процесуален субституент на длъжника, като процесуалната субституция е от
вида процесуално застъпничество, при което ищецът от свое име предявява
чуждо право, като наред с него се конституира като страна и носителят на
това право.В процеса кредиторът и длъжникът, чието материално право се
упражнява, са необходими задължителни другари, поради което съвместното
2
им участие на ищцовата страна/като съвместна процесуална легитимация/ е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, съответно и за
производството, за която съдът следи служебно.
С определение №4273/15.11.2022г. първоинстанционният съд е разпоредил
да се връчат преписи от исковата молба и уточняващите такива към нея на
община Варна, оставил е без движение производството и е задължил
носителят на спорното материално право община Варна да заяви дали се
присъединява към първоначалния ищец „Мбилдинг“ЕООД.
С депозираното в срок становище община Варна, без да оспорва
качеството кредитор на ищеца и своето на правоприемник на починалия му
длъжник С.С. за имуществата по чл.11 от ЗН, приел наследството по опис, е
заявила, че не се присъединява към първоначалния ищец предвид
следното.Процесният недвижим имот не е бил собственост на длъжника към
момента на откриване на наследството, съответно и не е част от приетото по
опис от община Варна наследство.Така предвид сключения договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а. 138/17.11.2017г., с който С.С. е продал
придобития от него с договора, обективиран в н.а.№184/10.08.2004г.,
недвижим имот на ответницата А. К. Б..Предявеният от „Мбилдинг“ЕООД по
гр.д.№270/18г. по описа на ВОС, гр.о. против С.С., починал в хода на
производството и заместен на основание чл.227 от ГПК, вр. чл.11 от ЗН от
община Варна, и против А.Б. иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД за прогласяване за
недействителен по отношение на дружеството на посочения договор за
покупко-продажба от 17.11.2017г., е отхвърлен с влязло в сила на 14.07.2022г.
съдебно решение.Предвид изложеното и община Варна не се легитимира като
собственик на недвижимия имот, нито ищецът може да удовлетворява
паричните си вземания чрез него.
Съгласно възприетото в мотивната част на ТР №3/2016 от 29.06.2017г. на
ОСГК на ВКС със задължителното необходимо другарство се ограничава
правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини
като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се
прекратява.Затова то е уредено като изключение само в изрично
предвидените от закона случаи: например … при процесуална субституция по
чл.26, ал.4 от ГПК /например чл.134, ал.2 от ЗЗД/ и др.
В настоящия случай община Варна, твърдян носител на спорното
материално право, предмет на иска, и като такава задължителен необходим
другар на кредитора, първоначален ищец по делото, отказва да се присъедини
като ищец по делото.Така предявеният иск се явява недопустим поради
неучастието на необходимия задължителен другар на ищцовата страна,
поради което производството по същия, според посоченото разрешение,
подлежи на прекратяване.Обжалваното определение, като правилно, следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4473/30.11.2022г., постановено по гр.д.
№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4