Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.11.2018 г.
СГС, VI – 4 състав, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 5675/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.П.“ ЕООД, с която е предявен срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и евентуален иск по чл.79 ал.1, изр.2-ро ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 14.09.2007 г. е сключил с ответника договор по чл.137 ал.2 ЗЕ за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, по който е поел задължението да изгради топлопровод с диаметър 2 Ду, 80 мм; 2Ду 65 мм и дължина от 50 м.; с точка на присъединяване КГ 17-12 на ул.“Козлодуй“, гр.София, както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 300 кW; за битово горещо водоснабдяване 100 кW, a ответникът е поел задължението да придобие правото на собственост върху изградените от ищеца съоръжения, което е следвало да се извърши при условията на чл.137 ал.2 ЗЕ. Сочи се от ищеца, че договореното съоръжение за присъединяване е изградено и прието от ответника, който го е въвел в експлоатация по предназначение, а на 10.05.2009 г. е сключен и договор за доставка на ТЕ за отопление и БГВ, но ответникът не е изпълнил задължението да сключи договор за присъединяване, с който да се уреди прехвърляне на собствеността върху процесното съоръжение. Според ищеца сключеният договор съдържа елементи на предварителен договор в частта, предвиждаща прехвърляне на вещни права върху съоръжението. Иска се от ищеца да бъде обявен за окончателен договор за прехвърляне на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, находяща се в гр.София, ул.“*********, УПИ XI-12,13,15,16, кв.77а, при цена на изкупуване от 39 174 лв., която съгласно уточнителна молба от 14.12.2017 г. е определяема от в.лице. При условията на евентуалност се иска да се присъди сумата от 39 174 лв. - обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по предварителния договор да придобие собственост върху вещта.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че процесният договор не съдържа съществени елементи на предварителен договор за прехвърляне на вещни права относно цената, респ. начина за определянето й. Към момента не е сключен договор за прехвърляне на съоръженията, поради което за ответника не е възникнало задължение за плащане на тяхната стойност. По отношение на евентуалния иск прави възражение за погасителна давност.
Представен е предварителен договор от 14.09.2007 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да изгради топлопровод с диаметър 2 Ду, 80 мм; 2Ду 65 мм и дължина от 50 м.; с точка на присъединяване КГ 17-12 на ул.“Козлодуй“, гр.София, както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 300 кW; за битово горещо водоснабдяване 100 кW, a ответникът е поел задължението да придобие правото на собственост върху изградените от ищеца съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл.137 ал.2 и ал.3 ЗЕ с договора за присъединяване.
Представен е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.02.2009 г.
Представен е технически паспорт N 015/10.03.2009 г. на строеж „Топлоснабдяване и абонатна станция на жилищна сграда, подземни гаражи, магазини и гаражи“.
Представен е протокол по приложение N 17 към чл.7 ал.3, т.17 за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.
Представено е разрешение за ползване N ДК-07-139/13.03.2009 г. на жилищна сграда с подземни гаражи, помещение за абонатна станция, магазини, офиси, ателиета, гаражи, външно ел.захранване с кабелни линии НН и външно топлозахранване и абонатна станция.
Представен е Протокол обр.16 на ДПК от 10.03.2009 г. за процесната сграда.
Представено е заявление от 17.02.2015 г., с което ищецът е поискал да сключи с ответника окончателен договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа.
Установява се от заключението на СТЕ и от обясненията на в.лице, дадени в съд.заседание на 04.05.2018 г., че процесното съоръжение е изградено при спазване правилата на Наредба 16-334 от 06.04.2007 г., както и че отговаря на изискванията в предварителния договор от 14.09.2017 г. Пазарната цена на съоръжението възлиза на 39 354,33 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, както и
предявен при условията на евентуалност иск по чл.79 ал.1, изр.2-ро ЗЗД.
Установи се от представения по делото предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 14.09.2007 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението да изгради топлопровод с диаметър 2 Ду, 80 мм; 2Ду 65 мм и дължина от 50 м.; с точка на присъединяване КГ 17-12 на ул.“Козлодуй“, гр.София, както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 300 кW; за битово горещо водоснабдяване 100 кW, a ответникът е поел задължението да придобие правото на собственост върху изградените от ищеца съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл.137 ал.2 и ал.3 ЗЕ с договора за присъединяване.
Доколкото в резултат от изпълнението на договора не е изградена нова недвижима вещ, защото по твърдения на ищеца в молба от 14.12.2017 г. изграденото съоръжение представлява движима вещ, а за прехвърляне на собственост върху тази движима вещ не е необходимо сключване на договор във формата на нотариален акт, съдът приема, че не нужно и сключването на нарочен договор, който да урежда прехвърляне на собствеността върху съоръжението. Естеството на създаваната по възложение на ответника вещ, която е движима, сочи, че за уреждане на отношенията след нейното изработване от ищеца в качеството на изпълнител не е необходимо да се сключва нарочен договор за „изкупуване“ /продажба/, както се поддържа от ищеца в молбата уточнение от 07.12.2017 г. със съответна цена /която е престацията на купувача при договора за продажба/.
С оглед характера на възникналите за страните права и задължения по процесния договора - поемане от ищеца на задължение за извършване на определен вид строително-монтажни дейности, съдът приема, че ищецът не е поел задължение да прехвърля право на собственост. Сключен е особен вид договор за изработка на движима вещ - съоръжение, при който възнаграждението на изпълнителя не е отначало уговорено, а следва да се договори при сключване на договора за присъединяване по чл.137 ал.3 ЗЕ.
При договора за изработка на движима вещ прехвърлянето на собствеността се извършва с факта на предаване от изпълнителя на резултата от изработката и получаването му във фактическа власт на възложителя. Обстоятелството, че в процесния договор за изработка не е посочен точен размер на възнаграждението на ищеца в качеството на изпълнител, а предвижда допълнителното му уговаряне в последващ договор по чл.137 ал.3 ЗЕ, не придава на процесния договор характеристики на предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на договор за възмездно прехвърляне на вещ срещу цена /продажба/.
С оглед правилото, че собствеността върху изработена движима вещ се прехвърля с предаването й на възложителя, съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че клаузата на чл.23 от договора не предвижда задължение за сключване на нарочен последващ договор с прехвърлителен правото на собственост ефект, а предвижда задължение за ответника в качеството на възложител при сключването на договора за присъединяване да приеме резултата от изработката и да поеме задължение за плащане на конкретен размер на възнаграждение за изработеното от ищеца.
В решение №
156 от 24.03.2016 г.
по т.д. № 3469/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че „ когато
прехвърлимото се изработва без необходимост от учредяване на вещни права,
собствеността върху същото преминава с предаването му, каквото в случая
не се спори / използване на присъединителната уредба от ответното дружество /“.
Настоящият случай е сходен, защото собствеността върху изработеното по
възложение на ответника се прехвърля с факта на предаване на резултата, а
ищецът признава в обстоятелствената част на исковата молба, че е предал на
ответника изработеното съоръжение.
В процесния случай не е
необходимо да се сключва последващ договор, с който да се прехвърля срещу цена
правото на собственост върху изработената от ищеца вещ, защото по твърдения в
исковата молба вещта е предадена на ответника. С предаването на фактическата
власт върху вещта на ответника е преминало и правото на собственост върху
вещта. Безсмислено е да се сключва последващ договор за прехвърляне на
собственост върху движима вещ, която вече е във фактическата власт на
ответника, а и в неговия патримониум.
Съдът приема, че процесният договор не инкорпорира предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу цена, поради което искът по чл.19 ал.3 ЗЗД е неоснователен.
На следващо място – дори и да се приеме, че процесният договор инкорпорира предварителен договор за прехвърляне на собственост срещу цена, доколкото прехвърлянето на собствеността върху изработена от ищеца движима вещ е осъществено с нейното предаване на ответника, собствеността върху вещта е придобита в патримониума на ответника. Придобиването от ответника на собствеността върху вещта е факт, който изключва възможността да е налице неизпълнено от него задължение за придобиване на собственост, поето по предварителен договор.
По евентуалния иск с правно основание чл.79 ал.1, изр.2-ро ЗЗД. Както се спомена по-горе, процесният договор не инкорпорира предварителен договор, подготвящ бъдещо прехвърляне на собственост срещу цена с друг договор, поради което е изключено ответникът да е в неизпълнение на задължение за сключване на договор за придобиване на собственост срещу цена. Освен това между страните са уредени отношенията досежно собствеността върху изработеното по възложение на ответника съоръжение, което е придобито в собственост от ответника с предаването от ищеца на фактическата власт. Всички тези факти сочат, че ответникът не е в неизпълнение на задължение по предварителен договор. Следователно в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение на вреди, претърпени от неизпълнено от ответника задължение по предварителен договор. Ответникът не е неизправна страна по предварителен договор, поради което и не дължи обезщетение за вреди от неизпълнението му.
Следва да се спомене, че за обезщетението на вреди от неизпълнено договорно се прилага краткият тригодишен срок по чл.111 б.“Б“ ЗЗД, а не по б.“В“, на който се е позовал ответникът в писмения отговор. Давностният срок е започнал да тече най-късно от 10.03.2009 г., когато е изготвен Протокол обр.16 на ДПК, в който е посочено, че за процесното съоръжение е издаден паспорт за техническо оборудване /приложен на лист 50/. Най-късният момент, който може да се приеме за начало на давностния срок е 08.03.2012 г., когато е изтекъл едномесечният срок в нот.покана на ищеца от 01.03.2012 г. Исковата молба е подадена на 01.07.2016 г., поради което искът за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължението и на това основание подлежи на отхвърляне.
На следващо място – в случай, когато не е прехвърлена собствеността върху съоръжението, за отношенията между страните следва да се прилага правилото на чл.137 ал.2, изр.2-ро ЗЕ, което предвижда компенсация за клиентите на топлинна енергия под формата на цена за ползване.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че според съда правилната линия на защита за ищеца би била да се претендира процесната паричната сума с иск за реално изпълнение на задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД, респ. с иск по чл.327 ТЗ, а не като обезщетение за вреди от неизпълнението на задължение по предварителен договор.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.П.“ ЕООД срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, с който се иска да се обяви за окончателен предварителен договор за прехвърляне на собственост върху топлопровод с диаметър 2 Ду 80 мм; 2Ду 65 мм и дължина по трасе от 50м и 8м и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 300 Kwa за битово горещо водоснабдяване 100 Kwa, изградени в гр.София, ул.“*********/УПИ XI-12,13,15,16, кв.77а по плана на гр.София/, присъединени към топлопреносната мрежа в точката за присъединяване КГ 17-12 на ул.“Козлодуй“, гр.София, срещу цена от 39174 лв., който е инкорпориран в предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди N 593 от 14.09.2007 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.П.“ ЕООД срещу „Т.С.“ ЕАД при условията на евентуалност иск с правно основание чл.79 ал.1, изр.2-ро ЗЗД за присъждане на сумата от 39 174 лв. – обезщетение от неизпълнение на задължението по предварителен договор, който е инкорпориран в предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди N 593 от 14.09.2007 г.
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕООД, ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** N**, съдебни разноски от 300 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: