№ 128
гр. Габрово, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500220 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба на М. Г. К., подадена чрез
адв.Т. срещу постановеното решение по гр.д.№1593/2023г. по описа на РС-Габрово.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
процесният договор е действителен, без обсъждане в пълнота на доказателствата по делото.
Сочи се ,че е налице доказателство за недееспособност на прехвърлителката, която
произтича от самия договор и в частност от посочената цена, която очевидно не е реална и в
пъти по-ниска от пазарната; прехвърляне на едниствено жилище. С това се обосновава
наличието на основанието по чл.31,ал.2 ЗЗД, за уважаване на така предявения иск. Излагат
се доводи за доказаност и на основанието, на което е предявен евентуалният иск по
чл.26,ал.2, изр.1,пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, като е налице порок на волята на
прехвърлителката, която е била заставена насила, въпреки волята си , тъй като не е
разбирала какво върши, да подпише договора. Същата е била в напреднала възраст,, в
деликатно състояние, настанена в старчески дом, била е под непрекъснато влияние на
ответницата и под нейн контрол, като ответницата против волята й , я е завела пред
нотариус за сключване на сделката. Твърди се ,че не са събрани относими към делото
доказателства, като съдът не е допуснал СМЕ и не е поставена допълнителна задача на
СОЕ. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на исковата претенция по чл.26,ал.1,
пр.3 ЗЗД. Прави се позоваване ,че в случая престацията по процесния договор е два пъти по-
ниска от реалната пазарна цена и почти един път по-ниска от данъчната оценка, което
обосновава наличието на нееквивалентност . Излагат се доводи,че се касае за фиктивна
1
сделка, по която реално нищо не е платено, тъй като посочената продажна цена от 9900лв.
очевидно е фиктивна,, доколкото е само със 100лв. по-ниска от стойността ,за която има
забрана за плащане в брой – 10 000лв.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се
уважи главният или някой от предявените при евентуалност искове, ведно със законните
последици.
В депозирания писмен отговор ответницата ,чрез процесуалния си представител, е
оспорила жалбата като неоснователна.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
доказателства ,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при
евентуалност искове от М. Г. К. против С. Г. Н. - А., по чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаване на
сделката; по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожна - поради противоречие с
добрите нрави; поради липса на съгласие ; като привидна, на сключения между
наследодателката на страните по делото В. А. К.а, като продавач и ответницата, като
купувач, с нотариален акт № 57, том I, рег.№ 1697, дело № 38/20.02.2017 г. по описа на
нотариус С. В., рег. №093 на НК, с район на действие РС Габрово, договор за покупко –
продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 64/ 26.10.2007 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. с адрес на имота: **; самостоятелният обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор ** с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с
2.25 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта: **.9, стар идентификатор: няма, за сумата 9900
лева. Съдът е приел, че исковете са допустими, но неоснователни. Приел е ,че не е доказано
осъществяването на някое от основанията , на които се е позовал ищецът за унищожаване ,а
при евентуалност за прогласяване за нищожен на процесния договор за покупко-продажба в
хипотезите на чл.26 ЗЗД, на които се е позовал ищецът.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира първоинстанционното
решението за валидно, но за частично недопустимо, предвид следното:
С исковата молба са предявени при евентуалност обективно съединени искове: по
чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаемост, по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожен -
поради накърняване на добрите нрави ; поради липса на съгласие ; като привиден , на
сключения договор за покупко - продажба , обективиран в нотариален акт №57, том №, рег.
2
№1697, дело №38/20.02.2017г., с който наследодателката на страните В. А. К.а е продала на
ответницата, за сумата от 9900лв. , собствените си 4/6 ид. части от недвижим имот -
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, общ. Габрово,
обл. Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -
18 - 64/ 26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК. с адрес на имота: **;
самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ** с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено
помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с 2.25 % ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта:
**.9, стар идентификатор: няма.
Съгласно установената съдебна практика , когато ищецът не е собственик на целия
,а само на идеална част от имота, предмет на договора, за който се иска да бъде унищожен
или прогласен за нищожен, предвид забраната по чл.26,ал.2 ГПК да не се предявяват пред
съд чужди права от свое име / освен изрично предвидените в закона случаи на процесуално
субституция/ , този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за
унищожаемост или за прогласяване нещожността на договора само относно идеалната част
от недвижимия имот, която е негова собственост. Липсва правен интерес за предявяване на
иска за идеалните части на останалите съсобственици.
В случая съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и приложени
доказателства, ищецът М. К. обосновава активната си процесуална легитимация като
наследник по закон на продавача по процесната сделка В. А. К.а / негова майка/.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че законни
наследници на В. А. К.а, починала на 03.03.2021г., са страните по делото – М. К., нейн син, и
ответницата С. Н.- А., нейна дъщеря.
При така установените данни, за ищеца съществува правен интерес да претендира
унищожаемост на процесния договор за покупко-продажба, при евентуалност прогласяване
на нищожността му , само до размер на наследствената идеална част от прехвърлените 4/6 –
до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените общо 4/6 ид.части от наследодателката В. К.а с
процесния договор за покупко-продажба. За разликата над 2/6 ид.части до 4/6 ид.ч.
предявените искове са недопустими, поради липсата на правен интерес, като в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото
прекратено.
Решението на ВКС по гр.д.№2442/202г., на което се е позовал ищецът, касае
различен правен спор от настоящия и не обосновава, че по настоящото дело предявените
при евентуалност искове са процесуално допустими , не само по отношение на собствените
му 2/6 ид.ч от наследствения имот ,а и за идеалните части на другия съсобственик
/ответницата по делото/. Казусът, който е разгледан от ВКС е за предявен иск по чл.26, ал.2,
пр.1 ЗЗД - за обявяване нищожност на сключен между ответниците договор за покупко-
3
продажба на право на строеж на паркомясто, поради невъзможен предмет на сделката.
Ищецът е бил собственик на сграда и идеални части от дворното място, в което е построена.
Искът е предявен срещу трето лице, което придобива права върху дворното място – право на
паркиране. Правният интерес на ищеца е изведен от това, че сделката смущава неговото
правно положение и че правният интерес е за обявяване нищожността на цялата сделка, тъй
като при евентуалното уважаване на този иск ответникът няма да има права върху мястото /в
случая право на паркиране/. Не е налице идентичност с настоящия казус , тъй като с
посоченото по-горе решение на ВКС не е разгледан спор между наследници, за придобит
по наследство имот, в който притежават съответни идеални части, който имот е бил предмет
на прехвърлителна сделка, извършена от общия наследодател, оспорена от един от
наследниците с предявяване на иск по чл.31 ЗЗД, а при евентуалност на искове по чл.26 ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика по идентични казуси – опр.№269/08.04.2021г. по
гр.д.№3337/2020г., ІV г.о, опр.№483 от 22.03.2023г. по гр.д.№3998/2022г., ІV г.о, опр.№560
по ч.гр.д.№593/2012г., ІІ г.о , р.№170 от 18.12.2017г. по гр.дело №950 /2017 год. и др. , право
да искат унищожаване, респек. прогласяване нищожността, на договор за прехвърляне
право на собственост върху недвижим имот имат както сключилите го лица, така и техните
наследници. Това право е имуществено и наследимо. Всеки от наследниците има право да
предяви иска само до размер на притежаваната идеална част, като в останалата част искът
се явява процесуално недопустим. В случая за ищецът е налице правен интерес да предяви
евентуално съединените с исковата молба по гр.д.№1593/2023г. на РС-Габрово искове за
унищожаемост и за нищожност на процесната сделка само до размер на притежаваните 2/6
ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч. с процесния договор от 20.02.2017г.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения, че
първоинстанционното решение е постановено при непълнота на доказателствата и при
липсата на пълно, задълбочено и всестранно обсъждане на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите към предмета на делото
доказателства. Относно здравословното състояние на наследодателката на страните В. К.а,
по делото е представена медицинска дкументация , обхващаща периода преди и след
сключване на процесната сделка, която е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. При
наличните данни за здравословното състояние на прехвърлителката съгласно представената
медицинска документация, за изясняване на делото от фактическа страна не е било
необходимо събирането на доказателства и чрез назначаването на СМЕ, с оглед на което е
неоснователно твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд с постановения отказ да уважи това доказателствено искане на
страната. Относно определянето на пазарната цена на имота, предмет на прехвърлителната
сделка, приетото в първоинстанционното производство заключение, в което тя е определена
без приспадане на стойността на правото на ползване, не води до необоснованост на
постановеното решение при определяне дали е налице нееквивалентност на престациите и
необходимост от допълнително заключение, тъй като би се стигнало до определяне на по-
4
ниска пазарна цена, което не би довело до промяна на съотношението между продажната и
пазарна цена на имота при сключване на процесния договор в подкрепа на тезата на ищеца,
тъй като разликата би се явила по-малка от тази , определена при дадената от вещото лице
пазарна цена без приспадане учреденото право на ползване. С оглед на това определянето на
пазарната цена на процесния имот без приспадане стойността на правото на ползване не се
явява в ущърб на ищеца . Решаващите изводи на първоинстанционния съд при определяне
дали е налице нееквивалентност на престациите по процесния договор са основани на
установената съдебна практика ,че неравностойността следва да е такава, че практически да
води до липсата на престация и че не е установено такова явно несъответствие при преценка
съотношението между продажната цена и пазарната оценка по договора , без да се отчита
запазеното право на ползване /около два пъти и половина по-малка/. С оглед на това
определянето на конкретната стойност на правото на ползване не би довело до по-голяма
разлика ,от приета от първоинстанционния съд и до други правни изводи, ако е била
допусната допълнителна оценъчна експертиза в първоинстанционното производство, поради
което не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд с непоставянето
на допълнителна задача на оценъчната експертиза и така наведените доводи във въззивната
жалба са неоснователни.
По делото не се спори , а това се установява и от представените писмени
доказателства, че страните са наследници по закон на В. А. К.а. Приживе наследодателката
се е разпоредила с притежаваните 4/6 ид.ч. от недвижим имот в гр.Габрово, като със
сключения на 20.02.2017г. договор за покупко - продажба , обективиран в нотариален акт
№57, том №, рег.№1697, дело №38/20.02.2017г., е прехвърлила правото на собственост на
своята дъщеря – ответницата по делото, за сумата от 9900лв.
Спори се относно валидността на процесния договор за покупко-продажба.
Ищецът се позовава на унищожаемост на договора в хипотезата на чл.31,ал.2 ЗЗД,
тъй като искът е предявен след смъртта на прехвърлителката В. К.а , като са наведени
твърдения, че към момента на сключване на договора същата е страдала от деменция и
макар и дееспособна /приживе не е поискано поставянето й под запрещение/, не е била в
състояние да разбира и ръководи действията си, като доказателствата за това състояние
произтичат от договор – посочената цена, която очевидно не е реална и в пъти по-ниска от
действителната пазарна цена на имота, както и прехвърлянето на жилище, което е било
единствено на прехвърлителката.
За да отхвърли иска по чл.31,ал.2 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че е
погасен по давност поради изтичане на тригодишния давностен срок към предявяването му ,
каквото възражение е било заявено от ответницата с писмения отговор . За пълнота на
изложението е посочил, че искът е и недоказан. Изложил е доводи, че от съдържанието на
оспорения договор не може да се изведе недееспособност на прехвърлителката.
Изводите на първоинстанционния съд, че искът по чл.31, ал.2 ЗЗД е погасен по
давност, се подкрепят от доказателствата по делото, като във въззивната жалба не са
направени оспорвания относно тези обстоятелства. Съгласно съдебната практика:р.№157 по
5
гр.д.№252/2015г. на ВКС, ІІІг.о, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи
действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146,
ал.1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на
сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по
чл.32, ал.2 , във вр. с чл.31, ал.1 ЗЗД тече от сключване на сделката. Това тълкуване е дадено
и в ТР по т.д.№5/2020г. на ОСГТК. В случая оспореният договор е сключен на 20.02.2017г, а
искът за унищожаването му в хипотезата на чл.31,ал.2 ЗЗД, е предявен на 16.10.2023г., след
изитичане на тригодишния давностен срок по ЗЗД на 20.02.2020г., поради което е погасен по
давност, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Обосновани са и допълнително изложените доводи от първоинстанционния съд,
извън тези за погасяването на иска по чл.31,ал.3 ЗЗД по давност, и за неговата недоказаност
, тъй като от съдържанието на процесния договор за покупко-продажба не може да се
обоснове, че от него произтича недееспособността на прехвърлителката.
В случая искът по чл.31,ал.2 ЗЗД е предявен от наследник, след смъртта на
прехвърлителката по процесния договор. Съгласно тази правна норма унищожаването на
договор , сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и
ръководи действията си , не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако
доказателството за недееспособността произтича от съдържанието на самия договор, като
сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика. Твърдението, че
недееспособността на прехвърлителката произтича от самата сделка, сключена на
20.02.2017г., е неоснователно. Съдържанието на договора не сочи на действия, лишени от
житейска и правна логика. Фактът, че договорът е сключен при запазване вещното право на
ползване на прехвърлителката върху имота , пожизнено и безвъзмездно, опровергава тези
действия да са нелогични и в нейна вреда. Цената на сделката също не дава основание да се
приеме, че това е индиция за недееспособността на прехвърлителката, отчитайки, че се
прехвърля само идеална част от имота при запазено безвъзмездно право на ползване, че
сделката е сключена с нейната дъщеря , както и правото на свободно договаряне.
Предявеният при евентуалност иск за нищожност на процесния договор по чл.26,ал.1
ЗЗД в хипотезата поради накърняване на добрите нрави, е обоснован с твърдения за
нееквивалентност на престациите.
Съгласно съдебната практика при преценка дали договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави следва да се има предвид, че се касае до неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. Относно нееквивалентността на престациите като
конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се възприема изключително голямата разлика в престациите.
Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие е изводимо, че е налице нарушение, водещо до нищожност
на сделката . Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. С оглед на това значителна и явна нееквивалентност на насрещните
6
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически почти нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна
като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В случая от заключението на приетата по делото оценъчна експертиза се установява,
че разликата между пазарната цена от 26 600лв. и посочената в договора продажна цена от
9900лв. е почти два пъти и половина. Тази разлика не обосновава такова явно и значително
несъответствие, което практически да съставлява липса на престация и да е основание да се
приеме, че е налице явна нееквивалентност на престациите по процесната сделка, водеща
до нарушаване на добрите нрави и обосноваваща нищожност на договора на основание
чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. Съпоставянето между данъчната оценка и продажната цена също не
съставлява такава значима разлика, сочеща на практика на липса на престация и на
нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави.
Предявеният при евентуалност иск за нищожност на договора по чл.26,ал.2 ЗЗД в
хипотезата на липса на съгласие ,е обоснован с твърдения на ищеца, че прехвърлителката е
била заставена от ответницата насила , въпреки волята си да подпише договора, че въпреки
волята й, ответницата я е завела пред нотариус за сключване на договора.
От доказателствата по делото не се установява ответницата да е упражнявала
такова поведение спрямо прехвърлителката относно сключването на процесния договор.
Обстоятелството, че договорът е сключен на 20.02.2017г. преди настаняване на
прехвърлителката в дома в с.Я., опровергава твърденията в исковата молба, че се е намирала
в деликатно състояние, настанена в старчески дом, под непрекъснато влияние и контрол на
ответницата. От гласните доказателства не се установява при сключване на процесния
договор прехвърлителката да е била под непрекъснато влияние и контрол на ответницата,
която против волята й да я е завела при нотариус за сключване на сделката. Установеното от
св. М. за посещение на нотариус е когато наследодателката вече е била в дома за стари хора
/ съгласно данните по делото от м.септември 2017г./, което е последващо сключването на
процесния договор и устновеното от свидетеля е неотносимо към него и начина на
сключване. От останалите свидетелски показания също не се установява прехвърлителката
да е била заставена насила от ответницата да отидат при нотариус и да подпише процесния
договор през м.февруари 2017г.
Доколкото по предявените искове за нищожност в хипотезите на чл.26,ал.1, пр.3 и
ал.2, пр.2 ЗЗД ищецът прави позоваване на състоянието, в което се е намирала
прехвълителката, която е страдала от заболяване, което е попречило да разбира и ръководи
действията си , и че ответницата се е възползвала от това състояние на майка си ,за да
получи прехвърленото с процесния договор имущество, то тези твърдения не обосновава
нищожност поради накърняване на добрите нрави, нито поради липса на съгласие, тъй като
са относими към унищожаемоста на договора по чл.31 ЗЗД.
С предявения при евентуалност иск за нищожност на процесния договор като
привиден, ищецът твърди абсолютна симулативност на сделката поради фиктивност на
7
платената сума.
На основание чл. 26, ал.2 ЗЗД привидните договори са нищожни. За да е налице
симулация, е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни
правни последици, настъпването на които не са желаели. Съгласно съдебната практика ,
както страната, която се е разпоредила с имот чрез привидна сделка, така и всеки от
наследниците (съобразно наследствения му дял) може да оспори с иск извършеното
прехвърляне, като се позове на привидността. Наследниците не са кредитори на своя
наследодател и не могат да оспорват извършените от него сделки поради това, че ги
увреждат. Те са негови универсални правоприемници и са обвързани от извършените сделки
така, както е бил обвързан и той. Те могат да оспорват извършените сделки само на тези
основания, на които и наследодателят им е могъл да ги оспори. По правило симулацията се
доказва с обратен документ /т. нар. контралетър/. При липсата на обратно писмо,
симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства. В случая от ищеца
не са ангажирани доказателства, преки или косвени, които ценени в тяхната съвкупност, да
създават сигурно убеждение , че страните по процесния договор не са имали воля да бъдат
обвързани от него и че симулацията е абсолютна.
В нотариалния акт, в който е обективирана сделката, изрично е вписано, че сумата от
9900лв. продавачът е получил от купувача напълно, преди подписване на нотариалния акт.
Констатацията на нотариуса, че такова изявление е действително направено, е официален
свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила. Записаното в
нотариалния акт изявление, че цената по договора е платена, представлява от една страна
нотариално удостоверяване, че страните са направили подобно изявление пред нотариалния
орган и от друга е изходящ от страните частен документ с характера на разписка, сдържащ и
признание за погасяване на задължение за плащане. Удостовереното в нотариалния акт
изявление на продавача , обвързва същия и неговите универсални правоприемници, че
такова изявление е направено от лицето, сочено за автор. При ясно изразената воля в
нотариалния акт прехвърлителката В. К.а възмездно да прехвърли на купувача процесния
имот и че е получила продажната цена преди изповядване на сделката / удостоверяващ
неизгоден за продавача факт- получаване на продажната цена /, при липсата на
доказателства, които да установяват симулативност на тези изявления, предявеният иск по
чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на процесния договор като привиден, е неоснователен и
недоказан.
На основание изложеното обжалваното решение в частта, с която предявените при
евентуалност искове за унищожаемост, в хипотезата на чл.31,ал.2 ЗЗД и за нищожност на
процесния договор за покупко-продажба в хипотезата на чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД : поради
накърняване на добрите нрави; поради липса на съгласие; като привиден , са отхвърлени до
размер на наследствените на ищеца 2/6 ид.ч. от прехвърления недвижим имот от 4/6 ид.ч. с
нотариален акт № 57, том I, рег.№ 1697, дело № 38/20.02.2017 г. по описа на нотариус С. В.,
рег. №093 на НК, с район на действие РС Габрово, следва да бъде потвърдено, като
8
законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответницата следва да се
присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на 2000,25лв.
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна защита
и съдействие на л.46 от делото. От жалбоподателя е направено възражение за прекомерност
, без да се излагат конкретни доводи, с които да се обоснове така наведеното твърдение.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на предявените
искове, защитавания материален интерес, наведените от страните твърдения и възражения
по всеки от тях, обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника
на ответницата във въззивното производство, не обосновават , претендираното като
разноски заплатено адвокатско възнаграждение да се явява завишено .
На основание изложеното, въззивният съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №514/12.11.2024г. по гр.д.№1593/2023г. на РС-Габрово , в
ЧАСТТА ,с която са отхвърлени предявените като евентуални искове от М. Г. К. срещу С. Г.
Н. – А. - по чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаемост , по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради накърняване на добрите нрави; поради липса на съгласие; като
привиден, на сключения между В. А. К.а и С. Г. Н. договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег.№ 1697, дело № 38/20.02.2017 г. по описа на
нотариус С. В., рег. №093 на НК, с район на действие РС Габрово, в ЧАСТТА за
прехвърлените от В. А. К.а на С. Г. Н. НАД 2/6 ид. части до размер на 4/6 ид.части от
правото на собственост от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 64/ 26.10.2007 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. с адрес на имота: **; самостоятелният обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор ** с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с
2.25 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта: **.9, стар идентификатор: няма, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д.№1593/2023г. на РС-Габрово в останалата
обжалвана част, с която са отхвърлени предявените при евентуалност искове от М. Г. К.
срещу С. Г. Н. – А. , по чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаемост , по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД - за
прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави; поради липса на съгласие
; поради привидност, на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 57, том I, рег.№ 1697, дело № 38/20.02.2017 г. по описа на нотариус С. В.,
9
рег. №093 на НК, с район на действие РС Габрово, в ЧАСТТА за прехвърлените от В. А. К.а
на С. Г. Н. 2/6 ид. части /половината от общо прехвърлените 4/6 ид.ч. / от недвижим имот
,представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр.
Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18 - 64/ 26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК. с адрес
на имота: **; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ** с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено
помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с 2.25 % ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта:
**.9, стар идентификатор: няма.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН:**********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел", бл. 526,
вх.Д, ет.2, ап. 21, да заплати на С. Г. Н. - А., ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. Габрово,
ул. „Скобелевска“ №32, направените разноски по делото в общ размер от 2 000,25 лева-
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10