РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Видин, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. ПопИ.нов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. ПопИ.нов Гражданско дело №
20241320101069 по описа за 2024 година
Производството е по чл.132, ал.1, т.2 от СК и чл.127а от СК.
Делото е образувано по искова молба от В. В. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 3, ет.1, офис 13, срещу И.
Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., общ.Видин, обл.Видин, ул.”Боян
Чонос” № 50, с иск за лишаване на ответника от родителските права по
отношение на детето Г. В. Г.а, ЕГН **********, и за даване на заместващо
съгласие на майката, да бъде издаден задграничен паспорт на детето и за
пътуване с бащата извън страната.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че
със съдебно решение № 44, постановено по гр.Д.№ 157/2016г. по описа на РС
– Кула, влязло в сила, гражданският брак между страните е прекратен с
развод, като родителските права върху роденото от брака дете В. Г.,
понастоящем пълнолетен, са предоставени на ищеца, а тези – върху детето Г.
В. Г.а – на ответницата; че с Решение № 600/06.12.2018г. по гр.Д.№ 952/2018г.
по описа на ВРС, родителските права върху детето Г. В. Г.а са предоставени
също на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е
пресъдена издръжка, която да му изплаща. Поддържа се още, че от
постановяване на решението за развод през 2016г., когато детето Г. е била 9 –
1
месечно бебе, майката е преустановила грижите си за него, заминала е за
Португалия и от тогава и до днес не е потърсила детето, не полага грижи за
него, не му се обажда и не му дава издръжка. Грижите по отглеждането и
възпитанието на детето поел ищецът с помощта на своите родители.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде
лишена от родителски права по отношение на детето Г. поради трайно не
полагане на грижи за него и не даване на необходимата му издръжка без
основателна причина, както и се иска, съдът да постанови даване на
заместващо съгласие на майката, да бъде издаден международен паспорт на
детето и за пътуване с бащата извън страната.
В срока за отговор на исковата молба ответницата, чрез назначения си особен
представител оспорва иска като неоснователен и поддържа от своя страна, че
ищецът не доказва, че е търсил пресъдената му издръжка от ответницата, а
искът по чл.127а от СК оспорва частично относно времето, за което се иска
даване на заместващо съгласие на другия родител за пътуване на детето в
чужбина, а именно – до пълнолетие, тъй като международните паспорти се
издават за срок от 5 години, и в частта относно държавите, за които се иска
пътуване, тъй като не са изрично посочени.
Ищцата ангажира писмени доказателства. Иска допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е
да докаже, че страните са родители на детето Г. В. Г.а; че бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което родителските права са
предоставени първоначално на майката, а в последствие с влязло в сила
съдебно решение са предоставени на бащата; че последният полага грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, както и че майката се е
дезинтересирала от него, като трайно и без основателна причина не полага
грижи за него и не му дава издръжка; че искането за даване на заместващо
съгласие на другия родител за издаване на международен паспорт на детето и
пътуването му в чужбина ще е в него интерес.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен
представител оспорва иска като неоснователен.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателства, навежда доводи по
същество чрез процесуалния си представител.
2
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за установено
следното от фактичска и правна страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане на детето Г. В. Г.а, ЕГН
**********, издадено въз основа на акт за раждане № 0379/23.09.2015г.,
съставен в Община Видин, то е родено на 19.09.2015г., негова майка е
ответницата И. Ц. Д., а негов баща - ищецът В. В. Г.. Страните са сключили
граждански брак, прекратен със съдебно решение № 44, постановено по гр.Д.
№ 157/2016г. по описа на РС – Кула, влязло в сила. С решението родителските
права върху роденото от брака дете В. Г., понастоящем пълнолетен, са
предоставени на ищеца, а тези – върху детето Г. В. Г.а – на ответницата.
Видно от Решение № 600/06.12.2018г. по гр.Д.№ 952/2018г. по описа на ВРС,
влязло в сила, родителските права върху детето Г. В. Г.а са предоставени на
бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е пресъдена
издръжка, която да му изплаща.
С присъда № 9 от 13.02.2025г., постановена по НОХД № 532/2024г. по описа
на ВРС, от направената служебна справка – към настоящия момент влязла в
сила, ответницата И. Ц. Д., е осъдена за престъпление по чл.183, ал.1 от НК –
неизпълнение на задължение за даване на издръжка на детето Г. В. Г.а, за
периода от 20.04.2018г. до 19.08.2019г. в размер на 16 броя месечни вноски.
От разпита на св.М.Савова се установява, че от 6 години живее с ищеца на
семейни начала; че заедно с ищеца и с помощта на дядото и бабата по бащина
линия полагат грижи за детето Г.; че детето не познава биологичната си майка,
както и че през порследните 6 години майката не е търсила детето и не го е
търсила по никакъв повод.
Видно от заключението на приетия по делото социален доклад, изготвен от
Д”СП” Видин, след раздялата между страните, детето се отглежда от бащата с
помощта на разщираното семейство по бащина линия, а в последствие и с
помощта на съжителката на ищеца – св.Савова; че са задоволени базовите и
индивидуални потребности на малолетната от подслон, храна, дрехи и обувки
според възрастта, пола и сезона, и навременни здравни грижи; налице е
сигурна и стабилна среда за благоприятното развитие на детето; същото е
общително и комуникативно, няма допуснати неизвинени отсъствия в
училище; има изграден приятелски кръг; посещява допълнително школи по
китайски език, математика и английски език. Социалните работници не са
3
установили връзка с майката по адресна й регистрация и по месторабота, тъй
като няма регистриран трудов договор. Заключението на доклада е, че
връзката майка – дете е напълно прекъсната.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното: предявеният иск е основателен и доказан. Установиха се безпорно
обстоятелствата, че след раздялата между родителите на детето Г. В. Г.а,
първоначално родителските права върху него са предоставени на майката, но в
последствие - на бащата, който е поел грижите по отглеждането и
възпитанието на детето от най – ниска възраст. От 2017г. майката на детето не
е полагала никакви грижи за него и не му е давала издръжка. Съзнателното
недаване на издръжка е установено с влязла в сила присъда по отношение на
ответницата, като на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд относно това извършено ли е деянието и
виновността на дееца, в случая – че ответницата системно не е предоставяла
издръжка на детето и деянието е съзнавано.
От друга страна, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплащала
издръжка на дъщеря си в случай, че е налице това обстоятество. Доказателства
в такава насока не бяха ангажирани. Така, липсата на грижи и непредоставяне
на издръжка е продължило трайно във времето – непрекъснато за период
повече от 7 години от живота на детето, което е на 9 – годишна възраст.
Същевременно, този период започнал само една година след раждането на
детето, тоест почти през целия му жизнен път, до предявяване на иска. Не се
установи наличието на обстоятелство по делото, което да е попречило на
ответницата да започне да полага грижи за детето и да му дава издръжка,
съобразно задължението си на родител, тоест не е налице основателна
причина за трайното неполагане на грижи и за не даване на издръжка.
Установи се, че ответницата се е дезинтересирала напълно от детето, като
същевременно и детето не го познава като нейн родител. За трайното
неполагане на грижи за детето сочат липсата на каквито и да са фактически
действия от страна на майката – да вижда детето, да му се обажда, да го взема
при себе си съобразно постановения с решението на съда режим на лични
отношения, да се интересува от неговото развитие, отглеждане и възпитание.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали могат да се издържат от имуществото си и дали са
4
работоспособни. Не се установи липса на работоспособност у ответницата, а
досежно издръжката – тя е определена с Решение № 600/06.12.2018г.,
постановено по гр.Д № 952/2018г. по описа на ВРС, но въпреки това не е
заплащана от ответницата – обстоятелство, което ако е налице е в нейна
тежест да установи. От социалния доклад се установи, че детето е обгрижено
и се чувства добре в семейна среда – на ищеца и съжителката му М.Савова,
както и че между тримата има изградена силна емоционална връзка. Не се
установява също, детето да общува или да е търсено и от разширеното
семейство на биологичната майка.
Педвид изложеното, налице е фактическия състав на чл.132, ал.1, т.2 от СК –
родителят И. Ц. Д., ЕГН **********, без основателна причина трайно не
полага грижи за детето си Г. В. Г.а и не му дава издръжка. Искът за лишаване
от родителски права е основателен и доказан.
Предвид уважаване на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК, съдът не дължи
разглеждане на останалите евентуално предявени искове - по чл.127а от СК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да понесе заплатените и
претендирани от ищцата разноски – 35 лева за платена държавна такса и 1000
лева за особен представител 700 лева за платено адвокатскатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.Д., общ.Видин, обл.Видин, ул.”Боян Чонос” № 50, по отношение на детето
Г. В. Г.а, ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., общ.Видин, обл.Видин,
ул.”Боян Чонос” № 50, да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“ № 3, ет.1, офис 13, направените
разноски по делото както следва: 35 лева за платена държавна такса и
съдебно удостоверение и 700 лева за адвокатско възнаграждение и 1000 лева
за особен представител.
Да се изпрати препис от решението след влизането му в сила на Община
Видин за вписване лишаването от родителски права.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6