Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в
публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА Ц.
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа т.д. № 1344 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са субективно и
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът У.Б. АД
твърди, че ответниците И.Ц.Й., Р. ООД, С.Ц.Й. и Й.К. ЕООД, ЕИК:*******са
солидарни /и по издадена заповед за изпълнение/ длъжници за задълженията по
сключен договор за предоставяне на банков кредит за закупуване на недвижим имот
с кредитополучателя И.Й., както и сключени 4 броя анекси към него, част от
дължимите по които суми претендира да бъдат установени в настоящото
производство. Твърди, че солидарната отговорност произтича от съдържаща се в
договора уговорка. Сочи, че сумата от 125 000 евро по кредита е усвоена през
2008 година.
Твърди, че
условията по кредита са променяни с подписаните впоследствие анекси, вкл. и по
отношение крайния срок на издължаване. Твърди и че преди изтичане срока на
договора, поради забава в плащанията от страна на длъжниците, банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което се е случило
на 14.09.2018г.
Намира ЗПК за
неприложим към възникналите облигационни правоотношения, както и поддържа
последните да произтичат от действителен договор за банков кредит. За пълнота се аргументира и че
не е налице /в случай на приложимост/ противоречие на клауза от договора с
норма на ЗПК, в приложимата към сключването редакция. Намира за неприложима и
уредбата по ЗЗП, тъй като ответниците – физически лица не са потребители по
смисъла на закона, а осъществяват търговска дейност и участват в ръководните
органи на юридическите лица - солидарни длъжници по договора и имотът, за чието
закупуване е отпуснат кредитът, е ползван именно за стопански цели. Отделно
намира и че банката е предоставила възможност на ответниците да се запознаят с
договора и да влияят върху съдържанието, което изключва неравноправността на
посочените от анексите клаузи. Счита за действителни уговорките и за
възнаградителна лихва и за неустойки при неизпълнение по договора. Възразява и
че предсрочната изискуемост е съобщена с получени от ответниците ясни и
конкретни уведомления.
Ответниците Й. и Й.
оспорват исковете с идентични възражения. Поддържат, че имат качеството
потребители по смисъла на ЗЗП. Намират, че ищецът неправомерно е начислявал
допълнително суми върху дължимите вноски по главниците, както и че
капитилизираните суми, както и тези претендирани за такси и разноски, са въз
основа на неравноправни клаузи, вкл. за олихвяване на неизискуеми вноски.
Твърдят и че с извършените погасявания по кредита е издължен целият дълг.
Твърдят, че договорът не е сключен в изискуемата форма, вкл. с изискуемото
съдържание, поради което е недействителен, за такива намира и клаузите за
уговорените лихвени надбавки за възнаграждение по договора и годишния процент
на разходите по договора /поради противоречие с изискванията на ЗПК и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави /. Сочат
неравноправност на клаузи от договора по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че
уговорената неустойка за неизпълнение е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и същевременно - е неравноправна клауза и противоречи на норми на ЗЗД и
ЗЗП. Сочат, че предсрочната изискуемост има действие от уведомяването на
длъжника и тъй като обявлението за настъпването й не е ясно и конкретно, такава
не е настъпила. Претендират разноски.
Ответницата Й.
настоява и че не е уведомена за предсрочната изискуемост.
Посочените
ответници настояват за наличието на противоречие с добрите нрави и съответно –
нищожност на клаузите на чл. 11.1.3 от Анекс 1 и Анекс 2 към договора. С
клаузите ответниците възразяват да са запознати и отричат да са индивидуално
уговорени.
Останалите
ответници не подават в срок отговор на исковата молба.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит,
по който ответниците са солидарни длъжници за цялото вземане за главница /при
уговорена в договора солидарна отговорност/, със задължение за банката да
отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от
кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, настъпване на
предсрочна изискуемост и датата на настъпването й, размер на общо непогасената
част от главницата и лихвите. Ответниците носят тежест да докажат възраженията
си, вкл. че са изпълнили точно и в срок задълженията по договора.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за
банков кредит № 7425 /л. 17 и сл. от делото/ между ищеца като кредитор, И.Й.,
като кредитополучател и останалите ответници, като солидарни длъжници е сключен
писмен договор за банков кредит на 11.04.2008г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер до 125 000 евро срещу
задължение за връщането му на равни месечни вноски, съобразно погасителен план.
Краен срок на погасяване на кредита е 10.04.2018 година, а вноските са платими
на 10-то число на всеки месец. Видно от договора, солидарните длъжници са се задължили
да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията за
погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски,
свързани с договорното правоотношение. При анализ на договор и общите условия
към него /чл. 13.2/, се установява, че същите са се задължили при условията на
чл. 101 от ЗЗД и чл. 121 – 127 ЗЗД.
Предвидените по
договора възнаградителна лихва и неустойки се съдържат в чл. 4, като е
определен ГЛП /годишен лихвен процент/ от 1-месечен Юробор, който формира
базисен лихвен процент и надбавка, като възнаграждение за предоставените
парични средства, като по чл. 4.2, вр. чл. 11.2.1.1 и чл. 11.2.2 от ОУ е
определена надбавка в по-висок размер /5%/ при забава в плащанията на главница или лихви, която се начислява върху цялата неиздължена част от
кредита, с ненастъпил падеж, за срока на забавата, а по чл. 4.3, чл. 11.2.1.2 и
чл. 11.2.3 /когато забавата е едновременно на дължими суми за лихви и главница/ е
предвидена и надбавка от 7%, която се начислява върху изискуемата, непогасена
част от дълга, заедно с надбавката по чл. 4.2., за периода на забавата. Или
иначе казано, предвид клаузата на чл. 11 от договора за кредит, страните са
уговорили при неиздължаване от кредитополучателя на дължимите по договора
главница и лихви за срока на забавата редовният дълг на главницата да се
олихвява с променливия процент и надбавката по чл. 4.2. от договора,
просрочената част от главницата да се олихвява с променливия лихвен процент и
надбавките по чл. 4.2 и чл. 4.3, вкл. и когато е налице просрочие едновременно
на вноската за лихва и главница.
Страните са
постигнали съгласие за изменение на част от условията по договора с подписаните
от тях 4 броя анекси. С първия от които от 11.04.2008 година в параграф 6 са
капитализирали размера на редовната главница, като са приели, че същата е
формирана от редовната остатъчна главница, изискуемата и неиздължена главница,
начислена, просрочена и изискуема лихва и начислена неизискуема лихва. Променен
е размерът на ГЛП и съответно – размерите на дължимите лихви. Идентични са
измененията по анекса от 07.11.2011 година /като е подписан и договор за
встъпване в дълг от солидарните длъжници във връзка с задълженията по договора
и анексите, неразделна част от него/ и този от 20.02.2013 година. С последния
анекс от 05.01.2017 година страните са постигнали съгласие относно това
отношенията във връзка със сключения договор за кредит да се уреждат от
условията, предвидени в подписания анекс изцяло, както и действащите към
момента на подписване на анекса общи условия по предоставения вид кредити. В
анекса е приета за дължима главница – размера на непогасената и изискуема до
момента такава, като е предвиден и годишен процент на разходите като общ, твърд
процент, годишно за срока на издължаване. Уговорена е дължима неустойка върху
просрочените задължения за главница или възнаградителна лихва в размер на
законната лихва, както и е продължен крайният срок на изплащане по кредита – до
11.07.2019 година и падежа на анюитетните вноски – на 15 число на месеца.
Предвидено е дължимите, непогасени и изискуеми лихви да се погасят на месечни
вноски и част при подписване на анекса.
От представените
доказателства – писмени покани - се установява, че длъжниците са уведомени, че поради
просрочие в плащане на месечните вноски, при неизпълнение в предоставения срок
за доброволно изпълнение, банката ще упражни правото да направи кредита
предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено лично на кредитополучателя на
22.03.2019 година, като в същото се съдържа описание на основанието и
състоянието на дълга към датата на изпращане на поканата и упражняване правото
на банката. Връчено е също на С.Й. на 17.01.2019 година, на 22.05.2019 година
на Р. ООД, при спазване изискванията на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, вр. чл. 47 и чл. 50 ГПК и на Й.К.
ЕООД – на 20.06.2019 година. В уведомлението в достатъчна степен са
конкретизирани основанието на вземанията на банката и състоянието на кредита и
дължимите суми, което прави възраженията на ответниците в тази насока
неоснователни.
В уточнителната
молба изрично се сочи, че просрочените вноски са за главница и възнаградителна
лихва в периода 15.03.2018 година – 15.08.2018 година, съответно – 15.04.2018
година – 14.09.2018 година, както и се претендира неустойка за забава върху
тези вземания за периода 15.03.2018 година – 30.07.2019 година и останалата
предсрочно изискуема главница.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен еднократно,
като към датата на обявяването му за предсрочно изискуем – 14.09.2018 година е
имало непогасена главница от 28 029,50 евро, като последното плащане по
главницата е от 17.04.2018 година,
след която дата погасявания по кредита не са извършвани. Вещото лице е
констатирало наличието на капитализирани суми по анекс 1, 2 и 4, общо в размер
на 13 178,07 евро, формирани от прибавяне към главницата на неизискуема и
просрочена изискуема лихва към датите на сключване на съответните анекси, като
съответно – дължимата главница без капитализация е в размер на 14 851,43
евро. Според вещото лице и счетоводните документи, предоставени от ищеца,
кредитополучателят е извършил плащания по кредита в общ размер от 181 895
евро /за периода 11.04.2008 година – 31.08.2021 година/, като дължимите вноски
общо по погасителен план и към 14.09.2018 година /без наказателните лихви/ са
от 158 624,27 евро с капитализацията и 145 446, 20 евро без отчитане
на капитализацията, а към датата на получаване на обявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост от кредитополучателя – 22.03.2019 г. и датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, общо дължимата сума за главница,
разноски и възнаградителни лихви е 151 979,76 евро без отчитане на
капитализацията по анексите. Според вещото лице, за периода 15.03.2018 година –
14.09.2018 година са начислени лихви от 1148, 80 евро, съобразно уговореното в
договора и анексите, от които възнаградителна в размер на 682,36 евро, а без
отчитане на капитализацията – 661,07 евро, от които договорна – възнаградителна
от 408,98 евро. Според вещото лице към 14.09.2018 година са падежирали 7 вноски
по кредита в размер от 11 793,26 евро, а към датата на подаване на
исковата молба – 17 броя вноски общо от 29392,86 евро. Според вещото лице, погасяванията по кредита са
отнасяни по пера, съобразно уговореното между страните по договора за банков
кредит, като в периода 11.04.2008 година – 31.08.2021 година са заплатени и
отнесени като наказателни лихви 17 383,20 евро.
Вещото лице изрично
уточнява в о.с.з., че е определило капитализацията на лихвите при съобразяване
счетоводните записвания на самия ищец, който не е отразил като погасена
капитализираната лихва, поради което същата е включена в главниците по анексите/
и не е намалена с нея/.
Съгласно чл. 430,
ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. В случая, формата е спазена,
налице са и всички изискуеми реквизити
и договорът съдържа подписите на всички страни по него, ясно е отразено
качеството на същите, дата и място на съставяне на документа, което се отнася и
за приложените по делото анекси. В производството не е оспорена автентичност на
положените от името на посочените като автори в документите лица подписи, нито
достоверността на датата на документа. В този смисъл възраженията на ответниците
са направени общо и са неоснователни.
Тук е мястото да се
посочи и че ако съществените уговорки са действителни, както се констатира в
случая, то процесният договор е действителен, а дори и някои от клаузите да са
недействителни, щом същите не са съществени - нищожността на отделни части не
влече нищожност на целия договор - чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Процесният договор за
банков кредит попада и в предметния обхват на ЗЗП по отношение на двете
физически лица – кредитополучател и солидарен длъжник, доколкото ответникците Й.
и Й. са потребители по смисъла на § 13 т. 1 ДР ЗЗП, а банката е търговец по
смисъла на § 13 т. 2 ДР ЗЗП (с оглед действаща разпоредба към момента на
сключване на договора - 13.11.2006 г.). Следователно в отношенията им са приложими
и разпоредбите на Закона за защита на потребителите, вкл. тези по чл. 143 - 146
от ЗЗП. Недоказани са възраженията на ищеца, че кредитополучателят е придобил
недвижимия имот за извършване на търговска или професионална дейност и в
рамките на такава дейност, което би изключило специалната закрила за
потребителя, като доказателства за такива обстоятелства по делото не са
събрани, вкл. и за физическото лице солидарен длъжник. Обстоятелството, че физическото лице е
управител или собственик на капитала на солидарно задължените лица сам по себе
си не е факт доказващ придобиване на имота за използването му със стопанско
предназначение или във връзка с упражнявана от него търговска или професионална
дейност. Други доказателства, свързващи конкретното придобиване с осъществявана
стопанска дейност по делото не са представени. Потребителската защита, установена в този
закон, обаче не се прилага за солидарните длъжници - юридически лица, които не
отговарят на дефиницията за потребител (не са физически лица) и за които не се
прилагат разпоредбите на ЗЗП.
Същевременно, с
оглед размера на отпуснатия кредит, според специалната уредба на банковите
кредити, отпускани към момента на сключване на договора, съдържаща се в ЗПК
/отм./, процесният договор попада в изключенията от приложното поле - арг. чл.
3, ал. 3, т. 5 ЗПК (отм.), вкл. и в изключенията на ЗПК от 2010 година. В този
смисъл, всички възражения на ответниците за противоречие с императивните норми
на специалния закон /още повече този, неприложим в отношенията между страните,
в сила от 2010 година/ са неотносими към предмета на делото, вкл. и
възраженията за неспазване на чл. 19 от ЗПК.
При това положение
и горните уточнения, основните спорни въпроси по делото са относно нищожността
на клаузи от договора за кредит поради неравноправни клаузи и противоречие с
добрите нрави и съответно – погасяване на дължимите суми от кредитополучателя.
По действителността
на анексите към договора за кредит, предвиждащи анатоцизъм:
Видно от
представените по делото Анекс № 1 и № 2 се установява, че страните са
договаряли т.нар. капитализиране на лихва - преоформяне на просрочена лихва към
главницата по кредита (чл. 2, ал. 8, вр. чл. 11.1.3 от Анекс № 1, чл. 2.9, вр.
чл. 11.1.3 от Анекс № 2). Съдът споделя формираната съдебна практика, че
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал.
3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай (в този смисъл Решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., ТК, II отд.). Поради това съдът
приема, че към размера на дължимата главница спрямо ответниците - физически
лица не следва да включва лихвата, прибавена към нея по силата на нищожните
уговорки /на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД/ за капитализиране на лихвата в Анекс
№ 1, и Анекс № 2. В този смисъл, съдът възприема и посоченото от вещото лице и
не възприема тезата на ищеца, че начислените лихви не били прибавени към
главницата, като в противен смисъл са изводите, които следват от счетоводните
отразявания на самата банка, отразени от вещото лице, според което в тях
натрупаните върху главниците по цитираните анекси лихви не фигурират като
погасени. Изрично в този смисъл е и обективираното съгласие в анексите. Предвид
горното, заключението на вещото лице следва да се разглежда във вариантите за
дължимите суми без отчитане на капитализацията по анекси 1 и 2.
Не така стои
въпросът, обаче, с анекс 4. Видно от същия, към главницата не са прибавени
лихви в размер от 9379.91 евро, като същите са отнесени като отделно
задължение, от което, предвид извънсъдебното писмено признание на страните в
чл. 9.2 от анекса, частта от 4393 евро е заплатена, като останалата дължима
сума за лихви от 4986,91 евро единствено
е разсрочена, като вноските са
дължими отделно от тези за главница и възнаградителни лихви /според изрично
установеното в чл. 9.2/ и съобразно установеното в чл. 11.1.3- тази клауза не е
относима към лихвите по чл. 2.6. От друга страна, вещото лице изрично сочи, че
при извършване на плащанията банката е отнасяла същите и е спазвала уговореното
в договора и анексите. Това сочи на извод, че с анекс № 4 не е извършена
капитализация и не е начислявана възнаградителна лихва, считано от сключването
му върху вече начислени и просрочени лихви. В този смисъл, при определяне на
дължимата главница не следва да се отчита капитализирана сума по анекс 4.
Спрямо ответниците
- юридически лица клаузата за анатоцизъм не е забранена (чл. 294, ал. 2 ТЗ),
поради което, по отношение на солидарния длъжник - юридическо лице, клаузите в
анексите за капитализиране на лихвите не са нищожни.
По отношение на
клаузите за уговорена договорна възнаградителна лихва.
Съдът намира за
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 от ЗЗП клаузата за
дължимата възнаградителна лихва единствено в частта относно компонента „премия“
от Базовия лихвен процент/съществувал до сключване на анекс 4/, тъй като е
предвидена възможност за едностранната му промяна от страна на банката и по нейна преценка, без да е налице
ясно и точно посочено в договора основание, при което да се извърши това
изменение. От друга страна това дава и възможност цената по договора да бъде
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
Липсва клауза в договора, която да дава възможност на кредитополучателя при
едностранна промяна от банката на лихвите и таксите по договора за кредит да се
откаже от същия или дори да изрази несъгласие, и напротив, всичките клаузи
изрично задължават кредитополучателят да търпи наложената от банката
едностранна промяна и да продължи изпълнението на договора като заплаща на
банката погасителни вноски, лихви и такси в увеличения едностранно от банката
размер /или, неприложимо е изключението чл. 144, ал. 2 от ЗЗП, а и тези по чл.
144, ал. 3 ЗЗП - предвид предметния обхват на описаните в същата норма сделки и
по чл. 144, ал. 4 ЗЗП – липсва метод, формула, по която да се изменя размерът
на премията, като част от БЛП, ясно описани в договора/. В този смисъл е напр.
и решение 384/29.03.2019г. по т.д. 2520/2016г. ТК, ІІ ТО и др.
Въпреки извода за
нищожност на част от клаузата по чл. 4 от договора за кредит, доколкото по
делото не са събрани доказателства в периода до сключване на анекс 4 банката
едностранно да е променила размера на премията, чрез увеличаването му, което да
е довело до неоснователно надвнесени суми от потребителите, този факт не се
отразява при изчисляване на дължимите по договора суми от физическите, а и от
юридическите лица.
Различни са
изводите относно другия променлив компонент от БЛП – пазарния индекс и
възможността за неговата промяна в срока на договора едностранно от банката.
Според начина на формирането му и основанията за изменение, според настоящия
състав, тази част от клаузата по чл. 4.1 попада в изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП, когато възможността за изменение на единия компонент от базовия лихвен
процент – в случая пазарен индекс, се дължи на външни причини, които не зависят
от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. В тази част клаузата на чл.
4.1 са формулирани по ясен и недвусмислен начин и съдържат достатъчно конкретна
информация, която ясно да сочи на начинът и възможността за едностранна промяна
на цената на ползване на кредита при обективни и стоящи извън волята на
кредитора обстоятелства /свързани единствено с промяната на пазарния индекс/,
както и относно формулата и начинът на определяне на това възнаграждение. Още
повече, длъжниците имат възможността достъпно и лесно да се информират относно
тази промяна, предвид информацията по чл. 9.3.2 от ОУ. На последно място, по
делото не се твърди или доказа увеличение на лихвения процент, съобразно
първоначално уговорения между страните и при съобразяване приложението на чл. 9
от ОУ.
Съдът намира още,
че не е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
чрез уговаряне на на възнаграждение по договора под формата на възнаградителна
лихва, тъй като никой от общите принципи на правото- справедливостта,
добросъвестността, относителна еквивалентност в насрещните престации в
гражданските и търговските взаимоотношения – не е накърнен. Напротив, сама по
себе си уговорката за възнаградителна лихва е съществен елемент от договора за
кредит, каузата и цената за встъпване в правоотношението. Не се установява и
същата да е уговорена в прекомерен размер, който би обосновал
свръхнесъответствие на насрещните престации. В този смисъл възраженията на
ответниците са неоснователни, а както вече беше посочено, доколкото ЗПК е
неприложим, вкл. относно допустимите размери на възнаградителните лихви по
кредитите, обхванати от приложното му поле.
По отношение за
възражението за нищожност на неустоечните клаузи.
Съдът намира за
основателно възражението по отношение на клаузата по договора по чл. 4.2 и по
чл. 4.3 от анекси 1 и 2 и чл. 4.1 от анекс 3, които са с идентичен характер. Същите
имат белезите на неустойка, тъй като са предвидени като обезщетение за вреди при
забавено изпълнение на парични задължения, каквато очевидно е и целта на
посочените клаузи – санкциониране на допусната забава в плащанията по кредита. Отличават
се с това, обаче, че мораторната лихва в случая има за основа и се формира не
от вземането, чието неизпълнение е причина за изпадането в забава, а от бъдещите
неизискуеми вземания от наличния
кредит с ненастъпил падеж или т.нар. редовен дълг по главница. Едновременно с
предвидените неустойки, цитирани по-горе, е предвидено начисляване на надбавка
/наказателна лихва - неустойка/ за същата забава /за плащане на вноски за
главница и/или лихва/ отделно и върху неиздължената просрочена и изискуема част
от кредита. Това отнася клаузите към категорията на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП и
ги прави нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което отново е относимо
единствено по отношение на физическите лица – потребители.
За неоснователни
съдът намира и възраженията на ответниците за това, че и другите клаузи за
начисляване на неустойка по договора и анексите /в частта, в която са изменени/
са неравноправни, съответно нищожни поради противоречие с добрите нрави. От
една страна по отношение на тях не е налице хипотеза сред тези на чл. 143 ЗЗП-
наказателна лихва има характер на неустойката за неизпълнение и няма пречка да
бъде кумулирана с възнаградителната лихва. Не е налице и свръхобезщетеност /при
извода за нищожност на неустойките, начислявани върху редовен дълг/ и създаване
на условия за неоснователно обогатяване на ищеца или нарушаване на добрите
нрави, предвид уговорения размер надбавка над уговорената за възнаградителната
лихва такава. Постигнатите уговорки отговорят на обезпечителната и
наказателната функции на неустойката и цел и стимулиране изправността на
длъжниците. Отделно, след изменението по анекс 4, размерът на неустойката за
забава в плащанията е приравнен с този на законната лихва.
По отношение на
предсрочната изискуемост.
На първо място,
длъжниците по договора за кредит са уведомени за изявлението на банката, с
което е упражнила това свое право преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК. С
оглед на изложеното по-горе и предвид заключението на вещото лице, към
14.09.2018 година са били налице и материалноправните предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост към момента на волеизявлението. Вещото
лице сочи, че е имало неплатени падежирали и непогасени месечни вноски по
главница и възнаградителна лихва относими към ответниците юридически лица /във
вариант с отчитане на капитализацията по анкси 1 и 2/ и падежирали и непогасени
месечни вноски по главница и възнаградителна лихва относими към ответниците
физически лица /във вариант без отчитане на капитализацията/ към момента на отправяне
на волеизявлението на банката и посочената от нея дата, което е сред
основанията по чл. 15.4.4. от анекс 4 за обявяване на предсрочна изискуемост.
Следователно, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, предсрочната изискуемост е
настъпила от уведомяването на всеки от солидарните длъжници, а отделно към
датата на подаване на заявлението вече е бил изтекъл и крайният срок на
издължаване по договора и е настъпил падежът на всички вноски по погасителния
план по анекс 4. Т. 18 от Тълкувателно решение № 4/
По размера на дълга.
Съобразно
възприетото в ТР № 3/2017 година на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит
следва да се
определи в размер
само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и
законната лихва от
датата на настъпване
на предсрочната изискуемост. Следователно, след 14.09.2018 година, от
която дата кредиторът е приел настъпването на предсрочната изискуемост, не са
дължими суми за договорна лихва и неустойка
за забава над размера на законната лихва.
Солидарните
длъжници - юридически лица
отговарят за плащане на всички суми, които следват от клаузите в договора така,
както са договорени. Следователно, дължат констатираните като непогасени от
вещото лице суми, а именно: главница от 28 029, 50 евро, възнаградителна лихва в размер на 682,36 евро; общо неустойки по
договора за периода от 14.09.2018 година до 30.07.2019 година– в размер на 4822,61 евро, като в тази връзка следва
отново да се зачете извода на вещото лице за това, че размера на неустойките е
съобразен от банката при определянето му според постигнатото съгласие /тоест,
след 2017 година неустойката е дължима само в размер на законната лихва, което
съответства на възприетото в цитираното тълкувателно решение/.
Кредитополучателят
и солидарният длъжник С.Й.
отговарят за плащане на суми за главница, без отчитане на капитализация по
анекси 1 и 2. Същевременно по вече изложените мотиви на съда, без основание
банката е отнасяла постъпилите като плащания по договора суми за погасяване на
начислени неустойки по нищожните клаузи, вместо с тях да погасява дължимата по
договора главница, предвид на което и настоящият състав приема, че при
определяне на размера на задължението на физическите лица следва да отчете като
дължима главница по договора такава без капитализация по анекси 1 и 2/в размер
на 24 231,31 евро – табл. 1/ и след приспадане на сумата от 7150,50 евро
/л. 707, табл. 12 от заключението/, която е била заплатена по нищожните клаузи.
Следователно, дължимата от посочените ответници главница е в размер на 17 080,84
евро, до който размер е основателен искът спрямо тях.
Вземането на
банката за възнаградителна лихва спрямо физическите лица – потребители за
периода от 15.03.2018 година – 14.09.2018 година е определена в размер на
408,98 евро /таблица 3 от заключението на ССЕ/, но доколкото вещото лице е
отчело и капитализация и по анекс № 4, съдът приема на основание чл. 162 ГПК,
че тази лихваа, начислена в процесния период е дължима в размер на 466,24 евро, по същия начин и неустойката
за забава по валидните клаузи, дължима за процесния период е определена от съда
предвид размерите по таблица 16, но без отчитане на капитализация по анекс 4 и
на основание чл. 162 ГПК в общ размер на 1193,47 евро /като се има предвид,
че с анекс 4 е уговорен размер на неустойката за забава в размер на законната
лихва, а според вещото лице, при начисляване на неустойките банката е
съобразявала договореното между страните/.
В тези размери са
основателни исковете.
По разноските: В
настоящото производство и при този изход от спора, ищецът има право на
разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете. Ответникът
няма искане за разноски и доказателства за такива.
Общо сторените от
ищеца разноски в исковото производство са в размер на 4708,91 лева – за ДТ,
адвокат и вещо лице. Налице са доказателства за това претендираните от ищеца
разноски да са реално заплатени, както в исковото, така и в заповедното
производство /които съдът разглежда също в настоящия процес съгласно
указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено
по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Общо сторените разноски в
заповедното са от 3128,33 лева /за ДТ и адвокат/. При съобразяване на това и на
размера на уважената част от предявените искове спрямо физическите лица и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ
размер на 7837,24 лв., които да се понесат солидарно от ответниците, но от
физическите лица – до размера от 4379,80 лева.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от У.Б. АД, ЕИК: ******* срещу
И.Ц.Й., ЕГН: **********, Р. ООД, ЕИК: *******, С.Ц.Й., ЕГН: ********** и Й.К.
ЕООД, ЕИК:*******, като солидарни длъжници по издадена заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 44685/2019 година на СРС, 34 състав, че
-
И.Ц.Й.,
ЕГН: ********** и С.Ц.Й., ЕГН: ********** дължат солидарно на У.Б. АД, ЕИК: *******
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сума в размер от 17 080,84 евро, представляваща общо незаплатената изискуема главница,
дължима по договор за банков кредит № 7425 от 11.04.2008 година и 4 броя анекси
към него от 27.07.2009 година, 07.11.2011 година, 20.02.2013 година и от
05.01.2017 година, ведно със законната лихва от 31.07.2019 година и до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422 ГПК , вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата до пълния предявен размер от 28029,50 евро, като неоснователен;
на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - сума в
размер на 466,24 евро, представляваща
неплатена възнаградителна лихва по договора и анексите, начислена за периода от
15.04.2018 г. до
14.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422 ГПК , вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за
разликата до пълния предявен размер от 682,36 евро, като неоснователен и на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД - сумата от 1193,47 евро – общо
дължими неустойки за забава в плащанията по кредита за периода 15.03.2018
година – 30.07.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422 ГПК , вр. чл. 92 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер от 4822,61 евро, като неоснователен,
както и че
-
Р.
ООД, ЕИК: ******* и Й.К. ЕООД, ЕИК:*******дължат солидарно на У.Б. АД, ЕИК: *******
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сума в размер от 28 029,50 евро, представляваща
общо незаплатената изискуема главница, дължима по договор за банков кредит
№ 7425 от 11.04.2008 година и 4 броя анекси към него от 27.07.2009 година,
07.11.2011 година, 20.02.2013 година и от 05.01.2017 година, ведно със
законната лихва от 31.07.2019 година и до окончателното плащане; на основание
чл. 430, ал. 2 ТЗ - сума в размер на 682,36 евро, представляваща неплатена
възнаградителна лихва по договора и анексите, начислена за периода от 15.04.2018
г. до 14.09.2018
г., на основание чл. 92 ЗЗД - сумата от 4822,61
евро – общо дължими неустойки
за забава в плащанията по кредита за периода 15.03.2018 година – 30.07.2019
година, които суми са дължими солидарно и с ответниците И.Ц.Й., ЕГН: **********
и С.Ц.Й., ЕГН: ********** и Й.К. ЕООД, ЕИК:*******, като отговорността на
длъжниците- физически лица е до размерите, посочени по-горе.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.
ООД, ЕИК: ******* и Й.К. ЕООД, ЕИК:*******да заплатят солидарно на У.Б. АД, ЕИК: ******* направените
разноски по делото от 7837,24 лева – исково и заповедно производство, които до
размера от 4379,80 лева дължат солидарно и с ответниците И.Ц.Й., ЕГН: **********
и С.Ц.Й., ЕГН: **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: