Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
в.гр. дело
№ 314 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано
е във връзка с подадени две жалби, както следва:
1.
частна жалба от „Одисейстил“ ООД с вх. №8419/21.06.2018г. по описа на
регистратурата на ЧСИ рег. № 807 срещу разпределение, изготвено по изп.д.
№340/2017г. по описа на ЧСИ с рег. № 807 в КЧСИ;
2.
частна жалба от „Калипсо ДВ“ ЕООД с вх. №8421/21.06.2018г. по описа на
регистратурата на ЧСИ рег. № 807 срещу разпределение, изготвено по изп.д.
№340/2017г. по описа на ЧСИ с рег. № 807 в КЧСИ;
В
жалбите се твърди, че неправилно съдебният изпълнител не е включил в разпределението
натрупаните такси за битови отпадъци, които следвало да бъдат с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, наред с дължимите данъци за имота. Моли се за
отмяна на разпределението и връщането му на ЧСИ за ново разпределение или
извършване на такова от самия съд.
По
делото е постъпило по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК становище от присъединения
взискател „Юробанк България“ АД, с което се излагат продробни доводи за
неоснователност на жалбите и мотиви на ЧСИ по обжалваните действия. Взискателят
„Феникс ЗПЗ“ ООД не е изразил становище.
По
делото се установява, че изготвеният протокол за разпределение е бил предявен
на 18.06.2018г., а жалбите са подадени в срока на 21.06.2018г. от „Одисейстил“
ООД и „Калипсо ДВ“ ЕООД, който са процесуално легитимирани да обжалват
извършеното разпределение, тъй като са длъжници на взискателя „Феникс ЗПЗ“ ООД.
Предвид
горното, следва да се приеме, че жалбите са подадени в срок от процесуално
легитимирани лица – длъжници в изпълнително производство срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
В
отрито съдебно заседание страните по делото не се явяват и не се представляват.
Съдът,
след като разгледа жалбата на „Одисейстил“ ООД, отговора на взискателя, становището на съдебния изпълнител и прецени
представените по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20178070400340 по описа на ЧСИ Н. Д.с рег. № 807 в
КЧСИ е образувано по молба на „Кейрос“ ЕООД против длъника „Калипсо-ДВ“ ЕООД
въз основа на изпълнителен лист от 27.04.2017г., издаден по гр.д. № 5514/2017г.
на ВРС за сумата от 10 000.00 лева. В хода на изпълнителното дело са
присъединени още 9 броя изпълнителни листи, издадени в полза на „Кейрос“ ЕООД,
като общото задължение на длъжника „Калипсо-ДВ“ ЕООД към 01.03.2018г. е размер
на 206 764.00 лева.
„Калипсо-ДВ“ ЕООД е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.4510.783 по нот.акт № 140, том 38 от 02.10.2010г., целият с площ от
16 636 кв.м., ипотекиран в полза на присъединения взискател „Юробанк България“
АД-ипотекарен кредитор. Останалата ½ ид.ч. от ипотекирания имот е
собственост на другия жалбоподател „Одисейстил“ ООД (1/4 ид.ч.) -ипотекарен
длъжник на „Юробанк България“ АД и „Феникс – ЗПЗ“ ООД (1/4 ид.ч.).
Към изп.д. № 20178070400340 е присъединено и изп.д. № 20168070400569. Към настоящия
момент, на мястото на взискателя „Кейрос“ ЕООД
е конситутуиран „Феникс – ЗПЗ“ ООД въз основа на договор за цесия с общо
вземане 334 048.37 лева.
ЧСИ Н. Д. е насочила изпълнение върху ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.4510.783, собственост на длъжниците „Калипсо-ДВ“ ЕООД, „Одисейстил“ ООД.
За купувач на имота е обявен единствения кандидат – взискателят „Феникс – ЗПЗ“
ООД при тръжна цена от 928 000.00 лева срещу вземането му в размер на
334 048.37 лева общо по двете изп.д. 340/2017г. и 569/2016г.
По делото се установява, че присъединени взискатели по изпълнителните
дела са „Юробанк България“ АД-ипотекарен кредитор на ПИ с идентификатор
10135.4510.783, предмет на публичната продан с вземане общ дълг от 14 388 326.75
лева по три договора за кредит с „Одисейстрой“ ООД, обезпечен с ипотека върху
поземления имот. Присъединени взискатели са и ТД на НАП-Варна, Община Варна, Д.П.,
Н.А. и Б.А., К.М..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение,
когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията всички
взискатели. Чрез
разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В хипотезата, в която
за купувач е обявен взискател и едновременно с това има и други взискатели, а
предложената цена не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, е
приложима специалната норма на чл. 495 ГПК, съгласно която обявеният за купувач
взискател е длъжен да внесе в двуседмичен срок от разпределението сумата,
необходима за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите
взискатели, а ако няма други взискатели, е длъжен да внесе сумата, с която
цената надминава неговото вземане. Ето защо, в хипотезата на чл. 495 ГПК, се
налага извършването на "предварително разпределение" по чл. 460 от ГПК, с което преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за
купувач взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в
какъв размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно чл.
461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач взискател
следва да внесе. След стабилизиране на "предварителното" разпределение
започва да тече и двуседмичният срок за внасяне на определената с
разпределението сума, дължима от обявения за купувач взискател – в този смисъл Решение
№ 12 от 19.01.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 740/2017г.
В случая, съдебният изпълнител е изготвил протокол за предварително разпределение
на сумата от 920 000.00 лева, предложена от купувача-взискател „Феникс –
ЗПЗ“ ООД, както следва:
1. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – пропорционална такса,
дължима на ЧСИ на осн.чл. 26 от ТТЗЧСИ, в размер на 19 814.46, след
приспадане на такса опис в размер на 1500.00 лева; други такси и разноски,
свързани с изпълнението в размер на
638.00 лева;
2. на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на Община Варна сума
в размер на 17415.61 лева, дължими местни данъци за имота от собствениците
„Одисейстил“ ООД и „Калипс-ДВ“ ЕООД;
3. На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя-ипитекарния
кредитор „Юробанк България“ АД сума в размер на 890 132.03 лева
(928 000.00 – 20 454.46 – 17 415.51 = 890 132.03 лева).
В полза на останалите вземания на присъединените взискатели не е
извършено разпределение, тъй като не остават суми за разпределение. Съдебният
изпълнител е приел, че таксата за битови отпадъци в размер на 30 589.04 лева не
се ползва с втора по ред привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, поради
което я е изключил от разпределението.
Спорният въпрос, съобразно въведените в жалбата оплаквания, е дали
дължимите от „Одисейстил“ ООД и
„Калипс-ДВ“ ЕООД такси за битови отпадъци за имота в размер на 30 589.04лева (видно
от представената справка за задължения), следва да бъдат разпределени в полза
на Община Варна с втора по ред привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ГПК,
наред с дължимите данъци, тъй като ако бъдат включени тези вземания в
разпределението, същите биха били погасени.
Настоящият съдебен състав намира, че таксата за битови отпадъци попада извън обхвата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД като втори ред привилегия са уредени
вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно
средство – от стойността на този имот или превозно средство, както и вземания,
произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори.
Чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е норма с процесуален характер и разширителното й
тълкуване е недопустимо. Специалният характер на привилегията по чл. 136, ал.1,
т. 2 от ЗЗД означава, че с право на предпочтително удовлетворяване се ползват
само вземанията на общината за данъци върху недвижимия имот, който е обект на
принудително изпълнение. Цитираната разпоредба няма предвид всички публични
вземания, а само изрично посочените. Доколкото се касае за една привилегия,
т.е. изключение от общото правило за съразмерност, изброяването на конкретните
хипотези е изчерпателно и не търпи разширително тълкуване - Решение № 18 от
20.02.2018 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 53/2018 г. От друга страна,
"таксата битови отпадъци" не е данък, а се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, съгласно чл. 62 ЗМДТ. Макар и с
характер на публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК, вземането за таксата битови отпадъци не е предвидено от законодателя в
привилегиите по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, поради което вземането за битови отпадъци попада в общата привилегия по
чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 35 от 23.03.2018 г. на ВнАС
по в. ч. гр. д. № 99/2018 г.
Ето защо, сумата от 928 000.00 лева следва да бъде разпределена
между кредиторите, както следва:
1. 20 452.46 лева на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД –
пропорционална такса, дължима на ЧСИ на осн.чл. 26 от ТТЗЧСИ, в размер на
19 814.46, след приспадане на такса опис в размер на 1500.00 лева и други
такси и разноски, свързани с изпълнението в размер на 638.00 лева;
2. 17415.61 лева на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на
Община Варна – дължими местни данъци за имота от собствениците „Одисейстил“ ООД
и „Калипс-ДВ“ ЕООД;
3. 890 132.03 лева на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза
на взискателя-ипитекарния кредитор „Юробанк България“ АД – (928 000.00 –
20 454.46 – 17 415.51 =
890 132.03 лева).
Oбявеният за купувач
взискател „Феникс-ЗПЗ“ ООД следва да внесе цялата тръжна цена 928 000.00 лева,
тъй като неговото вземане е хирографарно и не се ползва с специална привилегия
спрямо вземанията на Община Варна, Юробанк България“ АД и разноските, свързани с
принудителното изпълнение.
За останалите хирографарни кредитори не остава сума за разпределение,
тъй като сумата от 928 000.00 лева, която следва да бъде внесена от
купувача, е достатъчна да погаси единствено вземанията на кредиторите с първа и
втора по ред привилегия и частично вземането на ипотекарния кредитор „Юробанк
България“ АД, което е с трета по ред привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД.
По горните съображения, съдът намира разпределението по чл. 495 от ГПК за
законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът на основание чл. 463, ал. 2, вр. с чл. 274 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Одисейстил“ ООД с
вх. №8419/21.06.2018г. по описа на регистратурата на ЧСИ рег. № 807 и частна
жалба от „Калипсо ДВ“ ЕООД с вх. №8421/21.06.2018г. по описа на регистратурата
на ЧСИ рег. № 807 срещу разпределение, изготвено по изп.д. №340/2017г., с
присъединено изп.д. № 569/2016г. по описа на ЧСИ с рег. № 807 в КЧСИ;
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.