Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, двадесет
и втори състав, на петнадесети юли, две хиляди и
четиринадесета година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Г.В.
и с участието на прокурора Антония Иванова, разгледа докладваното от съдията
Ганчева адм. дело № 841 по описа на Варненски административен
съд за 2014 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.
с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано
е по иск предявен от С.Н.Н., понастоящем в затвора гр. Белене, против Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията», за сумата от 8000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на постановяване на съдебния акт, до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендираното обезщетение е за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в множество негативни преживявания, липса на апетит,
унижаване на човешкото достойноство, в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия, упражнени върху ищеца от служители на ответника, изпълняващи
административна дейност по ръководство и контрол в затвора гр. Варна, по време
на престоя на Н. в затвора, за периодите както следва: от 21.03.2011 г.
до 24.03.2011 г.; от 04.04.2011 г. до
06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до 16.06.2011 г. от 08.07.2011 до 13.07.2011
г.; от 07.10.2011 г. до 12.10.2011 г.;
22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.;
от 05.04.2013 до 10.04.2013 г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г. Сочи, че
незаконосъобразните действия осъществени от ръководството на затвора, спрямо Н.
се изразяват в това, че винаги е настаняван в незаконосъобразни условия на
живот, при липса на законоустановени такива и здравни изисквания, в жилищни,
комунално-битови и други
помещения, при лоши условия за
поддържане на личната хигиена, физическото и психическото здраве, водещи до унижаване
на човешкото му достойнство. В същия период твърди, че са упражнени и
незаконосъобразните бездействия, изразяващи се в това, че ръководството на
Затвора Варна, никого не е подсигурило и не е настанило Н. по време на престоя
му затвора в законоустановените условия
за живот, в които следва да бъде настанен, като лишен от свобода, при наличието
на законоустановените здравни изисквания, жилищно-комунално битови и други
помещения за поддържане на личната хигиена, физическото и психическото здраве и
уважение на човешкото достойнство и никога не са му предоставяни за ползване,
полагащите се безплатни спални принадлежности.
В исковата молба се сочи, че през периодите от м. март 2011 год. до
месец май 2013 год. за извършване на процесуални следствени действия пред
съответните органи на територията на гр. Варна Н. бил многократно настаняван в
Затвора Варна. По време на престоите в Затвора Варна винаги е бил настаняван в
спално помещение № 1, което е на ет.1, първи коридор. Спалното помещение в
което е настаняван ищеца е с квадратура от 18.20 кв.м. която не отговаря на
тази, която се полага на лишените от свобода, с оглед на оборудването на
килията и броя на настанените в нея лишени от свобода. В килията има четири
броя триетажни легла, като височината на килията е 2,65 м., в помещението има и
един брой метален шкаф, който винаги е заключен с катинар. Ключа за шкафа стоял в лишен от свобода, който е настанен в
друга килия, поради което лишените от свобода настанени в спално помещение № 1
са лишени от възможност да ползват шкафа. Поради липсата на шкаф, Н. е държал
вещите си в чанта, поставена под леглото, или я ползвал като възглавница, което
положение създавало неудобство и дискомфорт на ищеца. Твърди, че в килията не е
имало маса и столове, поради което настанените в нея се хранели на леглото,
което било неудобно и нехигиенично. Излага доводи, че храната се доставяла на
място в килията, от лице което също е лишено от свобода. При доставянето на
храна, лицето не било с ръкавици, а пипало храната и посудата с ръце. Поради
липса на маса и столове в помещението, храната при доставянето и в баки, била
поставяна на земята пред килията, след което всеки лишен от свобода си вземал
храната от земята. Този начин на раздаване на храна не отговарял на здравните изисквания
и причинявали дискомфорт и унижение на ищеца. Излага доводи, че помещението в
което е настанен е с размери на прозорците 0.90 м. на 1.3 м. Прозорците се
отварят на половина, тъй като намиращите се в помещението легла пречат за
пълното им отваряне, не пропускат
достатъчно въздух и светлина. Помещението не може да се проветрява добре,
поради което въздуха бил мръсен и труден за дишане, мазилката се ронила.
Пространството в килията било малко предвид наличните мебели и многото
настанени лишени от свобода, което налагало Н. да стои легнал или седнал, тъй
като липсвало достатъчно площ в помещението. В килията имало обособен санитарен
възел, но същия не бил в отделно помещение, тоалетната била разположена в пряка
видимост от всички намиращи се в килията, ползването на тоалетната било
унизително и срамно. Предвид големия брой настанени в килията, почти винаги
имало неприятна миризма от тоалетната.
Тоалетната чиния била без капак, в лошо състояние, не се предоставяли
препарати за почистването й. Стените на санитарния възел били с височина около
1,40 м., като стените не закривали санитарния възел. Твърди, че не са му били
предоставяни прибори за храна, поради което лишения от свобода се хранел с
ръце, което било крайно унизително. Излага доводи, че не са му предоставени за
ползване и полагаемите безплатни принадлежности – чаршафи, възглавница, калъфка
за възглавница, одеяла и дюшек, поради което спял на леглото без принадлежности,
което било крайно неудобно. Твърди, че в затвора липсват помещения за пушачи и
непушачи и Н. бил принуден да диша тютюнев дим на другите лишени от
свобода. Предвид изложените условия
счита, че са нарушени нормите на ЗИНЗС,
ППЗИНЗС, Конституцията на РБ и ЕКПЧ, а ответника следва да бъде осъден за
заплати на ищеца претендираната сума за претърпените от него неимуществени
вреди. По същество ищеца поддържа иска и
моли същия да бъде уважен изцяло. В представени писмени бележки поддържа, че
предявения иск е доказан по основание и размер, предвид събраните по делото
гласни доказателства, приетата СТЕ, поради което моли същия да се уважи.
Ответникът
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» чрез процесуалния си представитлел
в депозирано писмен отговор оспорва иска по основание и по размер. Моли да се
отхвърли иска. По същество излага доводи за неоснователност на иска. В
представени писмени бележки поддържа, че не са доказани наличието на трите
кумулативно изискуеми предпоставки за основателността на иска. От събраните по
делото доказателства по безспорен начин е установено, че спрямо Н. са
предприети всички адекватни действия от служителите на Затвора Варна за да
осигурят оптимални условия по време на пребиваването му. Сочи, че св. В. и Ч.
са описали състоянието на спално помещение №1, но същите никога не са били настанявани
в него, не са посочили и какви вреди е
претърпял конкретно ищеца. От приетата
по делото СТЕ е видно, че спалното помещение в което е настанен ищеца и
битовите условия отговарят на законоустановените. При престоя си в Затвора
Варна Н. е отказъл ползването на спални принадлежности, защото ползва
собствени. Сочи, че затворите са пенитенциарни заведения, като се подчиняват на
определен режим и порядък. Обезщетение се дължи само за вреди, които са пряка и
непосредстване последица от евентуално увреждане. Такива вреди по делото не са
доказани, поради което моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на ответника.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за недоказаност на иска по основание и размер.
Излага доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може
да се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника.
Съдът, като
обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени
доказателства и становищета на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложените
към настоящото дело доказателства се установява, че ищеца Н. изтърпява наказание лишаване от свобода от 2002 год.
През 2005 год.
ищеца е приведен в затвора Ловеч, а към 2011 год. Н. е бил настанен в Затвора –
Враца.
Видно от
приложената на л. 18 по делото справка е, че Н. *** в следните периоди: от 21.03.2011 г.
до 24.03.2011 г.; от 04.04.2011 г. до
06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до 16.06.2011 г. от 8.07.2011 год. до
13.07.2011 год., от 07.10.2011 г. до 12.10.2011 г.; 22.02.2013 г.
до 27.02.2013 г.; от 05.04.2013 до 10.04.2013 г. и от 17.05.2013 г. до
22.05.2013 г. През посочените периоди Н. е бил настаняван в спално помещение №
1/наричана по-долу и килия №1/.
От
представената справка изготвена от завеждащ домакинската служба е видно, че при
пребиваването си в затвора Варна Н. е получавал полагащите му се принадлежности
– дюшек, възглавница, одеяла и чаршаф. Принадлежностите се получават при
поискване от страна на лишения от свобода, като масова практика е лицата да
пристигат със собствени чаршафи.
От изисканата
справка /л.49/ е видно, че в Затвора Варна няма обособени помещения за пушачи и
непушачи. Лишения от свобода А.В. *** на
5.10.2005 год., като и до момента на изготвяне на справката пребивава в
затвора. Лишения от свобода А.В. не е бил настаняван в едно спално помещение с
ищеца.
От справка
/л.86/ от делото се установява, че в първи «а»коридор има 12 спални помещения,
в които се настанявам между 60-80 лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими. В
пет спални помещения са настанени работещи – назначени към домакински щат, а в
шест спални помещения са настанени лишени от свобода със залболявания и такива,
за които се изисква настаняване при щадящи условия. Има общ санитарен възел за
коридора в групата. Настанените в първи коридор се заключват само през нощта. В
първо спално помещение в първи «а» коридор са настанени лишени от свобода –
чужда делегация /такива които идват от други затвори за провеждане на
следствени действия/. Само в първо спално помещение има обособен самостоятелен
санитарен възел. Спалното помещение е постоянно заключено, поради съображения
за сигурност, отключва се три пъти в деня, по време на хранене. В различните
периоди в които е пребивавал Н. *** в помещението в което е настанен са
пребивавали между 5 и 9 лишени от свобода. В периода от 2011 до 2013 год. в
първо спално помещение са извършвани СМР – подмазване и боядисване на
помещението.
Съгласно
таблица №3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода, на
всеки лишен от свобода се полага по една възглавница, дюшек, 2 одеяла, 4
чаршафа и 2 калъфки.
От
представената по делото вещева ведомост № 0041684 от 2002 год. е видно че при
постъпването на Н. в затвора му са предоставени лятна куртка, панталон, одеяло -2
бр., възглавница, калъфка, лъжица, риза и фланелка.
От
представената по делото справка от Затвора – Варна /л.144 от делото/ е видно,
че при пребиваването си в Затвора Варна в периода от 2011 до 2013 год. Н. не е
депозирал жалби до началника на пенитенциарното заведение, или до други
длъжностни лица. Раздаването на храна на настанени в килия №1 се извършва на
място, което се налага от динамиката и честата смяна на настаняваните лица –
чужда делегация в тази килия. Останалите лишени от свобода се хранят в
столовата на затвора. Длъжността по раздаването на храна се изпълнява от
дежурния в момента бакар, който също е лице лишено от свобода, под контрола на
постовия надзирател. Ищеца Н. в периода
от 2011 до 2013 год. винаги настаняван в
спално помещени №1. Като спалното помещение се намира в коридор, в който са
настанни лишени от свобода от различни категории, поставени на различни режими.
Поради съображения за сигурност и предотвратяване на неправомерни
взаимоотношения между лишените от свобода, помещението в което е настанен Н. се
държи постоянно заключено. Помещението се отключва само три пъти на ден, при
раздаването на храна. В периодите, за които е исковата претенция на Н. същия е
бил извеждан от Затвора Варна за явяване в с.з. пред Административен съд –
Варна, 9 пъти, по 4 броя административни дела, по заведени от Н. дела по ЗОДОВ.
В справката е отразено, че в периода 2011-2013 год. спалните принадлежности на
настанените в ОЗ – Варна за изтърпяване на присъда се раздават по вещева
ведомост, докато принадлежностите на лишени от свобода «чужда делегация» се
раздават от назначен отговорник, също лишен от свобода, който се грижи
помещението постоянно да е оборудвано със спални принадлежности. Като
отговорника получава необходимите вещи от склада по ведомост.
От
разпита на св. В. се установява, че от както е в Затвора Варна, лишените от
свобода, идващи от други затвори, се настаняват в килия №1 в първи А коридор. В
килията има четири легла с по три места едно върху друго, т.е. място за 12
човека за спане, има и шкаф, който е заключен и не може да се ползва от
лишените от свобода, по тази причина лицата държат личните си вещи във сакове,
които постанят под леглата. Сочи, че ключа стои в отговорника за килията, който
е настанен в друга килия. Килията е отключена от 6 часа до 21 часа всеки ден и може
безпроблемно да се влезе в нея. В
килията е поставена маса м. април 2014 год. Свидетеля сочи, че в самото спално
помещение, в което е настаняван Н. *** е единственото, което има санитарен възел, който е обособен като
има изградена ниска стеничка, с височина от около 1,20 м., врата няма, на
тоалетната чиния няма капак. По тази причина в килията има лоша миризма. В
килията има само два прозореца, които не се отварят в цялост, тъй като се
допират с вишките, в помещението няма климатична система. Леглата в килията
били стари, а дюшеците с които били
застлани били тънки като шалтета, изпокъсани.
Заявява, че не е виждал да се раздават възглавници. В
първа килия се настанявали пушачи и непушачи, когато настаните в
помещението били повече, било задимено. В. твърди, че при отпътуванията на Н. ***
същия бил изморен, заради безсънни нощи
и това, че не може да с храни при наличните условия. Свидетеля В. заявява, че в
коридора в който настанен Н. има и обща
тоалетна с мивка, но същата е трудно да се използва от лишените от свобода от
килия №1, тъй като се създават проблеми от останалите обитатели в коридор №1.
Вечер килия № 1 се заключвала, а водата се спирала в 22 часа. Храната се раздава от лишен от свобода, в
самата килия, като се донася от кухнята от лице, което също е лишено от
свобода. Разносвача на храна не носи ръкавици, и тъй като в килията няма маса,
поставя баките на земята, след което раздавал храната на настанените в килията.
Според свидетеля В., в по-голямата част от времето килията е отключена, само
като има сбивания или други инциденти килия 1 е заключена през деня. Съдът
кредитира показанията на св. В. с
изключение на тези в частта, че ищеца нощем не можел да спи. Не е спорно от събраните
по делото доказателства, че ищеца и свидетеля са в различни килии, както и че
отделните помещения се заключват нощем, при това съдът приема, че В. няма
непосредствени наблюдения за това дали ищеца е спял нощем или не.
Свидетеля
Я.Ч. *** на 2.09.2011 год. При
разпита Ч. заявява, че е настанен в
Затвора на 28.04.2010 год. Същия е
настанен в първи коридор, където е и килия №1. В килията има санитарен възел,
който е отделен от помещението със стеничка висока около 1 м. Санитарния възел
и мивката са с открита видимост към килията. Килия №1 не се заключва през деня.
Отключена е от 6 без 15 до 21 часа. Ч.
твърди, че обикновено килията е отключена, като от един месец редовно се
заключва. В случай, че някой ползва
санитарния възел, това се вижда от останалите настанени в килията. Защото
тоалетната чиния нямала капак, се чувствала лоша миризма в цялото помещение.
Тъй като всички затворници знаели, че водата в тази килия е от градската
водопроводна мрежа редовно си пълнели вода за пиене от там. В помещението имало
два шкафа, но същите не се ползвали от лишените от свобода, тъй като били
заключени, а ключовете били в отговорника на килията. Настанените в килия №1 се
хранели на място, като храната била носна в бака и дървена щайга, поставяла се
на земята и от там с разсипвала по чиниите на лицата. Раздаващия храна не носел
ръкавици. Килията била с влага,
разнебитена, от 5 години не и бил правен ремонт. Прозорците в помещението не се
отваряли докрай, тъй като пречели леглата.
Леглата били стари, от 2-3 месеца се раздавало спално бельо в килията,
преди това всеки си носел чаршафи, дюшеците били тънки и изпокъсани. Повечето затворници си носели чаршафи, а тези
които нямали следвало отговорника на килията да им предостави, но зависело от
това дали го мързи или не. В килията се настанявали пушачи и непушачи. Свидетеля заявява, че при престоя си в килия
№1 Н. не е ползвал тоалетната в килията, а общата тоалетна в коридор №1, тъй
като в тоалетната в килията му било неудобно да осъществи физиологичните си
нужди. Съдът кредитира показанията на свидетеля, с изключение на частта в която
заявява, че в килията не е правен ремонт от 5 години. Видно от приложената по
делото справка от затвора, такъв ремонт е извършван 2013 год.
От
разпита на св. Н. се установява, че същия се занимава с инспекционна и
възпитателна дейност в ОЗ – Варна. Към 2014
год. отговаря за зоната със засилена охрана, а преди това отговарял за
лишените от свобода от първа група, където е и спално помещение №1, в което е
бил настаняван ищеца. През по-голямата част от деня, лишените от свобода „чужда
делегация“ настанени в килия 1 са заключени,
като сутрин, обед и вечер има регламентиран престой в коридора и ползване
на допълнителния санитарен възел, който
е в коридора, като през това време получават и храна. Достъпа на
настанените в килия №1 е ограничен до останалите килии. Храната на настанените
в килия №1 се раздава от лишен от свобода, който е зачислен към кухнята, като лицето преди това е преминало необходимите
изследвания на ХЕИ. Храната се раздава, като се ползват ръкавици, предоставяни
в кухнята. Спални принадлежности на лица от килия №1 се раздават от назначен
отговорник, като в част от случаите лицата си носят собствено постелъчно бельо. Отговорника
на килията раздава принадлежности при поискване, за което си записвал в
тетрадка. Свидетеля заявява, че е с работно време от 8.30 до 17 часа, като в
някой от дните е посещавал коридор №1. Като при раздаването на закуска и вечеря
не е присъствал, защото по това време не е на работа. Килия №1 не винаги е
заключена целодневно, при наличие на повече настанени в нея, с разрешение на
главния надзирател килията се оставя отключена, но същите са предупреждавани да
си стоят в килията. Съдът кредитира показанията
на свидетеля, с изключени на частта в която заявява, че в голяма част от
денонощието килия №1 заключена,
доколкото самия той прави уточнение, че същата килия не винаги е заключена.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта, че винаги при
раздаването на храна се ползват ръкавици, тъй като от приложената по делото
справка, а и от заявеното от самия свидетел,
раздаването на закуската и вечерята,
се извършва съответно преди започване и след приключване на работното му
време, т.е. същия няма преки наблюдения за тези периоди.
От
изисканата справка от Затвора Варна /приложна на л.176/ е видно, че свидетеля Н. е назначен в затвора
от 1999 год., на длъжност инспектор социална дейност и възпитателна работа. От
2010 год. е назначен да отговаря за лишените от свобода от първа група.
По
делото е представена ведомост съгласно която на 23.05.2013 год. на Н. са
раздадени спални принадлежности. Представени са и два броя вещеви ведомости за
периода 2011, 2012 год. видно от които
на отговорниците на килията за чужда делегация са предоставени голям брой възглавници, одяла, чаршафи,
калъфки, дюшеци и др.
Видно
от приетата и неоспорена от страните СТЕ килия №1 в
която е настаняван Н. при пребиваването
си в затвора Варна е с квадратура 17.26 кв.м., като оборудването на килията се
състои от 12 бр. легла тип вишка, разположени на 4 места по 3 легла едно над
друго. С оглед размерите и оборудването на килията същата отговаря да бъдат
настанени 4 лишени от свобода в нея.
Монтирани са два метални шкафа, има дървена маса. В ляво от вратата е
обособен санитарен възел, без врата и преградна завеса. Подът на санитарния
възел е с теракот, трите стени на санитарния възел са
с височина около 1,30 м. имат фаянсова облицовка, стените на килията са боядисани
с цветен латекс, а тавана с бял.
Санитарния възел е разположен във вътрешната част на килията, има
тоалетна порцеланова мивка и канелка за течаща вода,
на пода има сифон, тоалетната не е обособена като помещение, а като ниша.
Площта на санитарния възел е 2,14 кв.м. Липсва врата или преградна заведа,
преградната стена не е до тавана, липсва
и принудителна вентилация. След направения оглед вещото лице поддържа, че
ползването на санитарен възел и течаща вода с осъществяват в спалното
помещение. Прозорците в килията са два броя с размери 127/86 см. с две крила, отваряемо и неотварямо. Поради
неподвижното закрепване на инвентара в килиите обитателите не могат да виждат
навън. Отваряемото крило е с размери 127/47 см.
Проветряването на килията е само естествено, при отваряне на прозорците.
Законоустановени стандарти за площ на прозорци в килия липсват въобще, но
вещото лице сочи, че наличните прозорци не отговарят на стандартите за жилищни
помещения. Съдът кредитира заключението на в.л. с изключение на частите в които
се съдържат отговори на правни въпроси.
По допустимостта на иска:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност –
незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица на държавата - служители на Затвора Варна, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите,
съгласно ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяните
като незаконосъобразни действия и бездействие на служители от администрацията
на Затвора Варна представлява административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по
изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяването на
наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването
на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения,
съобразно правното им положение и статут. Предвид изложеното съдът приема, че
предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и
сл. от АПК.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна.
Съгласно чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В
настоящия случай се претендира обезщетение от незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» гр.
София.
За успешното
провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо
установяване на следния фактически състав: 1. незаконосъобразни действия или
бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите
вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Доказателствената тежест за
установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Административната
дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на
тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт. Съгласно чл.1,
ал.1 на ЗОДОВ държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални
административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките
действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени
им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил
дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на
физическо действие или бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността се характеризира като обективна, без виновна. Възникването
на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни
действия /бездействия на служителите на ответника. Незаконността на действието
или бездействието ще се определи от несъобразеността
на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния
акт. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Право
пораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна
норма. Ако връзката се опосредява от властническо
волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще
е индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на
административен акт, а не фактическо бездействие. За правилното решаване на
спора е от значение кои са фактическите незаконни действия/бездействия,
намиращи се в причинна връзка с твърдяните от ищеца
вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като
дължими фактически действия във връзка с управленчески
правоотношения.
По претенцията
на Н., че спалното помещение в което е настаняван не отговаря за
законоустановените изисквания за площ, съдът прецени следното: съгласно чл. 43
ал.3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м. Съгласно § 13 от ПЗР
на ЗИНЗС законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на
чл. 43, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2019 г. При това положение за периодите, за който е
предявен иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, няма нормативна база, въз основа на която
да се приеме, че с нарушението й ответникът е проявил неправомерно бездействие
като не е осигурил на ищеца фактическата възможност да изтърпява наказанието в
килия с полагаема жилищна площ на един лишен от свобода минимум 4 кв.м. Отделно
от това следва да се вземе предвид и факта, че от представената по делото
справка от Затвора Варна е видно, че килията не е била използвана в пълния и
капацитет от 12 лица, а в нея са се настанявали между 5 и 9 лишени от свобода в
претендираните от Н. периоди. Предвид
изложеното тази претенция не е доказана по основание.
Макар и с оглед
българското законодателство да не е налице формално регламентирано задължение
на администрацията в периода от 2011 до 2013 год. да се осигури минимална
жилищна площ от 4 кв.м., то не значи, че липсва задължение за администрацията
да осигури на осъдените лица, такива условия, които за не създават условие за
унизяване на човешкото им достойнство.
По претенцията
на ищеца, че в килията се пуши, като не са му осигурени здравословни условия на
живот, съдът прецени следното, видно от справка приложена на л. 49 от делото, в
затвора няма обособени килии за пушачи и непушачи. Съгласно ЗЗ – чл. 56 е
забранено тютюнопушенето в закрити обществени места, а съгласно Наредбата към
закона е допустимо обособяван на зони, в които може да се пуши. След като в затвора няма обособени спални
помещения за пушачи и непушачи, а и закона не допуска това, то не са налице
незаконосъобразни действия на администрацията за това. Бездействие би било налице при установени
случаи на пушене в килия №1, като не са взети мерки за това. По делото са
предоставени две жалби адресирани до Директора на ГД Изпълнение на наказанията
от 2011 год. и до Министерство на правосъдието от 2013 год., но липсват данни
същите да са изпратени до адресатите им, или да са входирани
във съответните органи. При това положение съдът приема, че не се установи
наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника при
настаняването на Н. в килия №1, след като килията никога не е била определяна,
като такава за пушачи.
По отношение
претенцията на Н., че в килията имало санитарен възел, но същия не отговарял на
стандартите, тъй като бил с ниски стени и намиращите се в килията имали пряка
видимост към тоалетната, съдът прецени следното: от приетата СТЕ е видно, че в
килията има обособена ниша, в която е разположена тоалетна чиния и мивка с
течаща вода. Липсва врата или преградна завеса между така наречената ниша и
самата килия. Съгласно чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалното помещение. Вещото лице сочи, че съгласно
европейските правила и стандарти касаещи лица изтърпяващи наказания лишаване от
свобода няма изрично изискване и уточнение, че санитарния възел следва да е
обособен в отделно помещение. В случая съдът приема, че са изпълнени
минималните изисквания въведени с ППЗИНЗС да се осигури санитарен възел и
течаща вода за пребиваващите в килия №1, отделен е въпроса колко е функционално
това помещение. По доводите на Н., че ползването на тоалетната от него било
унизително и срамно, същата не можела да се ползва, поради което не са му
осигурени необходимите законосъобразни условия на живот, съдът прецени
следното: видно от показанията на св. Ч., Н. не е ползвал тази тоалетна, а
тоалетната разположена в коридор №1, т.е. макар и да има осигурен санитарен
възел, ищеца е имал достъп и до друг такъв, поради което исковата претенция в
тази част е недоказана.
По доводите, че
на Н. не са предоставяни прибори за храна, поради което същия се хранел с ръце,
съдът прецени, че ищеца не доказа в хода на производството, че при който и да е
от престоите си в Затвора Варна се е хранил с ръце, без прибори. Не на последно
място съдът взе предвид и показанията на св. В., че при раздаване на храната се
предоставят прибори и чинии, които след храненето се връщат.
По доводите, че
предвид малката площ на помещението, през голяма част от престоя си Н. е стоял
седнал или легнал на леглото, като не
имал възможност да се разхожда не се споделя от съда. Видно от
показанията на св. Ч. и В., редовно при пребиваването си в затвора и предвид
факта, че килия №1 е отключена Н. е посещавал другите килии в коридор №1.
По доводите на Н.,
че в помещението не се проветрява добре, поради невъзможност прозорците да се
отворят в цялост и не пропуска достатъчно светлина, както и че има лоша миризма
от тоалетната чиния съдът прецени следното: видно от приетата по делото СТЕ
законоустановена площ на прозорците в килиите съгласно българското
законодателство липсват, но наличните прозорци в килията не отговарят и на
стандартите за жилищно /спално/ помещение. Поставените до прозорците
вишки-легла пречат на свободното отваряне на прозорците, пропускане на свеж
въздух и светлина. Тези факти се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства.
Съгласно правило 18.2 от Европейските правила за затворите „Всички помещения,
където затворниците живеят, работят или се събират: а/прозорците трябва да са
достатъчно големи, за да дават възможност на затворниците да четат или работят
на естествено осветление, при нормални условия и да позволява влизането на свеж
въздух, освен ако няма съответната климатична инсталация. Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес
на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването
им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер
на държавите : всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. Във всички помещения, в които
живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба, б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. Видно от
показанията на св. В. и Ч., в килия №1 винаги има лоша миризма, тъй като същата
не се проветрява добре, а тоалетната чиния няма капак. Предвид изложеното съдът
приема, че в килия №1 не са осигурени условия за добро проветряване на
помещението, и нормални хигиенни условия, доколкото липсва капак на тоалетната
чиния.
По претенцията
на Н., че в килията няма осигурени законосъобразни условия – изразяващи се в
осигурен шкаф за вещи в килията, легло, маса, столове, съдът прецени следното: съгласно ЗИНЗС, чл.
43 ал.4 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника
за прилагане на закона. Съгласно чл. 21 ал.1 от ППЗИНЗС спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените
лица, снабдени със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса,
столове, осветителни и отоплителни тела. От събраните в
хода гласни доказателства и приетата СТЕ безспорно се установи, че в килия №1
има налични легла, осветителни и
отоплителни тела, към момента на изготвяне на СТЕ има и маса. В килията са
налице и два шкафа, които предвид размерите им са достатъчни за ползване на
настанените лица. Отделен е въпроса, доколко практически тези шкафове могат да
се ползват от лишените от свобода, тъй като същите са заключени, а ключа е в
отговорника на килията, който е настанен в друго помещение. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели в периода 2011 – 2013 год. в
помещението е липсвала маса. Това се подкрепя и от представеното по делото, от
ответника решение по адм.д. № 4171 от 2012 год., в
което е описано спалното помещение, след направен оглед от вещо лице, съгласно
което в килията няма маса. При това положение съдът приема, че в килията не е
осигурена реална възможност за ползване на шкаф от лишените от свобода, липсва
и маса и столове, макар, че с оглед създадената организация настанените в тази
килия се хранят на място.
По претенцията
на ищеца, че не са осигурени необходимите условия храната да се раздава
съобразно здравните изисквания, съдът прецени следното: безспорно храненето на
настанените в килия №1 е ставало на място, а не в столовата. Храната се е
носела в бака и щайга от лишен от свобода работещ в кухнята. Св. Ч. и В. сочат,
че баките и щайгите са се поставяли на земята, след това храната се е разсипвала по чиниите от бакаря, който не е ползвал ръкавици, нито е измивал ръцете
си преди това. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото по
делото безспорно се установи, че през посочения период от Н., в килията не
имало маси и столове. Съдът не кредитира показанията на св. Н. досежно раздаването на храна в килия №1, доколкото същия е
с работно време изключващо възможността да е присъствал при раздаването на
закуска и вечеря, а по време на обядите, същия е бил в почивка.
По претенцията
на Н., че не са осигурени спални принадлежности съдът прецени следното:
съгласно нормата на чл.82 ал.2 т.3 от
ЗИНЗС лишените от свобода имат право на: самостоятелно легло и спални
принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието. По делото е представена единствено
таблица №3 изброяваща вещите които се предоставят на лишените от свобода. Тази
таблица е приета в с.з. и не е оспорена от ответника. Съгласно същата вещите се
предоставят служебно. Дори и да не е налице друга нова таблица, то по силата на
закона ответника е длъжен да осигури необходимите спални принадлежности. По
делото е предоставена ведомост л.177, съгласно която на 17.05.2013 год. Н. получил част от полагащите му се
принадлежности, а други е отказал. Вещите са ползвани от ищеца в периода до
23.05.2013 год. Предвид изложеното иска на Н. за липсата на предоставени
принадлежности в периода от 17.05.2013 до 23.05.2013 год. е недоказан. За
периодите от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г.; от 04.04.2011 г. до 06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до
16.06.2011 г. от 08.07.2011 до 13.07.2011 г.; от 07.10.2011 г. до 12.10.2011
г.; 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.; от 05.04.2013 до 10.04.2013
г. не са предоставени доказателства от ответника, че на Н. са осигурени спални
принадлежности. Представените два броя вещеви ведомости са за предоставени общо 56 горни и долни чаршафи, 34 одеяла, 20
възглавници, 46 калъфки от различен плат, 24 дюшка,
всички тези вещи са за период от три години - 2011, 2012 и 2013 год., а са получени от К.А., И.Т., М.Е.
срещу подпис. Липсват данни в периодите на ищеца да са осигурени спални
принадлежности. Макар и да е създадена организация принадлежностите в килия №1
да се предоставят на отговорник на килията, който да ги предоставя при
поискване на настанените лица, то ответника не доказа, че е осигурил такива на Н., с изключение на
периода м.май 2013 год. Предвид изложеното съдът приема, че на ищеца не са
осигурени спални принадлежности – чаршафи, възглавници, калъфки за
претендираните шест периода, с изключение на последния.
В случая от
съществено значение е дали посочените санитарно-хигиенни и битови условия, при
които е бил поставен ищеца за времето на
пребиваването му в затвора Варна, сочат на негово накърнено конституционно
право – чл. 29 ал.1 от Конституцията на РБ, съответно налице ли е нарушаван на
забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на България никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано,
че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени
углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това право е
регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На
това право на лишените от свобода съответства насрещното административно
задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им - чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека е установила общи принципи и
стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Съгласно тази практика, по смисъла на чл.3 от Конвенцията,
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от
свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури
на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, че начина и метода на изпълнение на мярката не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени”.
В случая
предвид горните установявания не е спорно, че ищеца е пребивавал в затвора
Варна за периода от 2011 до 2013 год. общо 41 дни, като е бил настаняван в
спално помещение №1 /килия №1/, в коридор №1. Съгласно СТЕ площта на килия №1
отговаря за настаняване на 4 лица, а съгласно справка от затвора в помещението
са настанявани от 5 до 9 лица, през посочените периоди. В помещението има
санитарен възел, който отговаря на минималните изисквания за такъв, но същия е
без врата, обособен като ниша и при ползването му, останалите настанени в
килията имат пряка видимост към тоалетната. Тоалетната чиния е без капак. Не е
спорен и факта, че Н. е имал и достъп до друга тоалетна, разположена на същия
етаж, предвид на това, че през светлата част на денонощието, в повечето случаи
килията е била отключена. Тъй като тоалетната
е без капак и не е обособена като самостоятелно помещение, в килията има
лоша миризма, а наличните прозорци, които не отговарят и на изискванията за
жилищно помещение, не се отварят в цялост, предвид поставени вишки пред тях.
Отделно от това в помещението няма маса и столове, като Н. се е хранил седнал
на леглото или прав, поради липса на обзавеждане, при раздаване на храната
баките и щайгите в които се пренася се поставят на пода. На ищеца не са
предоставяни и спални принадлежности, поради което същия спял на дюшека или
искал спални принадлежности от други лишени от свобода.
С оглед на
изложеното в горния абзац, съдът приема за доказани фактите досежно описаните в
исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен
ищецът при пребиваването му в Варна.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и
санитарно-хигиенните условия на спалните помещения, в които е бил настаняван
лишеният от свобода Н. *** от 2011 до 2013 год.
- в рамките на периода на исковата претенция накърняват правата му по
чл. 29, ал.1 от Конституцията на Р. България и чл.10, т.1 от Международния пакт
за гражданските и политическите права респ. от страна на затворническата
администрация е допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, по следните
съображения:
Както бе
отбелязано по-горе, факта, че жилищната площ в килия №1 е под 4 кв.м. не води до нарушение на нормата
на чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС и не може да
обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по см. на чл.3 от ЕКПЧОС.
Но липсата на шкаф, маса, столове в помещението, наличието на лоша миризма,
предвид ситуирания санитарен възел там, който
е без капак, начина на раздаване на храната, като същата се поставя на
земята, липсата на столове и маса за хранене, липсата на спални принадлежности
полагащи се на ищеца, съдът приема, че в тяхната съвкупност и по степен
и интензитет създаденото на ищеца
неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо
страдание и унижаващо достойнството”. Изтърпяваното от ищеца наказание
„лишаване от свобода”, статута му при пребиваването в Затвора – Варна по чужда
делегация и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на
лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая
с неспазването на нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на ищеца и общочовешки ценности, защитени
от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката
личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С
оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за
хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в
които е бил поставен Н. при пребиваването му в затвора Варна, предвид
кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни.
Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на
здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде
разглеждано като последица от пребиваването му в затвора. В контекста на
съдебната практика на ЕСПЧ и в частност посочения формалистичния подход на българските
съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и
унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и
недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е
претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и
обидно отношение. В тази насока са и показанията на св. В., че всеки път при
отпътуването на ищеца от затвора ищеца е споделял, че предвид условията в
килията не може да погледне храна, бил изморен, като при по-дългите му
пребивавания, това се отразявало и на външния му вид.
При
осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от
затворническата администрация са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС,
което е довело до накърняване на правото на лишения от свобода на хуманно
отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. По
делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни
лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до
емоционални и физически страдания. Но отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД.
Предвид
изложеното за част от исковата претенция съдът приема, че е доказана по
основание.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди
претендирано от ищеца като такова в размер на 8 000 лв., следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да
бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и фактът, че Н. *** в
претендирания период 41 дни, както и предвид факта, че пребиваването му е във
връзка с явяването му по няколко административни дела, образувани по искове на
самия ищец, то Н. е бил поставен в
условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на
здравето, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 450 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че по предявения от Н. иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано
наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Варна, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди от 450 лв. В останалата си част до
размера на претендираното от ищеца обезщетение от 8 000 лв. искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Отделно от това
съдът намира, че следва да осъди ответника на осн.чл.
9а ал.2 от ЗОДОВ да заплати сторените по делото разноски в размер на 100 лева,
за изготвяне на СТЕ.
Водим от
горното съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София, *** на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на С.Н.Н., с ЕГН **********,
понастоящем в затвора Белене, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от С.Н.Н. неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на
Затвора – Варна, за периода от 21.03.2011 г. до 24.03.2011 г.; от 04.04.2011
г. до 06.04.2011 г.; от 13.06.2011 г. до
16.06.2011 г. от 8.07.2011 год. до 13.07.2011 год., от 07.10.2011 г. до
12.10.2011 г.; 22.02.2013 г. до 27.02.2013 г.; от 05.04.2013 до 10.04.2013
г. и от 17.05.2013 г. до 22.05.2013 г., ведно със законната лихва считано от
датата на постановяване на съдебното решение, до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния му размер от 8000 лева.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, ***
да заплати в полза на Административен съд – Варна, сумата от 100 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: