РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260383/11.11.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На единадесети ноември                                           Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2572 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.Н.С. с ЕГН ********** ***.05.2020 год. на зам. кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл.113,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн.чл.184,ал.2,т.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание „ глоба“ в размер от 50 лв..

           С жалбата се оспорва издадено НП, като се оспорва фактическата обстановка изложена в него.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.Депозирано е писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение № 0006657/04.05.2020 год. е констатирано, че на 03.05.2020 год. в 23,40 часа в гр.Варна, на бул.“ Осми приморски полк“ с бул.“ Цар Освободител“, като участник в пътното движение- пешеходец, жалбоподателката преминава на червен светофар .

Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 113,ал.1,т.3 от ЗДвП.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който възразил, че не е пресичал на червен светофар.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН  не са депозирани възражения  пред административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 207/14.05.2020 год.,с което за извършено нарушение на чл.113,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн.чл.184,ал.2,т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание „ глоба“ в размер от 50 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.Т.К., потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, той и св.Г. извършвали обход със служебен автомобил, когато на кръстовището на бул.“ Осми приморски полк“ и бул.“ Цар Освободител“ в посока Катедралата Варна, видели, че пешеходци движещи се в посока от бул.“ Цар Освободител“ към Морска градина Варна пресичат на червен светофар. Отбили полицейския автомобил на ул.“ Иван Аксаков“ и изчакали групата от пет лица на които съставили АУАН.

Св.Г. потвърждава казаното от К..

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като ги намира за обективни и безпристрастни.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Юлиян Маринов, неин брат. Свидетелят потвърждава, че той и сестра му-жалбоподателката С. били до дюнерите на Червения площад, като тръгнали да пресичат на зелен светофар, който на второто платно се сменил в червен.Тъй като не искали да се върнат, решили да преминат на червен светофар.След около 200 метра били спрени от полицейски служители, които им съставили актове за административни нарушения. Твърди, че полицейските служители се заяли с тях.

Съдът кредитира показанията на св.Маринов, тъй като съответстват на установената фактическа обстановка, като отчита и факта, че е брат на жалбоподателката и също му е бил съставен АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К., Г. и Маринов, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган –   съгласно приложената Заповед №  0506/07.02.2020 год. на Кмета на Община Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.   

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е законовата разпоредба, която е нарушена.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по  чл. 113, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата. Нормата на  чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вменява в задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на светлинните сигнали и сигналите на регулировчика.

От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като видно от показанията на св. Маринов жалбоподателката е съзнавала, че с деянието си нарушава правилата въведени с  чл. 113, ал.1, т.3 от ЗДвП и въпреки това е предприела неправомерно пресичане.

Законодателят е предвидил за извършено нарушение на разпоредбите  чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП да се ангажира на основание чл. 184, ал. 2, т. 2 пр. 1 от ЗДвП личната отговорност на пешеходеца. Размерът на глобата от 50 лева е фиксиран в закона.

В конкретния случай обаче според състава на съда административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която  правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за "маловажност" на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. 1/2005 г. /, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, където като "маловажен случай" е определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Въпреки пресичането на пътното платно от страна на жалбоподателката  на неразрешен сигнал на светофара, това не е довело до възникване на конфликтна ситуация и създаване на опасност за останалите участници в движението. Липсват доказателства, че на С. са налагани до момента наказания за извършени нарушения на ЗДвП. С оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че в случая е пред хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като липсват настъпили вредни последици от деянието. Административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил това, административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателката С., която не е направила изявление, че  претендира за разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ОТМЕНЯ НП № 207/14.05.2020 год. на зам. кмета на Община Варна, с което  на  М.Н.С. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.113,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн.чл.184,ал.2,т.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание „ глоба“ в размер от 50 лв..

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

           

СЪДИЯ В РС ВАРНА: