РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
“Адрес Недвижими имоти” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 4, ет.6, чрез пълномощника адв. Снежана
Тодорова с адрес за уведомления гр. Бургас, бул. “Стефан Стамболов” № 80, срещу Решение
№ 260401/05.03.2021г. по гр.д. № 3181/2020г. на БРС, с което са отхвърлени исковете на
дружеството- жалбоподател за осъждане на М. Д., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.
“Рилска” 21, ет.3, ап.8, да заплати на ищеца сумата от 2556, 46 евро, равностойни на 5000
лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършено посредничество, частично от
42245, 93 лв. с ДДС по договор за обслужване на купувач от 05.06.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2020г. до изплащането, както и
сумата от 255, 65 евро, равностойни на 500 лева, представляваща мораторна неустойка по
договора за периода от 01.10.2019г. до 24.06.2020г.
С обжалваното решение, дружеството – въззивник е осъдено да заплати на М. Д. и
сумата от 1071 лева съдебно-деловодни разноски.
В депозирана жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, пи
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни
съображения, че съдът неоснователно е отхвърлил исковете на дружеството под предлог, че
същото не е доказало конкретни посреднически действия по свързване на купувача и
продавача по сделката, без този правнорелевантен факт да е бил указан в тежест на ищеца в
предварително изготвения от съда доклад. Същевременно се сочи, че съдът е игнорирал
всички действия, извършени от страна на дружеството, за да може ответника да се запознае
с имота, с неговите характеристики, предимства и недостатъци. Излага се, че съдът не бил
указал с доклада си и друго важно обстоятелство, а именно, че ищецът е следвало да докаже
претенцията си за дължимост на възнаграждението въз основа на сключен договор между
продавач и купувач, въпреки, че базирал решаващите си изводи на това обстоятелство.
1
Излага се, че ищецът е имал готовност да подпомогне страните, както за сключването на
предварителен, така и на окончателен договор, ако ответникът е изявил желание за
сключване на сделка. Навеждат се доводи, че тъй като ответникът не е информирал ищеца за
намеренията си, същият е изпаднал в забава по см. на чл.95 ЗЗД. Прави се анализ на
събраните по делото гласни доказателства, като се поддържа, че неправилно съдът е
възприел свидетелските показания на Р- и С. като изявление, че ищецът не е свързал
продавача и купувача. Неосъществяването на физическа среща между купувача и
продавачите според ищеца било нормално, с оглед обстоятелството, че процесния имот се е
отварял за огледи от доверени лица на продавачите, а самите продавачи не живеели в
Бургас. Излагат се аргументи, че доклада по делото е непълен и неточен, което
представлявало нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се цитира
съдебна практика.
На второ място се застъпва становище, че ищецът е направил всичко необходимо, за
да запознае ответника с желания от него имот, което било видно и от подписания и признат
регистър на предложените имоти, в който фигурирал и проведения оглед. Твърди се още, че
ответникът дотолкова харесал имота, че е осъществил и втори оглед като е имал и
допълнителни въпроси, за да се запознае детайлно с характеристиките на имота. Въпреки
това обаче, съдът погрешно възприел, че не е осъществен фактическия състав на
търговското посредничество, което според решението се изразявало във физическо
свързване на страните. Развиват се подробни доводи относно дължимите от търговския
посредник задължения като в тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС и Варненски
апелативен съд. Твърди се, че дружеството е вложило много усилия и средства в рекламата
на имота и именно вследствие на проведената засилена рекламна кампания и публикувана
от дружеството обява, купувачът се е свързал с ищцовото дружество. Бил е подписан
договор за обслужване и са били извършени два огледа на имота. Според жалбоподателя
именно осъществяването на оглед на процесния имот, на който присъствало лице,
натоварено от продавача да отключи имота и да дава информация за неговите
характеристики, само по себе си следвало да се тълкува като свързване на страните по
сделката. В тази връзка се прави анализ на събраните по делото гласни доказателства.
Според жалбоподателя, необоснован и неправилен се явява изводът на районния съд
за това, че ответникът е сключил процесната сделка, поради ползване на услугите на друга
агенция за недвижими имоти, с която е извършил предходен оглед на имота. Според
жалбоподателя звучи житейски нелогично ответникът седмица по-късно отново да прави
оглед на същия имот, да подпише регистъра при условие, че “уж вече бил гледал имота с
друга агенция”, както и да коментира евентуално кредитиране на сделката. Независимо от
горното, въззивникът счита, че подписването на договор с дружеството “Съни БГ” не
освобождава въззиваемия от заплащане на дължимото възнаграждение, като противното би
означавало същият да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази
връзка цитира практика на ВКС.
Оспорва се валидността на сключения договор за поръчка със “Съни БГ” ЕООД от
дата 29.05.2019г. В тази връзка се излага, че дружеството се представлява от г-н Стефан К.,
но по делото не било установена автентичността на подписа положен от неговия
представител. Същото не било установено и в с.з. на 14.12.2020г. с участието на неговия
управител. Според жалбоподателя, щом ответника е правил предварителен оглед на имота
със “Съни БГ” ЕООД, то същият е можел своевременно да посочи лицето П. Д. като
свидетел за призоваване, която не било сторено, а поискал да бъде призован управителя на
“Съни БГ” ЕООД, който изобщо не познавал въззиваемия. Това обстоятелство подкрепяло
тезата на въззивника, че договорът е може би “скалъпен”. В подкрепа на това се явявало и
подробното описание на имота, посочено в сключения между въззиваемия и “Съни БГ”
ЕООД договор, което означало че на страните било предварително известно, че този имот е
предмет на продажба, още повече че на ул. “Съединение” 9 се намирали единствено
имотите, описани в нотариалния акт за покупко –продажба от 01.10.2019г.
Оспорва се и валидната представителна власт на лицата, подписали Анекс към
договор за поръчка от дата 04.09.2019г., както и представителната власт на лицето,
2
подписало разписката от 10.09.2019г. за заплащане на комисионната. Сочи се, че
въззиваемият е представил по делото копие от пълномощно, без указаната в закона заверка
от страната. Въпреки указанията на съда, дадени в с.з. от 14.12.2020г., въззиваемият не
представил заверен препис или оригинал на въпросното пълномощно.С оглед на това,
въззивникът счита, че представеното копие следвало да се изключи от доказателствата по
делото на осн. чл.183 от ГПК, а твърденията на въззиваемия за това, че е извършвал оглед
със “Съни БГ” ЕООД да бъдат приети за недостоверни.
В заключение се поддържа, че показанията на свидетеля Д. следва да бъдат
дискредитирани и да бъде прието, че въззиваемия не е успял да проведе насрещно доказване
по указанията, дадени му с доклада по делото.
Жалбоподателят намира, че успешно е изпълнил указанията на съда, дадени с
Определение от 06.08.2020г. по доклада на делото, поради което отправя искане
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове уважени
като основателни, в т.ч. и искът за мораторна неустойка в размер на 500 лв. дължима на
основание т.9.1., изр.1, съразмерна на частта на претендираната сума. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д., чрез
адв. П.К., със съдебен адрес за призоваване гр. Бургас, ул. “Любен Каравелов” № 5, вх.А,
ет.1, ап.2, с който същата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемият намира оплакването на въззивника за неточност на доклада на
първоинстанционния съд за неоснователно, като посочва, че доказателствената тежест е
надлежно разпределена. В тази връзка сочи, че след връчване проекта на доклад и във
връзка с направените от ответника възражения, ищцовото дружество е подало уточнение
към исковата молба, в което подробно ги е обсъдило и посочило, че предпоставка за
предявяване на претенция за изплащане на възнаграждение е наличието на договор за
посреднически услуги и “факта на свързване на страните по една сделка”, поради което не
може да се претендира от всеки посредник осъществил свързването. Излага, че впоследствие
проектът за доклад бил приет за окончателен без възражения от страните. Развива подробни
съображения относно правната същност на договора за посредничество, както и че
ключовото задължение на ищеца се изразява в осъществяването на контакт между страните
– продавач и купувач. В тази връзка цитира обилна съдебна практика на СГС и ВКС. Излага
съображения, че в разглеждания случай е безспорно установено, че купувачът на имота е
получил посредническа услуга по договор с трето за спора лице, което посредничело и при
самата продажба, както и че е невярно твърдението на въззивника, че същият е имал
договорни правоотношения със самите продавачи. Изтъква се, че продавачът, както към
момента на огледа, така и към датата на предварителния договор и сключване на сделката
не е клиент на ищеца и същият няма по-различни права от другите брокери за продажба на
имота, което било видно от представения по делото договор от 09.05.2017г. със срок на
действие 12 месеца. Последното означало, че ищецът не е могъл да обещае действията на
собственика, с оглед бъдещата сделка, доколкото не се е явявал обвързан да посредничи на
него. Оспорва се като невярно и изложеното от свидетелите на ищеца, че ответникът имал
задължение да направи писмено предложение относно закупуването на имота.
Противоречало на житейската логика да се предлага консултант за кредит на стойност
1 000 000 лв., а да не се уведомят продавачите за евентуалния купувач.
Оспорва се като несвоевременно и недопустимо осъщественото с въззивната жалба
оспорване на представеното по делото пълномощно, с което П. Д. е била упълномощена от
управителя на дружеството “Съни БГ” ЕООД. За пълнота се сочи, че доколкото “Съни БГ”
ЕООД се явява трето задължено лице в процеса, то за него няма задължение да представи
документа в заверен препис. Изтъква се, че в с.з. от 14.12.2020г. по делото, е бил разпитан
управителя и собственик на дружеството “Съни БГ” ЕООД, който действително е заявил, че
не си спомня за сделката, но е назначил за управител на офиса именно П. Д., която се
занимавала със сделките. Доколкото тези показания съответствали на представеното
пълномощно, то направеното от въззивника оспорване на представителната власт се явявало
не само несвоевременно и просрочено, но и неоснователно.
3
По изложените съображения се застъпва становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при обстоен анализ на доказателствения материал
и същото не противоречи на сочената от въззивника съдебна практика. Излагат се
съображения.
Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Между страните не е спорно и се доказва от представения договор за обслужване на
купувач и представен към него регистър на предложените имоти, че на 05.06.2019г.
ответникът се е свързал с ищеца и е сключил с него посочения договор, според който
ответникът като възложител възлага, а ищецът като посредник приема да изпълни
посредническа дейност, във връзка с придобиване на недвижим имот, представен от ищеца
срещу определено в договора възнаграждение – 3 % от продажната цена на имота, но не по-
малко от 600 евро. Същият ден, ответникът е бил заведен на оглед на няколко имота, между
които и този, находящ се на адрес: гр. Бургас, ул. “Съединение” № 9, представляващ
поземлен имот с площ 209 кв.м., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда. На
01.10.2019г., ответникът, по силата на нотариален акт № 1125, том VI, рег. № 6337, дело №
957/01.10.2019г. по описа на нотариус Надежда Маркова е придобил посоченият имот.
Ищцовото дружество твърди, че тъй като закупуването на имота е станало с негово
посредничество, ответникът му дължи уговорената в т.4.3. от договора за посредничество,
комисионна, която с оглед цената на имота е в размер на 42 245, 93 лв. с ДДС. Претендира
се и мораторна неустойка в размер на 500 лева посочена в чл.9.1. от договора, предвид
изпадането в забава на ответника да заплати уговореното възнаграждение.
Основното възражение на ответника е, че преди извършване на огледа със
съдействието на ищеца, такъв е бил осъществен на 29.05.2019г., чрез друга агенция – “Съни
БГ” ЕООД, което възражение съдът намира за неоснователно.
В подкрепа на твърденията си, относно посредничеството на друга агенция – “Съни
БГ” ЕООД, ответникът представя договор за посредничество /озаглавен “Договор за
поръчка за покупка на недвижим имот”/ от 29.05.2019г., сключен между него и “Съни БГ”
ЕООД, анекс към този договор от 04.09.2019г., както и разписка за изплатена комисионна
към дружеството. Ищецът оспорва датата на договора за посредничество от 29.05.2019г. и
4
доколкото същият е частен документ, съдържащ единствено изявленията на ответника и
посредника “СЪНИ БГ” ЕООД, намира приложение правилото на чл.181, ал.1 от ГПК,
според което частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е
заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ
по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Безспорно, ищецът е трето
лице, защото не е участвал в съставянето на документа, черпи права от ответника, който е
страна по оспорения договор и антидатирането му може да му нанесе вреда. Тежестта на
доказване достоверността на оспорената дата е на ответника, за което са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на св. Д. (живуща с ответника на семейна начала). В съдебната
практика съществува противоречие относно допустимостта на свидетелски показания в
хипотезата на чл.181, ал.1 от ГПК, напр. в Решение № 80/17.07.2013г. на ВКС по гр.д. №
161/2012г., IV г.о. на ВКС, категорично е възприето становището, че е недопустимо със
свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ. В
други съдебни актове – Решение № 4 от 11.09.2013 г. на ВКС по гр.д. № 454/2011г., I г.о., ГК
се приема, че свидетелски показания са допустими, единствено следва да се спазва
ограничението на чл.164 от ГПК. Третото становище, което се възприема и от настоящият
съдебен състав, застъпено в Определение № 514/11.07.2013г. на ВКС по т.д. № 355/2012г., II
г.о., Определение № 316/25.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 1526/2016г., I г.о., както и в
правната доктрина – “Българско гражданско процесуално право” – Ж. Сталев е, че
свидетелските показания се допускат при ограниченията на чл.164 от ГПК, но само за
доказване настъпването на друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документи. Поради горното, съдът е изслушал показанията на допуснатите в
полза на ответника свидетели – първият – св. Д., с която ответникът живее на семейни
начала, а вторият св. К. – управителя на дружеството “Съни БГ” ЕООД. Свидетелката Д.
изнася данни, че на 29.05.2019г. е бил извършен оглед на къщата, посредством оказано
съдействие от брокер на “Съни БГ” ЕООД, както и за състояла се среща между нея, Д. и
продавачите на имота няколко седмици след това. Свидетелят К. пък сочи, че не е запознат
със сключения между неговата фирма и ответника договор за посредничество, както и
последващия анекс, като единствено е получавал отчет в табличен вид за сключваните от
дружеството сделки от лицето П. К., която била назначена за управител на офиса.
Отчитайки относимостта на свидетелките показания, съдът констатира, че същите не
съдържат информация относно настъпването на факт, който може да докаже предхождащото
съставяне на документа. При това положение и с оглед липсата на други доказателства от
категорията на посочените в чл.181, ал.1 от ГПК, съдът намира, че Договорът за
посредничество /именуван от страните “Договор за поръчка и покупка на недвижим имот”/
няма достоверна дата по отношение на ищеца, поради което коментираното по-горе
възражение се явява неоснователно. В допълнение на горното, индиция за антидатиране на
документа се извлича от формулировката на предмета на договора, който се изчерпва с
посочване конкретния адрес на имота – къща в гр. Бургас, с площ 404, ет.3, местоположение
5
ул. “Съединение” № 9. Посочването на конкретния адрес на имота в процесния договор,
недвусмислено сочи на обстоятелството, че страните са били наясно, че въпросния имот е
бил предмет на продажба. Поради това не може да бъде споделено разбирането,
посредством същият ответникът е желаел да си осигури посредничеството на дружеството
при огледи на имоти с определени характеристики, в т.ч. и на процесния такъв и дава
основание на настоящия състав да приеме, че договорът от 29.05.2019г., сключен между
ответника и “Съни БГ” ЕООД е антидатиран и съставен за целите на процеса. Този извод се
подкрепя и заявеното от ответника на св. Р- в хода на проведения между тях разговор и
неопровергано по делото обстоятелство, че нежеланието на ответника да изпълни
задълженията си по договора с “Адрес” АД е породено от това, че е получил по-добри
условия и че той щял да избере с кого да сключи договора.
От показанията на св. Р- се установява, че на 05.06.2019г. е бил извършен първи
оглед на имота, в присъствието на асистентка на продавачите , а впоследствие и втори оглед
на имота, в присъствие на юрист на продавачите, във връзка с изразеното от ответника
желание да научи подробна информация касаеща строежа на обекта. Впоследствие, по
инициатива на ответника била проведена и трета среща, която ищецът съдействал да се
проведе в присъствието на кредитен консултант и била коментирана цената на имота, като
се постигнало съгласие същата да е в размер на 480 000 евро. Тогава ответникът поискал да
бъде намалено възнаграждението на ищеца от 3 % на 0, 5 %, по повод на което колегата на
св. Р- заявила, че няма такива правомощия и трябва да попита изпълнителния директор.
Договор за гаранция не бил подписан и ответникът напуснал срещата. В резултат на
извършена справка се установило, че процесния имот е бил закупен от Д.. Свидетелят Р-
разказва, че св. С. се свързала с ответника и го поканила в офиса да поговорят, на което
ответникът заявил да заповядат пред неговия кабинет в клиника “Маджуров”. При
състоялата се среща, ответникът признал, че са му предложили по-добри условия и той щял
избере с кой да купи имота. Гореизложените обстоятелства изнесени от св. Р- кореспондират
изцяло на изложеното от св. С. в съдържателно и хронологично отношение, не се
опровергават от други събрани по делото доказателствени източници, поради което съдът ги
кредитира изцяло като достоверни и обективно пресъздаващи случилото се.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, тъй като по делото се доказа, че
ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора. С оглед разпоредбите на чл.49 – 51
от ТЗ и и клаузите на Договора за посредничество, сключен между страните, задълженията
на ищеца като търговски посредник не се изчерпват единствено с представяне на даден
имот за оглед на възложителя, а включват и онези посреднически действия (свързване на
страните по възнамеряваната сделка и създаването на условия за постигане на съглашения
между тях, снабдяване с информация и др.). Следователно, за да е изправна страна по
договора, не е достатъчно да е извършен оглед на имота със съдействие на посредника, а е
необходима и да е била налице реална възможност за сключване на договора към него
момент.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е изправна
страна при изпълнение на задълженията си по договора от 05.06.2019г., като същото е
6
осигурило два огледа на имота в присъствие на натоварени от продавачите лица, а по време
на втория такъв е бил осигурено и лице, ръководило строежа на процесния имот, във връзка
с желанието на ответника да научи подробна информация за същия. Била е осъществена и
трета среща между ответника, представители на ищеца и кредитен консултант, на която е
била обсъдена цената на имота, както и дължимото на ищеца възнаграждение. Налага се
извода, че ищцовото дружество е действало добросъвестно при изпълнение на задълженията
по сключения договор и е създало всички необходими условия за сключване на окончателен
договор между бъдещите страни по сделката, респ. е осъществило всички действия,
формиращи съдържанието на дължимата от него престация. Именно в резултат на
осъществената от ищеца посредническа услуга, ответникът е получил необходимата му
информация за имота и е взел решение за постигане на съглашение с продавача за
продажбата на имота, впоследствие обективирано в представения по делото предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2019г. и окончателен такъв.
Поради това, следва да се приеме, че предметът на договора за посредничество, сключен на
05.06.2019г. между ищеца и ответника е бил реализиран и претендираното възнаграждение е
доказано по своето основание и размер.
С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че свързването
между ответника и продавача на имота е в резултат именно на предприетите от ищцовото
дружество действия в изпълнение на сключения договор за посредничество, поради което
посредникът има право на възнаграждение, тъй като е постигнат резултатът, който страните
по договора са целели – осъществяване на връзка между продавач и клиент. Сключването на
последващ договор за посредничество, макар и отразяващ действителната воля на страните,
не води до разваляне на първоначално сключения такъв между ищеца и ответника, както и
не дерогира поетото от последния задължение да заплати възнаграждение в деня на
придобиване на процесния имот, съгласно постигнатата в чл.4.3. (1) от договора договорка.
Предявеният главен иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло,
което налага първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в тази му
част.
С оглед основателността на предявения главен иск, съдът намира, че се е сбъднало
условието за разглеждането на акцесориния такъв, с което се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща мораторна неустойка
съгласно чл.9.1., изр.1 от договора, съразмерна на частта на претендираната сума от 5000 лв.
Интересът на посредника е защитен в договора с три вида неустойки, предвидени в
чл.9.1- в две хипотези/ изречение първо и второ/ и в чл.9.2- в една хипотеза. Граматическото
и смислово тълкуване на нормите сочи на извода, че първата е кумулативна, мораторна, за
забава, т.к. е дължима ведно с реално изпълнение за уговореното възнаграждение, а
останалите са с компенсаторен характер, т.к. заместват реалното изпълнение и се дължат от
възложителя след разваляне на договора от изправния изпълнител. Изложените по-горе
факти според настоящия състав сочат и на предпоставките за плащането на неустойка в
хипотезата на чл.9.1 изречение първо от договора за посредничество, въпреки липсата на
доказателства за връчване на приложената по делото покана за изпълнение на ответника.
7
Това е така, защото възнаграждението за посредника е дължимо при финализиране на
сделката за посредничество- чрез сключване на предварителен и/или окончателен договор за
прехвърляне на собствеността на представения от ищеца имот в полза на възложителя
/безспорно установено по делото/, а от друга и поради това, че договорът не прави
разграничение, с посредничеството на коя фирма е била сключен окончателния
договор. Падежът на задължението на ответника е бил предварително определен в договора,
поради което съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД същият е изпаднал в забава на 05.09.2019г. – датата
на сключване на предварителния договор за имота с продавачите.
В тази хипотеза, предвид изпадането си в забава да заплати възнаграждение на
ищеца, съгласно предвидената в чл.9.1., изр. първо клауза от договора, ответникът дължи на
купувача неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %.
Дължимото обезщетение се претендира за периода от 01.10.2019г. до 24.06.2020г., който
период обхваща 267 дни. Предвид забавата на длъжника и липсата на ангажирани
доказателства за изплащане на дължимата престация, размерът на дължимата неустойка,
изчислена по реда на чл.162 от ГПК през процесния период /267 дни X 50 лв., равняващи се
на 1 % от 5000 лв./ възлиза на сумата от 13 350 лв. Предвид предвидения в договора
максимален размер на неустойката в размер на 10 % от дължимото възнаграждение, то
предявеният иск в размер на 500 лв. се явява доказан по своето основание.
В отговора на исковата молба липсват каквито и да било доводи подкрепящи тезата
на ответника, че уговорената мораторна неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Такива не могат да бъдат почерпени и от постановеното решение на БАС по
в.гр.д. № 14/2017г., доколкото същото е постановено при различна фактическа обстановка.
Отделно от горното, при извършената служебна проверка, настоящия състав намира, че
сключеният между страните договор и направените от тях волеизявления са действителни и
същите пораждат целените с тях правни последици.
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищцовото дружество. На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК
следва да бъдат присъдени следните съдебно –деловодни разноски: за първата инстанция -
платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. и д.т. в размер на 250 лв.; за
въззивната инстанция - 700 лв. – платено адв. възнаграждение и д.т. за въззивно обжалване
в размер на 107, 58 лв. или общо сумата от 1957, 58 лв. С оглед основателността на исковата
претенция, направените от ответника разноски следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд на осн. чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260401 от 05.03.2021г. по гр.д. № 3181/2020г. по описа
на Районен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Д., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “Рилска” № 21, ет.3, ап.8, да
заплати на “Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” 4, ет.6, представлявано от
8
Гергана Събева Тенекеджиева, сумата от 2556, 46 евро, равностойни на 5000,00 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за извършено посредничество, частично от общо
42 245, 93 лева с ДДС по договор за обслужване на купувач от 05.06.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Д., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “Рилска” № 21, ет.3, ап.8, да
заплати на “Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” 4, ет.6, сумата от 500, 00 лв.,
представляваща мораторна неустойка, дължима на осн. чл.9.1., изр. първо от сключения
между страните Договор за обслужване на купувач от 05.06.2019г., съразмерно на частта на
претендираната сума от 5000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА М. Д., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. “Рилска” № 21, ет.3, ап.8, да
заплати на “Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” 4, ет.6, сумата от 1957, 58 лв.
лева /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9