Р Е Ш Е Н И Е

N 260 073

 

гр. РУСЕ, ...29.X................. 2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.......................................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.......29 септември  2020г…….…….…………… в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.

   ЧЛЕНОВЕ :    АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                   БОЯН ВОЙКОВ, мл.с.       

 

при СЕКРЕТАРЯ.......МАРИЕТА ЦОНЕВА.….............................и в присъствието

на  ПРОКУРОРА.....................................................................................като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА....................в.гр.д. N 436 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

 Производството е по чл.258 от ГПК.

 Д.М.Ж.,***, е обжалвал решението от 13.04.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N7541/19г., в частта, в която съдът е приел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на родените   от брака деца е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка за децата, както и в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на майката. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругата.Твърди, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства с оглед интереса на децата при постановяване на решението, както и всички събрани доказателства, поради което изводите, до които е достигнал,  са необосновани. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо него да бъде постанови ново, с което да признае за установено, че вина за прекратяване на брака има само жената, упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, на майката да се определи режим на лични отношения с децата и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 180лв. за М.и 150лв. за Р..Иска решението да бъде отменено в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на майката. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата Д.Д.Ж.,***,  изразява становище, че жалбата е неоснователна. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и да й се присъдят направените разноски за настоящата инстанция.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

От представените писмени доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 08.04.2003г. От брака си имат две деца – М., роден на ***г., сега на 17г. и 5м., ученик и Р., родена на ***г., на 4г.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в началото на семейния се живот съпрузите са се разбирали добре. През периода 2011 г. – 2015г., заедно със сина си, живяли в Италия, където и двамата реализирали добри трудови доходи.Оттам се върнали със спестени пари и направили основен, мащабен ремонт на етаж от къща, който представлява семейното им жилище.С времето отношенията им се влошили – според ищцата, защото ответникът непрекъснато я тормозел – избухва и й прави забележка за дребни неща, нанася й побои, всяка година през зимата я гонел от дома им. Според ответника причина за влошените отношения били изневерите на жена му.Свидетелите В.и Г., родители на ищцата, споделят свои непосредствени впечатления за изключително грубо отношение на ответника към нея – нарича я с обидни думи „мърша“, „курва“, бие я и я псува, дори пред сина им, гонил я от семейното жилище. Изпитвал силна ревност към жена си. П.й забележки за най-дребни неща и вдигал скандали.От своя страна Д. два пъти, за кратки периоди, е напускала съпруга си – според св.Р.– „заради други мъже“, а според св.Д.– „защото са се карали с Д.“. През тези периоди за сина им М.полагали грижи преди всичко свекърва й и ответника. След поредни скандали ищцата е отивала да живее  при баща си в гр.Варна /св.Д.В./, който  я връщал обратно, по молба на съпруга й. Според този свидетел ответникът е „хубаво момче, но дава на съпругата си 15 минути да отиде да напазарува, да остави детето на детската градина и да се върне“. Постоянно за нещо натяквал. Вследствие на стреса, който преживявала, Д. се разболяла много тежко.  И двете групи свидетели установяват, че в последно време отношенията между съпрузите много се влошили.Според свидетелите конкретните причини за това били  ревността на съпруга и съмнението му, че съпругата му изневерява със свой колега, както и че той самият установил извънбрачна връзка с друга жена.През м.09.2019 г. ищцата напуснала съпруга си и заедно с дъщеря им отишла да живее при майка си, в същото село.Синът на страните останал да живее при баща си – до м.март 2020г. Според ищцата след последното дело пред районния съд, бащата изхвърлил дрехите на сина им М.от дома им и го изгонил- Видно от данните по делото, непълнолетният син на страните е   изслушан от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 11.03.2020г. и е заявил, че желае да остане заедно с майка си, защото в нейно присъствие се чувства по-добре. Момчето е споделило, че баща му го обижда, псува го, нарича го боклук, груб е, говори против майка му.Споделя още, че  баща му понякога се кара и на малката му сестра, но  „..напоследък не е толкова агресивен“.  По делото не се спори, че през м.юни 2020г. М.се е върнал при ответника. В съдебно заседание на 29.09.2020г. пред въззивния съд момчето изразява желанието си да живее при  баща си, защото там е свикнал и защото не се чувствал комфортно с приятеля на майка си.Уточнява обаче, че няма оплаквания от поведението на майки си към него самия и към сестра му.

При съвкупната преценка на данните, изложени от разпитаните свидетели,  обясненията на страните и споделеното от непълнолетното дете на страните, може да се направи извод, че през годините  и двамата родители са полагали грижи за децата, но при възникването на различни проблеми с тяхното отглеждане,  възпитание и образование, майката е тази, която предприема конкретни действия за разрешаването им – да се заведе малкото дете на лекар, посещение на родителски срещи на сина им, осъществяване на контрол последният редовно и навреме да ходи на училище. Майката се е погрижила голямото дете да получи адекватна помощ от специалист по дентална медицина, да се осигури  смяната на личната му карта. От своя страна бащата е заплатил половината от цената на брекетите на М.. Заплатил издръжката, присъдена за малкото дете, едва след получаване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител.Майката не проявява агресивност  в поведението си и не настройва децата срещу баща им. В представения пред първоинстанционния съд социален доклад е посочено, че и двамата родители искат и имат възможност да полагат грижи за децата. Социалният работник е отразил, че в семейното жилище има добри битови условия за задоволяване нуждите на децата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи – мъжът е имал грубо, арогантно отношение към жената, упражнявал над нея психически и физически тормоз, често  е проявявал необосновано недоволство, а  брачните изневери на ищцата задълбочават конфликта помежду им и влошават до крайност отношенията им.И двамата не са направили никакви опити да преодолеят противоречията си  и да заздравят семейството.Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението е правилно в частта,  с която е признато  за установено, че вина за дълбокото и непоправим разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

              В разпоредбата на ал. 4 на чл. 59 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са именно нормативно закрепените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но изброяването в закона е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност – вж. решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на IV г. о. на ВКС/.

Предвид изложените по горе данни за поведението на страните спрямо децата  и отношението им към техните материални и образователни потребности и необходимостта от осигуряване на подходящо възпитание,  въззивният съд намира, че решението е правилно и в частта с която упражняването на родителските права е предоставено на майката, по следните съображения : Майката непосредствено се грижи за малкото дете и е родителят, който възпитава без обиди и грубости, не настройва децата против баща им, отговорна е не само към материалните потребности на двете деца, но и за тяхното здраве, ангажирана е с образованието и поведението на голямото дете.Тя е съумяла да разграничи партньорската от родителската функция на бащата и не говори против него пред децата, не ги настройва негативно спрямо него. Не така стоят нещата при бащата, който проявява и пред децата пренебрежително и грубо отношение към майката.Прави впечатление демонстрираното от страна на бащата известно пренебрежение към родителската компетентност и умения на майката.

В жалбата липсват конкретни оплаквания относно определения режим на лични отношения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че децата следва да остават при баща си два пъти месечно, с преспиване, както и през лятото, когато майката не е в отпуск и подходящият  режим на лични отношения е всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 ч в събота до 18 ч в неделя, както и 15 дни през лятото.

Решението е обжалвано и в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на жената.В жалбата е предявена и претенция жената да заплаща месечен наем за жилището ? – в уточнението на жалбата в съдебно заседание подобна претенция не се поддържа.Семейното жилище  представлява втори етаж от къща, собственост на ответника. Предвид предоставяне упражняването на родителските права  на майката и с оглед защита  интересите на децата, на основание чл.56, ал.2 от СК ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на майката до навършване пълнолетието на децата. 

Съгласно чл.143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца. Детето Р. е на 4г., посещава детска градина, а синът на страните М., на 17г., ученик. В удостоверение от 10.01.2020г., издадено от Монтюпе ЕООД-София е посочено, че от 01.01.2019г.до 12.12.2019г. бащата е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1342лв. Според удостоверение от 11.02.2020г. издадено от Монтюпе ЕООД, брутното възнаграждение на майката, за периода от 02.2019г. до 01.2020г. е било 758лв. В социалния доклад е отразено, че бащата работи при нов работодател – фирма Градус, при възнаграждение от 980лв. месечно, а актуалния размер на  възнаграждението на майката е 900лв.

 Предвид доходите на родителите, възрастта на децата и техните нужди дължимите издръжки за децата са правилно определени -  170 лв. месечно за Р. и 230 лв.месечно за М..

Претенцията на въззиваемата за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъда оставена без уважение, на основание чл. 329, ал. 1, предл. последно ГПК, която норма предвижда когато и двамата съпрузи са виновни, какъвто е и процесният случай, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са направени.

                          Предвид изложеното съдът

 

                                       Р    Е    Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №509 от 13.04.2020г. по гр.д.№7541/19г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния М.Д.Ж., роден на *** г. и на малолетната Р. Д.Ж., родена на *** г., е предоставено на майката Д.Д.Ж., на бащата  Д.М.Ж. е определен режим на лични отношения  с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 ч в събота до 18 ч в неделя, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск и е осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетния М.в размер на 230 лв. и на малолетната Р. в размер на 170 лв., чрез тяхната майка и законен представител Д.Д.Ж., както и в частта, с която ползуването на семейното жилище, представляващо втори етаж от къща в с.Н. , община Русе, по ул.“Т.“ №**, е предоставено на жената.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Д.Ж.,*** за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :