Номер
І-522
21.03.2019
година
град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение,
първи въззивен състав, на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело № 341 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т.
1 вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 чрез
адв. Жельо Денев с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 115, ет. 2 срещу Определение № 1513/20.02.2019г. по ч.гр.д. №
6627/2018г. по описа на РС Бургас.
Твърди, че по заявление на ЕОС МАТРИКС ЕООД било
образувано ч.гр.д. № 6627/2018г. по описа на БРС за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с длъжник С.И.Т. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което заявителят
получил указания за предявяване на установителен иск. Твърди, че на
16.07.2018г. заявителят връчил лично уведомление за цесия на длъжника на адрес
в гр. Б., ж.к. Р.,
ул. С. № **, посочен в заявлението като подало молба за повторно връчване на
заповедта на посочения адрес. Представено било копие на обратна разписка за
връчването и било направено искане на основание чл. 42, ал. 2 ГПК във вр. чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ заповедта да бъде връчена чрез посочено ЧСИ. С определение №
474/17.01.2019г. РС Бургас оставил без уважение молбата за повторно връчване,
което било окончателно. С обжалваното определение заповедта за изпълнение била
обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявен иск в срок.
Излагат се съображения, че чл. 42, ал. 2 ГПК предоставя възможност съобщенията
да се връчват чрез ЧСИ. Намира за неправилни мотивите на съда, че искането за
връчване чрез ЧСИ трябвало да се направи със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В разпоредбата липсвало такова изискване, освен това предвид
личното получаване на уведомление за цесия, връчено чрез куриера на М и БМ
Експрес нямало как да се направи предположение, че съдът няма да връчи
заповедта, за да се поиска връчване чрез ЧСИ. Едва след като се установило
неуспешното връчване, поискали връчване чрез ЧСИ.
Моли да се отмени обжалваното определение и да се
разпореди връчване на заповедта за изпълнение чрез ЧСИ. Представя обратна
разписка.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба
съображения и материалите по ч.гр.д. № 6627/2018г. по описа на РС Бургас, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2018г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сезирало РС Бургас
със Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С.И.Т. ЕГН
********** с адрес: общ. Б., ж.к. „Р.“, ул. „С.“ № ** с отбелязване, че основания за
сезиране на съда е постоянен адрес на длъжника. Претендира се парично вземане
за главница 386,07 лева главница по договор за паричен заем № 15617 от
10.06.2016г., ведно със законна лихва върху тази дума от 13.09.2018г. до
окончателното изплащане; 107,57 лева договорна лихва от 07.10.2016г. до
07.04.2017г. по договор за паричен заем № 15617 от 10.06.2016г.; 380,80 лева –
неустойка на основание чл. 8 от договор за паричен заем № 15617 от
10.06.2016г.; 300 лева – главница по договор за паричен заем №
19340/28.10.2016г., ведно със законна лихва върху тази дума от 13.09.2018г. до
окончателното изплащане; 113,48 лева – договорна лихва от 04.11.2016г. до
25.08.2017г. по договор за паричен заем № 19340/28.10.2016г.; 334,52 лева –
неустойка, дължима на основание чл. 8 от договор за паричен заем №
19340/28.10.2016г.
Към заявлението са представени писмени доказателства –
договор за продажба и прехвърляне на вземания; пълномощни.
От РС Бургас е извършена справка за постоянен и
настоящ адрес на длъжника С.И.Т. като е установено, че постоянният и настоящият
адрес на длъжника са в гр. Б., кв. Р., ул. С. № **.
Издадена е заповед № 3357/14.09.2018г., с която на
длъжника е разпоредено да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД претендираните със
заявлението суми, както и 32,45 лева – разноски.
Изпратено е съобщение за издадената заповед за
изпълнение на парично задължение на адрес гр. Б., с. Р., ул. С. № **. Адресът е
посетен три пъти в рамките на един месец като едно от посещенията е в
неприсъствен ден, залепено е уведомление на входната врата на ул. С. № ** на
18.10.2018г. По данни на съседи лицето било в чужбина.
Съдът служебно установи, че с Решение № 452 от 19 юни
2015 г. обн. ДВ. бр. 47 от 26 юни 2015 г. с. Р. е присъединено към гр. Б. и съгласно
ДВ бр. 66/2015г. е обособено като квартал на гр. Б.
Изискана е справка за актуално състояние на
регистрирани трудови договори като е установен трудов договор от 14.03.2018г. с
работодател Бургас Инк ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Трайко Китанчев № 24. Изпратено е съобщение за издадената заповед до длъжника
на адреса на управление на работодателя. Съдебен служител установил, че
дружеството се е изместило от адреса като няма офис, нито служители, поради
което на 06.12.2018г. залепило уведомление на входната врата. Посочено е, че
няма пощенска кутия.
След изтичането на двуседмичен срок от залепване на
уведомление не се явило лице, което да получи книжата в съда. С разпореждане от
21.12.2018г. РС Бургас констатирал редовност за връчването и, че длъжникът е
уведомен за заповедта на основание чл. 47, ал. 5, вр. ал.1 ГПК, считано от
21.12.2018г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена при
хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съобщението до заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си е връчено на 15.01.2019г. като срокът за
подаване на искова молба и представяне на доказателства за предявения иск
изтича на 15.02.2019г.
На 16.01.2019г. в РС Бургас е постъпила молба от ЕОС
МАТРИКС ЕООД с искане да се разпореди връчване на заповедта за изпълнение
повторно на адрес гр. Б., ж.к. Р., ул. С. № **, на който
адрес заявителят открил длъжника два месеца преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В условията на евентуалност моли да се
разпореди заповедта за изпълнение да се връчи чрез ЧСИ съгласно чл. 42, ал. 2 ГПК. Представя копие от обратна разписка, че длъжникът бил открит на посочения
адрес.
С определение № 474 от 17.01.2019г. съдът е оставил
без уважение искането за повторно връчване, тъй като е приел, че процедурата за
връчване на заявлението е изпълнена законосъобразно съгласно чл. 47 ГПК.
Посоченото определение е връчено на заявителя на 25.01.2019г.
С определение от 20.02.2019г. съдът констатирал, че не
са представени доказателства за предявен установителен иск в указания срок,
поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилил издадената заповед за
изпълнение на парично задължение и прекратил производството по делото.
Определението е връчено на заявителя на 27.02.2019г. и
в законния срок, а именно на същия ден – 27.02.2019г. в ОС Бургас е постъпила
частна жалба срещу него, подадена в ОС Бургас. С разпореждане от 28.02.2019г.
на Заместник-председателя на ОС Бургас делото е върнато на РС Бургас за
администриране на частна жалба.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства
не са налице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
от правна страна, съдът, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК когато
заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и
изпълнителния лист, издаден по чл.
418.
В случая на заявителя са дадени ясни, конкретни
указания, че следва да предяви иск за установяване на вземането по заповедта,
разпореждането е получено и в законния срок не е представил доказателства за
предявен иск. Изпълнени са всички предпоставки за да се приеме, че заповедта
следва да се обезсили, поради което определението е правилно.
Съдът намира за неотносими възраженията, че заповедта
следвало да се връчи повторно на адрес гр. Б., кв. Р., ул. С. № ** или чрез ЧСИ,
но въпреки това счита за нужно да посочи, че съгласно чл. 38 ГПК
съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не
е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а
при липса на такъв - на постоянния. В случая при подаване на заявлението
заявителят е посочил адрес, на който да се връчи съобщението, то е изпратено
именно на тази адрес. Изискана е справка за постоянен и настоящ адрес, като е
установено, че те съвпадат с адреса, посочен от заявителя. Лицето не е открито
на адреса при три посещения от съдебен служител, едно от които е в неприсъствен
ден, поради което е залепено уведомление на входна врата. Констатацията на
съдебния служител, че лицето е търсено на адреса и не е открито докато не бъде
оборена, се ползва с обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл. 44 ГПК.
Съдът е изпълнил и хипотезата на чл. 47, ал. 3 като е
изискана справка за трудов договор, съобщението е изпратено на адреса на
управление на работодателя, но той не е открит като на вратата е залепено
уведомление. Именно в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.5 ГПК е прието
редовно връчване.
Едва след констатиране на редовното връчване,
заявителят поискал повторно връчване на същия адрес или чрез ЧСИ. Чл. 43
предвижда начините за връчване на съобщения - съобщението се връчва лично или
чрез друго лице. Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на
съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. В закона е установено
поредност на връчването – на съдебен адресат, лично, чрез друго лице, чрез
залепване на уведомление, като реализирането на единия изключва приложението на
следващия способ. Но всеки един от тези способи при невъзможност да се
реализира предходния и при спазване на законовите предпоставки е редовен начин
за връчване и е свързан със съответни правни последици, за страната настъпват процесуални
възможности съгласно закона – в случая при прието редовно връчване по реда на
чл. 47 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят следва да предяви
иск за установяване на вземането по заповедта.
В допълнение следва да се посочи, че в случай, че е
нарушена процедурата за връчване, то правото да възрази принадлежи на лицето,
адресат на съобщението.
По изложените съображения този състав намира, че с
обжалваното определение РС Бургас правилно е преценил, че не са изпълнени в
срок дадените на заявителя ясни и конкретни указания, поради което е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратил
производството по делото. Ето защо като правилно и законосъобразно
определението следва да бъде потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК заповедното производство е
по същество двуинстанционно, поради което определението не
подлежи на обжалване и е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1513/20.02.2019г. по ч.гр.д.
№ 6627/2018г. по описа на РС Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.