О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1508
по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 07.10.2020 г. е обявен в търговския
регистър по партидата на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в несъстоятелност/, изготвен
списък на приети вземания от синдика, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 274496/16.10.2020
г. /подадено по пощата на 14.10.2020 г./ от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П.
и Ж.Н.Ц. срещу включване в списъка на приети вземания на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД, на вземането на Р.Г.К., както и срещу посочената
от синдика поредност на вземанията на работниците и срещу
включването в списъка на конкретно посочени вземания на Национална агенция за
приходите.
Със становище от 02.11.2020 г. синдикът Л.И.И. счита възражението срещу включването на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД за основателно. Твърди, че след издаване на
изпълнителя лист на 14.07.2015 г. по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1253/2015 г. на ВдРС до датата на
предявяване на вземанията от дружеството 14.09.2020 г. е изминал период
по-дълъг от пет години. По отношение възражението срещу включване като прието
вземането на Р.Г.К., счита същото за неоснователно. Посочва, че изложените
факти за роднинство на Р.Г.К. с управителя на длъжника не водят до нищожност на
придобивното основание, на което кредиторът основава
вземането си. Твърди, че вземането за договорни лихви в размер на 5 239
лева към 30.05.2018 г. и за просрочени такси от 319,07 лева не е погасено по
давност, тъй като не е изтекъл 3 годишния давностен
срок, още повече, че на 11.09.2018 г. Р.Г.К. е пристъпил към изпълнение по реда
на ЗОЗ, поради което счита, че давността е прекъсната. Счита, че възражението в
частта относно поредността на вземанията на
работниците е неоснователно. Посочва, че не са представени доказателства за
вписване на запор по реда на ЗОЗ и върху какво е наложен този запор.
Обосновава, че чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ е категоричен, че с тази привилегия се
ползват вземания, произтичащи от трудови правоотношения – трудови
възнаграждения и лихви върху тях. Разноските, направени по образуване и
движения на граждански и изпълнителни дела не произтичат от трудови
правоотношения, а по правоотношения възникнали между кредитора и съответните
органи на власт. Относно възражението, че вземанията на НАП не е по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ, а е по т. 4, посочва, че публичните вземания, възникнали по
влезли в сила разпореждания, издадени от Фонд „Гарантиране вземания на
работници и служители“ са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като държавата не следва да
бъде поставена в по-неблагоприятно положение от частноправните субекти, чиито
вземания е удовлетворила, поради което и в тази част възражението е
неоснователно. Твърди, че по възражението, че наказателното постановление от
14.07.2017 г. е погасено по давност, следва да се съобрази, че липсват
доказателства за дата на влизане в сила на същото, поради което счита, че не
следва да бъде уважавано възражението в тази част.
В съдебно заседание възразилите кредитори поддържат
подаденото възражение.
Кредиторът Р.К. оспорва възражението. Заявява, че има
сключен брак от 1986 г. с В.К.. Счита, че към молбата, с която е предявил в
производството по несъстоятелност вземането си, е приложил всички необходими
документи за неговото установяване.
Кредиторът Национална агенция за приходите заявява, че
оспорва възражението. По отношение на наказателното постановление твърди, че
вземанията по наказателното постановление не са погасени по давност, тъй като
не става дума за глоба, а за имуществена санкция. Оспорва възражението и в
останалата част.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение, становищата
на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Подаденото възражение от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А.,
П.С.П. и Ж.Н.Ц. е допустимо, тъй като списъкът на приети вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен в търговския
регистър на 07.10.2020 г., а възражението е подадено по пощата на 14.10.2020 г.,
което е в законоустановения седмодневен срок.
Кредиторите възразяват срещу включване на вземанията
на „Ф.Ф.“ ЕООД в списъка с приети вземания, на
вземането на Р.Г.К., както и срещу посочената от синдика поредност
на вземанията на работниците и срещу включването в списъка на конкретно
посочени вземания на Национална агенция за приходите.
1. По
отношение възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц.,
представлявани от адв. Д., срещу включване в списъка
на приетите вземания на вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД.
Възразилите кредитори считат, че включеното вземане на
„Ф.Ф.“ ЕООД в списъка с приети вземания е погасено по
давност, считано от датата на издаване на изпълнителния лист 14.07.2015 г. до датата
на подаване на молбата пред съда по несъстоятелност 14.09.2020 г.
Видно е, че с молба вх. № 260249/14.09.2020 г. по
настоящото дело „Ф.Ф.“ ЕООД е предявило в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ вземане, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на
14.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1253/2015 г. на Районен съд Видин. Към молбата е
приложено копие на изпълнителния лист от 14.07.2015 г., както и молбата за
образуване на изпълнително производство с вх. № 063756/20.07.2018 г. на ЧСИ Н.М..
С молбата за образуване на делото взискателят „Ф.Ф.“ ЕООД е поискал да се образува изпълнително производство
срещу длъжника „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД, въз основа на издадения на
14.07.2015 г. изпълнителен лист. Със същата молба от 20.07.2018 г., на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, взискателят е възложил
на частния съдебен изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника,
както и да определи начина на изпълнението.
На първо място следва да се съобрази, че безспорно
погасителната давност е институт на материалното право, който се свързва с
изтичане на определен, установен от закона период от време – давностен срок, след който правото на кредитора да иска
принудително реализиране на своето право се погасява. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и и да е знаел за
давността. Това е така, тъй като се погасява единствено правото на кредитора да
иска принудително реализиране на своето вземане, но не и задължението, което
продължава да съществува в същия вид, обем и модалитети,
но без възможност за принудителното му събиране. Ето защо задължението може да
бъде изпълнено валидно от длъжника и след изтичане на давностния
срок, включително и принудително, ако длъжникът не се позове в срок на
давността. В теорията и в съдебната практика погасителната давност се определя
като право на длъжника да осуети с волеизявление пред компетентния съдебен
орган правото на иска на кредитора или правото на принудително изпълнение.
Погасителната давност е установена в интерес на длъжника, който позовавайки се
на бездействието на своя кредитор в давностния период
би могъл да осуети уважаването на предявен срещу него осъдителен иск. В този
смисъл погасителната давност ползва пряко длъжника – така решение № 320 от
17.06.2010 г. по т.д. № 161/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, но не и третите, външни
за конкретното облигационно правоотношение лица. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно.
Ето защо правните последици на давността, съобразно трайната и непротиворечива
съдебна практика, могат да бъдат постигнати единствено въз основа на наведено в
срок и по установения ред възражение от страна на длъжника, като страна по
материалното правоотношение. Не следва да се разглежда възражение на друг
кредитор, който е чужд за облигационното отношение. Този извод не се променя и
от обстоятелството, че лицето което се позовава на давността има качеството на
кредитор с прието вземане и цели постигане на по-висока степен на
удовлетворяване на всички кредитори, чрез намаляване общия размер на приетите
вземания. Последното противоречи на основния принцип на производството по
несъстоятелност – справедливо удовлетворяване на всички кредитори, тъй като
понятието справедливост по необходимост предполага установяване на
действителния размер на задълженията на длъжника. Освен това в производството
по несъстоятелност изрично са уредени изключенията, при които кредитор може да
упражни права на длъжника – чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ и то само при
доказано бездействие на синдика – аргумент от чл. 649, ал. 1 ТЗ. Ето защо
възражението на кредиторите за изтекла погасителна давност по отношение
вземането на „Ф.Ф.“ ЕООД е несъстоятелно.
На второ място не се установява възражението за
изтекла давност да е основателно. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
В случая преди да изтече предвидената за вземанията давност е подадена молба за
образуване на изпълнително дело, в което се съдържа искане за възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, т.е. изпълнителното производство е образувано по редовна молба, поради
което следва да се приеме, че давността е прекъсната на основание чл. 116, б.
„в“ ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗСЧИ, прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес –
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно
подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, както е в
конкретния случай, прекъсва давността. Ето защо давността за вземанията на „Ф.Ф.“ ЕООД присъдени с изпълнителен лист от 14.07.2015 г.
следва да се счита прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 20.07.2018
г.
Предвид изложените съображения възражението в частта,
в която е оспорено включването на вземанията на „Ф.Ф.“
ЕООД в списъка с приети вземания, е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
2. По
отношение възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц.,
представлявани от адв. Д., срещу включване в списъка
на приетите вземания на вземането на Р.Г.К..
Възразилите кредитори считат, че вземанията на Р.Г.К.
не следва да бъдат приети в производството по несъстоятелност, тъй като
произтичат от договор за цесия от 30.05.2018 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Р.К., който е нищожен. Поддържат, че
договорът за цесия е нищожен като сключен без основание и като привидна сделка.
Твърдят, че сделката е недействителна и на основание чл. 647, ал. 1 ТЗ. В
случай, че не се уважи възражението за нищожност, твърдят, че вземанията за
лихви и такси към 30.05.2018 г. са погасени по давност, поради което неправилно
са прието в списъка от синдика.
Видно е, че с молба с вх. № 261715/18.09.2020 г. Р.Г.К.
е предявил вземанията си, произтичащи от договор за цесия.
От приложените към молбата и неоспорени доказателства
безспорно се установява, че на 06.10.2016 г. между „Юробанк
България“ АД и „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД е сключен договор за банков
кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL 56961/06.10.2016 г. Размерът на
кредита е 100 000 лева. За обезпечаването му е уреден залог по Закона за
особените залози върху вземания на длъжника, към НЗОК, произтичащи от конкретно
описани договори. Залогът по ЗОЗ е вписан в Централния регистър на особените
залози под № 2016101402507. С договор за цесия от 30.05.2018 г. банката
прехвърля на Р.Г.К., в качеството му на нов кредитор – цесионер,
своето вземане към длъжника „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД, като към 30.05.2018 г.
прехвърленото вземане е в общ размер на 53 174,97 лева. Видно е от
приложената справка, че договорът за прехвърляне на вземания е вписан в
Централния регистър на особените залози под № 2018060800926. Установява се, че
на 11.09.2018 г. на основание чл. 32, ал. 1 ЗОЗ Р.Г.К. е вписал пристъпване към
изпълнение върху вземанията на дружеството по договорите с НЗОК. Пристъпването
към изпълнение е вписано в Централния регистър на особените залози под №
2018091101027.
При тези данни съдът намира, че кредиторът Р.Г.К. се
легитимира като кредитор на вземанията, за които е сключен договор за цесия с „Юробанк България“ АД. Обстоятелството, че кредиторът им
сключен брак с едноличния собственик на капитала на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД – В.Н.К.не
обосновава недействителност на договора за прехвърляне на вземания. Що се
отнася до твърдението, че е изпълнена хипотезата на чл. 647, ал. 1 ТЗ, то
същото не е предмет на обсъждане в настоящото производство, а би могло да бъде
предмет на самостоятелен иск при наличие на предвидените в цитираната
разпоредба предпоставки.
Съдът намира за недоказани доводите
на възразилите кредитори, че договорът за цесия е нищожен като сключен без
основание и като привидна сделка.
В правната теория и
практика основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена
правна цел, която се преследва с предоставянето на имуществена облага.
Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката.
Основанието на договора за цесия е прехвърлянето на едно вземане. За да
придобие вземане срещу длъжника, естествено цесионерът
е заплатил предвидената в договора цена на „Юробанк Бъгария“ АД, но това обстоятелство по погасяване на дълга
към банката не може да обоснове нищожност на договора, каквито твърдения са
изложени във възражението, още по-малко, че същият е сключен при липса на
основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
4 ЗЗД.
Привидни са сделките,
сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. Възможни са и случаи, в които съконтрагентите желаят настъпване на правните последици на
договора, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността,
която са постигнали за отделни елементи на договора. В случая липсват доказателства,
че страните по договора за цесия са постигнали съгласие за нещо различно от
последиците, до които води сключеният договор за цесия. Ето защо възражението
на кредиторите, че договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, предл. 5 ЗЗД е недоказано.
По отношение възражението на кредиторите, че
вземанията за договорни лихви и такси към 30.05.2018 г. са погасени по давност,
важат изложените по-горе съображения, че кредиторите не са легитимирани лица да
отправят възражение за погасяване по давност на вземанията. Наред с това са
налице доказателства, че новият кредитор Р.К. е вписал пристъпване към
изпълнение по запора, вписан в Централния регистър на особените залози.
3. По
отношение възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц.,
представлявани от адв. Д., срещу предвидената в
списъка поредност на вземанията на всички работници.
Кредиторите възразяват, че посочените вземания за
лихви, разноски по граждански и изпълнителни дела за всички работници
произтичат от трудови възнаграждение и следва да имат същата поредност каквото е и за вземането за трудово
възнаграждение. Посочват също така, че всяко едно от вземанията до размера на претендираните трудови възнаграждения е обезпечено с
наложен запор върху вземане на длъжника на НЗОК от ЧСИ Виолета Томова, допуснат
като обезпечение на бъдещ иск. Поради извършеното вписване в ЦРОЗ, искат да се
приеме, че поредността на вземанията на всички
работници до размера на допуснатото обезпечение, следва да бъде по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ /вземания, обезпечени със запор по реда на ЗОЗ/.
Видно е, че в молбите, с които възразилите кредитори
са предявили вземанията си не са изложени твърдения и искане във връзка с това
за наличие на привилегия във връзка с наложен запор по ЗОЗ. Редът за
удовлетворяване на предявените вземания се определя от фактите, които
кредиторът следва да изложи по чл. 685, ал. 2 ТЗ – правопораждащия
вземането факт, размера му, както и привилегиите и обезпеченията
му. След като привилегията по изпълнително дело запор върху имущество по чл. 4
ЗОЗ и извършеното вписване в Централния регистър на особените залози не е
посочено от кредиторите при предявяване на вземанията им, тази привилегия не
може да се съобразява едва в настоящото производство, което е след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Ето защо съдът намира за несъстоятелно възражението на кредиторите в
частта, че вземанията им следва да са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Установява се от представените към молбите за предявяване
писмени доказателства, че Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. са
предявили вземания за трудови възнаграждения, лихви, както и за направени
разноски по съдебни и изпълнителни дела. Синдикът е приел, че вземанията за
трудови възнаграждения са в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, а останалите
вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Съдът намира изводът на синдика за правилен. Безспорно
предявените вземания за трудови възнаграждения и лихви, дължими по трудови
правоотношения следва да бъдат поставени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй
като техният правопораждащ факт е сключването,
изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение. Вземане по трудово
правоотношение е такова, чийто непосредствен източник е трудово правоотношение
по Кодекса на труда за дължимо трудово възнаграждение и/или обезщетение.
Вземането за разноски в съдебно или изпълнително производство обаче има своето
основание от възникналия спор и е дължимо съобразно развилото се производство.
Законодателят не е предвидил вземанията, които са възникнали от процесуални
правоотношения по трудови спорове във връзка с тяхното разрешаване или събиране
на суми да се ползват с привилегия, свързана с предмета на спора, поради което
като необезпечени вземания, същите правилно са поставени от синдика за
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Предвид изложеното възражението в тази част се явява
също неоснователно.
4. По отношение
възражението, подадено от Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц.,
представлявани от адв. Д., срещу включване в списъка
по т. 9 на вземания на Национална агенция по приходите, както следва: по т. 9.4
от списъка, както и срещу приетата поредност.
Кредиторите възразяват, че вземането по т. 9.4 от
списъка за имуществена санкция в размер на 31 278,68 лева по влязло в сила
наказателно постановление от 14.07.2017 г. е погасено по давност на основание
ЗАНН и НК.
Оспорват също така приетата от синдика поредност на удовлетворяване на вземанията на НАП по чл.
722, ал. 1, т. 1 и т. 4 ТЗ. По отношение на т. А посочват, че с постановление
от 21.06.2018 г. публичният изпълнител при ТД на НАП е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника. Запорът е вписан в ЦРОЗ на 08.09.2020 г., след
обявяване на длъжника в несъстоятелност, което не може да обоснове привилегия на
вземанията. В т. Б и т. В от графа „Привилегии и обезпечения“ синдикът сочи, че
част от предявените публични вземания са обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор върху
всички вземания на длъжника от НОЗК, по който държавата е присъединен взискател. Посоченият запор всъщност е наложения запор по
дело на работник и обезпечава вземане на работник, което не може да обоснове
привилегия за държавата, поради това че е присъединен взискател
по изпълнителното дело. Освен това, считат за неясно посоченото от синдика, че
„част от вземанията на държавата“ са обезпечение е вписан запор. Публичните
вземания, които не са обезпечени, следва да бъдат конкретизирани, като те имат поредност на удовлетворява по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Твърдят, че е неправилно посочването на поредност на
удовлетворяване на вземанията на Фонд ГВРС по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Считат,
че изплащането на трудови възнаграждения на работници от Фонд ГВРС не
обосновава встъпване в правата на работник.
Установява се, че Национална агенция за приходите е
предявила вземанията, включени в списъка от синдика с молба от 28.09.2020 г.
По отношение на издаденото и приложено като
доказателство към молбата на НАП наказателно постановление от 14.07.2017 г.
възразителите кредиторе не са легитимирани да заявяват възражение за погасяване
на вземанията по давност.
Относно предвидените от синдика привилегии по т. А във
връзка с издадено постановление от 21.06.2018 г. за налагане на обезпечителни
мерки, като запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под №
2020090800510, настоящият съдебен състав счита, че възражението е основателно.
Видно е, че производството по налагане на обезпечителните мерки е започнало с
издаване на посоченото постановление от 21.06.2018 г., което е преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в
несъстоятелност/, която е 19.06.2019 г., но обезпечителната мярка е вписана по партидата
на дружеството в Централния регистър на особените залози на 08.09.2020 г.,
което е след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Съгласно чл. 638, ал. 4, изр. последно ТЗ не се допуска
налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодек или
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след
откриване на производство по несъстоятелност. При съобразяване цитираната норма
следва да се приеме, че след датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се извършват действия, които биха променили
съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника, включително
възможността за предпочтително удовлетворение. При съобразяване чл. 12, ал. 1
ЗОЗ, в която е предвидено, че учреденият при условията и по реда на този закон
залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, то от
значение е вписването в Централния регистър на особените залози. В разглеждания
случай към датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в несъстоятелност/ -
19.06.2019 г. обезпечителната мярка, допусната с горепосоченото постановление
не е наложено по смисъла на закона, поради което публичните вземанията на кредитора
Национална агенция за приходите, обезпечени с наказателно постановление не се
ползват от привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По отношение привилегията
за вземания, включени по т. Б и т. В, настоящият съдебен състав намира, че е
изцяло недоказано и неконкретизирано кои вземания се ползват с привилегията във
връзка с вписвания в Централния регистър на особените залози от 2017 г. и 2018
г. и дали същите са тези, предявени от Националната агенция за приходите в
производство по несъстоятелност на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в несъстоятелност/. Ето защо
вземанията, вън от тези по т. 3 на Фонд ГВРС, следва да са с поредност чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не с приетата по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
кредиторите по отношение привилегията за вземанията на Фонд ГВРС. Включените в
списъка вземания са общ размер на 13 727,01 лева по конкретно посочени
разпореждания от 27.07.2020 г. На основание чл. 28, ал. 3 от Закона
за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/, който е приложимият нормативен акт към отпускането и
изплащането на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност, в производството по несъстоятелност Фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите“ се представлява от Национална агенция за
приходите. Съобразно чл. 3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и
служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и 2.
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, териториалните
поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания
на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на
разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по
декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови
сметки. В чл. 28, ал. 1 ЗГВРСНР е предвидено, че в резултат на изплащането на
гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в
негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на
несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства. От направените
признания от възразителите кредитори в подадените от тях молби за предявяване
на вземанията им, се установява, че сумите по разпорежданията са получени от работниците
и са във връзка с издадените разпореждания на Директора на Фонд ГВРС.
Вземанията са изплатени във връзка с трудовите правоотношения на лицата.
Следователно на основание чл. 28 ЗГВРСНР, поради изплащане на гарантираните
размери, в полза на Фонд ГВРС е възникнало право за включване на вземанията в
производството по несъстоятелност. В чл.
28 ЗГВРСНР е уредена законна суброгация, при която
след отчитане на погасителния ефект на плащането възниква ново регресно притезание в патримониума на ново за правоотношението лице. Национална
агенция за приходите, като представил на Фонд ГВРС, правилно е предявила
вземанията в производството по несъстоятелност и доколкото платените суми са
във връзка с трудовите правоотношения на лицата, то редът за удовлетворяване
следва да е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, както е прието в списъка.
Предвид изложеното възражението на кредиторите следва
да се уважи единствено по отношение определената привилегия на Национална
агенция за приходите за вземанията, извън тези на Фонда ГВРС.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –
определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, определяне
метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнагражденията им.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в търговския
регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал.
1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ и на графика на заседанията
на състава. Ето защо като дата на събранието, съдът определя 21.06.2021 г. от
13:30 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 274496/16.10.2020
г., подадено от кредиторите Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. срещу
включване в списъка на приети вземания на вземанията на „Ф.Ф.“
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 07.10.2020
г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 274496/16.10.2020
г., подадено от кредиторите Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. срещу
включване в списъка на приети вземания на вземанията на Р.Г.К., предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 07.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 274496/16.10.2020
г., подадено от кредиторите Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. срещу
предвидената в списъка поредност на вземанията на
всички работници, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 07.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 274496/16.10.2020
г., подадено от кредиторите Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П., И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. срещу
предвидената в списъка поредност на вземанията на
Фонд ГВРС по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 274496/16.10.2020 г., подадено от кредиторите Е.Д.К., А.Т.П., Г.И.П.,
И.Ж.А., П.С.П. и Ж.Н.Ц. определената поредност на
удовлетворяване на вземанията на НАП, с изключение на тези на Фонд ГВРС, като вземанията следва да се считат с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не както е
посочено в списъка по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА след извършената промяна списъка на
приети вземания на кредиторите на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в несъстоятелност/,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и обявен в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 07.10.2020 г.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите на „Д.Ц.Е.А.I“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: ********, на 21.06.2021
г. от 13:3 0 часа в Съдебната
палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VІ-1 състав, ТО, СГС, при дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ: 1. Определяне реда и
начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и условията
на оценка на имуществото и 3. Избор на оценители и определяне на възнагражденията
им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: